Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/261“
м |
(поправка на гръцки думи) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
АЕРОБИОЗА, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Биол.</i> Било-гически процес, който протича при достъп на свободен кислород. <i>Противоп.</i> анаероби-оза. | АЕРОБИОЗА, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Биол.</i> Било-гически процес, който протича при достъп на свободен кислород. <i>Противоп.</i> анаероби-оза. | ||
| − | + | — От гр. ἀήρ ’въздух’ + βίος ’живот’. | |
---- | ---- | ||
АЕРОБИОН, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Биол.</i> Атмосферата като среда за живот. | АЕРОБИОН, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Биол.</i> Атмосферата като среда за живот. | ||
| − | + | — От гр. ἀήρ ’въздух’ + βίος ’живот’ през нем. Aerobion. | |
---- | ---- | ||
АЕРОБНО. <i>Биол. Нареч. от</i> аеробен. <i>Растения, които дишат аеробно, могат да издържат няколко часа и в безкислородна среда.</i> | АЕРОБНО. <i>Биол. Нареч. от</i> аеробен. <i>Растения, които дишат аеробно, могат да издържат няколко часа и в безкислородна среда.</i> | ||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
<sub>;л</sub> АЕРОЗОЛ <i>м. Хим.</i> Дисперсна система, ; която се състои от много малки твърди или I течни частици, равномерно разпределени £ Йод въздух или в друг газ. <i>Рудничният прах представлява дисперсна система, която се състои от две компоненти: твърда., и газообразна.. Общо прието е такива дисперсни системи да се наричат аерозоли.</i> Хр. Марков и др., ТБ, 183. <i>Изследвания за аерозоли.</i> | <sub>;л</sub> АЕРОЗОЛ <i>м. Хим.</i> Дисперсна система, ; която се състои от много малки твърди или I течни частици, равномерно разпределени £ Йод въздух или в друг газ. <i>Рудничният прах представлява дисперсна система, която се състои от две компоненти: твърда., и газообразна.. Общо прието е такива дисперсни системи да се наричат аерозоли.</i> Хр. Марков и др., ТБ, 183. <i>Изследвания за аерозоли.</i> | ||
| − | + | — От нем. Aerosol от гр. ἀήρ + нем. Sole ’колоидна системо{{попр|системо -> система}} от ситни частици’. | |
| − | |||
| − | — От нем. Aerosol от гр. | ||
---- | ---- | ||
АЕРОЗОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Хим. Който се отнася до аерозол; аерозолов. <i>Метеорологията трябва .. да охарактеризира атмосферната дифузия (разпространяването на аерозолните примеси в атмосферата вследствие на турбулентното преместване).</i> Л. Манолов, РА, 6. <i>Заразата се разпространява от болния с директен контакт (аерозолни пръски). Н.</i> Иванов и др., ГО, 128—129. // Който разпръсква течност във вид на аерозол. Аеро-золна опаковка. Аерозолен препарат. О Аерозолни апарати. <i>Физ.</i> Апарати за превръщане на течни отровни и други препарати в изкуствена мъгла. Аерозолно лечение. <i>Мед.</i> Лечебен метод, при който се вдишват пулверизирани течни медикаменти, етерични масла и др. | АЕРОЗОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Хим. Който се отнася до аерозол; аерозолов. <i>Метеорологията трябва .. да охарактеризира атмосферната дифузия (разпространяването на аерозолните примеси в атмосферата вследствие на турбулентното преместване).</i> Л. Манолов, РА, 6. <i>Заразата се разпространява от болния с директен контакт (аерозолни пръски). Н.</i> Иванов и др., ГО, 128—129. // Който разпръсква течност във вид на аерозол. Аеро-золна опаковка. Аерозолен препарат. О Аерозолни апарати. <i>Физ.</i> Апарати за превръщане на течни отровни и други препарати в изкуствена мъгла. Аерозолно лечение. <i>Мед.</i> Лечебен метод, при който се вдишват пулверизирани течни медикаменти, етерични масла и др. | ||
| Ред 47: | Ред 45: | ||
АЕРОЛИТ <i>м. Астрон. Остар.</i> Каменен метеорит. | АЕРОЛИТ <i>м. Астрон. Остар.</i> Каменен метеорит. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀήρ ’въздух’ + λίθος ’камък’. — Цариградски вестник, 1856. |
---- | ---- | ||
АЕРОЛОГ, <i>мн.</i> -зи, <i>м.</i> Специалист по аерология. | АЕРОЛОГ, <i>мн.</i> -зи, <i>м.</i> Специалист по аерология. | ||
| Ред 60: | Ред 58: | ||
---- | ---- | ||
АЕРОМАЯК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Авиац.</i> Светлинно или радиосигнално устройство за ориентиране и насочване на самолет при намалена или липсваща видимост; | АЕРОМАЯК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Авиац.</i> Светлинно или радиосигнално устройство за ориентиране и насочване на самолет при намалена или липсваща видимост; | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Версия от 07:22, 4 декември 2012
АЕРОБИОЗА, мн. няма, ж. Биол. Било-гически процес, който протича при достъп на свободен кислород. Противоп. анаероби-оза.
— От гр. ἀήρ ’въздух’ + βίος ’живот’.
АЕРОБИОН, мн. няма, ж. Биол. Атмосферата като среда за живот.
— От гр. ἀήρ ’въздух’ + βίος ’живот’ през нем. Aerobion.
АЕРОБНО. Биол. Нареч. от аеробен. Растения, които дишат аеробно, могат да издържат няколко часа и в безкислородна среда.
АЕРОБУС м. Голям свръхзвуков пътнически самолет с възможност за превоз на 500 и повече пътници.
— Фр. aerobus.
АЕРОГАРА ж. Сграда или комплекс от сгради и съоръжения на летище за обслужване на пътниците. Петчасов полет — и двата самолета на „Табсо“ ни свалиха на Пражката аерогара. Ив. Мирски, ПДЗ, 5. Вчера следобед със самолет от Москва на аерогара „Враждебна“ пристигна в столицата съветска делегация. РД, 1950, бр.217, 1.
АЕРОГРАФИЯ ж. 1. Физ. Описание на въздуха в горните слоеве на атмосферата. 2. Техн. Начин за боядисване на тъкани, хартия и др. с помощта на пистолет със сгъстен въздух.
АЕРОДИНАМИКА ж. Физ. Дял от ае-ромеханиката, който се занимава с изучаване законите на движението на въздуха и др. газове, както и със силовото взаимодействие между въздуха и обтекаемите от тях тела.
АЕРОДИНАМИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Физ. Прил. от аеродинамика; аероди-намически. Аеродинамична теория. Аеродинамичен метод. Аеродинамични тръби. Аеродинамични сили.
О Аеродинамична форма. Техн. Обтекаема форма, която се придава на бързоходни превозни средства (самолети, ракети, автомобили и под.) с цел да се намали образуването на вихри и съпротивлението на средата. Камиони, червени автобуси, модерни леки коли с аеродинамична форма и жълти таксита от градския транспорт в надпревара свистят по двете посоки на асфалтовата аутострада. Ив. Мирски, ПДЗ, 160.
v АЕРОДИНАМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Физ. Аеродинамичен. Аеродинамичес-ка тръба.
АЕРОДИНАМИ`ЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Физ. Качество на аеродинамичен.
м АЕРОДРУМ м. Книж. Летище; аеро-иорт.
;л АЕРОЗОЛ м. Хим. Дисперсна система, ; която се състои от много малки твърди или I течни частици, равномерно разпределени £ Йод въздух или в друг газ. Рудничният прах представлява дисперсна система, която се състои от две компоненти: твърда., и газообразна.. Общо прието е такива дисперсни системи да се наричат аерозоли. Хр. Марков и др., ТБ, 183. Изследвания за аерозоли.
— От нем. Aerosol от гр. ἀήρ + нем. Sole ’колоидна системо система" style="opacity: .5">* от ситни частици’.
АЕРОЗОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Хим. Който се отнася до аерозол; аерозолов. Метеорологията трябва .. да охарактеризира атмосферната дифузия (разпространяването на аерозолните примеси в атмосферата вследствие на турбулентното преместване). Л. Манолов, РА, 6. Заразата се разпространява от болния с директен контакт (аерозолни пръски). Н. Иванов и др., ГО, 128—129. // Който разпръсква течност във вид на аерозол. Аеро-золна опаковка. Аерозолен препарат. О Аерозолни апарати. Физ. Апарати за превръщане на течни отровни и други препарати в изкуствена мъгла. Аерозолно лечение. Мед. Лечебен метод, при който се вдишват пулверизирани течни медикаменти, етерични масла и др.
АЕРОЗОЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Аерозолен. Аерозолови капчици.
АЕРОКЛУБ м. Дружество, клуб на любители на въздухоплаването и на лица, които се занимават с въздухоплаване. Тя прекарваше вечерите си в един московски аероклуб — учеше се да лети. А. Каралийчев,
АЕРОЛИНИЯ ж. 1. Въздушна линия, въздушен път за летателни апарати. 2. Самолетен маршрут; дестинация.
АЕРОЛИТ м. Астрон. Остар. Каменен метеорит.
— От гр. ἀήρ ’въздух’ + λίθος ’камък’. — Цариградски вестник, 1856.
АЕРОЛОГ, мн. -зи, м. Специалист по аерология.
АЕРОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Спец. Прил. от аеролог и от аерология; аерологически. Аерологични наблюдения. Аерологични изследвания.
АЕРОЛОГИЧЕСКИ, -а, -о, мн. и, прил. Спец. Аерологичен. Аерологическа обсерватория.
АЕРОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Спец. Дял от метеорологията, който изучава явленията във въздушните слоеве над приземния и има за задача да усъвършенства методите за изследване на високите атмосферни слоеве.
АЕРОЛОЖКИ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от аеролог; аерологичен, аерологически. Аероложки проучвания.
АЕРОМАЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Авиац. Светлинно или радиосигнално устройство за ориентиране и насочване на самолет при намалена или липсваща видимост;
