Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/51“
м |
(→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 4. Така наречените от някои автори „фраземи“, т.е. съчетания, в които един от компонентите е добил ново значение, свързвайки се с точно определена лексикална единица, а другият остава семантично непроменен (напр.: <i>бял кахър, бакалски сметки, мечешка услуга | + | {{+}} |
| + | 4. Така наречените от някои автори „фраземи“, т.е. съчетания, в които един от компонентите е добил ново значение, свързвайки се с точно определена лексикална единица, а другият остава семантично непроменен (напр.: <i>бял кахър</i>, <i>бакалски сметки</i>, <i>мечешка услуга</i>). | ||
5. Включват се и близките до сложните названия фразеологизми, които имат експресивен характер (напр.: <i>жълтата гостенка</i> ’тубекулоза’, <i>Дядо Иван</i> ’Русия’). | 5. Включват се и близките до сложните названия фразеологизми, които имат експресивен характер (напр.: <i>жълтата гостенка</i> ’тубекулоза’, <i>Дядо Иван</i> ’Русия’). | ||
| − | 6. В преработеното издание на Речника към блока на фразеологията се представят и устойчивите сравнения, напр.: <i>бледен като платно, невинен като ангел, прилича ми (отива ми) като на свинче звънче</i> и под. | + | 6. В преработеното издание на Речника към блока на фразеологията се представят и устойчивите сравнения, напр.: <i>бледен като платно</i>, <i>невинен като ангел</i>, <i>прилича ми (отива ми) като на свинче звънче</i> и под. |
7. Ясните по смисъл поговорки и пословици се дават като примери към съответното значение (напр. <i>Блага реч железни врата отваря.</i> Послов.). | 7. Ясните по смисъл поговорки и пословици се дават като примери към съответното значение (напр. <i>Блага реч железни врата отваря.</i> Послов.). | ||
| − | Същото се отнася и за сложните названия и сложните термини, които по описателен път назовават едно понятие и при които няма семантична трансформация на компонентите им <i> | + | Същото се отнася и за сложните названия и сложните термини, които по описателен път назовават едно понятие и при които няма семантична трансформация на компонентите им (<i>български език</i>, <i>Българска академия на науките</i>, <i>пощенска станция</i>). |
| − | 8. Клиширани изрази, като пожелания, поздрави, благословии, клетви и др. (напр.: <i>добър ден, добро утро, за много години, да пукнеш, помози бог, господ здраве да ти дава</i> и др.). Те се дават заедно с фразеологизмите с известни обяснения по следния начин: | + | 8. Клиширани изрази, като пожелания, поздрави, благословии, клетви и др. (напр.: <i>добър ден</i>, <i>добро утро</i>, <i>за много години</i>, <i>да пукнеш</i>, <i>помози бог</i>, <i>господ здраве да ти дава</i> и др.). Те се дават заедно с фразеологизмите с известни обяснения по следния начин: |
| − | годи`на | + | <b>годи`на</b>… (Тълкуване. Примери от автори.) ◇ <b>За много години.</b> Благопожелание за дълъг живот. |
| − | ден | + | <b>ден</b>… (Тълкуване. Примери от автори.) ◇ <b>Добър ден.</b> Поздрав при среща през деня. |
| − | 9. Глаголно-именни съчетания (като: давам заповед | + | 9. Глаголно-именни съчетания (като: <em>давам заповед</em> — заповядвам, <em>вдигам въстание</em> — въставам), които представят конкретизация на едно обобщаващо значение на глагола, се дават към това значение (вж. Тълкуване на думите, т. VII. А. 1.). |
| − | |||
| − | 1. Рядко употребявани фразеологизми, характерни само за отделен диалект (напр. <i>Без три вола два чифта; В здрава нога трън</i> и под.) или фразеологизми — чужди заемки, които не са в духа на българския език и не са затвърдени в книжнината. | + | <b>II.</b> В Речника на българския език <b>не са включени</b>: |
| + | |||
| + | 1. Рядко употребявани фразеологизми, характерни само за отделен диалект (напр. <i>Без три вола два чифта</i>; <i>В здрава нога трън</i> и под.) или фразеологизми — чужди заемки, които не са в духа на българския език и не са затвърдени в книжнината. | ||
2. Жаргонни или вулгарни фразеологизми (напр. псувни и др.). | 2. Жаргонни или вулгарни фразеологизми (напр. псувни и др.). | ||
| Ред 27: | Ред 29: | ||
4. Диалектни фразеологизми от Фразеологичния речник на българския език, когато за тях няма материал и не са известни на авторите на речника. | 4. Диалектни фразеологизми от Фразеологичния речник на българския език, когато за тях няма материал и не са известни на авторите на речника. | ||
| − | |||
| + | <b>III. Тълкуване на фразеологизмите.</b> Всички устойчиви съчетания и фразеологични единици се дават в края на речниковите статии на всяка от пълнозначните думи в състава им като се разделят в три блока: а) сложните названия и термини след знака ◇. б) след тях след знака > се изреждат същинските фразеологизми. в) сложните лексико-граматични единици (ако думата образува такива) се посочват след тях също след знака >. | ||
Текуща версия към 08:37, 5 декември 2012
4. Така наречените от някои автори „фраземи“, т.е. съчетания, в които един от компонентите е добил ново значение, свързвайки се с точно определена лексикална единица, а другият остава семантично непроменен (напр.: бял кахър, бакалски сметки, мечешка услуга).
5. Включват се и близките до сложните названия фразеологизми, които имат експресивен характер (напр.: жълтата гостенка ’тубекулоза’, Дядо Иван ’Русия’).
6. В преработеното издание на Речника към блока на фразеологията се представят и устойчивите сравнения, напр.: бледен като платно, невинен като ангел, прилича ми (отива ми) като на свинче звънче и под.
7. Ясните по смисъл поговорки и пословици се дават като примери към съответното значение (напр. Блага реч железни врата отваря. Послов.).
Същото се отнася и за сложните названия и сложните термини, които по описателен път назовават едно понятие и при които няма семантична трансформация на компонентите им (български език, Българска академия на науките, пощенска станция).
8. Клиширани изрази, като пожелания, поздрави, благословии, клетви и др. (напр.: добър ден, добро утро, за много години, да пукнеш, помози бог, господ здраве да ти дава и др.). Те се дават заедно с фразеологизмите с известни обяснения по следния начин:
годи`на… (Тълкуване. Примери от автори.) ◇ За много години. Благопожелание за дълъг живот.
ден… (Тълкуване. Примери от автори.) ◇ Добър ден. Поздрав при среща през деня.
9. Глаголно-именни съчетания (като: давам заповед — заповядвам, вдигам въстание — въставам), които представят конкретизация на едно обобщаващо значение на глагола, се дават към това значение (вж. Тълкуване на думите, т. VII. А. 1.).
II. В Речника на българския език не са включени:
1. Рядко употребявани фразеологизми, характерни само за отделен диалект (напр. Без три вола два чифта; В здрава нога трън и под.) или фразеологизми — чужди заемки, които не са в духа на българския език и не са затвърдени в книжнината.
2. Жаргонни или вулгарни фразеологизми (напр. псувни и др.).
3. Авторски фразеологизми (оригинални метафорични изрази), които не са се затвърдили в езика (напр. банкетът на живота, Д. Димов; мозъчен ревматизъм, Хр. Ботев).
4. Диалектни фразеологизми от Фразеологичния речник на българския език, когато за тях няма материал и не са известни на авторите на речника.
III. Тълкуване на фразеологизмите. Всички устойчиви съчетания и фразеологични единици се дават в края на речниковите статии на всяка от пълнозначните думи в състава им като се разделят в три блока: а) сложните названия и термини след знака ◇. б) след тях след знака > се изреждат същинските фразеологизми. в) сложните лексико-граматични единици (ако думата образува такива) се посочват след тях също след знака >.
