Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/18“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Некоригирана)
(Проблематична: Вероятно не е проблематична, тест: дали това е правилният знак за апостроф; и на шаблона за проблемен участък.)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проблематична
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 +
{{+}}
 
2. От гърцизмите в Речника се поместват заемки от старогръцкия език, намерили широко разпространение в българския език — названия, свързани с обществено-политическия живот или с бита на старите гърци: <i>архонт, логотет, фаланга</i> и т.н., новогръцки заемки, навлезли в книжовния български език по време на християнизацията на българите (IX-X в.) и по-късно пряко или чрез други езици и отразени в литературата ни: <i>икона, ангел, трапеза, герой, втасвам, липсвам, колиба, трендафил, фитил, хората</i> и др.; международни думи от гръцки език и с гръцки основи — <i>аритметика, география, тема, проблем, ксенофобия, хемодиализа</i> и под.
 
2. От гърцизмите в Речника се поместват заемки от старогръцкия език, намерили широко разпространение в българския език — названия, свързани с обществено-политическия живот или с бита на старите гърци: <i>архонт, логотет, фаланга</i> и т.н., новогръцки заемки, навлезли в книжовния български език по време на християнизацията на българите (IX-X в.) и по-късно пряко или чрез други езици и отразени в литературата ни: <i>икона, ангел, трапеза, герой, втасвам, липсвам, колиба, трендафил, фитил, хората</i> и др.; международни думи от гръцки език и с гръцки основи — <i>аритметика, география, тема, проблем, ксенофобия, хемодиализа</i> и под.
  
3. В Речника на българския език се включват разпространени и зат-върдени в съвременния ни книжовен език руски думи, навлезли през различни периоди от развоя на нашия обществено-политически и културен живот от Възраждането до днес. Това са русизми (руски думи и руски фонетични варианти), разпространени в нашата възрожденска книжнина, които днес се употребяват рядко или са остарели: <i>взгляд, беззаботен, дер-зост, воспитание, дерзновение</i> и др.; руски заемки от съвременния руски език, които означават абстрактни понятия, качества, действия, явления от обществения бит и техника в по-ново време, като <i>влияние, нюх, колебание, въобще, пренебрегвам, отявлен, кънки, лебедка, колхоз, спътник</i> и др.
+
3. В Речника на българския език се включват разпространени и затвърдени в съвременния ни книжовен език руски думи, навлезли през различни периоди от развоя на нашия обществено-политически и културен живот от Възраждането до днес. Това са русизми (руски думи и руски фонетични варианти), разпространени в нашата възрожденска книжнина, които днес се употребяват рядко или са остарели: <i>взгляд, беззаботен, дерзост, воспитание, дерзновение</i> и др.; руски заемки от съвременния руски език, които означават абстрактни понятия, качества, действия, явления от обществения бит и техника в по-ново време, като <i>влияние, нюх, колебание, въобще, пренебрегвам, отявлен, кънки, лебедка, колхоз, спътник</i> и др.
  
4. С развоя и движението на лексиката на новобългарския книжовен език е свързана употребата на заемки от турски или през турски (арабски и персийски думи). В Речника на българския език се дават както онези турцизми, които са разпространени в разговорния ни език от по-старата епоха и се употребяват днес в простонародната реч или в съвременния книжовен език с известна стилистична цел, така също и застъпените в книжнината от нашето Възраждане и в народните ни песни и приказки, като: <i>би-люк, боаз, беглик, вилает, гюмрук, кусур, мерак, рахат, серт, мурафет</i> и др., както и производни от турски думи с българска наставка — <i>аскерски, каймакамски, бегликчийски</i> и т.н. В Речника се избягват: а) Турски разговорни думи, употребявани по-рядко и в по-старата литература, които имат български съответствия: <i>тембих</i> 'наставление', б) Редки единични или авторски употребени турцизми: <i>джевелия, аслия</i> и др.
+
4. С развоя и движението на лексиката на новобългарския книжовен език е свързана употребата на заемки от турски или през турски (арабски и персийски думи). В Речника на българския език се дават както онези турцизми, които са разпространени в разговорния ни език от по-старата епоха и се употребяват днес в простонародната реч или в съвременния книжовен език с известна стилистична цел, така също и застъпените в книжнината от нашето Възраждане и в народните ни песни и приказки, като: <i>билюк, боаз, беглик, вилает, гюмрук, кусур, мерак, рахат, серт, мурафет</i> и др., както и производни от турски думи с българска наставка — <i>аскерски, каймакамски, бегликчийски</i> и т. н. В Речника се избягват: а) Турски разговорни думи, употребявани по-рядко и в по-старата литература, които имат български съответствия: <i>тембих</i> {{?}}'наставление', б) Редки единични или авторски употребени турцизми: <i>джевелия, аслия</i> и др.
  
5. При подбора на фонетичните варианти на чуждите думи освен разп-ространеността им в езика имат се предвид и фонетичните особености на различните езици, от които са заети (напр. <i>банкер, банкир, банкиер, кафе, каве, кахве, хикс, икс</i> и др.).
+
5. При подбора на фонетичните варианти на чуждите думи освен разпространеността им в езика имат се предвид и фонетичните особености на различните езици, от които са заети (напр. <i>банкер, банкир, банкиер, кафе, каве, кахве, хикс, икс</i> и др.).
  
 
При включването на словообразувателните варианти на чуждите думи (напр. <i>афиш — афиша, офицер — офицерин</i>) също се има предвид тяхната разпространеност.
 
При включването на словообразувателните варианти на чуждите думи (напр. <i>афиш — афиша, офицер — офицерин</i>) също се има предвид тяхната разпространеност.
  
6. От старите и остаряващите заемки, като напр. <i>куна</i> 'икона', <i>камер-хер, куриозитет</i>, имат място в Речника на българския език онези, които се срещат в произведенията на класиците на българската художествена литература и в съвременната научна и публицистична литература.
+
6. От старите и остаряващите заемки, като напр. <i>куна</i> 'икона', <i>камерхер, куриозитет</i>, имат място в Речника на българския език онези, които се срещат в произведенията на класиците на българската художествена литература и в съвременната научна и публицистична литература.
  
 
X. Термини от различни науки, занаяти и специални дейности. При
 
X. Термини от различни науки, занаяти и специални дейности. При
 

Версия от 01:48, 27 ноември 2012

Имало е проблем при корекцията на страницата


2. От гърцизмите в Речника се поместват заемки от старогръцкия език, намерили широко разпространение в българския език — названия, свързани с обществено-политическия живот или с бита на старите гърци: архонт, логотет, фаланга и т.н., новогръцки заемки, навлезли в книжовния български език по време на християнизацията на българите (IX-X в.) и по-късно пряко или чрез други езици и отразени в литературата ни: икона, ангел, трапеза, герой, втасвам, липсвам, колиба, трендафил, фитил, хората и др.; международни думи от гръцки език и с гръцки основи — аритметика, география, тема, проблем, ксенофобия, хемодиализа и под.

3. В Речника на българския език се включват разпространени и затвърдени в съвременния ни книжовен език руски думи, навлезли през различни периоди от развоя на нашия обществено-политически и културен живот от Възраждането до днес. Това са русизми (руски думи и руски фонетични варианти), разпространени в нашата възрожденска книжнина, които днес се употребяват рядко или са остарели: взгляд, беззаботен, дерзост, воспитание, дерзновение и др.; руски заемки от съвременния руски език, които означават абстрактни понятия, качества, действия, явления от обществения бит и техника в по-ново време, като влияние, нюх, колебание, въобще, пренебрегвам, отявлен, кънки, лебедка, колхоз, спътник и др.

4. С развоя и движението на лексиката на новобългарския книжовен език е свързана употребата на заемки от турски или през турски (арабски и персийски думи). В Речника на българския език се дават както онези турцизми, които са разпространени в разговорния ни език от по-старата епоха и се употребяват днес в простонародната реч или в съвременния книжовен език с известна стилистична цел, така също и застъпените в книжнината от нашето Възраждане и в народните ни песни и приказки, като: билюк, боаз, беглик, вилает, гюмрук, кусур, мерак, рахат, серт, мурафет и др., както и производни от турски думи с българска наставка — аскерски, каймакамски, бегликчийски и т. н. В Речника се избягват: а) Турски разговорни думи, употребявани по-рядко и в по-старата литература, които имат български съответствия: тембих ???'наставление', б) Редки единични или авторски употребени турцизми: джевелия, аслия и др.

5. При подбора на фонетичните варианти на чуждите думи освен разпространеността им в езика имат се предвид и фонетичните особености на различните езици, от които са заети (напр. банкер, банкир, банкиер, кафе, каве, кахве, хикс, икс и др.).

При включването на словообразувателните варианти на чуждите думи (напр. афиш — афиша, офицер — офицерин) също се има предвид тяхната разпространеност.

6. От старите и остаряващите заемки, като напр. куна 'икона', камерхер, куриозитет, имат място в Речника на българския език онези, които се срещат в произведенията на класиците на българската художествена литература и в съвременната научна и публицистична литература.

X. Термини от различни науки, занаяти и специални дейности. При