Page:RBE Tom2.djvu/441

към нея, която се засилваше, защото не можеше да каже в какво е виновна. Ем. Станев, ИК III, 98.

ВРАЖДИН`А ж. Остар. Вражда, враждебност. Когато предлежи да служим на отечеството в каквото и да е служение за неговото преуспявание, трябва да прес-танва между нас всяка враждина и да млъква всяка страст. Пч, 1871, кн. 4, 52.

ВРАЖД`УВАМ, -аш, несв., непрех. Намирам се във враждебни отношения с някого. Наистина, те страшно враждуваха. Когато се срещаха, те си фърляха стръвниш-ки погледи. Ив. Вазов, Съч. VIII, 146. Двете семейства не живееха добре, направо враждуваха, макар да бяха съседи и дори, както разправяха, имали далечно родство. К. Калчев, ПИЖ, 65. — Заяли се двамата, враждуват... — Какво делят? — попита Станкулов. — Това, което нямат... М. Марчевски П, 288. Подир смъртта на цар Йоан Александра, българското царство се раздели на толкова части, колкото бяха синовете на Йоана Александра, които никак не живеяха помежду си добре, но са мра-зяха и враждуваха помежду си. Р. Каролев, УБЧИ, 66.

ВРАЖД`УВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от враждувам. Младен не усещаше в душата си никакво злорадство. Тъкмо напротив: той се отнасяше към него съчувствено. Това беше за пръв път след толкова враждуване. Т. Влайков, Съч. III, 265.

ВР`АЖ`ЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вража; хитруване, дяволуване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВР`АЖЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж.

1. Който принадлежи на въоръжените сили на врага, на противника; неприятелски. И чичо Борис си беше жив тогава и никой и не бе помислил, че вражески куршум ще по-коси живота му... Кр. Григоров, Н, 141. Погледнах в зрителната тръба: отсреща, в полите на планината се белееха вражески палатки. Вчера ги нямаше — навярно това са току-що пристигнали и ненастанени още части. Г. Райчев, Избр. съч. I, 35. Понесоха се конете бясно към вражеските редици. Ст. Загорчинов, ДП, 486. Наместникът и на това се учуди, като видя и гръцки вестници в това вражеско свърталище. Д. Талев, ЖС, 269. Приятен вятър надул платната, — и корабите благополучно стигнали у вражеския бряг. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 69.

2. Който е присъщ, свойствен на врага. — Това, което си направил, не е някаква дреболия, а тежко престъпление., ти си деморализирал войниците, като си казвал, че ще ги хвърля в огъня да ги избият.. Казвал си, че няма никакъв смисъл да се бием в края на войната.. Знаеш ли как се нарича това? Ще ти го кажа направо: вражеска агитация пред лицето на неприятеля. П.

Вежинов, ВР, 242. — Те всякак гледат да ни пречат, вършат вражеска пропаганда, заговорничат — трябва ли да ги награясда-ваме за такава дейност? А. Гуляшки, ЗР, 252.

3. Рядко. Който изразява вражда; враждебен. Черньо приказваше нещо оживено, въртеше глава и често-често хвърляше вражески погледи към Вълковото лозе. Ст. Марков, ДБ, 156.

ВР`АЖЕСКИ. Нареч. от прил. вражески (във 2 и 3 знач.); както е присъщо на враг, с чувство на омраза, враждебно, с неприязън. Като мина покрай нас, Радулов го изгледа злобно, вражески. П. Михайлов, ПЗ, 74.

ВР`АЖИ, -а, -е, мн. -и, прил. Поет. Вражески, неприятелски. В Охрид е убит боляринът Янкул Побит. Той беше мой враг, но беше за царството. В това убийство виждам вража ръка, която продължава да върши своята проклета работа. Д. Талев, С И,

53. „Момчета, по мене!“ И пак си байрака / развя за победи, за люти борби, / и три войски вражи разби. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 51. Сред нощ е. Кат буря отвред налетява войнството враже връх тях, / и грозна, безумна подигна се врява — / смущение, безредица, страх. К. Христов, Избр. ст, 62. Бързо те стъписват се назад / и ярост-но след тях безбройна вража рат / насилия. П. П. Славейков, СбМис., 1910, кн. 1, 13.

ВРАЖКА ж. Диал. Хитра, дяволита жена; вражла. Она бе мома хубава, / ала бе вражка хитрава. Н. Геров, РБЯ I, 152.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРА`ЖКИ¹, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Вражески. Дали вишна божия сила те до-варди от явната ти смърт! Или твоите народни начала, твоите народни сили са толко твърди, щото не можеха да те надвият толко и толко вражки противни сили?... СбПер. п1, 75.

ВР`АЖКИ², -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Дяволски. Войник юнак мома сака, / мома сака, мома бърка, / мома не го аресува, ареса го граждоменка, / граждоменка вражка кер-ка. Нар. пес., СбБрМ, 296. — Недо, Недо, вражко чедо, / арамиска посестримо, до-одаа ле арамии? Нар. пес., СбНУ Х1ЛТП, 58.

О Вражки колена. Диал. Вид шарки на пи-ротски килим; дяволски коленца (Ст. Младенов, БТР).

ВР`АЖЛА ж. Диал. Хитра, дяволита жена; вражка.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВР`АЖЛЬО, мн. -вци, м. Диал. 1. Хитър, дяволит човек; враг¹.

2. Дявол, сатана; враг¹.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРАЖ`УВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Правя магии; бая, врачувам, вража, вражу-