Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/56“
(→Некоригирана) |
(→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | по-ново време (от латински или гръцки корени или основи), заети у нас с фонетичен облик и значение от съвременния език, в който са се образували. При такива думи се отбелязва само езикът, в който са възникнали, напр.: <b> | + | по-ново време (от латински или гръцки корени или основи), заети у нас с фонетичен облик и значение от съвременния език, в който са се образували. При такива думи се отбелязва само езикът, в който са възникнали, напр.: <b>кавале`р</b>… от фр. cavalier (а не от лат. caballus); <b>каре`</b>… фр. carré (а не от лат. quadratus). |
| − | 7. Преводът на думата от чуждия език се дава в следните случаи: а) При думи, които се различават по значение: <b> | + | 7. Преводът на думата от чуждия език се дава в следните случаи: а) При думи, които се различават по значение: <b>анте`на</b>… от лат. antenus ’греда, прът’, <b>бром</b>… от гр. βρῶμος ’зловоние’, <b>гиди`я</b>… от тур. gidi ’сводник’. б) При думи, които означават нови културни понятия: <b>абдика`ция</b>… — От лат. abdicatio ’отказване, напускане’, <b>абера`ция</b>… — От лат. aberratio ’заблуждение, отклонение’, <b>хлор</b>… — От гр. χλωρός ’жълтозелен’. в) При сложни думи, когато се изписват отделните им части: <b>антисепти`к</b>… — От гр. ἀντί ’против’ + σηπτικός ’който предизвиква гниене’, <b>акрокефа`л</b>… — От гр. ᾰκρος ’остър’ + κεφαλή ’глава’, <b>антибио`тик</b>… — От гр. ἀντί ’против’ + βίος ’живот’, <b>бронтоза`вър</b>… — От гр. βροντή ’гръм’ + σαῦρος ’гущер’. |
| − | 8. Произходът на сложни думи, които в чуждия език представят | + | 8. Произходът на сложни думи, които в чуждия език представят неразчленима цялост, се отбелязва, както при простите думи: <b>автома`т</b>… — От гр. αὐτόματος, <b>ба`скетбол</b>… англ. basketball. |
| − | 9. Не се изписва съответната чужда дума при следните случаи: а) При думи, произлезли от лични или местни имена. При тях се дава указание за езика, от който са взети, и бележка „от собств.“. Бележката се оформява по два начина: | + | 9. Не се изписва съответната чужда дума при следните случаи: а) При думи, произлезли от лични или местни имена. При тях се дава указание за езика, от който са взети, и бележка „от собств.“. Бележката се оформява по два начина: „… от собств.“ и „от… собств.“ в зависимост от това, дали има или няма фонетична промяна при заетата дума, произлязла от собствено име, напр.: <b>би`нте</b>… — Хол. от собств. (срв. собств. име Binte), или <b>волт</b>… — От ит. собств. (срв. собств. име Volta). При думи, производни от чужди собствени имена, бел. е „от… собств.“, напр.: <b>бе`ргманов</b>… — От швед. собств., <b>бертоле`тов</b>… — От фр. собств. Когато не може да се определи от кой език произлиза собственото име, се дава бележка само „от собств.“. <b>алманди`н</b>… — От собств. б) При думи, образувани в по-късни епохи от структурни елементи — съкращения, които означават химически елементи или съединения, ферменти, лекарства и под., като <i>бутан</i>, <i>етилен</i>, <i>пропан</i>, <i>алкалоиди</i>, <i>амилаза</i>, <i>аналгин</i>, <i>аскофен</i>, <i>пирамидон</i> и пр.: <b>бута`н</b>… — От гр., <b>амидофе`н</b>… — От гр.+ лат. |
| − | 10. В редки случаи, когато има колебание в определяне на произхода на дадена дума, се поставя бележка <i>вер.</i> (вероятно), напр.: <b> | + | 10. В редки случаи, когато има колебание в определяне на произхода на дадена дума, се поставя бележка <i>вер.</i> (вероятно), напр.: <b>ба`скам</b>… — Вер. от тур. basmak ’натискам’. |
| − | 11. Думи, чийто произход е неясен, се отбелязват с бележка „неизв.“, напр.: <b> | + | 11. Думи, чийто произход е неясен, се отбелязват с бележка „неизв.“, напр.: <b>балбу`тин</b>… — Неизв. |
| − | 12. Не се дава произходът на чужди думи при следните случаи: а) При производни думи, когато думата-основа е обяснена по произход | + | 12. Не се дава произходът на чужди думи при следните случаи: а) При производни думи, когато думата-основа е обяснена по произход. б) При сложни думи, чията първа съставна част е чужда и е включена в Речника като заглавка, а втората е българска дума: <i>автодело</i>, <i>автодоилка</i>, <i>антивещество</i>. в) При сложни думи, при които две от съставните части са чужди (също включени в Речника), а третата е българска: <i>аерофотоснимка</i>, <i>аерофотоснимане</i>. г) При сложни думи, които се състоят от чужди думи, всички включени в Речника като отделни заглавки, където е обяснен произходът |
Текуща версия към 09:02, 5 декември 2012
по-ново време (от латински или гръцки корени или основи), заети у нас с фонетичен облик и значение от съвременния език, в който са се образували. При такива думи се отбелязва само езикът, в който са възникнали, напр.: кавале`р… от фр. cavalier (а не от лат. caballus); каре`… фр. carré (а не от лат. quadratus).
7. Преводът на думата от чуждия език се дава в следните случаи: а) При думи, които се различават по значение: анте`на… от лат. antenus ’греда, прът’, бром… от гр. βρῶμος ’зловоние’, гиди`я… от тур. gidi ’сводник’. б) При думи, които означават нови културни понятия: абдика`ция… — От лат. abdicatio ’отказване, напускане’, абера`ция… — От лат. aberratio ’заблуждение, отклонение’, хлор… — От гр. χλωρός ’жълтозелен’. в) При сложни думи, когато се изписват отделните им части: антисепти`к… — От гр. ἀντί ’против’ + σηπτικός ’който предизвиква гниене’, акрокефа`л… — От гр. ᾰκρος ’остър’ + κεφαλή ’глава’, антибио`тик… — От гр. ἀντί ’против’ + βίος ’живот’, бронтоза`вър… — От гр. βροντή ’гръм’ + σαῦρος ’гущер’.
8. Произходът на сложни думи, които в чуждия език представят неразчленима цялост, се отбелязва, както при простите думи: автома`т… — От гр. αὐτόματος, ба`скетбол… англ. basketball.
9. Не се изписва съответната чужда дума при следните случаи: а) При думи, произлезли от лични или местни имена. При тях се дава указание за езика, от който са взети, и бележка „от собств.“. Бележката се оформява по два начина: „… от собств.“ и „от… собств.“ в зависимост от това, дали има или няма фонетична промяна при заетата дума, произлязла от собствено име, напр.: би`нте… — Хол. от собств. (срв. собств. име Binte), или волт… — От ит. собств. (срв. собств. име Volta). При думи, производни от чужди собствени имена, бел. е „от… собств.“, напр.: бе`ргманов… — От швед. собств., бертоле`тов… — От фр. собств. Когато не може да се определи от кой език произлиза собственото име, се дава бележка само „от собств.“. алманди`н… — От собств. б) При думи, образувани в по-късни епохи от структурни елементи — съкращения, които означават химически елементи или съединения, ферменти, лекарства и под., като бутан, етилен, пропан, алкалоиди, амилаза, аналгин, аскофен, пирамидон и пр.: бута`н… — От гр., амидофе`н… — От гр.+ лат.
10. В редки случаи, когато има колебание в определяне на произхода на дадена дума, се поставя бележка вер. (вероятно), напр.: ба`скам… — Вер. от тур. basmak ’натискам’.
11. Думи, чийто произход е неясен, се отбелязват с бележка „неизв.“, напр.: балбу`тин… — Неизв.
12. Не се дава произходът на чужди думи при следните случаи: а) При производни думи, когато думата-основа е обяснена по произход. б) При сложни думи, чията първа съставна част е чужда и е включена в Речника като заглавка, а втората е българска дума: автодело, автодоилка, антивещество. в) При сложни думи, при които две от съставните части са чужди (също включени в Речника), а третата е българска: аерофотоснимка, аерофотоснимане. г) При сложни думи, които се състоят от чужди думи, всички включени в Речника като отделни заглавки, където е обяснен произходът
