Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/890“
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Премахната редакция 9160 на Mister sou (беседа)Неправилна позиция на ударенията. (Ники, 6а)) |
Mister sou (беседа | приноси) м (petra 18) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>университет. Болонска школа в италианската живопис. Болонски псалтир.</i> <i>О</i> Болонска креда. Специален вид креда, която се произвежда в Италия и се употребява като примес в печатарските мастила. | <i>университет. Болонска школа в италианската живопис. Болонски псалтир.</i> <i>О</i> Болонска креда. Специален вид креда, която се произвежда в Италия и се употребява като примес в печатарските мастила. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`ЛТ</b> болтът, болта, <i>мн.</i> болтове, след <i>числ.</i> болта, <i>м.</i> Къса цилиндрична метална пръчка, която има глава на единия край и нарез за навиване на гайка на другия и служи за свързване на отделни части на машини и др. <i>Работниците се изкачиха по напречните железа и започнаха да завиват болтовете.</i> Кл. Цачев, СШ, 135. |
— Англ. bolt. | — Англ. bolt. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`ЛТА</b> <i>ж. Остар.</i> Голям магазин, обикн. за продажба на едро. <i>Те имаха в Арбанаси своя болта на два ката, с шестдесет железни прозорци, иззидана само от камък и тухли, в която си държаха копринените платове, които донасяха от Хин-дустан (Индия).</i> Ц. Гинчев, ГК, 333. <i>В нашата улица има много болти и бакалници; има и пещи, шиварници, ботушарници и други.</i> Д. Манчов, БЕ, 56. |
— От нт. през схр. bolta (вж. Л. Банков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици. — ГСУ, 1960, 184-185). | — От нт. през схр. bolta (вж. Л. Банков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици. — ГСУ, 1960, 184-185). | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
— Ел. Мутева, РБЦ (превод), 1852, 24. | — Ел. Мутева, РБЦ (превод), 1852, 24. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`ЛТАДЖИЯ</b>, -йята, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Остар.</i> Притежател на болта; тежък търговец. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`ЛТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> и. <i>Прил. от</i> болт. <i>Болтов крепеж. Болтова конструкция. Болтова фабрика, Болтово отделение.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`ЛТЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> болт. <i>Състави списък на инструменти — от най-простата бурмичка, от болтчето — до най-сложния апарат.</i> А. Гуляшки, МТС, 292. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЛУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Диал.</i> Боледувам; болнея, боля, болея, болявам. <i>Раковски в онова време беше малко поза-старял .. и болуваше от охтика.</i> П. Хитов, МП, 67. <i>Бог им даде седумдесет болки, / се-думдесет и седум болести: / болувале още три години.</i> Нар. пес., СбБрМ, 28. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`ЛЧАВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Който има болки, който е болен. <i>Има едно болнаво дете.</i> Т. Панчев, РБЯд, 30. |
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЛШЕВИЗА`ЦИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Бол-шевизиране. |
— От рус. большевизация. | — От рус. большевизация. | ||
| Ред 31: | Ред 31: | ||
<b>БОЛШЕВИЗИ`РАМ СЕ</b> <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Възприемам теорията и практиката на болшевизма. | <b>БОЛШЕВИЗИ`РАМ СЕ</b> <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Възприемам теорията и практиката на болшевизма. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЛШЕВИ`ЗИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> |
---- | ---- | ||
<b>БОЛТ</b> | <b>БОЛТ</b> | ||
| Ред 41: | Ред 41: | ||
— От рус. большевизм. | — От рус. большевизм. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЛШЕВИ`К</b>, <i>мн.</i> -ки и (простонар.) -ци, <i>м.</i> Привърженик и последовател на болшевизма. <i>— Знам аз какви ученици му трябват на този къдравия, твоя учетел: той ще ви направи всички болшевики, цяло село го приказва!</i> Ив. Хаджимарчев, ОК, 13. <i>Тя [държавата] е, която е разделила народа на бедни U богати. Богатите са белязаните.. Така е било и в Русия. Днес обаче, работите били съвсем други — народни. Болшеви-ците турили ред.</i> К. Петканов, МЗК, 282. |
— От рус. большевик. | — От рус. большевик. | ||
| Ред 49: | Ред 49: | ||
<b>БОЛШЕВИ`ШКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> болшевишки. Само в съчет.: По болшевишки. По същия начин като болшевик, в съответствие с принципите на болшевизма. | <b>БОЛШЕВИ`ШКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> болшевишки. Само в съчет.: По болшевишки. По същия начин като болшевик, в съответствие с принципите на болшевизма. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОЛШИНСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Мнозинство. <i>Земеделците, занаятчиите, дребните търговци и работниците, които съставляват грамадното болшинство от нашия народ — ето грешниците, които трябва да изплащат греховете на безпримерния грабеж и разорение.</i> Г. Кирков, Избр. пр, 86-87. | + | <b>БОЛШИНСТВО`</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Мнозинство. <i>Земеделците, занаятчиите, дребните търговци и работниците, които съставляват грамадното болшинство от нашия народ — ето грешниците, които трябва да изплащат греховете на безпримерния грабеж и разорение.</i> Г. Кирков, Избр. пр, 86-87. |
<i>— Аз съм юрист и мога да ви уверя, че само едни избори ще определят на чия страна е болшинството.</i> В. Геновска, СГ, 27. | <i>— Аз съм юрист и мога да ви уверя, че само едни избори ще определят на чия страна е болшинството.</i> В. Геновска, СГ, 27. | ||
| Ред 55: | Ред 55: | ||
— От рус. большинство. | — От рус. большинство. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`ЛЪК</b>, -лка, -лко, <i>мн.</i> -лки, <i>прил. Диал.</i> 1. Който причинява, който е съпроводен с мъка, страдание. <i>Разбира се, че и това решение се случило не без болка борба.</i> Л. Каравелов, Съч. VII, 20. |
2. Като <i>същ.</i> болкият <i>м.,</i> болката <i>ж.,</i> болното <i>ср.,</i> болките <i>мн.</i> Човек, който е за окай-ване, за съжаление; горкият. <i>Тетка ти, болката, й юмреле пет деца!</i> Т. Панчев, РБЯд,30. | 2. Като <i>същ.</i> болкият <i>м.,</i> болката <i>ж.,</i> болното <i>ср.,</i> болките <i>мн.</i> Човек, който е за окай-ване, за съжаление; горкият. <i>Тетка ти, болката, й юмреле пет деца!</i> Т. Панчев, РБЯд,30. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`ЛЯ</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Болест. <i>Залови го боля .. След два месеца тежко боледуване, доде та се поду вред.</i> Ил. Блъсков, СК, 20. <i>Що болна лежиш, Вранке девойке, мене не кажиш, / от що си болна .. що боля имаш, / що бола имаш .. на твоя снага?</i> Нар. пес., СбБрМ, 432. |
2. Болка. <i>Такива удари можат само да провалят человека и да му нанесат боля за няколко часа.</i> ИЗ, 1877-1881, 1882, 215. | 2. Болка. <i>Такива удари можат само да провалят человека и да му нанесат боля за няколко часа.</i> ИЗ, 1877-1881, 1882, 215. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`ЛЯ</b>, -йш, <i>мин. св.</i> болях, <i>прич. мин. св. деят.</i> болял, -а, -о, <i>мн.</i> болели, <i>несв. 1. Непрех.</i> За орган или част от тялото — болен съм и причинявам физическа болка. |
890 | 890 | ||
---- | ---- | ||
<b>БОЛЯ</b> | <b>БОЛЯ</b> | ||
Версия от 13:45, 6 януари 2014
университет. Болонска школа в италианската живопис. Болонски псалтир. О Болонска креда. Специален вид креда, която се произвежда в Италия и се употребява като примес в печатарските мастила.
БО`ЛТ болтът, болта, мн. болтове, след числ. болта, м. Къса цилиндрична метална пръчка, която има глава на единия край и нарез за навиване на гайка на другия и служи за свързване на отделни части на машини и др. Работниците се изкачиха по напречните железа и започнаха да завиват болтовете. Кл. Цачев, СШ, 135.
— Англ. bolt.
БО`ЛТА ж. Остар. Голям магазин, обикн. за продажба на едро. Те имаха в Арбанаси своя болта на два ката, с шестдесет железни прозорци, иззидана само от камък и тухли, в която си държаха копринените платове, които донасяха от Хин-дустан (Индия). Ц. Гинчев, ГК, 333. В нашата улица има много болти и бакалници; има и пещи, шиварници, ботушарници и други. Д. Манчов, БЕ, 56.
— От нт. през схр. bolta (вж. Л. Банков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици. — ГСУ, 1960, 184-185).
— Ел. Мутева, РБЦ (превод), 1852, 24.
БО`ЛТАДЖИЯ, -йята, мн. -ии, м. Остар. Притежател на болта; тежък търговец.
БО`ЛТОВ, -а, -о, мн. и. Прил. от болт. Болтов крепеж. Болтова конструкция. Болтова фабрика, Болтово отделение.
БО`ЛТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от болт. Състави списък на инструменти — от най-простата бурмичка, от болтчето — до най-сложния апарат. А. Гуляшки, МТС, 292.
БОЛУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Боледувам; болнея, боля, болея, болявам. Раковски в онова време беше малко поза-старял .. и болуваше от охтика. П. Хитов, МП, 67. Бог им даде седумдесет болки, / се-думдесет и седум болести: / болувале още три години. Нар. пес., СбБрМ, 28.
БО`ЛЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който има болки, който е болен. Има едно болнаво дете. Т. Панчев, РБЯд, 30.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БОЛШЕВИЗА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Бол-шевизиране.
— От рус. большевизация.
БОЛШЕВИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св. прех. Правя някой или нещо (обикн. партия, организация) да възприеме теорията и практиката на болшевизма, болшевизирам се страд.
БОЛШЕВИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Възприемам теорията и практиката на болшевизма.
БОЛШЕВИ`ЗИ`РАНЕ, мн. няма, ср.
БОЛТ
Отгл. същ. от болшевизирам и от болшевизирам се.
БОЛШЕВИ`ЗЪМ, -змът, зма, мн. няма, м. Разработена от Ленин теория и тактика на революционното пролетарско движение и на революционното преобразуване на капиталистическото общество в социалистическо.
— От рус. большевизм.
БОЛШЕВИ`К, мн. -ки и (простонар.) -ци, м. Привърженик и последовател на болшевизма. — Знам аз какви ученици му трябват на този къдравия, твоя учетел: той ще ви направи всички болшевики, цяло село го приказва! Ив. Хаджимарчев, ОК, 13. Тя [държавата] е, която е разделила народа на бедни U богати. Богатите са белязаните.. Така е било и в Русия. Днес обаче, работите били съвсем други — народни. Болшеви-ците турили ред. К. Петканов, МЗК, 282.
— От рус. большевик.
БОЛШЕВИ`П1КИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от болшевик и от болшевизъм. Болшевиш-ка теория. Болшевишки вестник.
БОЛШЕВИ`ШКИ. Нареч. от прил. болшевишки. Само в съчет.: По болшевишки. По същия начин като болшевик, в съответствие с принципите на болшевизма.
БОЛШИНСТВО`, мн. няма, ср. Мнозинство. Земеделците, занаятчиите, дребните търговци и работниците, които съставляват грамадното болшинство от нашия народ — ето грешниците, които трябва да изплащат греховете на безпримерния грабеж и разорение. Г. Кирков, Избр. пр, 86-87.
— Аз съм юрист и мога да ви уверя, че само едни избори ще определят на чия страна е болшинството. В. Геновска, СГ, 27.
— От рус. большинство.
БО`ЛЪК, -лка, -лко, мн. -лки, прил. Диал. 1. Който причинява, който е съпроводен с мъка, страдание. Разбира се, че и това решение се случило не без болка борба. Л. Каравелов, Съч. VII, 20.
2. Като същ. болкият м., болката ж., болното ср., болките мн. Човек, който е за окай-ване, за съжаление; горкият. Тетка ти, болката, й юмреле пет деца! Т. Панчев, РБЯд,30.
БО`ЛЯ ж. Остар. и диал. 1. Болест. Залови го боля .. След два месеца тежко боледуване, доде та се поду вред. Ил. Блъсков, СК, 20. Що болна лежиш, Вранке девойке, мене не кажиш, / от що си болна .. що боля имаш, / що бола имаш .. на твоя снага? Нар. пес., СбБрМ, 432.
2. Болка. Такива удари можат само да провалят человека и да му нанесат боля за няколко часа. ИЗ, 1877-1881, 1882, 215.
БО`ЛЯ, -йш, мин. св. болях, прич. мин. св. деят. болял, -а, -о, мн. болели, несв. 1. Непрех. За орган или част от тялото — болен съм и причинявам физическа болка.
890
БОЛЯ
