Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/50“
(→Некоригирана) |
(→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
| + | === СЛОЖНИ НАЗВАНИЯ И ТЕРМИНИ === | ||
В Речника на българския език, освен лексеми, се представят и значителен брой сложни названия и термини от различни науки или от народната терминология. | В Речника на българския език, освен лексеми, се представят и значителен брой сложни названия и термини от различни науки или от народната терминология. | ||
| − | |||
| − | + | <b>I.</b> Това са: 1. Сложни названия — имена на различни исторически събития или понятия с важно значение в българската или световната история и култура, напр.: <i>Втора световна война</i>, <i>Второ пришествие</i>, <i>Гимнастически дружества</i>, <i>Българско книжовно дружество</i>, <i>Вартоломеева нощ</i> и под. | |
| − | < | + | 2. Сложни термини — названия на научни или битови понятия, имена на растения и животни, празници и др., които са образувани от две или повече думи, напр.: <i>момина сълза</i>, <i>черен дроб</i>, <i>магарешка кашлица</i>, <i>червен вятър</i>, <i>въглероден диоксид (двуокис)</i>, <i>сярна киселина</i> и под. |
| − | |||
| − | <b> | + | <b>II.</b> Тълкуването на тези понятия е стегнато. При него се избягват енциклопедични подробности. |
| + | |||
| + | |||
| + | <b>III</b>. В първото издание на речника тези изразни средства са поместени в рамките на фразеологията, в края на статията след знак ◇. В новото издание е оформен отделен блок в края на статията, където по азбучен ред са подредени всички подобни устойчиви словосъчетания-названия. Тъй като тези названия, като номинативни единици са много близки до думите, те следват непосредствено след всички значения и граматични употреби на думите. След тях на нов ред се поместват фразеологизмите. | ||
| + | |||
| + | === ФРАЗЕОЛОГИЯ === | ||
Фразеологията заема значително място в Речника на българския език. В него е отразено основното богатство от фразеологичния запас на българския език. | Фразеологията заема значително място в Речника на българския език. В него е отразено основното богатство от фразеологичния запас на българския език. | ||
| + | |||
| + | |||
| + | <b>I.</b> Включват се следните единици: | ||
| + | |||
| + | 1. Фразеологизми, които представляват особено изразно средство в езика и служат за специален вид назоваване — характеризиращо, съчетано с експресивност. Дават се такива фразеологизми, които изпъкват с пълно семантично преобразуване на своите компоненти (напр.: <i>от игла до конец</i>, <i>през куп за грош</i>, <i>дохождам / дойда до зеленката</i>), и такива, при които още личи връзката им с някакъв образ или троп, легнал в основата на тяхното значение (напр.: <i>мътя водата</i>, <i>дръпвам / дръпна юздите</i>, <i>тегля каиша</i>, <i>обръщам / обърна гръб</i>). | ||
| + | |||
| + | 2. Поговорки и някои от пословиците, чието значение не е сбор от значението на съставящите ги думи, т.е. които са претърпели преосмисляне и се нуждаят от тълкуване (<i>на бивола окото все в просото</i>, <i>всяка коза на свой крак <виси></i>). | ||
| + | |||
| + | 3. Международна фразеология, свързана главно с митове, библейски и евангелски разкази, с исторически разкази и предания, (напр.: <i>авгиеви обори</i>, <i>аврамов дом</i>, <i>ябълката на раздора</i>, <i>минавам / мина Рубикон</i>). | ||
Текуща версия към 08:32, 5 декември 2012
СЛОЖНИ НАЗВАНИЯ И ТЕРМИНИ
В Речника на българския език, освен лексеми, се представят и значителен брой сложни названия и термини от различни науки или от народната терминология.
I. Това са: 1. Сложни названия — имена на различни исторически събития или понятия с важно значение в българската или световната история и култура, напр.: Втора световна война, Второ пришествие, Гимнастически дружества, Българско книжовно дружество, Вартоломеева нощ и под.
2. Сложни термини — названия на научни или битови понятия, имена на растения и животни, празници и др., които са образувани от две или повече думи, напр.: момина сълза, черен дроб, магарешка кашлица, червен вятър, въглероден диоксид (двуокис), сярна киселина и под.
II. Тълкуването на тези понятия е стегнато. При него се избягват енциклопедични подробности.
III. В първото издание на речника тези изразни средства са поместени в рамките на фразеологията, в края на статията след знак ◇. В новото издание е оформен отделен блок в края на статията, където по азбучен ред са подредени всички подобни устойчиви словосъчетания-названия. Тъй като тези названия, като номинативни единици са много близки до думите, те следват непосредствено след всички значения и граматични употреби на думите. След тях на нов ред се поместват фразеологизмите.
ФРАЗЕОЛОГИЯ
Фразеологията заема значително място в Речника на българския език. В него е отразено основното богатство от фразеологичния запас на българския език.
I. Включват се следните единици:
1. Фразеологизми, които представляват особено изразно средство в езика и служат за специален вид назоваване — характеризиращо, съчетано с експресивност. Дават се такива фразеологизми, които изпъкват с пълно семантично преобразуване на своите компоненти (напр.: от игла до конец, през куп за грош, дохождам / дойда до зеленката), и такива, при които още личи връзката им с някакъв образ или троп, легнал в основата на тяхното значение (напр.: мътя водата, дръпвам / дръпна юздите, тегля каиша, обръщам / обърна гръб).
2. Поговорки и някои от пословиците, чието значение не е сбор от значението на съставящите ги думи, т.е. които са претърпели преосмисляне и се нуждаят от тълкуване (на бивола окото все в просото, всяка коза на свой крак <виси>).
3. Международна фразеология, свързана главно с митове, библейски и евангелски разкази, с исторически разкази и предания, (напр.: авгиеви обори, аврамов дом, ябълката на раздора, минавам / мина Рубикон).
