Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/54“
(→Некоригирана) |
(→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | се отразяват, като замените на компонентите се дават в кръгли скоби, напр.: <b>хващам / хвана (улавям / уловя) гората; чукам (кълцам, трия) сол на главата | + | се отразяват, като замените на компонентите се дават в кръгли скоби, напр.: <b>хващам / хвана (улавям / уловя) гората</b>; <b>чукам (кълцам, трия) сол на главата</b>. |
| − | Когато фразеологичните варианти се различават по синтактична структура и връзки или по стилистичната си характеристика, те се изписват изцяло, като към всеки от тях се посочва съответната синтактична | + | Когато фразеологичните варианти се различават по синтактична структура и връзки или по стилистичната си характеристика, те се изписват изцяло, като към всеки от тях се посочва съответната синтактична съчетаемост или стилистична употреба, напр.: <b>смъквам / смъкна две кожи от гърба</b> <i>на някого</i>; <b>смъквам / смъкна две кожи</b> <i>от някого</i>; <b>чета залъците</b> <i>на някого</i>. <i>Разг.</i>; <b>чета къшеите</b> <i>на някого</i>. <i>Диал.</i> |
| − | <b>VI. | + | <b>VI. Отбелязване на лексикални и някои синтактични връзки при фразеологичните единици.</b> При фразеологичните единици се посочва тяхната граматична и лексикална съчетаемост: 1. Фразеологизми, които реализират значението си в съчетание само с определени лексикални единици, се оформяват с тези единици. Като външни елементи те се поставят след фразеологизма с друг шрифт (разредка), отделени от него със запетая. Външните елементи запазват значението и затова след тълкуването на фразеологизма те се повтарят в скоби: <b>под дърво и камък</b>, <em>търся</em> (<em>диря</em>). Навсякъде (търся). |
| − | 2. Граматическата съчетаемост на съответния фразеологизъм, ако има такава, се отбелязва след фразеологизмите с друг шрифт, напр.: <b>давам / дам гръб</b> <i>някому</i><b> | + | 2. Граматическата съчетаемост на съответния фразеологизъм, ако има такава, се отбелязва след фразеологизмите с друг шрифт, напр.: <b>давам / дам гръб</b> <i>някому</i>; <b>виждам сметката</b> <i>на някого или нещо</i>; <b>плувам в</b> <i>нечии</i> <b>води</b>. |
| − | + | === СЛОЖНИ ЛЕКСИКО-ГРАМАТИЧНИ ЕДИНИЦИ === | |
| − | В отделен блок в края на речниковата статия на някои думи, след сложните названия и фразеологията, се подреждат сложни лексико-граматични единици, включващи тълкуваната дума, като сложни местоимения, предлози, съюзи, частици и под., напр.: <i>който и да е, какъвто и да е, макар че, преди да, да не би да, без малко, по отношение на, едва ли</i> и под. | + | В отделен блок в края на речниковата статия на някои думи, след сложните названия и фразеологията, се подреждат сложни лексико-граматични единици, включващи тълкуваната дума, като сложни местоимения, предлози, съюзи, частици и под., напр.: <i>който и да е</i>, <i>какъвто и да е</i>, <i>макар че</i>, <i>преди да</i>, <i>да не би да</i>, <i>без малко</i>, <i>по отношение на</i>, <i>едва ли</i> и под. |
| − | 1. Тези езикови средства се характеризират лексико-граматически като: <i>сложен съюз, сложен предлог</i> и т. н. | + | 1. Тези езикови средства се характеризират лексико-граматически като: <i>сложен съюз</i>, <i>сложен предлог</i> и т. н. |
2. Отбелязва се дали са остарели, диалектни или стилистично обагрени. | 2. Отбелязва се дали са остарели, диалектни или стилистично обагрени. | ||
| − | 3. Те се тълкуват описателно или синонимно — ако са остарели, диалектни или стилистично оцветени и имат съвременен неутрален синоним, напр.: <b>Ако | + | 3. Те се тълкуват описателно или синонимно — ако са остарели, диалектни или стилистично оцветени и имат съвременен неутрален синоним, напр.: <b>Ако <би> да</b> <i>сложен съюз. Остар.</i> Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за условие; ако. <b>Който би да</b> <i>сложно неопр. местоим. Остар.</i> Който и да е. |
4. Илюстрират се с примери, както и останалите езикови единици. | 4. Илюстрират се с примери, както и останалите езикови единици. | ||
| − | + | === СПРАВОЧЕН ОТДЕЛ === | |
| − | Този отдел се обособява в края на речниковата статия в следните случаи: а) при думи от чужд произход; б) при думи, за които съществуват в езика фонетични варианти; в) при думи, за които може да се посочи най- | + | Този отдел се обособява в края на речниковата статия в следните случаи: а) при думи от чужд произход; б) при думи, за които съществуват в езика фонетични варианти; в) при думи, за които може да се посочи най-ранен |
Текуща версия към 08:51, 5 декември 2012
се отразяват, като замените на компонентите се дават в кръгли скоби, напр.: хващам / хвана (улавям / уловя) гората; чукам (кълцам, трия) сол на главата.
Когато фразеологичните варианти се различават по синтактична структура и връзки или по стилистичната си характеристика, те се изписват изцяло, като към всеки от тях се посочва съответната синтактична съчетаемост или стилистична употреба, напр.: смъквам / смъкна две кожи от гърба на някого; смъквам / смъкна две кожи от някого; чета залъците на някого. Разг.; чета къшеите на някого. Диал.
VI. Отбелязване на лексикални и някои синтактични връзки при фразеологичните единици. При фразеологичните единици се посочва тяхната граматична и лексикална съчетаемост: 1. Фразеологизми, които реализират значението си в съчетание само с определени лексикални единици, се оформяват с тези единици. Като външни елементи те се поставят след фразеологизма с друг шрифт (разредка), отделени от него със запетая. Външните елементи запазват значението и затова след тълкуването на фразеологизма те се повтарят в скоби: под дърво и камък, търся (диря). Навсякъде (търся).
2. Граматическата съчетаемост на съответния фразеологизъм, ако има такава, се отбелязва след фразеологизмите с друг шрифт, напр.: давам / дам гръб някому; виждам сметката на някого или нещо; плувам в нечии води.
СЛОЖНИ ЛЕКСИКО-ГРАМАТИЧНИ ЕДИНИЦИ
В отделен блок в края на речниковата статия на някои думи, след сложните названия и фразеологията, се подреждат сложни лексико-граматични единици, включващи тълкуваната дума, като сложни местоимения, предлози, съюзи, частици и под., напр.: който и да е, какъвто и да е, макар че, преди да, да не би да, без малко, по отношение на, едва ли и под.
1. Тези езикови средства се характеризират лексико-граматически като: сложен съюз, сложен предлог и т. н.
2. Отбелязва се дали са остарели, диалектни или стилистично обагрени.
3. Те се тълкуват описателно или синонимно — ако са остарели, диалектни или стилистично оцветени и имат съвременен неутрален синоним, напр.: Ако <би> да сложен съюз. Остар. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за условие; ако. Който би да сложно неопр. местоим. Остар. Който и да е.
4. Илюстрират се с примери, както и останалите езикови единици.
СПРАВОЧЕН ОТДЕЛ
Този отдел се обособява в края на речниковата статия в следните случаи: а) при думи от чужд произход; б) при думи, за които съществуват в езика фонетични варианти; в) при думи, за които може да се посочи най-ранен
