Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/906“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 7 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>подвикваха си, да не се загубят, водени от мъждивата светлина на запалените борини.</i> Д. Талев, С II, 177-178. <i>Надзърна през прозорците и видя, | + | <i>подвикваха си, да не се загубят, водени от мъждивата светлина на запалените борини.</i> Д. Талев, С II, 177-178. <i>Надзърна през прозорците и видя, че някой вече духа в пепелта на огнището и палеше борина.</i> Й. Вълчев, СКН, 76. <i>„Мануше, душе, милото! / Кой беше снощи при тебе?“ / „О, море лудо, да младо! / Борина немах да светна, / темница беше не видох.“</i> Нар. пес., СбБрМ, 439. |
| − | — Друга (диал.) форма: | + | — Друга (диал.) форма: бо`рна. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БОРИ`НА</b><sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> Бял бор; борика. <i>Седнал ми е овчар / в гора под борини, / да си брои овчар / дене и години.</i> Ц. Церковски, Съч. I, 233. <i>Избрала й Рубинка, избрала избрала / й дърво борина / на Дамянча люлка направи, / че го във люлчица остави.</i> Нар. пес., СбНУ XXVI, 85. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БОРИНА`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Събир.</i> Много борини<sup>2</sup>, гъсто израсли на едно място; борикаш. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БОРИНА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Човек, който продава борина. <i>На чешмата идваха заморени косачи, .. Идваха боринари, катранджии и контрабандисти.</i> Н. Хайтов, ШГ, 185. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БОРИНА`РИН</b>, <i>мн.</i> борина`ри, <i>м. Остар.</i>, сега <i>простонар.</i> Боринар. <i>Помня много пъте той казваше: „Аз когато стана боринарин, месчината сред пладне изгрява и борината ми не струва пари — това е мойта работна рачешка.“</i> Ил. Блъсков, ЗК, 125. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БОРИНА`РКА</b> <i>ж.</i> Жена боринар. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БОРИНА`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> боринар. <i>Боринарски занаят.</i> <i>Боринарски пазар.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БО`РИНКА</b><sup>1</sup> <i>ж. Умал. от</i> борина<sup>1</sup>. <i>При един от плетищата се спря, понадигна се на пръсти и огледа двора. Светеше някъде в дъното, от боринката, която държеше Цеко, излязъл да нагледа добитъка в обора.</i> П. Михайлов, ПЗ, 143. <i>Сега малко боринка да имаше… А, ето! (Вади под печката някаква боринка и я цепи.)</i> Н. Хайтов, ПЗ, 74. <i>С нея [с кобилката] за дръвца одехме, / та се с дедото греехме, / с нея боринка карахме.</i> Нар. пес., СбНУ XXXIX, 295. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БО`РИНКА</b><sup>2</sup> <i>ж. Диал. Умал. от</i> борина<sup>2</sup>. <i>Дето са вода повива, / дето са пяна събира, / там са израсли два бора, / .. / зелен бор, тънка боринка.</i> Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 142. <i>Момчето копат пред църква, / момата копат зад църква. / На момче садат зелен бор, / на момичето — боринка.</i> Нар. пес., СбВСтТ, 54. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БО`РИНОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до борина<sup>1</sup>. <i>Жената запали на огнището боринова главня и измъкна от една малка проста дървена ракла панталоните и ризата.</i> Г. Караславов, Избр. съч. V, 346. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БОРИТАРКА`Н</b> <i>м. Истор.</i> 1. Титла на началник на военно-административна област в славянобългарската държава. <i>На великия болярин Георги Сурсувул, когото [Симеон] назначи за управител на Белградската област, даде званието „боритаркан на Белград“.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 421. | |
| − | + | ||
| − | + | 2. Лице, което има такава титла. <i>Пред ханската шатра пристигнаха кавханът и боритарканът, облечени във военните си дрехи.</i> Д. Линков, ЗБ, 10. <i>На граничната крепост в Белград бежанците биват посрещнати от българския боритаркан, военния наместник на княз Борис.</i> Н. Драгова, КО, 68. | |
— Първобълг. | — Първобълг. | ||
---- | ---- | ||
| − | БОРИ`ТЕЛ, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар. Книж.</i> Борец (в 3 знач.). <i>Драго им беше да гледат, като ся бореха человеци, които наричаха борители и които за пари ся разкъсваха понякогаж на късове.</i> Кр. Пишурка, МК (превод), 171. | + | <b>БОРИ`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар. Книж.</i> Борец (в 3 знач.). <i>Драго им беше да гледат, като ся бореха человеци, които наричаха борители и които за пари ся разкъсваха понякогаж на късове.</i> Кр. Пишурка, МК (превод), 171. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БОРИ`ЧКА</b> <i>ж. Умал. от</i> борика; малка борика. <i>Гребете от дерето вода и поливайте тия борчета, що посадиха учениците пролетта ..; преварят ли боричките да запушат гърлото на пороя, дето ни е помъкнал — кале сме.</i> Н. Хайтов, ПП, 21. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БОРИ`ЧКАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Рядко.</i> Боря някого леко, обикн. на игра, на шега. <i>Бащата весело боричка малкия си син.</i> <b>боричкам се</b> <i>страд. от</i> боричкам. | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БОРИ`ЧКАМ СЕ</b> <i>несв., непрех.</i> 1. Обикн. с предл. <em>с</em>. Боря се с някого леко, без голямо напрежение или несериозно, на игра. <i>А в коридора Любчо се боричкаше с Розка.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 360. <i>— Волчетата си бяха добре. И пасеха, и вода пиха. А този, Комура, се боричкаше с другите. Той много се боричка, Комура. Току си чатка рогите с тоз, с онзи.</i> Й. Йовков, АМГ, 194-195. <i>Възползувани от закъснението на учителката си, децата бяха се нахвърлили едно върху друго и се боричкаха.</i> Ст. Чилингиров, РК, 196. <i>Той чул джавкането на трите паленца, които се боричкали помежду си, отдадени на весела и безгрижна игра…</i> Ем. Станев, ЯГ, 78. <i>До лани тя му правеше колца, / на чергата боричкаше се с него, / ехтеше до тавана вик и смях.</i> Бл. Димитрова, Л, 10. | |
| + | 2. Обикн. с предл. <em>с</em>. Като се вкопчвам в някого, в нещо, правя усилия да го надвия; боря се. <i>Той видя на светлината на месечината, че другарят му отчаяно се боричкаше с десетина души.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 76. <i>Докторът си беше пехливан по рождение, щеше да се боричка с някого и за нещо до самата си смърт.</i> Ем. Манов, БГ, 17. <i>Овчарят се боричка с въртопа: тук крак се мерне, там ръка усилено се повдига, за нищо не може да се хване.</i> П. Тодоров, И I, 12. // Само <i>мн.</i> Като се вкопчваме един в друг, всеки от нас прави физически усилия да надвие другия. <i>Як звяр, не се надвива лесно. Сума време се боричкали.</i> Й. Йовков, АМГ, 89. <i>Те се боричкаха и премятаха, дращеха се с нокти, хапеха месата си и отронваха откъслечни</i> | ||
Текуща версия към 10:40, 22 януари 2014
подвикваха си, да не се загубят, водени от мъждивата светлина на запалените борини. Д. Талев, С II, 177-178. Надзърна през прозорците и видя, че някой вече духа в пепелта на огнището и палеше борина. Й. Вълчев, СКН, 76. „Мануше, душе, милото! / Кой беше снощи при тебе?“ / „О, море лудо, да младо! / Борина немах да светна, / темница беше не видох.“ Нар. пес., СбБрМ, 439.
— Друга (диал.) форма: бо`рна.
БОРИ`НА2 ж. Диал. Бял бор; борика. Седнал ми е овчар / в гора под борини, / да си брои овчар / дене и години. Ц. Церковски, Съч. I, 233. Избрала й Рубинка, избрала избрала / й дърво борина / на Дамянча люлка направи, / че го във люлчица остави. Нар. пес., СбНУ XXVI, 85.
БОРИНА`К, мн. -ци, м. Събир. Много борини2, гъсто израсли на едно място; борикаш.
БОРИНА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който продава борина. На чешмата идваха заморени косачи, .. Идваха боринари, катранджии и контрабандисти. Н. Хайтов, ШГ, 185.
БОРИНА`РИН, мн. борина`ри, м. Остар., сега простонар. Боринар. Помня много пъте той казваше: „Аз когато стана боринарин, месчината сред пладне изгрява и борината ми не струва пари — това е мойта работна рачешка.“ Ил. Блъсков, ЗК, 125.
БОРИНА`РКА ж. Жена боринар.
БОРИНА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от боринар. Боринарски занаят. Боринарски пазар.
БО`РИНКА1 ж. Умал. от борина1. При един от плетищата се спря, понадигна се на пръсти и огледа двора. Светеше някъде в дъното, от боринката, която държеше Цеко, излязъл да нагледа добитъка в обора. П. Михайлов, ПЗ, 143. Сега малко боринка да имаше… А, ето! (Вади под печката някаква боринка и я цепи.) Н. Хайтов, ПЗ, 74. С нея [с кобилката] за дръвца одехме, / та се с дедото греехме, / с нея боринка карахме. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 295.
БО`РИНКА2 ж. Диал. Умал. от борина2. Дето са вода повива, / дето са пяна събира, / там са израсли два бора, / .. / зелен бор, тънка боринка. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 142. Момчето копат пред църква, / момата копат зад църква. / На момче садат зелен бор, / на момичето — боринка. Нар. пес., СбВСтТ, 54.
БО`РИНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до борина1. Жената запали на огнището боринова главня и измъкна от една малка проста дървена ракла панталоните и ризата. Г. Караславов, Избр. съч. V, 346.
БОРИТАРКА`Н м. Истор. 1. Титла на началник на военно-административна област в славянобългарската държава. На великия болярин Георги Сурсувул, когото [Симеон] назначи за управител на Белградската област, даде званието „боритаркан на Белград“. А. Гуляшки, ЗВ, 421.
2. Лице, което има такава титла. Пред ханската шатра пристигнаха кавханът и боритарканът, облечени във военните си дрехи. Д. Линков, ЗБ, 10. На граничната крепост в Белград бежанците биват посрещнати от българския боритаркан, военния наместник на княз Борис. Н. Драгова, КО, 68.
— Първобълг.
БОРИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Борец (в 3 знач.). Драго им беше да гледат, като ся бореха человеци, които наричаха борители и които за пари ся разкъсваха понякогаж на късове. Кр. Пишурка, МК (превод), 171.
БОРИ`ЧКА ж. Умал. от борика; малка борика. Гребете от дерето вода и поливайте тия борчета, що посадиха учениците пролетта ..; преварят ли боричките да запушат гърлото на пороя, дето ни е помъкнал — кале сме. Н. Хайтов, ПП, 21.
БОРИ`ЧКАМ, -аш, несв., прех. Рядко. Боря някого леко, обикн. на игра, на шега. Бащата весело боричка малкия си син. боричкам се страд. от боричкам.
БОРИ`ЧКАМ СЕ несв., непрех. 1. Обикн. с предл. с. Боря се с някого леко, без голямо напрежение или несериозно, на игра. А в коридора Любчо се боричкаше с Розка. Д. Калфов, Избр. разк., 360. — Волчетата си бяха добре. И пасеха, и вода пиха. А този, Комура, се боричкаше с другите. Той много се боричка, Комура. Току си чатка рогите с тоз, с онзи. Й. Йовков, АМГ, 194-195. Възползувани от закъснението на учителката си, децата бяха се нахвърлили едно върху друго и се боричкаха. Ст. Чилингиров, РК, 196. Той чул джавкането на трите паленца, които се боричкали помежду си, отдадени на весела и безгрижна игра… Ем. Станев, ЯГ, 78. До лани тя му правеше колца, / на чергата боричкаше се с него, / ехтеше до тавана вик и смях. Бл. Димитрова, Л, 10.
2. Обикн. с предл. с. Като се вкопчвам в някого, в нещо, правя усилия да го надвия; боря се. Той видя на светлината на месечината, че другарят му отчаяно се боричкаше с десетина души. Ив. Вазов, Съч. XIV, 76. Докторът си беше пехливан по рождение, щеше да се боричка с някого и за нещо до самата си смърт. Ем. Манов, БГ, 17. Овчарят се боричка с въртопа: тук крак се мерне, там ръка усилено се повдига, за нищо не може да се хване. П. Тодоров, И I, 12. // Само мн. Като се вкопчваме един в друг, всеки от нас прави физически усилия да надвие другия. Як звяр, не се надвива лесно. Сума време се боричкали. Й. Йовков, АМГ, 89. Те се боричкаха и премятаха, дращеха се с нокти, хапеха месата си и отронваха откъслечни
