Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/309“
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
|||
| (Не са показани 8 междинни версии от 4 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛКАЛОИ`ДИ</b>, <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>алкалои`д</b>, <i>м. Хим.</i> Органични съединения с характер на основа, главно от растителен произход, които съдържат азот и най-често имат сложен химичен състав. <i>Листата и семената на татула съдържат отровни алкалоиди.</i> А. Бойчинов, ПХ, 53. |
— От араб. + гр. | — От араб. + гр. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛКА`НА</b> <i>ж.</i> Многогодишно{{попр|Отпечатано „Многодишно“}} тревисто тропическо растение, от което се добива червено багрилно вещество, използувано като химически реактив и като оцветител за тъкани. Alcanna. |
— От араб. през исп. alcanna. | — От араб. през исп. alcanna. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛКА`НИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>алкан</b> <i>м. Хим.</i> Алифатни съединения, въглеродните атоми в които са свързани в прави или разклонени вериги само с прости връзки; парафини. |
— От араб. | — От араб. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛКА`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Старин.</i> Жажда, страстен стремеж към нещо. <i>Съгреших в помислите си и те обикнах с престъпно алкание; така страшно светотатството легна на душата ми, защото чрез някаква небесна орис не мога да те отделя от трите образа, които гледат от небето.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 99. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛКАНИ`Н</b> <i>м. Хим.</i> Червено багрилно вещество, което се извлича от коренището на някои растения и се използва като оцветител в парфюмерийната промишленост или като реактив при химически реакции. |
— От лат. | — От лат. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛКА`Я</b>, -а`еш, <i>мин. св.</i> -а`х, <i>несв., непрех. Старин.</i> Силно, страстно желая нещо; жадувам. <i>— Който има много, за още алкае; който е силен, своите братя не зачита за нищо.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 389. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛКЕ`НИ</b> <i>мн. Хим.</i> Вид ненаситени въглеводороди с двойна връзка; олефини. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛКИ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: <b>Алкидна смола</b>. <i>Спец.</i> Полиестерна смола, получавана чрез кондензиране на органични дикарбонови киселини с многовалентни алкохоли, която се употребява за приготвяне на лакове. |
— От лат. | — От лат. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛКИ`Л</b> <i>м. Хим.</i> Едновалентен радикал, съдържащ един въглероден и три водородни атома; алкилов радикал. | ||
| − | <b> | + | — От араб. |
| − | + | ---- | |
| + | <b>АЛКИЛИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Хим.</i> Вкарвам алкилови радикали (алкили) в молекулата на органични съединения при производството на бензин, багрила, лекарства и др. <b>алкилирам се</b> <i>страд.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛКИЛИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Хим.</i> Химически процес, при който се вкарват алкилови радикали (алкили) в молекулата на органични съединения. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЛКИ`ЛОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Хим.</i> В съчет.: <b>Алкилов радикал</b>. Алкил. | |
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЛКО`В</b> <i>м.</i> 1. <i>Книж.</i> Вдадена навътре част в стена на стая за поставяне на легло, закривано със завеса; ниша. // Завеса на такова легло. <i>Отредената на мадам Меворах стая .. беше комфортно мобилирана: прозорците бяха с двойни завеси, креватът — с алкови, имаше тоалетно огледало, умивалник, фотьойли.</i> А. Страшимиров, Съч. V, 339. | |
2. <i>Поет.</i> Легло. <i>От своя златоткан алков / с какъв възторг, с каква безгрешна / любов ще ме обгърнеш ти?</i> Н. Лилиев, Ст, 34. | 2. <i>Поет.</i> Легло. <i>От своя златоткан алков / с какъв възторг, с каква безгрешна / любов ще ме обгърнеш ти?</i> Н. Лилиев, Ст, 34. | ||
| Ред 39: | Ред 43: | ||
— От араб. през фр. alcove. | — От араб. през фр. alcove. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛКО`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни. <i>Книж. Прил. от</i> алков. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛКОРА`Н</b> <i>м. Остар.</i> 1. Мохамедов закон; коран. <i>Пророкът им заповядал: „С захождането на слънцето ще турите мечовете в ножниците ..; и юначните последователи на алкоранът точно изпълняват волята Мохамедова.</i> Ст. Ботьов, К (превод), 180. <i>Стара Арнаутка била позната на всичките .. При нея са вкусните гозби, при нея са силните питиета, запретени от алкоранът на верните Мохамедови синове.</i> Ст. Ботьов, К (превод), 30-31. |
| + | |||
| + | 2. Книгата, в която е написан Мохамедовият закон; коран. | ||
— От араб. | — От араб. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛКОХО`Л</b> <i>м.</i> 1. <i>Хим.</i> Лесноподвижна течност със специфична миризма, която се получава при ферментирането на захари и се среща в разредено състояние в спиртните напитки; спирт. |
| − | 2. Само <i>ед. Разг.</i> Спиртно питие. <i>Кондарев изпи коняка и усети, че алкохолът мина като огън по тялото му.</i> Ем. Станев, ИК , I, 220. <i>Тогава тя [Ирина] отиде при бюфета в трапезарията и си наля чаша коняк. Алкохолът отпусна изопнатите й нерви, удави смущението й в скептичен смях.</i> Д. Димов, Т, 398. // <i>Събир.</i> Спиртни напитки. В същност от най-древни времена хората са се опитвали да потискат чувствата на страх, тъга, неприятност. За тази цел са били използувани алкохолът, опиумът, хашишът и други коварни отрови, които имат твърде широко вредно действие върху нервната система.</i> С. Славчев, ЖББ, 70. <i>Той не можеше да свикне с тежкия мирис на алкохол, на мухъл и | + | 2. Само <i>ед. Разг.</i> Спиртно питие. <i>Кондарев изпи коняка и усети, че алкохолът мина като огън по тялото му.</i> Ем. Станев, ИК,{{попр|Премахване на излишен интервал.}} I, 220. <i>Тогава тя [Ирина] отиде при бюфета в трапезарията и си наля чаша коняк. Алкохолът отпусна изопнатите й нерви, удави смущението й в скептичен смях.</i> Д. Димов, Т, 398. // <i>Събир.</i> Спиртни напитки. <i>В същност от най-древни времена хората са се опитвали да потискат чувствата на страх, тъга, неприятност. За тази цел са били използувани алкохолът, опиумът, хашишът и други коварни отрови, които имат твърде широко вредно действие върху нервната система.</i> С. Славчев, ЖББ, 70. <i>Той не можеше да свикне с тежкия мирис на алкохол, на мухъл и нечистоплътност.</i> Ал. Бабек, МЕ, 127. <i>В заведението не се сервира алкохол.</i> |
3. Обикн. <i>мн. Хим.</i> Органични съединения, в състава на молекулите на които влиза група от атоми на кислорода и водорода (хидроксилна група). <i>Метилов алкохол. Поливалентни алкохоли.</i> | 3. Обикн. <i>мн. Хим.</i> Органични съединения, в състава на молекулите на които влиза група от атоми на кислорода и водорода (хидроксилна група). <i>Метилов алкохол. Поливалентни алкохоли.</i> | ||
| − | — От араб. през нем. Alkohol. Друга (остар.) форма: | + | — От араб. през нем. Alkohol. Друга (остар.) форма: <em>алкоо`л</em>. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛКОХОЛА`ТИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>алкохола`т</b>, <i>м. Хим.</i> Съединения на едновалентни алкохоли. |
Текуща версия към 11:15, 24 юли 2013
АЛКАЛОИ`ДИ, мн., ед. (рядко) алкалои`д, м. Хим. Органични съединения с характер на основа, главно от растителен произход, които съдържат азот и най-често имат сложен химичен състав. Листата и семената на татула съдържат отровни алкалоиди. А. Бойчинов, ПХ, 53.
— От араб. + гр.
АЛКА`НА ж. Многогодишно* тревисто тропическо растение, от което се добива червено багрилно вещество, използувано като химически реактив и като оцветител за тъкани. Alcanna.
— От араб. през исп. alcanna.
АЛКА`НИ мн., ед. (рядко) алкан м. Хим. Алифатни съединения, въглеродните атоми в които са свързани в прави или разклонени вериги само с прости връзки; парафини.
— От араб.
АЛКА`НИЕ, мн. -ия, ср. Старин. Жажда, страстен стремеж към нещо. Съгреших в помислите си и те обикнах с престъпно алкание; така страшно светотатството легна на душата ми, защото чрез някаква небесна орис не мога да те отделя от трите образа, които гледат от небето. Ст. Загорчинов, ЛСС, 99.
АЛКАНИ`Н м. Хим. Червено багрилно вещество, което се извлича от коренището на някои растения и се използва като оцветител в парфюмерийната промишленост или като реактив при химически реакции.
— От лат.
АЛКА`Я, -а`еш, мин. св. -а`х, несв., непрех. Старин. Силно, страстно желая нещо; жадувам. — Който има много, за още алкае; който е силен, своите братя не зачита за нищо. Ст. Загорчинов, ДП, 389.
АЛКЕ`НИ мн. Хим. Вид ненаситени въглеводороди с двойна връзка; олефини.
АЛКИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Обикн. в съчет.: Алкидна смола. Спец. Полиестерна смола, получавана чрез кондензиране на органични дикарбонови киселини с многовалентни алкохоли, която се употребява за приготвяне на лакове.
— От лат.
АЛКИ`Л м. Хим. Едновалентен радикал, съдържащ един въглероден и три водородни атома; алкилов радикал.
— От араб.
АЛКИЛИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Хим. Вкарвам алкилови радикали (алкили) в молекулата на органични съединения при производството на бензин, багрила, лекарства и др. алкилирам се страд.
АЛКИЛИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Хим. Химически процес, при който се вкарват алкилови радикали (алкили) в молекулата на органични съединения.
АЛКИ`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. В съчет.: Алкилов радикал. Алкил.
АЛКО`В м. 1. Книж. Вдадена навътре част в стена на стая за поставяне на легло, закривано със завеса; ниша. // Завеса на такова легло. Отредената на мадам Меворах стая .. беше комфортно мобилирана: прозорците бяха с двойни завеси, креватът — с алкови, имаше тоалетно огледало, умивалник, фотьойли. А. Страшимиров, Съч. V, 339.
2. Поет. Легло. От своя златоткан алков / с какъв възторг, с каква безгрешна / любов ще ме обгърнеш ти? Н. Лилиев, Ст, 34.
— От араб. през фр. alcove.
АЛКО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни. Книж. Прил. от алков.
АЛКОРА`Н м. Остар. 1. Мохамедов закон; коран. Пророкът им заповядал: „С захождането на слънцето ще турите мечовете в ножниците ..; и юначните последователи на алкоранът точно изпълняват волята Мохамедова. Ст. Ботьов, К (превод), 180. Стара Арнаутка била позната на всичките .. При нея са вкусните гозби, при нея са силните питиета, запретени от алкоранът на верните Мохамедови синове. Ст. Ботьов, К (превод), 30-31.
2. Книгата, в която е написан Мохамедовият закон; коран.
— От араб.
АЛКОХО`Л м. 1. Хим. Лесноподвижна течност със специфична миризма, която се получава при ферментирането на захари и се среща в разредено състояние в спиртните напитки; спирт.
2. Само ед. Разг. Спиртно питие. Кондарев изпи коняка и усети, че алкохолът мина като огън по тялото му. Ем. Станев, ИК,* I, 220. Тогава тя [Ирина] отиде при бюфета в трапезарията и си наля чаша коняк. Алкохолът отпусна изопнатите й нерви, удави смущението й в скептичен смях. Д. Димов, Т, 398. // Събир. Спиртни напитки. В същност от най-древни времена хората са се опитвали да потискат чувствата на страх, тъга, неприятност. За тази цел са били използувани алкохолът, опиумът, хашишът и други коварни отрови, които имат твърде широко вредно действие върху нервната система. С. Славчев, ЖББ, 70. Той не можеше да свикне с тежкия мирис на алкохол, на мухъл и нечистоплътност. Ал. Бабек, МЕ, 127. В заведението не се сервира алкохол.
3. Обикн. мн. Хим. Органични съединения, в състава на молекулите на които влиза група от атоми на кислорода и водорода (хидроксилна група). Метилов алкохол. Поливалентни алкохоли.
— От араб. през нем. Alkohol. Друга (остар.) форма: алкоо`л.
АЛКОХОЛА`ТИ мн., ед. (рядко) алкохола`т, м. Хим. Съединения на едновалентни алкохоли.
