Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1012“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 7 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | с решаваща роля в буржоазното общество, които използват в максимална степен наемен труд. | |
| + | |||
| + | <b>Средна буржоазия</b>. <i>Филос.</i> Междинен слой собственици в буржоазната класа, използващи в известна степен наемен труд. | ||
— От фр. bourgeoisie. | — От фр. bourgeoisie. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУРЖОА`ЗКА</b> <i>ж.</i> Жена, която принадлежи към класата на буржоазията. <i>„Ето на`, дразня се от нейните женски капризи — мислеше той, — трябва да имам повече доверие. Тя е буржоазка .., в нея всичко е калпаво лустро ..“</i> Ем. Станев, ИК I-II, 84. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУРЖОА`ЗНО</b>. <i>Нареч. от</i> буржоазен. <i>Мисли буржоазно.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУРЖОА`ЗНО-</b>. Първа съставна част на сложни прилагателни със значение: буржоазен, напр.: <em>буржоазнодемократичен</em>, <em>буржоазно-капиталистически</em>, <em>буржоазнолиберален</em>, <em>буржоазномонархически</em>, <em>буржоазнонационалистичен</em>. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУ`РИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>бур</b> <i>м.</i> Потомци на европейски, главно холандски колонизатори в Южна Африка, основали там свои републики; африканери. <i>Населението на ЮАР е около 15 милиона души. Мнозинството от европейското население са африканери (бури — потомци на холандски и други смесени с тях преселници).</i> Ел. Нейков, ЮАР, 4-5. <i>На сцената се изправи един млад брадат бур, с кротка физиономия.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 110. | |
— От хол. boer ’селянин’. | — От хол. boer ’селянин’. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУРИ`ЙКА</b><sup>1</sup> <i>ж. Диал. Умал. от</i> бурия<sup>1</sup>; малка бурия, малка тръба. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУРИ`ЙКА</b><sup>2</sup> <i>ж. Диал. Умал. от</i> бурия<sup>2</sup>; малка бурия, малка бъчва. <i>Той зел кучето и го завел у мазъта и го върдзал у бурийката у грездея.</i> Нар. прик., СбНУ XXXVIII, 169. | |
---- | ---- | ||
| − | БУРИ`ЛКА <i>ж. Диал.</i> 1. Продълговато буре; малка бъчва. <i>Докарват от Церово няколко бъчви вино и две-три бурилки ракия.</i> Т. Влайков, Пр I, 99. 2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. <i>Тебе ща в огън да | + | <b>БУРИ`ЛКА</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Продълговато буре; малка бъчва. <i>Докарват от Церово няколко бъчви вино и две-три бурилки ракия.</i> Т. Влайков, Пр I, 99. |
| + | |||
| + | 2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. <i>Тебе ща в огън да печа, / дорде изкажеш, невесто, / братовата ми печала, / печала и приносия: / бурилка жлъти жълтици / и каче кара-грошове.</i> Нар. пес., СбНУ XIV, 59. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУРИ`ЛО, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Бурилка. <i>Започнал | + | <b>БУРИ`ЛО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Бурилка. <i>Започнал [Постол] да събира запазените от двете манастирски църкви книги. Намирал ги плесенясали, подложени под бурилата.</i> Н. Инджов, ПП, 50. <i>Ние сме донесли и шише, и бурило, пълни со вино, па и котле, пълно со ракия.</i> Нар. прик., СбНУ VII, 56. |
— От ит. barile. | — От ит. barile. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУРИ`ЛЦЕ, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бурило; малко бурило. | + | <b>БУРИ`ЛЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бурило; малко бурило. <i>— Пък наш Стою чул жедията [джадия]. Нареждала си: .. в мойто бурилце — брък, в мойто чувалче — стриг!</i> Н. Инджов, ПП, 38. |
---- | ---- | ||
| − | БУРИ`Я<sup>1</sup> <i>ж. Диал.</i> 1. Меден духов инструмент със силна звучност; тръба. <i>Най- | + | <b>БУРИ`Я</b><sup>1</sup> <i>ж. Диал.</i> 1. Меден духов инструмент със силна звучност; тръба. <i>Най-отпред вървяха войнушките свирачи (не със зурни, бурии и даули, а нашенски — с гъдулки и украсени гайди).</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 70. <i>Откъм юг ми се счу нещо, като турска бурия. Понадигнах се и замръзнах: на превала редица хора. Аскер е.</i> П. Росен, ВПШ, 107. <i>Ка бурии засвириа, / ка пойдоа руска война / и топове покараа / на Дунаве бре прийдоа.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 460. <i>В това време откъм тъмната врата долетя глас като бурия: — Дядо Божине-е! Закъсняхме, ба! Момчилка позна гласа на Голям Борован и обърна глава.</i> Д. Ангелов, ЖС, 79. |
| − | + | 2. Тръба за отвеждане на дим от печка в комин; кюнец. | |
| − | + | ◇ <b>Глас като бурия.</b> <i>Диал.</i> Много силен глас. | |
| − | + | <b>Рева (еча) като бурия</b>. <i>Диал.</i> Рева много силно, високо. <i>Из един път дохаждаш и се озоваваш зад гърба ми и захващаш да ревеш като бурия.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 108. | |
— От тур. boru. | — От тур. boru. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУРИ`Я<sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> Бъчва. <i>Седнал в най-забутания ъгъл, до голяма бурия, .. , той гледаше със смаяни очи странните хора, що влизаха и излизаха от задимената влажна маза.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 536. | + | <b>БУРИ`Я</b><sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> Бъчва. <i>Седнал в най-забутания ъгъл, до голяма бурия, .., той гледаше със смаяни очи странните хора, що влизаха и излизаха от задимената влажна маза.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 536. <i>— Дай, божне ле, дай, / дай, ситен дъжд, дай / да полее нивята, / от нивята и лозята, / да напълним хамбари, / да напълним бурии.</i> Нар. пес., СбВСт, 200. <i>— Ратаи и ратакини ле, .. / от море вода земайте, / че я в бурии наливайте.</i> Нар. пес., СбВСт, 450. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУРКА`Н</b> <i>м.</i> 1. Стъклен или порцеланов съд с широко гърло, цилиндричен по форма, в който се държи сладко, компот, мазнина и др., обикн. течни продукти. <i>Там имаше .., буркани с компот, две-три кутии с бисквити и няколко кутии консерви.</i> П. Славински, ПЩ, 189. <i>Пелагея запали лампата, .. и сложи на масата масло, буркан със сладко.</i> М. Марчевски, П, 109. <i>Той извади от там .., изсъхнал и плесенясал хляб и един стъклен буркан с някаква течност.</i> Й. Йовков, ПГ, 198. | |
2. Количество продукт, което се вмества, съдържа в такъв съд. <i>Госпожата ме изпрати у тях, при старите. Занесох им буркан сладко.</i> А. Гуляшки, Л, 464. <i>Той обича много вишнево сладко и може да изяде на едни път половин буркан.</i> | 2. Количество продукт, което се вмества, съдържа в такъв съд. <i>Госпожата ме изпрати у тях, при старите. Занесох им буркан сладко.</i> А. Гуляшки, Л, 464. <i>Той обича много вишнево сладко и може да изяде на едни път половин буркан.</i> | ||
| Ред 43: | Ред 47: | ||
3. <i>Прен. Разг.</i> Синя лампа, подобна на обърнат буркан, която се поставя на покрива на полицейска кола. | 3. <i>Прен. Разг.</i> Синя лампа, подобна на обърнат буркан, която се поставя на покрива на полицейска кола. | ||
| − | — От унг. borkan ’кана за вино’, през рум. | + | — От унг. borkan ’кана за вино’, през рум. borcán. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУРКА`НЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. <i>Умал. от</i> буркан. <i>Какво ли не бе сложено в тая чанта! Най-първо — ръжени хлебчета, сладкиши, бурканчета със сладко от малини и трендафил.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 280. <i>Отначало туземците., гледаха с недоверие малките стъкълца с риванол и бурканчетата</i> | |
| − | |||
Текуща версия към 18:05, 21 март 2014
с решаваща роля в буржоазното общество, които използват в максимална степен наемен труд.
Средна буржоазия. Филос. Междинен слой собственици в буржоазната класа, използващи в известна степен наемен труд.
— От фр. bourgeoisie.
БУРЖОА`ЗКА ж. Жена, която принадлежи към класата на буржоазията. „Ето на`, дразня се от нейните женски капризи — мислеше той, — трябва да имам повече доверие. Тя е буржоазка .., в нея всичко е калпаво лустро ..“ Ем. Станев, ИК I-II, 84.
БУРЖОА`ЗНО. Нареч. от буржоазен. Мисли буржоазно.
БУРЖОА`ЗНО-. Първа съставна част на сложни прилагателни със значение: буржоазен, напр.: буржоазнодемократичен, буржоазно-капиталистически, буржоазнолиберален, буржоазномонархически, буржоазнонационалистичен.
БУ`РИ мн., ед. (рядко) бур м. Потомци на европейски, главно холандски колонизатори в Южна Африка, основали там свои републики; африканери. Населението на ЮАР е около 15 милиона души. Мнозинството от европейското население са африканери (бури — потомци на холандски и други смесени с тях преселници). Ел. Нейков, ЮАР, 4-5. На сцената се изправи един млад брадат бур, с кротка физиономия. Ив. Вазов, Съч. X, 110.
— От хол. boer ’селянин’.
БУРИ`ЙКА1 ж. Диал. Умал. от бурия1; малка бурия, малка тръба.
БУРИ`ЙКА2 ж. Диал. Умал. от бурия2; малка бурия, малка бъчва. Той зел кучето и го завел у мазъта и го върдзал у бурийката у грездея. Нар. прик., СбНУ XXXVIII, 169.
БУРИ`ЛКА ж. Диал. 1. Продълговато буре; малка бъчва. Докарват от Церово няколко бъчви вино и две-три бурилки ракия. Т. Влайков, Пр I, 99.
2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. Тебе ща в огън да печа, / дорде изкажеш, невесто, / братовата ми печала, / печала и приносия: / бурилка жлъти жълтици / и каче кара-грошове. Нар. пес., СбНУ XIV, 59.
БУРИ`ЛО, мн. -а, ср. Диал. Бурилка. Започнал [Постол] да събира запазените от двете манастирски църкви книги. Намирал ги плесенясали, подложени под бурилата. Н. Инджов, ПП, 50. Ние сме донесли и шише, и бурило, пълни со вино, па и котле, пълно со ракия. Нар. прик., СбНУ VII, 56.
— От ит. barile.
БУРИ`ЛЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от бурило; малко бурило. — Пък наш Стою чул жедията [джадия]. Нареждала си: .. в мойто бурилце — брък, в мойто чувалче — стриг! Н. Инджов, ПП, 38.
БУРИ`Я1 ж. Диал. 1. Меден духов инструмент със силна звучност; тръба. Най-отпред вървяха войнушките свирачи (не със зурни, бурии и даули, а нашенски — с гъдулки и украсени гайди). В. Мутафчиева, ЛСВ I, 70. Откъм юг ми се счу нещо, като турска бурия. Понадигнах се и замръзнах: на превала редица хора. Аскер е. П. Росен, ВПШ, 107. Ка бурии засвириа, / ка пойдоа руска война / и топове покараа / на Дунаве бре прийдоа. Нар. пес., СбНУ XLIII, 460. В това време откъм тъмната врата долетя глас като бурия: — Дядо Божине-е! Закъсняхме, ба! Момчилка позна гласа на Голям Борован и обърна глава. Д. Ангелов, ЖС, 79.
2. Тръба за отвеждане на дим от печка в комин; кюнец.
◇ Глас като бурия. Диал. Много силен глас.
Рева (еча) като бурия. Диал. Рева много силно, високо. Из един път дохаждаш и се озоваваш зад гърба ми и захващаш да ревеш като бурия. Ив. Вазов, Съч. XXII, 108.
— От тур. boru.
БУРИ`Я2 ж. Диал. Бъчва. Седнал в най-забутания ъгъл, до голяма бурия, .., той гледаше със смаяни очи странните хора, що влизаха и излизаха от задимената влажна маза. Ст. Дичев, ЗС I, 536. — Дай, божне ле, дай, / дай, ситен дъжд, дай / да полее нивята, / от нивята и лозята, / да напълним хамбари, / да напълним бурии. Нар. пес., СбВСт, 200. — Ратаи и ратакини ле, .. / от море вода земайте, / че я в бурии наливайте. Нар. пес., СбВСт, 450.
БУРКА`Н м. 1. Стъклен или порцеланов съд с широко гърло, цилиндричен по форма, в който се държи сладко, компот, мазнина и др., обикн. течни продукти. Там имаше .., буркани с компот, две-три кутии с бисквити и няколко кутии консерви. П. Славински, ПЩ, 189. Пелагея запали лампата, .. и сложи на масата масло, буркан със сладко. М. Марчевски, П, 109. Той извади от там .., изсъхнал и плесенясал хляб и един стъклен буркан с някаква течност. Й. Йовков, ПГ, 198.
2. Количество продукт, което се вмества, съдържа в такъв съд. Госпожата ме изпрати у тях, при старите. Занесох им буркан сладко. А. Гуляшки, Л, 464. Той обича много вишнево сладко и може да изяде на едни път половин буркан.
3. Прен. Разг. Синя лампа, подобна на обърнат буркан, която се поставя на покрива на полицейска кола.
— От унг. borkan ’кана за вино’, през рум. borcán.
БУРКА`НЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от буркан. Какво ли не бе сложено в тая чанта! Най-първо — ръжени хлебчета, сладкиши, бурканчета със сладко от малини и трендафил. Д. Калфов, Избр. разк., 280. Отначало туземците., гледаха с недоверие малките стъкълца с риванол и бурканчетата
