Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/437“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
— От лат. assistens, —ntis ’присъствуващ, помагащ’ през нем. Assistent. | — От лат. assistens, —ntis ’присъствуващ, помагащ’ през нем. Assistent. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСИСТЕНТКА <i>ж.</i> Жена асистент. <i>Професор Орлов., седеше приведен над микроскопа си .. Асистентката Ана Флорова — негова племенница и първа помощница — също така следеше своя микросоп.</i> Ст. Волев, МС, 5. | + | <b>АСИСТЕНТКА</b> <i>ж.</i> Жена асистент. <i>Професор Орлов., седеше приведен над микроскопа си .. Асистентката Ана Флорова — негова племенница и първа помощница — също така следеше своя микросоп.</i> Ст. Волев, МС, 5. |
---- | ---- | ||
| − | АСИСТЕНТСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е свързан с асистент и с неговата работа. — <i>Аз също бях кандидат за асистен-тското място...</i> Ем. Манов, БГ, 164. <i>Асис-тентска длъжност. Асистентска стая.</i> | + | <b>АСИСТЕНТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е свързан с асистент и с неговата работа. — <i>Аз също бях кандидат за асистен-тското място...</i> Ем. Манов, БГ, 164. <i>Асис-тентска длъжност. Асистентска стая.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АСИСТЕНТСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Длъжност или работа на асистент. <i>През време на своето асистентство той е работил при един виден професор.</i> | + | <b>АСИСТЕНТСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Длъжност или работа на асистент. <i>През време на своето асистентство той е работил при един виден професор.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АСИСТИРАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> | + | <b>АСИСТИРАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> |
1. Извършвам работа като асистент. — <i>Колега, — рече му</i> [д-р Милев], — <i>днес аз ще оперирам, а вие само ще ми асистирате.</i> Д. Ангелов, ЖС, 39. <i>В школата асистира Ан-ни Сигл, солистка от Нюрнбергската опера.</i> Т, 1941, бр. 223, 3. <i>Асистирам при изпит.</i> | 1. Извършвам работа като асистент. — <i>Колега, — рече му</i> [д-р Милев], — <i>днес аз ще оперирам, а вие само ще ми асистирате.</i> Д. Ангелов, ЖС, 39. <i>В школата асистира Ан-ни Сигл, солистка от Нюрнбергската опера.</i> Т, 1941, бр. 223, 3. <i>Асистирам при изпит.</i> | ||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
асистентка | асистентка | ||
---- | ---- | ||
| − | ИТШ, 139. | + | <b>ИТШ</b>, 139. |
О Асистирам знаме. <i>Остар.</i> Във войската или в училище — придружавам знамето при тържествени случаи. <i>Ето че в рамките на черковната врата израснаха яките, едри гимназисти Боро Струнджев и Боро Мас-ленков — с нови козирки на фуражките и с бели ръкавици — асистираха гимназиалното знаме, носено от великана Ваньо Кочов.</i> И. Вълчев, РЗ, 121. | О Асистирам знаме. <i>Остар.</i> Във войската или в училище — придружавам знамето при тържествени случаи. <i>Ето че в рамките на черковната врата израснаха яките, едри гимназисти Боро Струнджев и Боро Мас-ленков — с нови козирки на фуражките и с бели ръкавици — асистираха гимназиалното знаме, носено от великана Ваньо Кочов.</i> И. Вълчев, РЗ, 121. | ||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
— От лат. assisto ’присъствувам, помагам’ през нем. assistieren. | — От лат. assisto ’присъствувам, помагам’ през нем. assistieren. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСИСТИРАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> асистирам. | + | <b>АСИСТИРАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> асистирам. |
---- | ---- | ||
| − | АСИЯ, <i>ед., неизм., мн.</i> -ии, <i>прил. Диал.</i> | + | <b>АСИЯ</b>, <i>ед., неизм., мн.</i> -ии, <i>прил. Диал.</i> |
1. Непокорен, непослушен, размирен (Н. Геров, РБЯд). | 1. Непокорен, непослушен, размирен (Н. Геров, РБЯд). | ||
| Ред 39: | Ред 39: | ||
— От араб. през тур. asi. | — От араб. през тур. asi. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСКАНИТ, <i>мн.</i> няма, <i>м. Минер.</i> Вид глина, разновидност на бентонита, която се употребява като обезцветяващо средство в някои промишлени отрасли. <i>Някои пясъци и глини (бентонит, асканит.. и др.) имат свойство да поглъщат., различни вещества, които придават неприятен вкус на водата и я правят негодна за пиене.</i> Л. Дря-новска-Нонинска, ЙСЧ, 3. | + | <b>АСКАНИТ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Минер.</i> Вид глина, разновидност на бентонита, която се употребява като обезцветяващо средство в някои промишлени отрасли. <i>Някои пясъци и глини (бентонит, асканит.. и др.) имат свойство да поглъщат., различни вещества, които придават неприятен вкус на водата и я правят негодна за пиене.</i> Л. Дря-новска-Нонинска, ЙСЧ, 3. |
— От груз. собств. | — От груз. собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСКАРИ`ДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>Прил. от</i> аскарида. | + | <b>АСКАРИ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>Прил. от</i> аскарида. |
---- | ---- | ||
| − | АСКАРИ`ДИ <i>мн., ед.</i> (рядко) аскари`да, <i>ж.</i> Вид глисти, кръгли червеи с дължина до 40 см, които живеят като паразити в червата на човека и гръбначните животни. | + | <b>АСКАРИ`ДИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) аскари`да, <i>ж.</i> Вид глисти, кръгли червеи с дължина до 40 см, които живеят като паразити в червата на човека и гръбначните животни. |
— От гр. аспсарц, —iSoq. | — От гр. аспсарц, —iSoq. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСКАРИДОЗА <i>ж. Мед.</i> Заболяване у човека и домашните животни, причинено от аскариди. <i>У нас чувствително е намалена аскаридозата у населението. А Аскаридоза у свинете.</i> | + | <b>АСКАРИДОЗА</b> <i>ж. Мед.</i> Заболяване у човека и домашните животни, причинено от аскариди. <i>У нас чувствително е намалена аскаридозата у населението. А Аскаридоза у свинете.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АСКЕР <i>м. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> | + | <b>АСКЕР</b> <i>м. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> |
1. Само <i>ед. Събир.</i> Войска. <i>Караулите., помислили от най-напред, че тая многобройна чета не е друго нищо, освен турски ас-кер.</i> 3. Стоянов, ЗБВ II, 52-53. — <i>Руският аскер е много силен — .. — Като мине по улиците някой полк, земята трепери.</i> Д. Талев, ПК, 207. <i>Изпратил е царо султан My pad, / изпратил е турска силна войска, / .. / Що йе било шума по гората, / толко било аскер по земята.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 128-129. <i>Редовен аскер.</i> | 1. Само <i>ед. Събир.</i> Войска. <i>Караулите., помислили от най-напред, че тая многобройна чета не е друго нищо, освен турски ас-кер.</i> 3. Стоянов, ЗБВ II, 52-53. — <i>Руският аскер е много силен — .. — Като мине по улиците някой полк, земята трепери.</i> Д. Талев, ПК, 207. <i>Изпратил е царо султан My pad, / изпратил е турска силна войска, / .. / Що йе било шума по гората, / толко било аскер по земята.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 128-129. <i>Редовен аскер.</i> | ||
Версия от 20:18, 4 декември 2012
ведение — длъжност на специалист-научен работник, помощник на професор в научната, лабораторната и преподавателската работа. Редовен асистент. Хоноруван асистент. Главен асистент.
2. Лице, което заема такава длъжност. Професор Бауер,.., искаше да го направи свой асистент и да го задържи при себе си. Д. Ангелов, ЖС, 171.
3. Специалист по съответната специалност, който помага на лекар при операция, на режисьор, диригент и др. п. — Ха-ха-ха! — смее се от сърце докторът.. Той се обръща към сестрите и асистента. Л. Стоянов, X, 149. Най-напред вървеше военен лекар в бяла престилка,.. Асистентите носеха чанти и една лека носилка. И. Радичков, ГП, 41. — Бае Божине, твоето момче е свободно, я ми го прати в амбулаторията да се навърта около мене.. — Добре, бе докторе,.. — Браво! Ето че и аз като всички знаменитости се сдобих с асистент! — ме посрещна весело докторът. Г. Белев, ПЕМ, 78. Асистент на диригента при операта.
О Асистент на знамето. Във войската или в училището — офицер или ученик, който придружава знамето при тържествени случаи. Но той [Ради] беше асистент на знамето, а това го задължаваше да си отваря очите. Ст. Мокрев, ЗИ, 254.
— От лат. assistens, —ntis ’присъствуващ, помагащ’ през нем. Assistent.
АСИСТЕНТКА ж. Жена асистент. Професор Орлов., седеше приведен над микроскопа си .. Асистентката Ана Флорова — негова племенница и първа помощница — също така следеше своя микросоп. Ст. Волев, МС, 5.
АСИСТЕНТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с асистент и с неговата работа. — Аз също бях кандидат за асистен-тското място... Ем. Манов, БГ, 164. Асис-тентска длъжност. Асистентска стая.
АСИСТЕНТСТВО, мн. няма, ср. Длъжност или работа на асистент. През време на своето асистентство той е работил при един виден професор.
АСИСТИРАМ, -аш, несв. и св., непрех.
1. Извършвам работа като асистент. — Колега, — рече му [д-р Милев], — днес аз ще оперирам, а вие само ще ми асистирате. Д. Ангелов, ЖС, 39. В школата асистира Ан-ни Сигл, солистка от Нюрнбергската опера. Т, 1941, бр. 223, 3. Асистирам при изпит.
2. Разш. Помагам на някого при извършване на нещо. Отнесоха ранения четник в амбулаторията. Асистраше ми както винаги дядо Щилян,.. —Дядо Щиляне, острижи го! П. Вежинов, ЗНН, 171. Езерото е само на петдесет крачки от хижата и тъкмо затова предпочитам да го заобиколя малко и да мина отсреща. Там няма кой да ми асистира и да ми плаши рибата. Д. Калфов,
асистентка
ИТШ, 139.
О Асистирам знаме. Остар. Във войската или в училище — придружавам знамето при тържествени случаи. Ето че в рамките на черковната врата израснаха яките, едри гимназисти Боро Струнджев и Боро Мас-ленков — с нови козирки на фуражките и с бели ръкавици — асистираха гимназиалното знаме, носено от великана Ваньо Кочов. И. Вълчев, РЗ, 121.
— От лат. assisto ’присъствувам, помагам’ през нем. assistieren.
АСИСТИРАНЕ ср. Отгл. същ. от асистирам.
АСИЯ, ед., неизм., мн. -ии, прил. Диал.
1. Непокорен, непослушен, размирен (Н. Геров, РБЯд).
2. Като същ. аси`я, -йята, -йят, мн. -йи, м. Бунтовник, размирник. — Тъй като не му даваме верим — данък, — та ни клевети. И пашата отговори: — Нали и вие сте кауре, защо не давате? Ето че сте асии — бунтовници. А. Дончев, BP, 78.
— От араб. през тур. asi.
АСКАНИТ, мн. няма, м. Минер. Вид глина, разновидност на бентонита, която се употребява като обезцветяващо средство в някои промишлени отрасли. Някои пясъци и глини (бентонит, асканит.. и др.) имат свойство да поглъщат., различни вещества, които придават неприятен вкус на водата и я правят негодна за пиене. Л. Дря-новска-Нонинска, ЙСЧ, 3.
— От груз. собств.
АСКАРИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Прил. от аскарида.
АСКАРИ`ДИ мн., ед. (рядко) аскари`да, ж. Вид глисти, кръгли червеи с дължина до 40 см, които живеят като паразити в червата на човека и гръбначните животни.
— От гр. аспсарц, —iSoq.
АСКАРИДОЗА ж. Мед. Заболяване у човека и домашните животни, причинено от аскариди. У нас чувствително е намалена аскаридозата у населението. А Аскаридоза у свинете.
АСКЕР м. Остар., сега простонар.
1. Само ед. Събир. Войска. Караулите., помислили от най-напред, че тая многобройна чета не е друго нищо, освен турски ас-кер. 3. Стоянов, ЗБВ II, 52-53. — Руският аскер е много силен — .. — Като мине по улиците някой полк, земята трепери. Д. Талев, ПК, 207. Изпратил е царо султан My pad, / изпратил е турска силна войска, / .. / Що йе било шума по гората, / толко било аскер по земята. Нар. пес., СбНУ XLIII, 128-129. Редовен аскер.
2. Войник. По планинския път маршируват аскери в сини униформи, с червени фесове на главите си. П. Стъпов, ГВ, 152. —Двайсет и три години аскер служа. К. Константинов, ПЗ, 21. — Хамид си дошъл! — пусна
аскер
