Разлика между версии на „Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/12“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Одобрена)
 
(Не е показана една междинна версия от друг потребител)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
ка в развитието на всеки редукционизъм, чиято сфера на приложение е съзнанието. Подобно на това, както Хусерл, продължавайки практиката си на феномено-логичен терапевт, е принуден да изостави пътя на последователния феноменологически редукционизъм и да се насочи по така наречения «път на психолога», който открива в основата на човешкото съзнание фундаменталните структури на социално обусловената интерсубективност, така и Фройд, продължавайки практиката си на психотерапевт, се обръщ^ от индивидуалното поведение към социалното. В паметниците на културата (митове, обичаи, изкуство, литература и т.н.) той търси проявата на същите комплекси, на същите сексуални инстинкти и извратени начини на тяхното задоволяване. Следвайки традицията на биологическия редукционизъм, за обясняването на човешката психика Фройд използува така наречения биогенетичен закон. Според него индивидуалното развитие на организма (онтогенезата) повтаря в съкратена и концентрирана форма основните етапи в развитието на целия вид (филогенезата). Приложен към психосексуалното развитие на детето, този принцип означава, че преминавайки от една възраст в друга, детето повтаря основните етапи, през които е преминал човешкият род в своето историческо развитие. Фройд смята, че ядрото на несъзнаваното у детето е конституирано от елементите на най-древното наследство на човечеството. В своите фантазии и влечения детето възпроизвежда необузданите инстинкти на нашите далечни предци. Именно те залягат в основава на топологичната структура на личността, която се изгражда върху понятията То, Аз и Свръх-Аз.
+
в развитието на всеки редукционизъм, чиято сфера на приложение е съзнанието. Подобно на това, както Хусерл, продължавайки практиката си на феноменологичен терапевт, е принуден да изостави пътя на последователния феноменологически редукционизъм и да се насочи по така наречения «път на психолога», който открива в основата на човешкото съзнание фундаменталните структури на социално обусловената интерсубективност, така и Фройд, продължавайки практиката си на психотерапевт, се обръща от индивидуалното поведение към социалното. В паметниците на културата (митове, обичаи, изкуство, литература и т.н.) той търси проявата на същите комплекси, на същите сексуални инстинкти и извратени начини на тяхното задоволяване. Следвайки традицията на биологическия редукционизъм, за обясняването на човешката психика Фройд използува така наречения биогенетичен закон. Според него индивидуалното развитие на организма (онтогенезата) повтаря в съкратена и концентрирана форма основните етапи в развитието на целия вид (филогенезата). Приложен към психосексуалното развитие на детето, този принцип означава, че преминавайки от една възраст в друга, детето повтаря основните етапи, през които е преминал човешкият род в своето историческо развитие. Фройд смята, че ядрото на несъзнаваното у детето е конституирано от елементите на най-древното наследство на човечеството. В своите фантазии и влечения детето възпроизвежда необузданите инстинкти на нашите далечни предци. Именно те залягат в основата на топологичната структура на личността, която се изгражда върху понятията То, Аз и Свръх-Аз.
  
То е първичната, основна, централна, а заедно с това и най-архаична структура на личността. Според Фройд То съдържа в себе си всичко унцкално, което е било налице при раждането и е залегнало в психическата конституция на личността, включително и тези инстинкти, които възникват в соматичната организация и намират в То първата си, все още неизвестна за нас проява. То служи като източник на енергия за дя
+
<i>То</i> е първичната, основна, централна, а заедно с това и най-архаична структура на личността. Според Фройд <i>То</i> съдържа в себе си всичко уникално, което е било налице при раждането и е залегнало в психическата конституция на личността, включително и тези инстинкти, които възникват в соматичната организация и намират в <i>То</i> първата си, все още неизвестна за нас проява. <i>То</i> служи като източник на енергия за цялата

Текуща версия към 16:39, 12 януари 2013

Корекцията на страницата е одобрена


в развитието на всеки редукционизъм, чиято сфера на приложение е съзнанието. Подобно на това, както Хусерл, продължавайки практиката си на феноменологичен терапевт, е принуден да изостави пътя на последователния феноменологически редукционизъм и да се насочи по така наречения «път на психолога», който открива в основата на човешкото съзнание фундаменталните структури на социално обусловената интерсубективност, така и Фройд, продължавайки практиката си на психотерапевт, се обръща от индивидуалното поведение към социалното. В паметниците на културата (митове, обичаи, изкуство, литература и т.н.) той търси проявата на същите комплекси, на същите сексуални инстинкти и извратени начини на тяхното задоволяване. Следвайки традицията на биологическия редукционизъм, за обясняването на човешката психика Фройд използува така наречения биогенетичен закон. Според него индивидуалното развитие на организма (онтогенезата) повтаря в съкратена и концентрирана форма основните етапи в развитието на целия вид (филогенезата). Приложен към психосексуалното развитие на детето, този принцип означава, че преминавайки от една възраст в друга, детето повтаря основните етапи, през които е преминал човешкият род в своето историческо развитие. Фройд смята, че ядрото на несъзнаваното у детето е конституирано от елементите на най-древното наследство на човечеството. В своите фантазии и влечения детето възпроизвежда необузданите инстинкти на нашите далечни предци. Именно те залягат в основата на топологичната структура на личността, която се изгражда върху понятията То, Аз и Свръх-Аз.

То е първичната, основна, централна, а заедно с това и най-архаична структура на личността. Според Фройд То съдържа в себе си всичко уникално, което е било налице при раждането и е залегнало в психическата конституция на личността, включително и тези инстинкти, които възникват в соматичната организация и намират в То първата си, все още неизвестна за нас проява. То служи като източник на енергия за цялата