Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/424“
Mister sou (беседа | приноси) м (Лъчезар Иваилов Иванов 6А) |
Mister sou (беседа | приноси) м (niki-7-a) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <b>ВПЕ`РЯНЕ | + | <b>ВПЕ`РЯНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> вперям <i>и от</i> вперям се; вперване. |
---- | ---- | ||
<b>ВПЕЧА`ТАМ</b>. Вж. впечатвам. | <b>ВПЕЧА`ТАМ</b>. Вж. впечатвам. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВПЕЧА`ТВАМ | + | <b>ВПЕЧА`ТВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>впечатам</b> -аш, <i>св., прех. Рядко.</i> 1. Оставям отпечатък, следа от нещо върху или в друго нещо. <i>А там встрани впечатана е шепа —/един от жажда блудкав сняг е пил.</i> Бл. Димитрова, Л, 249. <i>Опитал ся да начертае букви на стомана, насетне ги впечатал на по-мегко вещество, и в драскулките им излял руда, что са състояла от свинец, мед и олово.</i> П. Р. Славейков, СК, 56. |
2. <i>Прен.</i> Задържам, запазвам дълбоко в съзнанието си нещо (представа, мисъл, чувство и под.) за дълго време, като траен спомен. <i>Баща ми твърде не обичаше да говори за нея и особено пред мащехата ми. Тя от своя страна [майка ми] тоже нищо не говореше за нея пред нас,.. При всичко това аз, като порастох, можах да подслушам от тях някои разговори за майка си и да ги впечатам в ума си.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр II, 19. | 2. <i>Прен.</i> Задържам, запазвам дълбоко в съзнанието си нещо (представа, мисъл, чувство и под.) за дълго време, като траен спомен. <i>Баща ми твърде не обичаше да говори за нея и особено пред мащехата ми. Тя от своя страна [майка ми] тоже нищо не говореше за нея пред нас,.. При всичко това аз, като порастох, можах да подслушам от тях някои разговори за майка си и да ги впечатам в ума си.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр II, 19. | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
<b>ВПЕЧА`ТВАНЕ</b> <i>ср. Рядко</i>. <i>Отгл. същ. от</i> впечатвам <i>и от</i> впечатвам се. <i>Произ-вожда [погледът] впечатване приятно или неприятно, оживява, или провожда в униние и ослабява.</i> В. Чолаков, БКн, 1859, февр., кн. 1, ч. I, 82. | <b>ВПЕЧА`ТВАНЕ</b> <i>ср. Рядко</i>. <i>Отгл. същ. от</i> впечатвам <i>и от</i> впечатвам се. <i>Произ-вожда [погледът] впечатване приятно или неприятно, оживява, или провожда в униние и ослабява.</i> В. Чолаков, БКн, 1859, февр., кн. 1, ч. I, 82. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВПЕЧАТЛЕ`НИЕ | + | <b>ВПЕЧАТЛЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> 1. Следа, оставена в съзнанието на човека от нещо възприето или преживяно. <i>През февруари еднаразходка по ломското шосе ми остави дълбоко и неизгладимо впечатление в душата.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 161. <i>Не мога да забравя тежкото впечатление, което ми направи един свещеник, който беше затворен тука с нас.</i> К. Величков, ПССъч. I, 24. <i>Тия полета като че са създадени за Нона и Нона за тях. В мене е още живо п^рврто впечатление, първата среща с нея.</i> И. Йовков, ЧКГ, 254. <i>„Светкавицата“ летеше безшумно в пространството с шеметна бързина. Като се гледаше от нея, впечатлението беше такова, като че тя стои на едно място, а срещу нея летят с невъобразима бързина огромните светещи тела на звездите.</i> Елин Пелин, ЯБЛ, 51. <i>Лични впечатления. Бегло впечатление.</i> |
2. Влияние, въздействие на нещо обикн. върху чувствата, настроението на някого; ефект. <i>Като оглеждаше редиците, Конда-рев се мъчеше да схване впечатлението на реферата. Масата беше разнообразна и той четеше по лицата най-различни настроения.</i> Ем. Станев, ИК I и И, 63. <i>Раковски добре забелязваше впечатлението, което предизвикваше неговата поява; прочее той това и целеше, това и търсеше да открие.</i> Ст. Дичев, ЗСI, 227. <i>Стефчов излезе с горделива усмивка на устата, доволен</i>, <i>че развали впечатлението от Огняновата игра.</i> Ив. Вазов, Съч. ХХП, 107. <i>Тази реч се състоеше от хиляда думи и тъй като една пета от нея се заемаше от думата отечество, тя правеше много силно патриотич-но впечатление.</i> Г. Караславов, Избр. съч. | 2. Влияние, въздействие на нещо обикн. върху чувствата, настроението на някого; ефект. <i>Като оглеждаше редиците, Конда-рев се мъчеше да схване впечатлението на реферата. Масата беше разнообразна и той четеше по лицата най-различни настроения.</i> Ем. Станев, ИК I и И, 63. <i>Раковски добре забелязваше впечатлението, което предизвикваше неговата поява; прочее той това и целеше, това и търсеше да открие.</i> Ст. Дичев, ЗСI, 227. <i>Стефчов излезе с горделива усмивка на устата, доволен</i>, <i>че развали впечатлението от Огняновата игра.</i> Ив. Вазов, Съч. ХХП, 107. <i>Тази реч се състоеше от хиляда думи и тъй като една пета от нея се заемаше от думата отечество, тя правеше много силно патриотич-но впечатление.</i> Г. Караславов, Избр. съч. | ||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
<b>ВПЕЧАТЛЕ`Я</b>. Вж. впечатлявам<sup>1</sup>. | <b>ВПЕЧАТЛЕ`Я</b>. Вж. впечатлявам<sup>1</sup>. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВПЕЧАТЛИ`В | + | <b>ВПЕЧАТЛИ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Който прави силно впечатление и се запазва в съзнанието. <i>Виждах този човек да иде у дома и можеше би да го не запомня тъй добре, както го помня, ако да не беше впечатливият в детството случай, че идеше той само по Великден,.., та ни даваше червени яйца, жълти, а че и сини.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр II, 24. |
Версия от 12:57, 10 декември 2014
ВПЕ`РЯНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от вперям и от вперям се; вперване.
ВПЕЧА`ТАМ. Вж. впечатвам.
ВПЕЧА`ТВАМ, -аш, несв.; впечатам -аш, св., прех. Рядко. 1. Оставям отпечатък, следа от нещо върху или в друго нещо. А там встрани впечатана е шепа —/един от жажда блудкав сняг е пил. Бл. Димитрова, Л, 249. Опитал ся да начертае букви на стомана, насетне ги впечатал на по-мегко вещество, и в драскулките им излял руда, что са състояла от свинец, мед и олово. П. Р. Славейков, СК, 56.
2. Прен. Задържам, запазвам дълбоко в съзнанието си нещо (представа, мисъл, чувство и под.) за дълго време, като траен спомен. Баща ми твърде не обичаше да говори за нея и особено пред мащехата ми. Тя от своя страна [майка ми] тоже нищо не говореше за нея пред нас,.. При всичко това аз, като порастох, можах да подслушам от тях някои разговори за майка си и да ги впечатам в ума си. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 19.
ВПЕЧА`ТВАМ СЕ несв.; впечатам се се., непрех. Рядко. С предл. в. Обикн. за представа, мисъл, чувство и под. — задържам се, оставам в съзнанието за дълго време, оставам трайно някъде. Споменът за това събитие се впечата в мене.
ВПЕЧА`ТВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от впечатвам и от впечатвам се. Произ-вожда [погледът] впечатване приятно или неприятно, оживява, или провожда в униние и ослабява. В. Чолаков, БКн, 1859, февр., кн. 1, ч. I, 82.
ВПЕЧАТЛЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Следа, оставена в съзнанието на човека от нещо възприето или преживяно. През февруари еднаразходка по ломското шосе ми остави дълбоко и неизгладимо впечатление в душата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 161. Не мога да забравя тежкото впечатление, което ми направи един свещеник, който беше затворен тука с нас. К. Величков, ПССъч. I, 24. Тия полета като че са създадени за Нона и Нона за тях. В мене е още живо п^рврто впечатление, първата среща с нея. И. Йовков, ЧКГ, 254. „Светкавицата“ летеше безшумно в пространството с шеметна бързина. Като се гледаше от нея, впечатлението беше такова, като че тя стои на едно място, а срещу нея летят с невъобразима бързина огромните светещи тела на звездите. Елин Пелин, ЯБЛ, 51. Лични впечатления. Бегло впечатление.
2. Влияние, въздействие на нещо обикн. върху чувствата, настроението на някого; ефект. Като оглеждаше редиците, Конда-рев се мъчеше да схване впечатлението на реферата. Масата беше разнообразна и той четеше по лицата най-различни настроения. Ем. Станев, ИК I и И, 63. Раковски добре забелязваше впечатлението, което предизвикваше неговата поява; прочее той това и целеше, това и търсеше да открие. Ст. Дичев, ЗСI, 227. Стефчов излезе с горделива усмивка на устата, доволен, че развали впечатлението от Огняновата игра. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 107. Тази реч се състоеше от хиляда думи и тъй като една пета от нея се заемаше от думата отечество, тя правеше много силно патриотич-но впечатление. Г. Караславов, Избр. съч.
II, 32. Той [Хрельо] само измери не твърде почтено офицера от глава до пети. Офицерът забеляза това и се навъси:.. Тати се опита да заглади впечатлението от лошия поглед на Хреля и отговори пресилено на въпроса... Ст. Чилингиров, ХНН, 64. Дълбоко впечатление. Неизгладимо впечатление. Отлично впечатление. Силно впечатление.
3. Обикн. мн. Мнение, мисли, свързани с някаква преценка, възникнали в резултат на запознаване с нещо или установен контакт с някого. Когато напуснаха конференцията, двамата братя Василеви изпратиха шофьора и тръгнаха да се разхождат, за да разменят впечатленията си. П. Спасов, ХлХ, 173. Прочетох тия разкази още преди да бъдат събрани наедно, и сега, когато те стават достъпни за всекиго, искам да споделя с читателите впечатленията си от тях. Д. Калфов, ПЮН, 3. Отдавна не бях ви писал, господине редакторе, но сега бързам да споделя впечатленията си, произведени от няколко думи, които прочетох в един български вестник. Ал. Константинов, Съч. I, 60. Войниците предават впечатленията си от атаката с възпалени очи и ръце, които още треперят от вълнение. Л. Стоянов, X, 17. Книга за впечатления.
◇ Оставам / остана с впечатление<то>. Със следв. изр. със съюз че. Схващам, разбирам, подразбирам, помислям, струва ми се. Останах с впечатлението, че ще се съгласи да дойде. А Бъди любезен, за да не остане с впечатление, че не е желан в компанията ни. А Оставам с впечатлението, че не си се обадил. Правя (нанравям / направя) впечатление. Разг. С външния си вид или способностите си привличам вниманието върху себе си. Въпреки напредналата възраст тя все още правеше впечатление. А Той е човек, който прави впечатление. А Още при постъпването си на работа синът й направи впечатление.
ВПЕЧАТЛЕ`Я. Вж. впечатлявам1.
ВПЕЧАТЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който прави силно впечатление и се запазва в съзнанието. Виждах този човек да иде у дома и можеше би да го не запомня тъй добре, както го помня, ако да не беше впечатливият в детството случай, че идеше той само по Великден,.., та ни даваше червени яйца, жълти, а че и сини. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 24.
