Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/35“
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Неблоков маркер с разредка. Дали да махна разстоянията между редовете, щом вече има удебеляване?) |
(→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
<b>I. Бележки за означаване принадлежността на думата към извънлитературната лексика.</b> 1. Бел. <i>Диал.</i> се употребява както при тези диалектизми, чиято употреба е ограничена в един-два диалекта, така и при тези, които се срещат в повече диалекти, напр.: и`злак… <i>Диал.</i> Дълбок кладенец; <b>ру`чам</b>… <i>Диал.</i> Ям; <b>ма`чка</b>… <i>Диал.</i> Котка. Не се посочва конкретният говор или район на употреба. | <b>I. Бележки за означаване принадлежността на думата към извънлитературната лексика.</b> 1. Бел. <i>Диал.</i> се употребява както при тези диалектизми, чиято употреба е ограничена в един-два диалекта, така и при тези, които се срещат в повече диалекти, напр.: и`злак… <i>Диал.</i> Дълбок кладенец; <b>ру`чам</b>… <i>Диал.</i> Ям; <b>ма`чка</b>… <i>Диал.</i> Котка. Не се посочва конкретният говор или район на употреба. | ||
| − | 2. Бел. <i>Простонар.</i> (простонародна дума, значение или фразеологизъм) се поставя: а) При думи, които фонетично или морфологично нарушават книжовната норма, присъщи са на снижения пласт на общонародния език, който излиза от рамките на книжовния, но не е и диалект и се определя като просторечие. Такива са напр.: <i>електрика</i> вм. <i>електричество, театро</i> вм. <i>театър, хартишка</i> вм. <i>хартийка, пайтон</i> и пр.; някои деятелни съществителни, образувани със суфикс <b>-ин</b>, едни от които се срещат често в по-старата литература като общоупотребими, а днес са силно снижени: <i>депутатин</i> (простонар.) срещу <i>депутат, адвокатин</i> срещу <i>адвокат</i> и др. б) При думи обикновено от турски произход, които имат напълно равнозначни синоними, общоприети в книжовния ни език, напр.: <i>кирия — наем, кираджия — наемател, аскер — войска</i> и др. в) При фразеологични единици с груба емоционалност, напр.: <i>завирам/завра в кучи гъз; вчерашно лайно</i> и под. | + | 2. Бел. <i>Простонар.</i> (простонародна дума, значение или фразеологизъм) се поставя: а) При думи, които фонетично или морфологично нарушават книжовната норма, присъщи са на снижения пласт на общонародния език, който излиза от рамките на книжовния, но не е и диалект и се определя като просторечие. Такива са напр.: <i>електрика</i> вм. <i>електричество</i>, <i>театро</i> вм. <i>театър</i>, хартишка</i> вм. <i>хартийка</i>, <i>пайтон</i> и пр.; някои деятелни съществителни, образувани със суфикс <b>-ин</b>, едни от които се срещат често в по-старата литература като общоупотребими, а днес са силно снижени: <i>депутатин</i> (простонар.) срещу <i>депутат</i>, <i>адвокатин</i> срещу <i>адвокат</i> и др. б) При думи обикновено от турски произход, които имат напълно равнозначни синоними, общоприети в книжовния ни език, напр.: <i>кирия — наем</i>, <i>кираджия — наемател</i>, <i>аскер — войска</i> и др. в) При фразеологични единици с груба емоционалност, напр.: <i>завирам/завра в кучи гъз</i>; <i>вчерашно лайно</i> и под. |
| − | 3. Бел. <i>Жарг.</i> (жаргонна дума) се поставя при думи предимно от младежкия жаргон като <i>гот (ми е), кефя се, куфея, скивам</i> и др. | + | 3. Бел. <i>Жарг.</i> (жаргонна дума) се поставя при думи предимно от младежкия жаргон като <i>гот (ми е)</i>, <i>кефя се</i>, <i>куфея</i>, <i>скивам</i> и др. |
Текуща версия към 11:30, 4 декември 2012
са свързани с нормативния характер на речника, тъй като с тях се посочва кои думи (респ. значения, устойчиви съчетания) нарушават по една или друга причина нормите на книжовния език. При квалификацията на думите (значенията, устойчивите съчетания и фразеологичните единици) като норма се взема съвременното състояние на книжовния език, съвременните форми при употребата на думите и значенията. Квалификацията на думите с бележка се прави с оглед на следните критерии: а) Принадлежността на думите (значенията, устойчивите съчетания и фразеологичните единици) към извънлитературната, нарушаваща книжовните форми лексика. б) Употребата на тези езикови единици изключително или предимно в определен функционален езиков стил. в) Историческата перспектива в живота на думите. г) Експресивно-емоционалният им характер. д) Честотата на употребата на думите.
I. Бележки за означаване принадлежността на думата към извънлитературната лексика. 1. Бел. Диал. се употребява както при тези диалектизми, чиято употреба е ограничена в един-два диалекта, така и при тези, които се срещат в повече диалекти, напр.: и`злак… Диал. Дълбок кладенец; ру`чам… Диал. Ям; ма`чка… Диал. Котка. Не се посочва конкретният говор или район на употреба.
2. Бел. Простонар. (простонародна дума, значение или фразеологизъм) се поставя: а) При думи, които фонетично или морфологично нарушават книжовната норма, присъщи са на снижения пласт на общонародния език, който излиза от рамките на книжовния, но не е и диалект и се определя като просторечие. Такива са напр.: електрика вм. електричество, театро вм. театър, хартишка вм. хартийка, пайтон и пр.; някои деятелни съществителни, образувани със суфикс -ин, едни от които се срещат често в по-старата литература като общоупотребими, а днес са силно снижени: депутатин (простонар.) срещу депутат, адвокатин срещу адвокат и др. б) При думи обикновено от турски произход, които имат напълно равнозначни синоними, общоприети в книжовния ни език, напр.: кирия — наем, кираджия — наемател, аскер — войска и др. в) При фразеологични единици с груба емоционалност, напр.: завирам/завра в кучи гъз; вчерашно лайно и под.
3. Бел. Жарг. (жаргонна дума) се поставя при думи предимно от младежкия жаргон като гот (ми е), кефя се, куфея, скивам и др.
II. Бележки за означаване употребата на думата изключително или предимно в определен функционален езиков стил (включително наука). Принадлежността на дадена дума към един (или към няколко) от стиловете на писмено-книжовната реч се отбелязва със следните стилистични бележки:
1. Характерната за различните научни стилове лексика (термини) се отбелязва със съответното за дадената научна област съкращение (мат. — математика, хим. — химия, физ. — физика, езикозн. — езикознание и пр.). Тези бележки се дават само тогава, когато терминът се употребява преди всичко в реч на специалисти и в научни и специални текстове. Думи, които
