Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/664“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>чрез неволно движение, сочел, че той иска да са отстрани от убийственият пек на огънят, царския щик на солдатина са забивал в месата му.</i> З. Стоянов, ЗБВ III, 305-306. |
| − | 2. Без мислене, без разсъждаване, без осъзнаване на извършеното действие; несъзнателно, машинално. <i>Най-после той остава без сила и се покорява. Вдига покрова на престола, взима проклетото шише и почти безсъзнателно го вдига с двете си ръце, трепери и пие, пие, пие.</i> Елин Пелин, Съч. I, 68. <i>Запали безсъзнателно цигара и поръча още един меланж.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 191. <i>А безкръвните | + | 2. Без мислене, без разсъждаване, без осъзнаване на извършеното действие; несъзнателно, машинално. <i>Най-после той остава без сила и се покорява. Вдига покрова на престола, взима проклетото шише и почти безсъзнателно го вдига с двете си ръце, трепери и пие, пие, пие.</i> Елин Пелин, Съч. I, 68. <i>Запали безсъзнателно цигара и поръча още един меланж.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 191. <i>А безкръвните му уста обаждаха автоматично и безсъзнателно с ленив и уморен глас за хиляден път съдържанието на картините.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 122. |
3. Без ясна оценка, преценка на извършваните постъпки; неосъзнато. <i>Най-голямата част от българското общество по дух и стремления принадлежи към буржоазията и, макар и безсъзнателно, поддържа принципите на буржоазията.</i> Д. Благоев, ЛКС, 102-103. <i>Народът, като принял християнството, безсъзнателно смесвал новата вяра с езическите поверия.</i> СбС, 104. | 3. Без ясна оценка, преценка на извършваните постъпки; неосъзнато. <i>Най-голямата част от българското общество по дух и стремления принадлежи към буржоазията и, макар и безсъзнателно, поддържа принципите на буржоазията.</i> Д. Благоев, ЛКС, 102-103. <i>Народът, като принял християнството, безсъзнателно смесвал новата вяра с езическите поверия.</i> СбС, 104. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗСЪЗНА`ТЕЛНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Книж.</i> 1. Отсъствие на съзнание, на способност да се мисли, да се контролират постъпките. <i>В цялата му физиономия се отражаваше само едно смущение, смайване, някаква безсъзнателност, нищо друго.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 129. | ||
| − | + | 2. <i>Остар.</i> Безсъзнание, несъзнание, несвяст. <i>В дюгенът на Даскалът намерихме само един селенин, пиян до безсъзнателност.</i> З. Стоянов, ЗБВ II, 153. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗСЪ`ЛЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Рядко. Книж.</i> Който става без сълзи, без плач. <i>Безсълзно ридание.</i> <i>Безсълзна раздяла.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗСЪ`ЛЗНО</b> <i>нареч. Рядко. Книж.</i> Без сълзи, без плач. <i>Изплака безсълзно мъката си.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗСЪМНЕ`Н</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който не предизвиква съмнение; несъмнен, безспорен. <i>Ако имаше тука някаква тайна извън неговите безсъмнени държавнически способности, то тя сигурно се криеше в праволинейността, с която умееше да преследва своята цел.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 20. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗСЪМНЕ`НО</b> <i>нареч.</i> Обикн. като <i>вмет. дума</i> или с гл. <em>съм</em>, <em>изглежда</em> и др. в 3 <i>л. ед. ч.</i> За означаване на пълна увереност в достоверността на съобщавания факт; без съмнение, несъмнено, безспорно, очевидно. <i>Не се виждаше нищо! А безсъмнено там имаше някой. Изправен, стои и чака.</i> П. Михайлов, МП, 8. <i>— Безсъмнено едно е най-важното: всеки от нас да съзнае своите задължения към отечеството, .. и да дава мило за драго, та да се постигне общата цел.</i> Ст. Дичев,{{попр|Добавяне на запетайка.}} ЗС I, 153. <i>Много наши драматурзи сега трябва сериозно да се учат от големия майстор на българската комедия, какъвто е безсъмнено Стефан Лазаров Костов.</i> Т, 1954, кн. 4, 18. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗСЪМНЕ`НОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от</i> безсъмнен; безспорност, очевидност. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗСЪ`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> 1. За нощ, вечер — който е прекаран без сън. <i>Съсипана от трите безсънни нощи, Лина легна да спи.</i> М. Грубешлиева, ПП, 214. <i>Навярно мъките, нечовешките страдания, изпитанията и дългите безсънни вечери, прекарани в труд и бдения, са го направили горд, независим и предпазлив.</i> П. Михайлов, МП, 18. <i>Безсънни часове.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 1. За нощ, вечер — който е прекаран без сън. <i>Съсипана от трите безсънни нощи, Лина легна да спи.</i> М. Грубешлиева, ПП, 214. <i>Навярно мъките, нечовешките страдания, изпитанията и дългите безсънни вечери, прекарани в труд и бдения, са го направили горд, независим и предпазлив.</i> П. Михайлов, МП, 18. <i>Безсънни часове.</i> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 2. <i>Поет.</i> Който не спи, който стои буден. <i>Дочула сякаш стъпките й, стана / от своя шев безсънната жена / и през стъклото като прикована / впи поглед в уличната празнина.</i> Бл. Димитрова, Л, 181. <i>Останала самичка през нощта, / безсънна и загрижена в тъмата, / на масичката нощна тя свещта / запали.</i> Ем. Попдимитров, СР, 39. <i>Не ми е утеха да знам, че и ти си безсънна.{{попр|Заменена запетая с точка.}} / Не радост си вече за мене, а страшен кошмар.</i> Д. Бояджиев, С, 18. • Обр. <i>И в мъртвата вода на мъртвите фонтани / оглеждат своя сън безсънни дървеса.</i> Д. Дебелянов, Ст, 1936, 91. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗСЪ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Липса на сън, разстройство на нормалния сън, обикн. поради нервно напрежение или неприятности; безсъница. <i>Той се връщаше дома уморен: уморен от напрежението, от безсънието, глада, пътя, несигурността; уморен от разочарованието.{{попр|Заменена запетая с точка.}}</i> Ст. Дичев, ЗС I, 259. <i>Майката се събуждаше и от най-малкия шум, отваряше очи и дълго гледаше в тъмното .. И се измъчи в тежко безсъние цяла нощ.</i> М. Кремен, СС, 65. <i>— Човек винаги има неприятности — отвърна неопределено той. — Понякога ме хваща безсъние.</i> Ем. Манов, БГ, 112. <i>Страдам от безсъние.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗСЪ`НИЦА</b> <i>ж.</i> Безсъние. <i>Тоя, последният, бе неврастеник — страдаше от безсъница и цяла нощ, кукнал пред огъня, .., пушеше, кашляше.</i> Д. Калфов, ПЮН, 17. <i>Безсъници все по-често отегчаваха нощите й, а когато призори изпадаше в тревожна дремка, стрескаше се в кошмарни бленувания.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 103. <i>Как съм прекарал тая нощ, не искам и да си спомням. Кошмарна безсъница, .., мъчителни размисли.</i> В. Андреев, ПР, 24. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗСЪ`ННО</b> <i>нареч. Рядко.</i> Без сън, в будно състояние. <i>Кратката лятна нощ я минах почти безсънно.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 3. <i>Безсънно цяла нощ пробдях, / безсънен ме зората свари.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. II, 82. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗСЪ`ННОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Книж.</i> Състояние на безсънен, безсъние. | ||
Текуща версия към 15:46, 27 октомври 2013
чрез неволно движение, сочел, че той иска да са отстрани от убийственият пек на огънят, царския щик на солдатина са забивал в месата му. З. Стоянов, ЗБВ III, 305-306.
2. Без мислене, без разсъждаване, без осъзнаване на извършеното действие; несъзнателно, машинално. Най-после той остава без сила и се покорява. Вдига покрова на престола, взима проклетото шише и почти безсъзнателно го вдига с двете си ръце, трепери и пие, пие, пие. Елин Пелин, Съч. I, 68. Запали безсъзнателно цигара и поръча още един меланж. М. Грубешлиева, ПИУ, 191. А безкръвните му уста обаждаха автоматично и безсъзнателно с ленив и уморен глас за хиляден път съдържанието на картините. Ив. Вазов, Съч. IX, 122.
3. Без ясна оценка, преценка на извършваните постъпки; неосъзнато. Най-голямата част от българското общество по дух и стремления принадлежи към буржоазията и, макар и безсъзнателно, поддържа принципите на буржоазията. Д. Благоев, ЛКС, 102-103. Народът, като принял християнството, безсъзнателно смесвал новата вяра с езическите поверия. СбС, 104.
БЕЗСЪЗНА`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. 1. Отсъствие на съзнание, на способност да се мисли, да се контролират постъпките. В цялата му физиономия се отражаваше само едно смущение, смайване, някаква безсъзнателност, нищо друго. Ив. Вазов, Съч. VIII, 129.
2. Остар. Безсъзнание, несъзнание, несвяст. В дюгенът на Даскалът намерихме само един селенин, пиян до безсъзнателност. З. Стоянов, ЗБВ II, 153.
БЕЗСЪ`ЛЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Рядко. Книж. Който става без сълзи, без плач. Безсълзно ридание. Безсълзна раздяла.
БЕЗСЪ`ЛЗНО нареч. Рядко. Книж. Без сълзи, без плач. Изплака безсълзно мъката си.
БЕЗСЪМНЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Който не предизвиква съмнение; несъмнен, безспорен. Ако имаше тука някаква тайна извън неговите безсъмнени държавнически способности, то тя сигурно се криеше в праволинейността, с която умееше да преследва своята цел. Ст. Дичев, ЗС I, 20.
БЕЗСЪМНЕ`НО нареч. Обикн. като вмет. дума или с гл. съм, изглежда и др. в 3 л. ед. ч. За означаване на пълна увереност в достоверността на съобщавания факт; без съмнение, несъмнено, безспорно, очевидно. Не се виждаше нищо! А безсъмнено там имаше някой. Изправен, стои и чака. П. Михайлов, МП, 8. — Безсъмнено едно е най-важното: всеки от нас да съзнае своите задължения към отечеството, .. и да дава мило за драго, та да се постигне общата цел. Ст. Дичев,* ЗС I, 153. Много наши драматурзи сега трябва сериозно да се учат от големия майстор на българската комедия, какъвто е безсъмнено Стефан Лазаров Костов. Т, 1954, кн. 4, 18.
БЕЗСЪМНЕ`НОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безсъмнен; безспорност, очевидност.
БЕЗСЪ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. За нощ, вечер — който е прекаран без сън. Съсипана от трите безсънни нощи, Лина легна да спи. М. Грубешлиева, ПП, 214. Навярно мъките, нечовешките страдания, изпитанията и дългите безсънни вечери, прекарани в труд и бдения, са го направили горд, независим и предпазлив. П. Михайлов, МП, 18. Безсънни часове.
2. Поет. Който не спи, който стои буден. Дочула сякаш стъпките й, стана / от своя шев безсънната жена / и през стъклото като прикована / впи поглед в уличната празнина. Бл. Димитрова, Л, 181. Останала самичка през нощта, / безсънна и загрижена в тъмата, / на масичката нощна тя свещта / запали. Ем. Попдимитров, СР, 39. Не ми е утеха да знам, че и ти си безсънна.* / Не радост си вече за мене, а страшен кошмар. Д. Бояджиев, С, 18. • Обр. И в мъртвата вода на мъртвите фонтани / оглеждат своя сън безсънни дървеса. Д. Дебелянов, Ст, 1936, 91.
БЕЗСЪ`НИЕ, мн. няма, ср. Липса на сън, разстройство на нормалния сън, обикн. поради нервно напрежение или неприятности; безсъница. Той се връщаше дома уморен: уморен от напрежението, от безсънието, глада, пътя, несигурността; уморен от разочарованието.* Ст. Дичев, ЗС I, 259. Майката се събуждаше и от най-малкия шум, отваряше очи и дълго гледаше в тъмното .. И се измъчи в тежко безсъние цяла нощ. М. Кремен, СС, 65. — Човек винаги има неприятности — отвърна неопределено той. — Понякога ме хваща безсъние. Ем. Манов, БГ, 112. Страдам от безсъние.
БЕЗСЪ`НИЦА ж. Безсъние. Тоя, последният, бе неврастеник — страдаше от безсъница и цяла нощ, кукнал пред огъня, .., пушеше, кашляше. Д. Калфов, ПЮН, 17. Безсъници все по-често отегчаваха нощите й, а когато призори изпадаше в тревожна дремка, стрескаше се в кошмарни бленувания. Ст. Загорчинов, ЛСС, 103. Как съм прекарал тая нощ, не искам и да си спомням. Кошмарна безсъница, .., мъчителни размисли. В. Андреев, ПР, 24.
БЕЗСЪ`ННО нареч. Рядко. Без сън, в будно състояние. Кратката лятна нощ я минах почти безсънно. Ив. Вазов, Съч. XII, 3. Безсънно цяла нощ пробдях, / безсънен ме зората свари. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 82.
БЕЗСЪ`ННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Състояние на безсънен, безсъние.
