Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/286“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
(поправка на гръцки думи) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
---- | ---- | ||
<b>АКТИ`ВНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. Проява или качество на активен; усилена дейност. <i>Останалите живи</i> [деца] — <i>Евло-ги и Христо, са известни по-късно с голямата си благотворителност и със значителната си политическа активност. Н.</i> Ферманджиев, РХ, 180-181. <i>Слънчевата активност дала тласък на въображението му и кьосето си представило как търси собственицата на спортната обувка сред обитателите на почивния дом.</i> И. Попов, БНО, 107. <i>Друго важно условие</i> [освен храната] <i>за отдалечаване на остаряването е физическата активност.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 9. <i>Творческа активност. Обществена активност. Активност на волята. Активност на вулкан.</i> | <b>АКТИ`ВНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. Проява или качество на активен; усилена дейност. <i>Останалите живи</i> [деца] — <i>Евло-ги и Христо, са известни по-късно с голямата си благотворителност и със значителната си политическа активност. Н.</i> Ферманджиев, РХ, 180-181. <i>Слънчевата активност дала тласък на въображението му и кьосето си представило как търси собственицата на спортната обувка сред обитателите на почивния дом.</i> И. Попов, БНО, 107. <i>Друго важно условие</i> [освен храната] <i>за отдалечаване на остаряването е физическата активност.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 9. <i>Творческа активност. Обществена активност. Активност на волята. Активност на вулкан.</i> | ||
| − | |||
| − | |||
2. <i>Хим.</i> За вещество — склонност да се реагира бързо, лесно. <i>Поради голямата си активност, особено към водата, натрият се среща в природата в съединено състояние.</i> Хим. VII кл, 1950, 33. | 2. <i>Хим.</i> За вещество — склонност да се реагира бързо, лесно. <i>Поради голямата си активност, особено към водата, натрият се среща в природата в съединено състояние.</i> Хим. VII кл, 1950, 33. | ||
| Ред 43: | Ред 41: | ||
<b>АКТИ`НИЙ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Радиоактивен химичен елемент Ас — тежък среб-ристобял метал от семейство актиниди, добиван от урановите руди. | <b>АКТИ`НИЙ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Радиоактивен химичен елемент Ас — тежък среб-ристобял метал от семейство актиниди, добиван от урановите руди. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀκτίς, ίνος ’лъч’. |
---- | ---- | ||
<b>АКТИНИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Хим.</i> За лъчи, излъчване — който оказва химическо въздействие. <i>В сравнение с низините, слънчевата радиация в планините е по-богата на лъчи с.. актинични вълни и специално на ултравиолетовите лъчи.</i> Пр, 1952, кн.6, 51. | <b>АКТИНИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Хим.</i> За лъчи, излъчване — който оказва химическо въздействие. <i>В сравнение с низините, слънчевата радиация в планините е по-богата на лъчи с.. актинични вълни и специално на ултравиолетовите лъчи.</i> Пр, 1952, кн.6, 51. | ||
| Ред 50: | Ред 48: | ||
---- | ---- | ||
<b>АКТИ`НИЯ</b> <i>ж.</i> Хищно морско животно от типа мешести, ярко обагрено, с множество пипала, което живее обикн. прикрепено | <b>АКТИ`НИЯ</b> <i>ж.</i> Хищно морско животно от типа мешести, ярко обагрено, с множество пипала, което живее обикн. прикрепено | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Версия от 19:46, 5 декември 2012
АКТИВИЗИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от активизирам и от активизирам се; активиране. Общите разпореждания по активизиране на населението против анархията били следвани от по-конкретни. В. Мутафчиева, KB, 229. Неговото [на Божан Ангелов] дело е допринесло за активизирането на духовния живот и за обогатяването на литературните знания на няколко поколения. Ив. Богданов, СП, 67.
АКТИВИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Активизирам. Не бива обаче да се забравя, че грипът може да активира латентна туберкулоза. Пр, 1952, кн.5, 50. Слънчевата светлина активира окисляването, активирам се страд.
АКТИВИРАМ СЕ несв. и св., непрех. Активизирам се, засилвам се. В редица случаи приложените мощни противомикробни средства наред с вредните за организма бо-лестотворни микроорганизми убиват и някои сапрофити (неболестотворни микроби),.. При това нарушение на равновесието на определени микробни щамове някои от тях.. се активират и предизвикват допълнително заболяване. Н. Тонкина, H3Л, 44. Съединяването на хлора с водорода се активира (засилва) при загряване и от светлината. Хим. VII кл, 1965, 83.
— От фр. activer.
АКТИВИРАНЕ ср. Отгл. същ. от активирам и от активирам се; активизиране. Активиране на реагиращи вещества.
АКТИВИ`СТ м. Член на организационен актив. Двамата се познаваха още като ученици. Тогава бяха активисти в младежката организация. Б. Несторов, СР, 48. Пак през лятната ваканция всяка година организираме лагери за подготовка на активисти по опазване на природата. ПЗ, 1981, кн. 10, 37.
АКТИВИ`СТКА ж. Жена активист. Стана [Катя] активистка в младежкото дружество при факултета. А. Гуляшки, МТС, 23.
АКТИВИТЕТ, мн. няма, м. Книж. Активност.
— От нем. Aktivitat.
АКТИ`ВНО нареч. 1. Енергично, дейно. Другите отдавна вече бяха навлезли активно в политиката, бяха станали сами депутати или официалнц дейци на консервативната партия. Бр. Йосифова, БЧМ, 9. Работя активно.
2. Бързо, усилено. Реакцията се извършва активно.
АКТИ`ВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. 1. Проява или качество на активен; усилена дейност. Останалите живи [деца] — Евло-ги и Христо, са известни по-късно с голямата си благотворителност и със значителната си политическа активност. Н. Ферманджиев, РХ, 180-181. Слънчевата активност дала тласък на въображението му и кьосето си представило как търси собственицата на спортната обувка сред обитателите на почивния дом. И. Попов, БНО, 107. Друго важно условие [освен храната] за отдалечаване на остаряването е физическата активност. ПЗ, 1981, кн. 10, 9. Творческа активност. Обществена активност. Активност на волята. Активност на вулкан.
2. Хим. За вещество — склонност да се реагира бързо, лесно. Поради голямата си активност, особено към водата, натрият се среща в природата в съединено състояние. Хим. VII кл, 1950, 33.
— Хр. Ботев, Знание, 1874-1875.
АКТИ`НЕН, -нна, -нно, мн. няма, прил. Физ. Който се отнася до лъчения, предизвикващи химически или физиологически промени; актиничен.
АКТИНИ`ДИ обикн. мн. Хим. Семейство от 14 трансуранови елемента, някои от които не се срещат в природата, а се получават чрез ядрени реакции. Редките елементи от групата на лантанидите на брой 14 се отлъчват от елементите, които принадлежат към групата на актинидите (уран, торий и др.). Л. Дряновска-Нонинска, ИСЧ, 72.
АКТИ`НИЕВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от актиний. Днес са открити още много радиоактивни елементи, които при своето разпадане се превръщат в други радиоактивни елементи, те в трети и така се получава цяла верига от радиоактивни елементи, които се наричат радиоактивни семейства, например ураниево, ториево и ак-тиниево, по името на първия елемент в реда. Вл. Андреев, АЕ, 8. Забележително е, че урановото, актиниевото и ториевото олово имат различни атомни тегла. Хим. VII, кл, 1950, 30-31.
АКТИНИ`ЗЪМ, -змът, зма, мн. няма, м. Физ. Свойство на някои лъчения да предизвикват химически или физиологически промени.
— От фр. actinisme.
АКТИ`НИЙ, мн. няма, м. Хим. Радиоактивен химичен елемент Ас — тежък среб-ристобял метал от семейство актиниди, добиван от урановите руди.
— От гр. ἀκτίς, ίνος ’лъч’.
АКТИНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Хим. За лъчи, излъчване — който оказва химическо въздействие. В сравнение с низините, слънчевата радиация в планините е по-богата на лъчи с.. актинични вълни и специално на ултравиолетовите лъчи. Пр, 1952, кн.6, 51.
— От фр. actinique.
АКТИ`НИЯ ж. Хищно морско животно от типа мешести, ярко обагрено, с множество пипала, което живее обикн. прикрепено
