Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/394“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
2. <i>Прен.</i> Обикн. <i>мн. Книж.</i> Апостроф (във 2 знач.). | 2. <i>Прен.</i> Обикн. <i>мн. Книж.</i> Апостроф (във 2 знач.). | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀποστροφή ’отклонение’. |
| − | + | ---- | |
| − | АПОСТРОФИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> и <i>непрех.</i> Предизвикателно прекъсвам речта, говоренето на някого с остра дума или забележка. | + | <b>АПОСТРОФИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> и <i>непрех.</i> Предизвикателно прекъсвам речта, говоренето на някого с остра дума или забележка. <i>— Не повтаряй, Кольо, всичко е ясно — обади се някой между кожарските работници. — Не е ясно! — отвърна гласчето .. Чу се смях и гимназистът се скри между другарите си. Хората се развеселиха. Кондарев помоли да не апострофират.</i> Ем. Станев, ИК I, 66. <i>— Ти обичаш да се надсмиваш и да апострофираш, когато друг говори.</i> Д. Кисьов, Щ, 344. <i>Слушателите често апострофираха докладчика.</i> <b>апострофирам се</b> <i>страд.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | АПОСТРОФИ`РАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> апострофирам <i>и от</i> апострофирам се. | + | <b>АПОСТРОФИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> апострофирам <i>и от</i> апострофирам се. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АПОТЕ`КА</b> <i>ж. Остар.</i> Аптека. <i>Когато изстине, парата ся обръща пак на вода и такава вода ся нарича дестилирана .. и ся употребява само в апотеките.</i> С. Веженов, Хим. (превод), 19. <i>В апотеките (спицариите) тоя газ, смесен с вода, се нарича нишадърен спирт.</i> Знан., 1875, бр.{{попр|Добавяне на интервал.}} 2, 24. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АПОТЕ`МА</b> <i>ж. Мат.</i> 1. Дължината на перпендикуляра, спуснат от центъра на правилен многоъгълник към която и да е от неговите страни. | |
2. Височината на триъгълника, който представлява една от стените на правилна пирамида. | 2. Височината на триъгълника, който представлява една от стените на правилна пирамида. | ||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
3. Височината на трапеца, който е една от стените на правилна пресечена пирамида. | 3. Височината на трапеца, който е една от стените на правилна пресечена пирамида. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀποϑη̆μα. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АПОТЕО`З</b> <i>м.</i> 1. <i>Истор.</i> В античността — религиозен обред на обожествяване, причисляване на смъртни или на предмети към боговете. <i>Мислил съм си за ония антични апотеози, когато хората излизаха срещу изгряващото слънце, славословяха и пеяха химни.</i> Й. Йовков, Ж, 1920, 138. | |
| − | |||
| − | — религиозен обред на обожествяване, причисляване на смъртни или на предмети към боговете. <i>Мислил съм си за ония антични апотеози, когато хората излизаха срещу изгряващото слънце, славословяха и пеяха химни.</i> | ||
| − | 2. <i>Прен. Книж.</i> Тържествена прослава на лица, събития или на предмети. <i>Тази книга | + | 2. <i>Прен. Книж.</i> Тържествена прослава на лица, събития или на предмети. <i>Тази книга [„Моето пътуване по Стара планина“], .., сама е един възторжен апотеоз на хайдутството.</i> Б. Ангелов, ЛС, 122. <i>„Хаджи Димитър“ е апотеоз на един народ с велика душа, който от смъртта се възправя за живот.</i> Г. Джагаров, ЛФ, 1956, бр.{{попр|Добавяне на интервал.}} 1, 1. |
3. <i>Театр.</i> Заключителна масова сцена в театрално представление с тържествен характер. | 3. <i>Театр.</i> Заключителна масова сцена в театрално представление с тържествен характер. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀποϑέωοις ’обожествяване’. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АПОТЕО`ЗА</b> <i>ж. Остар.</i> Апотеоз. <i>Представленето се свърши с величествена апотеоза, с възнесението на Маргарита в небесата.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 191. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АПОТЕО`ЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Книж.</i> Който се отнася до апотеоз (във 2 знач.). <i>Едни от най-ярките особености в поезията на Д. Методиев са воюващият устрем, апотеозната гордост, .., неукротимата жажда за нравствено и за обществено съвършенство.</i> Ив. Спасов, БС, 26. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АПОХРОМА`Т</b> <i>м. Физ.</i> Най-съвършен обектив за микроскоп, фотографически или астрономически апарат, при който е отстранена сферичната и хроматичната аберация за три цвята от спектъра. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АПОХРОМА`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Физ. Прил. от</i> апохромат. | |
| − | + | — От гр. ἀποχρω̄ματος ’безцветен’. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АПОЦЕ`НТЪР</b>, <i>мн.</i> -трове, <i>м. Астрон.</i> Точка от орбитата на небесно тяло или изкуствен спътник, въртящ се около друго небесно тяло, максимално отдалечена от това тяло. <i>След спускането в орбита „Луна — 10“ имаше следните параметри: височините на перицентъра и апоцентъра бяха равни на 2089 и 2752 километра.</i> | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀπό ’далече’ + лат. centrum. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АПРЕ`СКИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>апре`ска</b>, <i>ж.</i> Вид добре подплатени ботуши за сняг с дебела равна подметка. <i>Гащеризоните навлизат в ски модата .. Особено елегантно е съчетанието им тон в тон с апреските.</i> ВЖ, 2000, бр. 1, 15. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
— Фр. aprles-ski. | — Фр. aprles-ski. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АПРЕ`Т</b> <i>м. Спец.</i> Препарат, който се използува при заключителната обработка на плат под формата на разтвори, емулсии или суспензии; апретура. | ||
| − | + | — От фр.{{попр|Добавяне на интервал.}} appret ’подготовка’. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АПРЕТИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Спец.</i> Обработвам плат със специални разтвори, емулсии и суспензии, за да получи красив вид, добър гланц, плътност и др. <b>апретирам се</b> <i>страд.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | АПРЕТИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Спец.</i> Обработвам плат със специални разтвори, емулсии и суспензии, за да получи красив вид, добър гланц, плътност и др. | + | <b>АПРЕТИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> апретирам <i>и от</i> апретирам се. <i>Апретиране на платове.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | АПРЕТИ`РАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> апретирам <i>и от</i> апретирам се. <i>Апретиране на платове.</i> | + | <b>АПРЕТУ`РА</b> <i>ж. Спец.</i> 1. Окончателна обработка на тъкан, кожа, хартия, прежда и др., за да получат определени качества; апретиране. <i>Мокра апретура. Суха апретура.</i> |
| − | |||
| − | |||
2. Лъскавина на тъкан, кожа, хартия, прежда и др., която се получава при такава обработка. | 2. Лъскавина на тъкан, кожа, хартия, прежда и др., която се получава при такава обработка. | ||
| Ред 63: | Ред 59: | ||
4. <i>Разг.</i> Отдел в текстилното производство за апретиране на платове. <i>Работниците от апретурата реализираха големи икономии.</i> | 4. <i>Разг.</i> Отдел в текстилното производство за апретиране на платове. <i>Работниците от апретурата реализираха големи икономии.</i> | ||
| − | — От нем. | + | — От нем. Appretur. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АПРЕТУ`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Спец. Прил. от</i> апретура. <i>Апретурна преработка на платовете. Апретурно отделение. Апретурен цех.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | АПРЕТУРИ`СТ <i>м. Спец.</i> Специалист, който се занимава с апретиране на плат, кожа, прежда и др. | + | <b>АПРЕТУРИ`СТ</b> <i>м. Спец.</i> Специалист, който се занимава с апретиране на плат, кожа, прежда и др. |
| − | + | ---- | |
| − | АПРИ`Л, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Четвъртият месец от календарната година. <i>На това място,..,</i> | + | <b>АПРИ`Л</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Четвъртият месец от календарната година. <i>На това място, ..,</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 12:03, 14 август 2013
2. Прен. Обикн. мн. Книж. Апостроф (във 2 знач.).
— От гр. ἀποστροφή ’отклонение’.
АПОСТРОФИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. и непрех. Предизвикателно прекъсвам речта, говоренето на някого с остра дума или забележка. — Не повтаряй, Кольо, всичко е ясно — обади се някой между кожарските работници. — Не е ясно! — отвърна гласчето .. Чу се смях и гимназистът се скри между другарите си. Хората се развеселиха. Кондарев помоли да не апострофират. Ем. Станев, ИК I, 66. — Ти обичаш да се надсмиваш и да апострофираш, когато друг говори. Д. Кисьов, Щ, 344. Слушателите често апострофираха докладчика. апострофирам се страд.
АПОСТРОФИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от апострофирам и от апострофирам се.
АПОТЕ`КА ж. Остар. Аптека. Когато изстине, парата ся обръща пак на вода и такава вода ся нарича дестилирана .. и ся употребява само в апотеките. С. Веженов, Хим. (превод), 19. В апотеките (спицариите) тоя газ, смесен с вода, се нарича нишадърен спирт. Знан., 1875, бр.* 2, 24.
АПОТЕ`МА ж. Мат. 1. Дължината на перпендикуляра, спуснат от центъра на правилен многоъгълник към която и да е от неговите страни.
2. Височината на триъгълника, който представлява една от стените на правилна пирамида.
3. Височината на трапеца, който е една от стените на правилна пресечена пирамида.
— От гр. ἀποϑη̆μα.
АПОТЕО`З м. 1. Истор. В античността — религиозен обред на обожествяване, причисляване на смъртни или на предмети към боговете. Мислил съм си за ония антични апотеози, когато хората излизаха срещу изгряващото слънце, славословяха и пеяха химни. Й. Йовков, Ж, 1920, 138.
2. Прен. Книж. Тържествена прослава на лица, събития или на предмети. Тази книга [„Моето пътуване по Стара планина“], .., сама е един възторжен апотеоз на хайдутството. Б. Ангелов, ЛС, 122. „Хаджи Димитър“ е апотеоз на един народ с велика душа, който от смъртта се възправя за живот. Г. Джагаров, ЛФ, 1956, бр.* 1, 1.
3. Театр. Заключителна масова сцена в театрално представление с тържествен характер.
— От гр. ἀποϑέωοις ’обожествяване’.
АПОТЕО`ЗА ж. Остар. Апотеоз. Представленето се свърши с величествена апотеоза, с възнесението на Маргарита в небесата. Ив. Вазов, Съч. XII, 191.
АПОТЕО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който се отнася до апотеоз (във 2 знач.). Едни от най-ярките особености в поезията на Д. Методиев са воюващият устрем, апотеозната гордост, .., неукротимата жажда за нравствено и за обществено съвършенство. Ив. Спасов, БС, 26.
АПОХРОМА`Т м. Физ. Най-съвършен обектив за микроскоп, фотографически или астрономически апарат, при който е отстранена сферичната и хроматичната аберация за три цвята от спектъра.
АПОХРОМА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Физ. Прил. от апохромат.
— От гр. ἀποχρω̄ματος ’безцветен’.
АПОЦЕ`НТЪР, мн. -трове, м. Астрон. Точка от орбитата на небесно тяло или изкуствен спътник, въртящ се около друго небесно тяло, максимално отдалечена от това тяло. След спускането в орбита „Луна — 10“ имаше следните параметри: височините на перицентъра и апоцентъра бяха равни на 2089 и 2752 километра.
— От гр. ἀπό ’далече’ + лат. centrum.
АПРЕ`СКИ мн., ед. (рядко) апре`ска, ж. Вид добре подплатени ботуши за сняг с дебела равна подметка. Гащеризоните навлизат в ски модата .. Особено елегантно е съчетанието им тон в тон с апреските. ВЖ, 2000, бр. 1, 15.
— Фр. aprles-ski.
АПРЕ`Т м. Спец. Препарат, който се използува при заключителната обработка на плат под формата на разтвори, емулсии или суспензии; апретура.
— От фр.* appret ’подготовка’.
АПРЕТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Обработвам плат със специални разтвори, емулсии и суспензии, за да получи красив вид, добър гланц, плътност и др. апретирам се страд.
АПРЕТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от апретирам и от апретирам се. Апретиране на платове.
АПРЕТУ`РА ж. Спец. 1. Окончателна обработка на тъкан, кожа, хартия, прежда и др., за да получат определени качества; апретиране. Мокра апретура. Суха апретура.
2. Лъскавина на тъкан, кожа, хартия, прежда и др., която се получава при такава обработка.
3. Вещество за такава обработка; апрет.
4. Разг. Отдел в текстилното производство за апретиране на платове. Работниците от апретурата реализираха големи икономии.
— От нем. Appretur.
АПРЕТУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Спец. Прил. от апретура. Апретурна преработка на платовете. Апретурно отделение. Апретурен цех.
АПРЕТУРИ`СТ м. Спец. Специалист, който се занимава с апретиране на плат, кожа, прежда и др.
АПРИ`Л, мн. няма, м. Четвъртият месец от календарната година. На това място, ..,
