Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/417“
Mister sou (беседа | приноси) м (григор 7а клас) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <b>ВОСПИТА`ТЕЛ | + | {{+}} |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВОСПИТА`ТЕЛКА</b> <i>ж. Остар. Книж.</i> Възпитателка; воспитателница. <i>Най- | + | <b>ВОСПИТА`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар. Книж.</i> Възпитател. <i>Родители и воспитатели имат постоянна грижа как да разкрият ума у децата и какво направление да дадат сърцу им в первий возраст.</i> С. Радулов, ГМП (превод), V. <i>Ученикът действително не е преувеличавал заслугите на своя воспитател.</i> Зн, 1875, бр. 10, 40. |
| − | + | ---- | |
| + | <b>ВОСПИТА`ТЕЛКА</b> <i>ж. Остар. Книж.</i> Възпитателка; воспитателница. <i>Най-главното правило на воспитанието са състои в това, щото воспитателите и воспитателките да приготовят детето да възприеме доброто и да го употреби за своята полза съзнателно.</i> Знан., 1875, бр. 10, 153. <i>На майката, без съмнение, са повече потребни и добродетелта, и честността, и срама, защото тя е воспитателка, отколкото на девицата, която е още воспитаница.</i> Знан., | ||
1875, бр. 17, 268. | 1875, бр. 17, 268. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВОСПИТА`ТЕЛНИЦА</b> <i>ж. Остар. Книж.</i> Възпитателка; воспитателка. <i>Ученичките решаваха предложените им задачи | + | <b>ВОСПИТА`ТЕЛНИЦА</b> <i>ж. Остар. Книж.</i> Възпитателка; воспитателка. <i>Ученичките решаваха предложените им задачи .., а после отговаряха на оние вопроси, които им са предлагаха от воспитателницата.</i> Знан., 1875, бр. 19, 300. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВОСПИ`ТВАМ</b>, -аш, <i>несв. | + | <b>ВОСПИ`ТВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>воспи`там</b>, -аш, <i>св., прех. Остар. Книж.</i> Възпитавам; воспитавам. <i>Кога беше богата, ти мя не оставяше, воспитваше мя като своя дъщеря.</i> С. Радулов, ГМП (превод), 185. <b>воспитвам се</b>, <b>воспитам се</b> <i>страд.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | С. Радулов, ГМП (превод), 185. <b>воспитвам се, | + | <b>ВОСПИ`ТВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>воспи`там се</b> <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> Възпитавам се; воспитавам се. <i>Съществуват множество доказателства, че Симеон са е учил и воспитвал в Цариград при византийския двор.</i> СбС, 161. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВОСПИ`ТВАМ СЕ</b> <i>несв. | + | <b>ВОСПО`ЛЗУВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> Възползвам се. <i>После тойзи первий европейски писател за шелководството, восползува са с неговите наставления друг французин, .., който направи много изпити над шелковичните червеи.</i> З. Княжески, ПРШ (превод), V. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВОСПО`ЛЗУВАМ СЕ | + | <b>ВОСПОМЕНА`</b>. Вж. <em>воспоминавам</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВОСПОМЕНА`</b>. Вж. воспоминавам. | + | <b>ВОСПОМИНА`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>воспомена`</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -а`х, <i>прич. мин. страд.</i> воспомена`т, <i>св., прех.</i> и <i>непрех. Остар. Книж.</i> Възпоменавам; възпоменувам. <i>Бях тамо, кога умря, .., обаче не мога да ви разкажа, что почувствовах в нея минута, и сега пак ми ся не ще да воспомена това нечто.</i> С. Радулов, НТ (превод), 12. <i>Тая сестра негова [на Мортагон] .., начна да го учи на вяра християнска. Подобно и един грек именем Теодор Куфар, когото он [Мортагон] имаше роб, и он часто му [на Мортагон] воспоминаваше вяра християнска.</i> Хр. Павлович, Ц, 29. <b>воспоминавам се</b>, <b>воспомена се</b> <i>страд.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВОСПОМИНА`ВАМ</b>, -аш, <i>несв. | + | <b>ВОСПОМИНА`НИЕ </b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Възпоминание. <i>Оттогава и досега нашата емиграция е прекарала цял един ред нещастия и несполуки, които са затемнили воспоминанията за тая светла минута.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 200. <i>Когато се съживят в него печални и скръбни воспоминания, той захваща да воспява отечеството си в песните си.</i> К. Величков, НС, 10. <i>Нека с тия чувства [на признателност] смесим благочестиво и воспоминанието на ония синове, на ония доблестни чада на България, които .. не само не пощадиха нищо, но и .. жертвуваха едни домочадие, други поприще .. за една свята идея.</i> Ч, 1871, бр. 11, 331. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВОСПОМИНА`НИЕ </b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Възпоминание. <i>Оттогава и досега нашата емиграция е прекарала цял един ред нещастия и несполуки, които са затемнили воспоминанията за тая светла минута.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 200. <i>Когато се съживят в него печални и скръбни | ||
| − | |||
<b>ВОСПРЕПЯ`ТСТВУВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> и <i>непрех. Остар. Книж.</i> Възпрепятствам. <i>Белинчене, ако и да пожелаха втори път да отворят училището си, но проповедниците на словото божие и представителите на образованите две държави и в тоя случай им воспрепятствуваха.</i> Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 8, 31. | <b>ВОСПРЕПЯ`ТСТВУВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> и <i>непрех. Остар. Книж.</i> Възпрепятствам. <i>Белинчене, ако и да пожелаха втори път да отворят училището си, но проповедниците на словото божие и представителите на образованите две държави и в тоя случай им воспрепятствуваха.</i> Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 8, 31. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОСПРИЕ`МА</b>. Вж. <em>восприемам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОСПРИЕ`МАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>восприе`ма,</b> -еш, <i>мин. св.</i> восприех, <i>прич. мин. страд.</i> восприе`т, <i>св., прех. Остар. Книж.</i> Възприемам. <i>Домовладиката .. беше добър человек и ги восприя с радост, та ги нагости колкото добре можеше.</i> П. Берон, БРП, 88. <i>Това дело восприех аз: сочиних тойзи буквар изперво със имена, местоимения и прочая.</i> П. Берон, БРП, 2-3. <b>восприемам се</b>, <b>восприема се</b> <i>страд.</i> | ||
| − | < | + | — Друга форма: <em>восприи`мам</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | |||
| − | |||
| − | - | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
<b>ВОСПРИЕ`МАНЕ</b> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> восприемам <i>и от</i> восприемам се; възприемане. | <b>ВОСПРИЕ`МАНЕ</b> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> восприемам <i>и от</i> восприемам се; възприемане. | ||
| − | — Друга форма: | + | — Друга форма: <em>восприи`мане</em>. |
| − | + | ---- | |
<b>ВОСПРИЯ`ТИЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Възприятие. | <b>ВОСПРИЯ`ТИЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Възприятие. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОСТА`ВАМ,</b> -аш, <i>несв.</i>; <b>воста`на</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> 1. Въставам. <i>Когато България, угнетена от византийците, востана против тях, те млади и юнаци, подадоха ръка на Асеня и биха се мъжествено под препореца на свободата.</i> К. Величков, НС, 42. | ||
| − | + | 2. С предл. <em>на</em>. Нападам някого с войска, тръгвам на война срещу някого. <i>В това време царувал в Цариград Лев премудрият, и за некоя причина востана на Симеона.</i> Хр. Павлович, Ц, 32. <i>В това време востана Йоан Палеолог на турците.</i> Хр. Павлович, Ц, 59. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 59 | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b>ВОСТА`НИЕ | + | 3. Ставам на крака, изправям се. <i>Там изрядни чудеса станаха, / недужнии се многи исцелиха. / .. / И немощнии многи востанаха / в той час, кога мощи целуваха.</i> К. Огнянович, ЖА, 58. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОСТА`НА</b>. Вж. <em>воставам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОСТА`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Въстание. <i>Востанието е Ерцеговина е начало на края на турския деспотизъм в Европа!</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 210. | ||
Текуща версия към 03:16, 8 декември 2014
ВОСПИТА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Възпитател. Родители и воспитатели имат постоянна грижа как да разкрият ума у децата и какво направление да дадат сърцу им в первий возраст. С. Радулов, ГМП (превод), V. Ученикът действително не е преувеличавал заслугите на своя воспитател. Зн, 1875, бр. 10, 40.
ВОСПИТА`ТЕЛКА ж. Остар. Книж. Възпитателка; воспитателница. Най-главното правило на воспитанието са състои в това, щото воспитателите и воспитателките да приготовят детето да възприеме доброто и да го употреби за своята полза съзнателно. Знан., 1875, бр. 10, 153. На майката, без съмнение, са повече потребни и добродетелта, и честността, и срама, защото тя е воспитателка, отколкото на девицата, която е още воспитаница. Знан., 1875, бр. 17, 268.
ВОСПИТА`ТЕЛНИЦА ж. Остар. Книж. Възпитателка; воспитателка. Ученичките решаваха предложените им задачи .., а после отговаряха на оние вопроси, които им са предлагаха от воспитателницата. Знан., 1875, бр. 19, 300.
ВОСПИ`ТВАМ, -аш, несв.; воспи`там, -аш, св., прех. Остар. Книж. Възпитавам; воспитавам. Кога беше богата, ти мя не оставяше, воспитваше мя като своя дъщеря. С. Радулов, ГМП (превод), 185. воспитвам се, воспитам се страд.
ВОСПИ`ТВАМ СЕ несв.; воспи`там се св., непрех. Остар. Книж. Възпитавам се; воспитавам се. Съществуват множество доказателства, че Симеон са е учил и воспитвал в Цариград при византийския двор. СбС, 161.
ВОСПО`ЛЗУВАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Остар. Книж. Възползвам се. После тойзи первий европейски писател за шелководството, восползува са с неговите наставления друг французин, .., който направи много изпити над шелковичните червеи. З. Княжески, ПРШ (превод), V.
ВОСПОМЕНА`. Вж. воспоминавам.
ВОСПОМИНА`ВАМ, -аш, несв.; воспомена`, -еш, мин. св. -а`х, прич. мин. страд. воспомена`т, св., прех. и непрех. Остар. Книж. Възпоменавам; възпоменувам. Бях тамо, кога умря, .., обаче не мога да ви разкажа, что почувствовах в нея минута, и сега пак ми ся не ще да воспомена това нечто. С. Радулов, НТ (превод), 12. Тая сестра негова [на Мортагон] .., начна да го учи на вяра християнска. Подобно и един грек именем Теодор Куфар, когото он [Мортагон] имаше роб, и он часто му [на Мортагон] воспоминаваше вяра християнска. Хр. Павлович, Ц, 29. воспоминавам се, воспомена се страд.
ВОСПОМИНА`НИЕ , мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възпоминание. Оттогава и досега нашата емиграция е прекарала цял един ред нещастия и несполуки, които са затемнили воспоминанията за тая светла минута. Хр. Ботев, Съч., 1929, 200. Когато се съживят в него печални и скръбни воспоминания, той захваща да воспява отечеството си в песните си. К. Величков, НС, 10. Нека с тия чувства [на признателност] смесим благочестиво и воспоминанието на ония синове, на ония доблестни чада на България, които .. не само не пощадиха нищо, но и .. жертвуваха едни домочадие, други поприще .. за една свята идея. Ч, 1871, бр. 11, 331.
ВОСПРЕПЯ`ТСТВУВАМ, -аш, несв. и св., прех. и непрех. Остар. Книж. Възпрепятствам. Белинчене, ако и да пожелаха втори път да отворят училището си, но проповедниците на словото божие и представителите на образованите две държави и в тоя случай им воспрепятствуваха. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 8, 31.
ВОСПРИЕ`МА. Вж. восприемам.
ВОСПРИЕ`МАМ, -аш, несв.; восприе`ма, -еш, мин. св. восприех, прич. мин. страд. восприе`т, св., прех. Остар. Книж. Възприемам. Домовладиката .. беше добър человек и ги восприя с радост, та ги нагости колкото добре можеше. П. Берон, БРП, 88. Това дело восприех аз: сочиних тойзи буквар изперво със имена, местоимения и прочая. П. Берон, БРП, 2-3. восприемам се, восприема се страд.
— Друга форма: восприи`мам.
ВОСПРИЕ`МАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от восприемам и от восприемам се; възприемане.
— Друга форма: восприи`мане.
ВОСПРИЯ`ТИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възприятие.
ВОСТА`ВАМ, -аш, несв.; воста`на, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. Книж. 1. Въставам. Когато България, угнетена от византийците, востана против тях, те млади и юнаци, подадоха ръка на Асеня и биха се мъжествено под препореца на свободата. К. Величков, НС, 42.
2. С предл. на. Нападам някого с войска, тръгвам на война срещу някого. В това време царувал в Цариград Лев премудрият, и за некоя причина востана на Симеона. Хр. Павлович, Ц, 32. В това време востана Йоан Палеолог на турците. Хр. Павлович, Ц, 59.
3. Ставам на крака, изправям се. Там изрядни чудеса станаха, / недужнии се многи исцелиха. / .. / И немощнии многи востанаха / в той час, кога мощи целуваха. К. Огнянович, ЖА, 58.
ВОСТА`НА. Вж. воставам.
ВОСТА`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Въстание. Востанието е Ерцеговина е начало на края на турския деспотизъм в Европа! Хр. Ботев, Съч., 1929, 210.
