Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/216“
м (→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <b> | + | {{+}} |
| + | ---- | ||
| + | <b>АВА`НТА</b> <i>ж. Разг.</i> Придобивка или облага, получена без труд, без усилия или без заслуги; келепир. <i>— Има аванта — каза той по-ниско, като гледаше Гороломова в очите и завъртя ръка към джеба си.</i> Й. Йовков, ПГ, 190. <i>Ние също не знаехме защо все пак седим на една маса, какво очакваме едни от други, когато — откъм просташката страна на въпроса — никой нямаше аванта.</i> Д. Цончев, ЛВ, 74. <i>— Не съм като някои… да се разкарвам с шейна посред бял ден,.., че и да гледам да отмъкна нещо аванта.</i> В. Попов, Избр. пр, 31. | ||
| − | <b> | + | ◇ <b>На аванта съм</b>. <i>Разг.</i> Няма да плащам за някаква облага, обикн. ядене. <i>Като ме видяха, хората започнаха да канят: — Ела бе, другарю, на аванта сме!</i> Ст. Милойков, ВН, 1960, бр.{{попр|Добавяне на пропуснат интервал.}} 2721, 4. |
| − | <b> | + | — От ит. avanti ’напред’ през тур. avanta. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АВА`НТАДЖИЙКА</b> <i>ж. Разг.</i> Жена, която търси аванта; келепирджийка. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВА`НТАДЖИЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг.</i> Който е свойствен на авантаджия; келепирджийски. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВА`НТАДЖИЙСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Разг.</i> Получаване на облаги, без да се влага за това труд; келепирджийство. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВА`НТАДЖИЯ</b>, -ията, <i>мн.</i> -ии. <i>Разг.</i> Човек, който търси аванта; келепирджия. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВАНТА`Ж</b> <i>м.</i> 1. <i>Рядко. Книж.</i> Предимство, изгода, благоприятно положение. <i>Най-малкото, което може да се каже за днешното министерство, е туй, че то поне има авантажа пред другите на неотговорността за влошеното финансово положение.</i> Бълг., 1902, бр. 448, 1. | ||
| − | + | 2. <i>Спорт.</i> При игра на футбол, баскетбол, хандбал и под. — благоприятно положение, в което се намира един играч, въпреки извършеното срещу него нарушение, поради което съдията на състезанието не спира играта. | |
| − | <i>прил. | + | — Фр. avantage. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АВАНТА`ЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил. Рядко. Книж.</i> Който се отнася до авантаж. <i>Авантажно положение.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВА`НТИТУЛ</b> <i>м. Печат.</i> Страница, съдържаща имената на авторския и редакторския колектив, броя на томовете и др. данни, която се намира срещу, пред заглавната страница, обикн. в многотомни издания; контратитул. | ||
| − | <b> | + | — От фр. avant ’пред’ + лат. titulus ’надпис’. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АВА`НТИТУЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: <b>Авантитулна страница</b>. <i>Печат.</i> Авантитул. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВАНТЮ`РА</b> <i>ж.</i> 1. Необикновена случка в живота на човека; приключение. <i>Димитър Ангелов ми разказа историята си. Тя е една върволица от авантюри, от скитничества по света.</i> Ив. Вазов, HP, 66. <i>Ние не пътуваме само за авантюра, макар че ни влече непреодолимо любопитство. Ние се осланяме на силата и на мощността на нашия апарат.</i> Елин Пелин, ЯБЛ, 40. // <i>Разг.</i> Любовно приключение, недълготрайна връзка. <i>Утре и ти ще си намериш нов любовник. Но аз не те съветвам за нови авантюри. Ти много лесно се палиш.</i> М. Грубешлиева, ПП, 95. <i>— То не че е кой знае каква работа, ама да предупредим жената за неговите авантюри, да й не падне като гръм после от небето!</i> Ст. Даскалов, СЛ, 201. | ||
| − | < | + | 2. Действие, предприятие, начинание, извършването на което е свързано с много опасности, неизвестности и голям риск; рисковано действие. <i>— Но защо преди обявяването на войната тук, в Ниш, дойде германският посланик да ми каже от името на Бисмарк да не очаквам никаква помощ от Европа, ако се впусна в някоя авантюра?</i> В. Геновска, СГ, 415-416. <i>Той [Д. Общи] се впуска в една опасна авантюра, без да съзнава голямата отговорност, която поема пред освободителното дело.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 282. <i>Тия от тях [търговците], които още при почването на товаренето от Василеви бяха влезли във връзка с търговските си приятели в Браила и бяха разбрали, че още няма никакви сделки и че тук вероятно се крие някаква авантюра, благоразумно премълчаваха това свое откритие.</i> П. Спасов, ХлХ, 244. |
| − | + | 3. <i>Разг.</i> Авантюрист. <i>Той не беше лош човек, напротив, смятаха го за един от най-добрите млади капитани, но бе бъбрив по характер и падаше малко стара авантюра. Кръстосал света, все за това мечтаеше.</i> С. Чернишев, ВМ, 36. <i>— Първата ми грешка, това е, че допуснах този хитрец да влезе в кооператива. Какъв е тоя Досьо? Кулашки зет, бивш търговец, авантюра. Чуждо тяло. Враг.</i> А. Гуляшки, МТС, 260. | |
| − | <b> | + | — От фр. aventure. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АВАНТЮ`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Рядко.</i> Авантюристичен (във 2, 4 и 5 знач.). <i>След като преминал той много авантюрни случаи, у гърците придобил такваз важност, щото в 1794 год. приел името Софроний и станал епископ във Враца.</i> Г. Бенев, БК (превод), 11. <i>Авантюрен живот. Авантюрно начинание.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВАНТЮРИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. Склонност към авантюри, към приключения. <i>Откъде иде тази ентусиазирана младежка маса? Какво представлява тя? Авантюризъм ли е това, временно настроение, или дълбока идейност?</i> Г. Караславов, ПМ, 16. | ||
| − | + | 2. Рискована и безпринципна (обикн. обществена или политическа) дейност, или постъпка, с която обикн. се цели постигане на лесен успех. <i>— Сработвай се с началника, .. Предпазвай го от прибързани ходове, от авантюризъм!</i> А. Станоев, П, 53. <i>— Сега —</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Рискована и безпринципна (обикн. обществена или политическа) дейност, или постъпка, с която обикн. се цели постигане на лесен успех. | ||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 17:17, 23 юни 2013
АВА`НТА ж. Разг. Придобивка или облага, получена без труд, без усилия или без заслуги; келепир. — Има аванта — каза той по-ниско, като гледаше Гороломова в очите и завъртя ръка към джеба си. Й. Йовков, ПГ, 190. Ние също не знаехме защо все пак седим на една маса, какво очакваме едни от други, когато — откъм просташката страна на въпроса — никой нямаше аванта. Д. Цончев, ЛВ, 74. — Не съм като някои… да се разкарвам с шейна посред бял ден,.., че и да гледам да отмъкна нещо аванта. В. Попов, Избр. пр, 31.
◇ На аванта съм. Разг. Няма да плащам за някаква облага, обикн. ядене. Като ме видяха, хората започнаха да канят: — Ела бе, другарю, на аванта сме! Ст. Милойков, ВН, 1960, бр.* 2721, 4.
— От ит. avanti ’напред’ през тур. avanta.
АВА`НТАДЖИЙКА ж. Разг. Жена, която търси аванта; келепирджийка.
АВА`НТАДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който е свойствен на авантаджия; келепирджийски.
АВА`НТАДЖИЙСТВО, мн. няма, ср. Разг. Получаване на облаги, без да се влага за това труд; келепирджийство.
АВА`НТАДЖИЯ, -ията, мн. -ии. Разг. Човек, който търси аванта; келепирджия.
АВАНТА`Ж м. 1. Рядко. Книж. Предимство, изгода, благоприятно положение. Най-малкото, което може да се каже за днешното министерство, е туй, че то поне има авантажа пред другите на неотговорността за влошеното финансово положение. Бълг., 1902, бр. 448, 1.
2. Спорт. При игра на футбол, баскетбол, хандбал и под. — благоприятно положение, в което се намира един играч, въпреки извършеното срещу него нарушение, поради което съдията на състезанието не спира играта.
— Фр. avantage.
АВАНТА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Рядко. Книж. Който се отнася до авантаж. Авантажно положение.
АВА`НТИТУЛ м. Печат. Страница, съдържаща имената на авторския и редакторския колектив, броя на томовете и др. данни, която се намира срещу, пред заглавната страница, обикн. в многотомни издания; контратитул.
— От фр. avant ’пред’ + лат. titulus ’надпис’.
АВА`НТИТУЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Обикн. в съчет.: Авантитулна страница. Печат. Авантитул.
АВАНТЮ`РА ж. 1. Необикновена случка в живота на човека; приключение. Димитър Ангелов ми разказа историята си. Тя е една върволица от авантюри, от скитничества по света. Ив. Вазов, HP, 66. Ние не пътуваме само за авантюра, макар че ни влече непреодолимо любопитство. Ние се осланяме на силата и на мощността на нашия апарат. Елин Пелин, ЯБЛ, 40. // Разг. Любовно приключение, недълготрайна връзка. Утре и ти ще си намериш нов любовник. Но аз не те съветвам за нови авантюри. Ти много лесно се палиш. М. Грубешлиева, ПП, 95. — То не че е кой знае каква работа, ама да предупредим жената за неговите авантюри, да й не падне като гръм после от небето! Ст. Даскалов, СЛ, 201.
2. Действие, предприятие, начинание, извършването на което е свързано с много опасности, неизвестности и голям риск; рисковано действие. — Но защо преди обявяването на войната тук, в Ниш, дойде германският посланик да ми каже от името на Бисмарк да не очаквам никаква помощ от Европа, ако се впусна в някоя авантюра? В. Геновска, СГ, 415-416. Той [Д. Общи] се впуска в една опасна авантюра, без да съзнава голямата отговорност, която поема пред освободителното дело. Ив. Унджиев, ВЛ, 282. Тия от тях [търговците], които още при почването на товаренето от Василеви бяха влезли във връзка с търговските си приятели в Браила и бяха разбрали, че още няма никакви сделки и че тук вероятно се крие някаква авантюра, благоразумно премълчаваха това свое откритие. П. Спасов, ХлХ, 244.
3. Разг. Авантюрист. Той не беше лош човек, напротив, смятаха го за един от най-добрите млади капитани, но бе бъбрив по характер и падаше малко стара авантюра. Кръстосал света, все за това мечтаеше. С. Чернишев, ВМ, 36. — Първата ми грешка, това е, че допуснах този хитрец да влезе в кооператива. Какъв е тоя Досьо? Кулашки зет, бивш търговец, авантюра. Чуждо тяло. Враг. А. Гуляшки, МТС, 260.
— От фр. aventure.
АВАНТЮ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Рядко. Авантюристичен (във 2, 4 и 5 знач.). След като преминал той много авантюрни случаи, у гърците придобил такваз важност, щото в 1794 год. приел името Софроний и станал епископ във Враца. Г. Бенев, БК (превод), 11. Авантюрен живот. Авантюрно начинание.
АВАНТЮРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Склонност към авантюри, към приключения. Откъде иде тази ентусиазирана младежка маса? Какво представлява тя? Авантюризъм ли е това, временно настроение, или дълбока идейност? Г. Караславов, ПМ, 16.
2. Рискована и безпринципна (обикн. обществена или политическа) дейност, или постъпка, с която обикн. се цели постигане на лесен успех. — Сработвай се с началника, .. Предпазвай го от прибързани ходове, от авантюризъм! А. Станоев, П, 53. — Сега —
