Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/240“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i> Петко.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 286. <i>— Познаваш ли ги? — попита пашата. — Не, аго, не ги познавам, никого не познавам!</i> Й. Йовков, СЛ, 92. <i>Кажи (речи) му аго, да му е драго.</i> Погов. |
3. Само <i>ед. Диал.</i> Като обръщение — бате. <i>Ленив беше, тежък на приказки, безкрайно добродушен, когато не е разсърден, затуй на всички, на по-стари и на по-млади от него, казваше „ага“ (бати).</i> Й. Йовков, ЖС, 19. | 3. Само <i>ед. Диал.</i> Като обръщение — бате. <i>Ленив беше, тежък на приказки, безкрайно добродушен, когато не е разсърден, затуй на всички, на по-стари и на по-млади от него, казваше „ага“ (бати).</i> Й. Йовков, ЖС, 19. | ||
| − | + | ◇ <b>Еничарски ага</b>. <i>Истор.</i> Военачалник, командир на еничарски корпус. | |
— Тур. aga. | — Тур. aga. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АГА</b><sup>2</sup> <i>частица. Диал.</i> Дано, | + | <b>АГА`</b><sup>2</sup> <i>частица. Диал.</i> Дано, ега. <i>Ага го чумата поразила.{{попр|Добавяне на интервал.}} </i>Клетва. Н. Геров, РБЯ I, 4. |
| − | |||
| − | 4. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АГА</b><sup>3</sup> <i>нареч.-съюз. Диал.</i> Когато, кога. <i>Ага видиш Стоила, кажи му да дойде | + | <b>АГА`</b><sup>3</sup> <i>нареч.-съюз. Диал.</i> Когато, кога. <i>Ага видиш Стоила, кажи му да дойде. </i>Н. Геров, РБЯ I, 4. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`ГА</b> <i>ж.</i> Най-едрият представител на безопашатите земноводни животни — гигантска жаба, достигаща 25 см, понякога и повече, която се среща в Южна и Централна Америка и на Антилските острови. <i>Сега пред мен са едни от най-едрите жаби в света. Ето я североамериканската жаба-бик. Тя достига до двайсет сантиметра дължина и шестотин грама тегло .. Още по-едра от нея е сухоземната „ага“, която живее в Южна Америка. На дължина тя достига над двайсет и пет сантиметра.</i> К, 1964, кн. 9, 10. |
— Неизв. през рус. ага. | — Неизв. през рус. ага. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГА`ВА</b> и <b>АГА`ВЕ</b> <i>ж.</i> Субтропично американско растение с ниско стъбло и големи, дебели, с бодли по краищата си сивозелени листа, от които се получават груби влакна, употребявани за производство на амбалажна хартия, за изработване на изтривалки, рогозки и др. <i>Тука [в Мексико] много ся ражда: ориз, .. , захарен тръстик, .. , агава, на което водата е обикновено питие на мексиканците.</i> Ив. Богоев, ВГД (превод), 300. |
— От гр. ἀγαυός ’благороден, удивителен’. | — От гр. ἀγαυός ’благороден, удивителен’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГА`ВЕ</b>. Вж. агава. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГАЛА`Р</b> и <b>АГАЛА`РИ</b> <i>мн. Остар.</i> Аги; агаларци. <i>Бейтула бей извади от пояса си фермана,.. и зачете .. — Какво ще кажеш, паша ефендим? Съгласен ли си? .. — Тук няма какво да се мъдрува .. —А вие, агалар? — обърна се Бейтула бей към двамата мухтари.</i> М. Марчевски, П, 40. <i>С еднакво старание и с еднакво умение Цани Гинчев изобразява и бита на българите, и бита на агаларите, като изважда пред нас представители на всички съсловия.</i> Г. Константинов, ПР, 118. <i>Рибар беше той и голям ловец,.., гледаше смело с големите си, тъмни очи, та и най-злите агалари в Преспа приказваха по-кротко с него.</i> Д. Талев, ПК, 63. |
— Тур. agalar. | — Тур. agalar. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГАЛА`РЦИ</b> <i>мн. Остар.</i> Аги, агалари. <i>Мющериите им бяха повечето агаларци и заптии-ефендета.</i> Ил. Блъсков, ПБ I, 16. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГАЛА`РСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар.</i> Господаруване, власт; агалък. <i>Беше след Съединението,.. Турците, които дотогава все още се надяваха да си върнат властта и агаларството, разбраха, че тяхното господарство тук се е свършило вече.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 119. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГА`ЛЕ</b> <i>нареч. Остар.</i> и <i>диал.</i> Обикн. удвоено агале-агале. Бавно, полека. |
— От гр. ἀγάλι (α). | — От гр. ἀγάλι (α). | ||
| Ред 39: | Ред 37: | ||
— От гр. ᾰγαλμα ’статуя’ + λίθος ’камък’. | — От гр. ᾰγαλμα ’статуя’ + λίθος ’камък’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГАЛЪ`К</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар., сега простонар.</i> 1. Господаруване, власт; агаларство. <i>— Дойдох ти, Господи, да ме даруваш дар — / дари ми агалък… да бъда господар…</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 72. <i>— Какво ще става с турците? — Ще се откажат от агалъка си. Ще запретнат ръкави и те като нас, нема да лежат по цел ден по кафенетата.</i> Д.{{попр|Добавен интервал.}} Талев, ПК, 629-630. // Охолство. |
| + | |||
| + | 2. <i>Събир.</i> Всички турци като цяло. <i>Агалъкът не е малка сила, мои братя.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 135. | ||
| − | — Тур. | + | — Тур. agalık. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГАМЕ`Т</b> <i>м. Биол.</i> Продукт от делене на клетка при едноклетъчните животни и нисши растения, от които се развива нов организъм. |
— От гр. ᾰγαμος ’безбрачен’. | — От гр. ᾰγαμος ’безбрачен’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГА`Р</b> и <b>АГА`Р-АГА`Р</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Спец.</i> Органичен желеобразен продукт, получаван от някои червени водорасли, който се използува като хранителна среда за лабораторно отглеждане на микроорганизми, гъби и др. и в сладкарската индустрия вместо желатин. <i>През XVI век малайците започнали да извличат желеобразен продукт от червени водорасли, който нарекли агар-агар (желе). Другите азиатски народи възприели начина на производство на агар от тях.</i> В. Петрова, РС, 61. |
— Мал. agar-agar. | — Мал. agar-agar. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГА`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до агар. <i>Агарен завод.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГА`РОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Произведен от агар. <i>Агарово желе. Агарова посявка.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГАРЯ`НЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м. Остар.</i> Турчин, неверник, нехристиянин. <i>— Какви са тия турци? — Агарянци, синко, врагове Божии.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 179. <i>— Императорът и Кантакузин отбили, казваш, султан Урхановата войска от трийсет и шест кораба и ти си бил там. Чувах и аз и дано все тъй християните да побеждават</i> |
Текуща версия към 14:40, 29 юни 2013
Петко. Ал. Константинов, Съч. I, 286. — Познаваш ли ги? — попита пашата. — Не, аго, не ги познавам, никого не познавам! Й. Йовков, СЛ, 92. Кажи (речи) му аго, да му е драго. Погов.
3. Само ед. Диал. Като обръщение — бате. Ленив беше, тежък на приказки, безкрайно добродушен, когато не е разсърден, затуй на всички, на по-стари и на по-млади от него, казваше „ага“ (бати). Й. Йовков, ЖС, 19.
◇ Еничарски ага. Истор. Военачалник, командир на еничарски корпус.
— Тур. aga.
АГА`2 частица. Диал. Дано, ега. Ага го чумата поразила.* Клетва. Н. Геров, РБЯ I, 4.
АГА`3 нареч.-съюз. Диал. Когато, кога. Ага видиш Стоила, кажи му да дойде. Н. Геров, РБЯ I, 4.
А`ГА ж. Най-едрият представител на безопашатите земноводни животни — гигантска жаба, достигаща 25 см, понякога и повече, която се среща в Южна и Централна Америка и на Антилските острови. Сега пред мен са едни от най-едрите жаби в света. Ето я североамериканската жаба-бик. Тя достига до двайсет сантиметра дължина и шестотин грама тегло .. Още по-едра от нея е сухоземната „ага“, която живее в Южна Америка. На дължина тя достига над двайсет и пет сантиметра. К, 1964, кн. 9, 10.
— Неизв. през рус. ага.
АГА`ВА и АГА`ВЕ ж. Субтропично американско растение с ниско стъбло и големи, дебели, с бодли по краищата си сивозелени листа, от които се получават груби влакна, употребявани за производство на амбалажна хартия, за изработване на изтривалки, рогозки и др. Тука [в Мексико] много ся ражда: ориз, .. , захарен тръстик, .. , агава, на което водата е обикновено питие на мексиканците. Ив. Богоев, ВГД (превод), 300.
— От гр. ἀγαυός ’благороден, удивителен’.
АГА`ВЕ. Вж. агава.
АГАЛА`Р и АГАЛА`РИ мн. Остар. Аги; агаларци. Бейтула бей извади от пояса си фермана,.. и зачете .. — Какво ще кажеш, паша ефендим? Съгласен ли си? .. — Тук няма какво да се мъдрува .. —А вие, агалар? — обърна се Бейтула бей към двамата мухтари. М. Марчевски, П, 40. С еднакво старание и с еднакво умение Цани Гинчев изобразява и бита на българите, и бита на агаларите, като изважда пред нас представители на всички съсловия. Г. Константинов, ПР, 118. Рибар беше той и голям ловец,.., гледаше смело с големите си, тъмни очи, та и най-злите агалари в Преспа приказваха по-кротко с него. Д. Талев, ПК, 63.
— Тур. agalar.
АГАЛА`РЦИ мн. Остар. Аги, агалари. Мющериите им бяха повечето агаларци и заптии-ефендета. Ил. Блъсков, ПБ I, 16.
АГАЛА`РСТВО, мн. няма, ср. Остар. Господаруване, власт; агалък. Беше след Съединението,.. Турците, които дотогава все още се надяваха да си върнат властта и агаларството, разбраха, че тяхното господарство тук се е свършило вече. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 119.
АГА`ЛЕ нареч. Остар. и диал. Обикн. удвоено агале-агале. Бавно, полека.
— От гр. ἀγάλι (α).
АГАЛМАТОЛИ`Т м. Минер. Разноцветен мек минерал, използуван за направата на различни дребни изделия (малки статуи, вазички и др.).
— От гр. ᾰγαλμα ’статуя’ + λίθος ’камък’.
АГАЛЪ`К, мн. няма, м. Остар., сега простонар. 1. Господаруване, власт; агаларство. — Дойдох ти, Господи, да ме даруваш дар — / дари ми агалък… да бъда господар… П. П. Славейков, Събр. съч. I, 72. — Какво ще става с турците? — Ще се откажат от агалъка си. Ще запретнат ръкави и те като нас, нема да лежат по цел ден по кафенетата. Д.* Талев, ПК, 629-630. // Охолство.
2. Събир. Всички турци като цяло. Агалъкът не е малка сила, мои братя. Л. Каравелов, Съч. II, 135.
— Тур. agalık.
АГАМЕ`Т м. Биол. Продукт от делене на клетка при едноклетъчните животни и нисши растения, от които се развива нов организъм.
— От гр. ᾰγαμος ’безбрачен’.
АГА`Р и АГА`Р-АГА`Р, мн. няма, м. Спец. Органичен желеобразен продукт, получаван от някои червени водорасли, който се използува като хранителна среда за лабораторно отглеждане на микроорганизми, гъби и др. и в сладкарската индустрия вместо желатин. През XVI век малайците започнали да извличат желеобразен продукт от червени водорасли, който нарекли агар-агар (желе). Другите азиатски народи възприели начина на производство на агар от тях. В. Петрова, РС, 61.
— Мал. agar-agar.
АГА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се отнася до агар. Агарен завод.
АГА`РОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Произведен от агар. Агарово желе. Агарова посявка.
АГАРЯ`НЕЦ, мн. -нци, м. Остар. Турчин, неверник, нехристиянин. — Какви са тия турци? — Агарянци, синко, врагове Божии. Ив. Вазов, Съч. XIII, 179. — Императорът и Кантакузин отбили, казваш, султан Урхановата войска от трийсет и шест кораба и ти си бил там. Чувах и аз и дано все тъй християните да побеждават
