Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/202“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) м |
||
| (Не са показани 11 междинни версии от 5 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | Караславов, Избр. Съч. П, 71. | + | Караславов, Избр. Съч. П, 71. <i>— Баща ти, баща ти какво се казва? — А-а, сетих се; па, Пеньо са му думали, господине.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 196. |
| − | 5. За израз на ужас, отчаяние, силен страх и под. | + | 5. За израз на ужас, отчаяние, силен страх и под. <i>— Дошел? Кой дошел? — плахо попита някой. — Аааа! Дошла, чумата дошла! — писна женски глас навътре.</i> Й. Йовков, СЛ, 176-177. <i>— А-а! Изхълцва, сякаш смъртно ранена, дъщерята и лицето й става бяло като платно. — Не искам оказион! Не искам мебели на вехто!</i> .. Св. Минков, РТК, 114. |
| − | <i> | + | 6. За предаване на смях; ха. <i>Вътре бръмчат като пчели учениците и тоя жив и непрестанен шум лети вън на весели вълни. Вятърът се спуща върху тях, .. , сподавя ги и отлита. Но след него те отново се съживяват и весело и игриво се смеят: а-а, а-а-а!</i> .. Елин Пелин, Съч. II, 106. <i>— А-а-а! — изсмяха се иззад гърба му [на председателя] други мъже. — И ти ли на Къновата кола почна да се возиш ма, Живке?</i> Ст. Даскалов, ЕС, 7. |
| + | ---- | ||
| + | <b>А-</b>. Представка в думи от чужд произход (обикн. от гръцки език) за означаване на отричане, отсъствие на признака, изразен в основната част на думата; не-, без-, напр.: алогичен, аморален, аполитичен, асиметрия и др. | ||
| − | + | — Гр. α- (αν-) ’не-’, ’без-’. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АА3А`</b> <i>м.</i> 1. През турското владичество у нас — член на общински съвет или на комисия, управа, съд и под. <i>Честният и благородният мюдюрин, светлият и справедливият кадия, няколко турци големци, трима българи членове (аази) от Етрополския градски съвет ( .. ) заседаваха в стаята на околийския началник.</i> Ст. Заимов, М I, 96. <i>— Единият е воденичар; другият е бил в турско време зограф по черквите; третият може да чете само черковни букви, но е бил ааза, съветник де, при турския хюкумат. ..</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 159. | ||
| − | + | — Араб. през тур. âza. Друга форма: <em>аза`</em>. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АБА`</b> <i>ж.</i> 1. Дебел и груб тепан вълнен плат; бало. <i>Тук съществуват няколко тепавици за тепане шаяци и черни аби, главната индустрия на Баня.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 43. <i>Салтамарката му не беше от аба, а от хубаво кафяво сукно.</i> Й. Йовков, ЖС, 77. <i>Прочути са панагюрските и копривщенските аби, шаеци, гайтани, красивите разноцветни килими.</i> Г. Ралчев, ДМЖ I, 9. | ||
| − | < | + | 2. Старинна мъжка връхна дреха от такъв плат. <i>Носеше сива аба и сиви потури, а връз червения му пояс беше препасан патрондаш.</i> Й. Йовков, ВАХ, 143. <i>Дядо Славчо носеше лете неподплатена аба, а зиме подплатена.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1941, 4. <i>Той беше с нови бозяви потури, с широка гайтанлия аба, с червена салтамарка и дебели, малко развлечени навуща.</i> Г. Караславов, СИ, 102. <i>Научи са Добри / в Жеравна да ходи, / аби да продава, / аби и ямурлуци.</i> СбГЯ, 200. |
| − | <b> | + | — Араб. през тур. aba. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АБАДЖИ`ЕВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който принадлежи на абаджия. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АБАДЖИ`ЙКА</b> <i>ж.</i> Жена на абаджия. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АБАДЖИ`ЙНИЦА</b> <i>ж.</i> Работилница, в която са се изработвали аби. <i>Той се спря пред една абаджийница, дето десетина мъже, насядали на висок тезгях край стената, шиеха, обшиваха и везеха с гайтани и сърмени конци натруфено турско облекло.</i> Д. Талев, ЖС, 24. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АБАДЖИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> абаджия и от абаджийство. <i>Неограничена е властта, както на майсторът, така и на калфите, между абаджийския еснаф.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 66. <i>Най-сетне баба Груйовица склони да се отдели от своя любимец и да го прати в Анадола, дето Гаврил скоро стана абаджийски калфа.</i> Л. Стоянов, Б, 23. <i>Встрани са наредени големи абаджийски ножици, тежки ютии, различни видове бои за прежда и платове.</i> П. Теофилов, К, 72. <i>Стаичките на този хан са превърнати на абаджийски работилници.</i> Д. Немиров, Б, 11. <i>Абаджийски занаят.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АБАДЖИ`ЙСКИ</b> <i>нареч.</i> Като абаджия. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АБАДЖИ`ЙСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Занятие и поминък на абаджия. <i>Дълги години скотовъдството и абаджийството съставлявали поминъка на по-голямата част от копривщенското население.</i> П. Теофилов, К, 17. <i>В града се развива абаджийство, кожарство, кожухарство, папукчийство и други занаяти.</i> Г. Дръндаров, ВЗ, 11. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АБАДЖИ`ЙЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. Ученик, чирак абаджия. <i>Нехи я млого хилляна, / че хи близо дюкянян, / дюкянин берберницана, / дену са сбират момчата, / момчата абаджийчата.</i> Нар. пес., СбНУ XIV, 38. | ||
| − | + | 2. Млад абаджия. <i>Я стани, стани, Марийке, .. / че ща сгледници да додат, / .. за Данчо да те сватуват, / .. за Данчо абаджийчето.</i> Нар. пес., СбНУ, XXII-XXIII, 51. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АБАДЖИЛЪ`К</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Простонар.</i> Абаджийство. <i>Копривщенските мъже се занимават повече с абаджилък, със скотовъдство и с беглихчелък.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 73. <i>Обичаше да му помага в абаджилъка. Вземе иглата, забие очи в дебелия шаяк.</i> Сл. Караславов, ИИХТ, 68. | ||
| − | + | — От тур. abacılık. Друга (диал.) форма: абаджелък. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АБАДЖИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м.</i> 1. В миналото у нас — производител или търговец на аби или абени стоки. <i>— Нали отиваме в черкова, Тино. Забравяш ли днешния ден? Някога от този ден започваха да заминават абаджиите. Повечето мъже заминаваха и в града ставаше тихо и самотно. А.</i> Каменова, ХГ, 54. | ||
| − | + | 2. Шивач, който е изработвал връхни дрехи от аба. <i>През цялото лято абаджиите заедно с чираците и калфите работили аби,</i> | |
| − | |||
| − | 2. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 17:52, 9 юли 2014
Караславов, Избр. Съч. П, 71. — Баща ти, баща ти какво се казва? — А-а, сетих се; па, Пеньо са му думали, господине. М. Георгиев, Избр. разк., 196.
5. За израз на ужас, отчаяние, силен страх и под. — Дошел? Кой дошел? — плахо попита някой. — Аааа! Дошла, чумата дошла! — писна женски глас навътре. Й. Йовков, СЛ, 176-177. — А-а! Изхълцва, сякаш смъртно ранена, дъщерята и лицето й става бяло като платно. — Не искам оказион! Не искам мебели на вехто! .. Св. Минков, РТК, 114.
6. За предаване на смях; ха. Вътре бръмчат като пчели учениците и тоя жив и непрестанен шум лети вън на весели вълни. Вятърът се спуща върху тях, .. , сподавя ги и отлита. Но след него те отново се съживяват и весело и игриво се смеят: а-а, а-а-а! .. Елин Пелин, Съч. II, 106. — А-а-а! — изсмяха се иззад гърба му [на председателя] други мъже. — И ти ли на Къновата кола почна да се возиш ма, Живке? Ст. Даскалов, ЕС, 7.
А-. Представка в думи от чужд произход (обикн. от гръцки език) за означаване на отричане, отсъствие на признака, изразен в основната част на думата; не-, без-, напр.: алогичен, аморален, аполитичен, асиметрия и др.
— Гр. α- (αν-) ’не-’, ’без-’.
АА3А` м. 1. През турското владичество у нас — член на общински съвет или на комисия, управа, съд и под. Честният и благородният мюдюрин, светлият и справедливият кадия, няколко турци големци, трима българи членове (аази) от Етрополския градски съвет ( .. ) заседаваха в стаята на околийския началник. Ст. Заимов, М I, 96. — Единият е воденичар; другият е бил в турско време зограф по черквите; третият може да чете само черковни букви, но е бил ааза, съветник де, при турския хюкумат. .. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 159.
— Араб. през тур. âza. Друга форма: аза`.
АБА` ж. 1. Дебел и груб тепан вълнен плат; бало. Тук съществуват няколко тепавици за тепане шаяци и черни аби, главната индустрия на Баня. Ив. Вазов, Съч. XVI, 43. Салтамарката му не беше от аба, а от хубаво кафяво сукно. Й. Йовков, ЖС, 77. Прочути са панагюрските и копривщенските аби, шаеци, гайтани, красивите разноцветни килими. Г. Ралчев, ДМЖ I, 9.
2. Старинна мъжка връхна дреха от такъв плат. Носеше сива аба и сиви потури, а връз червения му пояс беше препасан патрондаш. Й. Йовков, ВАХ, 143. Дядо Славчо носеше лете неподплатена аба, а зиме подплатена. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 4. Той беше с нови бозяви потури, с широка гайтанлия аба, с червена салтамарка и дебели, малко развлечени навуща. Г. Караславов, СИ, 102. Научи са Добри / в Жеравна да ходи, / аби да продава, / аби и ямурлуци. СбГЯ, 200.
— Араб. през тур. aba.
АБАДЖИ`ЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който принадлежи на абаджия.
АБАДЖИ`ЙКА ж. Жена на абаджия.
АБАДЖИ`ЙНИЦА ж. Работилница, в която са се изработвали аби. Той се спря пред една абаджийница, дето десетина мъже, насядали на висок тезгях край стената, шиеха, обшиваха и везеха с гайтани и сърмени конци натруфено турско облекло. Д. Талев, ЖС, 24.
АБАДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от абаджия и от абаджийство. Неограничена е властта, както на майсторът, така и на калфите, между абаджийския еснаф. З. Стоянов, ЗБВ I, 66. Най-сетне баба Груйовица склони да се отдели от своя любимец и да го прати в Анадола, дето Гаврил скоро стана абаджийски калфа. Л. Стоянов, Б, 23. Встрани са наредени големи абаджийски ножици, тежки ютии, различни видове бои за прежда и платове. П. Теофилов, К, 72. Стаичките на този хан са превърнати на абаджийски работилници. Д. Немиров, Б, 11. Абаджийски занаят.
АБАДЖИ`ЙСКИ нареч. Като абаджия.
АБАДЖИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Занятие и поминък на абаджия. Дълги години скотовъдството и абаджийството съставлявали поминъка на по-голямата част от копривщенското население. П. Теофилов, К, 17. В града се развива абаджийство, кожарство, кожухарство, папукчийство и други занаяти. Г. Дръндаров, ВЗ, 11.
АБАДЖИ`ЙЧЕ, мн. -та, ср. 1. Ученик, чирак абаджия. Нехи я млого хилляна, / че хи близо дюкянян, / дюкянин берберницана, / дену са сбират момчата, / момчата абаджийчата. Нар. пес., СбНУ XIV, 38.
2. Млад абаджия. Я стани, стани, Марийке, .. / че ща сгледници да додат, / .. за Данчо да те сватуват, / .. за Данчо абаджийчето. Нар. пес., СбНУ, XXII-XXIII, 51.
АБАДЖИЛЪ`К, мн. няма, м. Простонар. Абаджийство. Копривщенските мъже се занимават повече с абаджилък, със скотовъдство и с беглихчелък. Л. Каравелов, Съч. II, 73. Обичаше да му помага в абаджилъка. Вземе иглата, забие очи в дебелия шаяк. Сл. Караславов, ИИХТ, 68.
— От тур. abacılık. Друга (диал.) форма: абаджелък.
АБАДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. 1. В миналото у нас — производител или търговец на аби или абени стоки. — Нали отиваме в черкова, Тино. Забравяш ли днешния ден? Някога от този ден започваха да заминават абаджиите. Повечето мъже заминаваха и в града ставаше тихо и самотно. А. Каменова, ХГ, 54.
2. Шивач, който е изработвал връхни дрехи от аба. През цялото лято абаджиите заедно с чираците и калфите работили аби,
