Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/55“
(→Некоригирана) |
(→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | книжовен източник; и г) при думи, които са взети от други, обикновено тълковни речници. | |
Справочният отдел се оформя на нов ред без абзац след дълго тире (—) и съдържа сведения за: а) произхода на чуждите думи (етимологични бележки). б) фонетични варианти на заглавната дума. в) падежни форми, срещани в книжнината от XIX в. г) заглавието на речника, от който е взета думата. | Справочният отдел се оформя на нов ред без абзац след дълго тире (—) и съдържа сведения за: а) произхода на чуждите думи (етимологични бележки). б) фонетични варианти на заглавната дума. в) падежни форми, срещани в книжнината от XIX в. г) заглавието на речника, от който е взета думата. | ||
| − | I. Етимологични бележки. Тези бележки са кратки и се дават обикн. към основните думи от чужд произход. | + | <b>I. Етимологични бележки.</b> Тези бележки са кратки и се дават обикн. към основните думи от чужд произход. |
| − | 1. При думи, които съвпадат фонетично и семантично с думата в чуждия език, етимологичната бележка дава сведение само за езика- | + | 1. При думи, които съвпадат фонетично и семантично с думата в чуждия език, етимологичната бележка дава сведение само за езика-първоизточник, като се изписва и самата дума от този език: <b>абза`ц</b>… нем. Absatz, <b>абсе`нт</b>… фр. absinthe, <b>басма`</b>… тур. basma, <b>брак</b>… нем. Brack, <b>скорбу`т</b>… нем. Skorbut. |
| − | 2. Ако чуждата дума е претърпяла някаква фонетична промяна или не съвпада напълно по значение със заетата у нас, поставя се бележка „от“ пред указанието за езика, от който е заета, и се изписва съответната чужда дума: <b> | + | 2. Ако чуждата дума е претърпяла някаква фонетична промяна или не съвпада напълно по значение със заетата у нас, поставя се бележка „от“ пред указанието за езика, от който е заета, и се изписва съответната чужда дума: <b>абдика`ция</b>… — От лат. abdicatio, <b>антипа`тия</b>… — От гр. ἀντιπάθεια, <b>басе`йн</b>… — От фр. bassin, <b>бати`ста</b>… от фр. batiste, <b>гипс</b>… — От гр. γύψος. |
| − | 3. Когато чуждата дума не е заета направо от съответния език, с бележка „през“ се отбелязва езикът, през който е минала. Тя се изписва и на двата езика, напр.: <b>бронз | + | 3. Когато чуждата дума не е заета направо от съответния език, с бележка „през“ се отбелязва езикът, през който е минала. Тя се изписва и на двата езика, напр.: <b>бронз</b>… ит. bronz през фр. bronze, <b>банкно`та</b>… англ. bank-note през нем. Banknote. |
Бележката „през“ не всякога означава прекия източник, от който е заета думата. | Бележката „през“ не всякога означава прекия източник, от който е заета думата. | ||
| − | 4. Ако чуждата дума се е изменила фонетично и словообразувателно, след като е минала през друг език и през други езици, пътят й се отбелязва с бележки „от“ | + | 4. Ако чуждата дума се е изменила фонетично и словообразувателно, след като е минала през друг език и през други езици, пътят й се отбелязва с бележки „от“ … „през“, като се изписва думата и на двата езика, напр.: <b>абсолю`тен</b>… — От лат. absolutus през рус. абсолютный, <b>бро`шка</b>… — От фр. broche през рус. брошка, <b>брезе`нт</b>… — От хол. presenning ’обвивка, завивка’ през рус. брезент, <b>коке`тка</b>… — От фр. coquette през рус. кокетка. |
| − | 5. Ако първоизточникът е много отдалечен или неясен, той не се изписва: <b> | + | 5. Ако първоизточникът е много отдалечен или неясен, той не се изписва: <b>аба`т</b>… — От сир. през лат. abbas, -atis, <b>кака`о</b>… — От мексик. през исп. cacao, <b>бараба`н</b>… — От тат. през рус. барабан. Това важи и за думи от арабски и персийски език, минали у нас през турски или друг език: <b>акъ`л</b>… — От араб. през тур. akil, <b>абда`л</b>… От араб. през тур. aptal, <b>абано`с</b>… — От араб. през тур. abanoz, <b>база`р</b>… — От перс. през нем. Basar или фр. bazar. |
| − | 6. Ако думи от един и същи корен отговарят на различни думи от същия корен в езика, от който са заети, към всяка от тях се отбелязва произходът и се изписва съответната чужда дума: <b>абсолюти`зъм | + | 6. Ако думи от един и същи корен отговарят на различни думи от същия корен в езика, от който са заети, към всяка от тях се отбелязва произходът и се изписва съответната чужда дума: <b>абсолюти`зъм</b>… фр. absolutisme, <b>абсолюти`ст</b>… фр. absolutiste, <b>абстракциони`зъм</b>… фр. abstractionisme…, <b>абстракциони`ст</b>… фр. abstractioniste, <b>геометрия</b>… — От гр. γεωμετρία ’землемерство, геометрия’; <b>геометър</b>… — От гр. γεωμέτρες; ’землемер; математик’ през рус. геометр. |
Не се посочва връзката с класическите езици при думи, възникнали в | Не се посочва връзката с класическите езици при думи, възникнали в | ||
Текуща версия към 08:54, 5 декември 2012
книжовен източник; и г) при думи, които са взети от други, обикновено тълковни речници.
Справочният отдел се оформя на нов ред без абзац след дълго тире (—) и съдържа сведения за: а) произхода на чуждите думи (етимологични бележки). б) фонетични варианти на заглавната дума. в) падежни форми, срещани в книжнината от XIX в. г) заглавието на речника, от който е взета думата.
I. Етимологични бележки. Тези бележки са кратки и се дават обикн. към основните думи от чужд произход.
1. При думи, които съвпадат фонетично и семантично с думата в чуждия език, етимологичната бележка дава сведение само за езика-първоизточник, като се изписва и самата дума от този език: абза`ц… нем. Absatz, абсе`нт… фр. absinthe, басма`… тур. basma, брак… нем. Brack, скорбу`т… нем. Skorbut.
2. Ако чуждата дума е претърпяла някаква фонетична промяна или не съвпада напълно по значение със заетата у нас, поставя се бележка „от“ пред указанието за езика, от който е заета, и се изписва съответната чужда дума: абдика`ция… — От лат. abdicatio, антипа`тия… — От гр. ἀντιπάθεια, басе`йн… — От фр. bassin, бати`ста… от фр. batiste, гипс… — От гр. γύψος.
3. Когато чуждата дума не е заета направо от съответния език, с бележка „през“ се отбелязва езикът, през който е минала. Тя се изписва и на двата езика, напр.: бронз… ит. bronz през фр. bronze, банкно`та… англ. bank-note през нем. Banknote.
Бележката „през“ не всякога означава прекия източник, от който е заета думата.
4. Ако чуждата дума се е изменила фонетично и словообразувателно, след като е минала през друг език и през други езици, пътят й се отбелязва с бележки „от“ … „през“, като се изписва думата и на двата езика, напр.: абсолю`тен… — От лат. absolutus през рус. абсолютный, бро`шка… — От фр. broche през рус. брошка, брезе`нт… — От хол. presenning ’обвивка, завивка’ през рус. брезент, коке`тка… — От фр. coquette през рус. кокетка.
5. Ако първоизточникът е много отдалечен или неясен, той не се изписва: аба`т… — От сир. през лат. abbas, -atis, кака`о… — От мексик. през исп. cacao, бараба`н… — От тат. през рус. барабан. Това важи и за думи от арабски и персийски език, минали у нас през турски или друг език: акъ`л… — От араб. през тур. akil, абда`л… От араб. през тур. aptal, абано`с… — От араб. през тур. abanoz, база`р… — От перс. през нем. Basar или фр. bazar.
6. Ако думи от един и същи корен отговарят на различни думи от същия корен в езика, от който са заети, към всяка от тях се отбелязва произходът и се изписва съответната чужда дума: абсолюти`зъм… фр. absolutisme, абсолюти`ст… фр. absolutiste, абстракциони`зъм… фр. abstractionisme…, абстракциони`ст… фр. abstractioniste, геометрия… — От гр. γεωμετρία ’землемерство, геометрия’; геометър… — От гр. γεωμέτρες; ’землемер; математик’ през рус. геометр.
Не се посочва връзката с класическите езици при думи, възникнали в
