Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/424“
Mister sou (беседа | приноси) м (niki-7-a) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <b>ВПЕ`РЯНЕ | + | {{+}} |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПЕ`РЯНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> вперям <i>и от</i> вперям се; вперване. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПЕЧА`ТАМ</b>. Вж. <em>впечатвам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПЕЧА`ТВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>впеча`там</b> -аш, <i>св., прех. Рядко.</i> 1. Оставям отпечатък, следа от нещо върху или в друго нещо. <i>А там встрани впечатана е шепа — / един от жажда блудкав сняг е пил.</i> Бл. Димитрова, Л, 249. <i>Опитал ся да начертае букви на стомана, насетне ги впечатал на помегко вещество, и в драскулките им излял руда, что са състояла от свинец, мед и олово.</i> П. Р. Славейков, СК, 56. | ||
| − | <b>ВПЕЧА` | + | 2. <i>Прен.</i> Задържам, запазвам дълбоко в съзнанието си нещо (представа, мисъл, чувство и под.) за дълго време, като траен спомен. <i>Баща ми твърде не обичаше да говори за нея и особено пред мащехата ми. Тя от своя страна [майка ми] тоже нищо не говореше за нея пред нас, .. При всичко това аз, като порастох, можах да подслушам от тях някои разговори за майка си и да ги впечатам в ума си.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр II, 19. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПЕЧА`ТВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>впеча`там се</b> <i>св.</i>, <i>непрех. Рядко.</i> С предл. <em>в</em>. Обикн. за представа, мисъл, чувство и под. — задържам се, оставам в съзнанието за дълго време, оставам трайно някъде. <i>Споменът за това събитие се впечата в мене.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПЕЧА`ТВАНЕ</b> <i>ср. Рядко</i>. <i>Отгл. същ. от</i> впечатвам <i>и от</i> впечатвам се. <i>Произвожда [погледът] впечатване приятно или неприятно, оживява, или провожда в униние и ослабява.</i> В. Чолаков, БКн, 1859, февр., кн. 1, ч. I, 82. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПЕЧАТЛЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> 1. Следа, оставена в съзнанието на човека от нещо възприето или преживяно. <i>През февруари една разходка по ломското шосе ми остави дълбоко и неизгладимо впечатление в душата.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 161. <i>Не мога да забравя тежкото впечатление, което ми направи един свещеник, който беше затворен тука с нас.</i> К. Величков, ПССъч. I, 24. <i>Тия полета като че са създадени за Нона и Нона за тях. В мене е още живо първото впечатление, първата среща с нея.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 254. <i>„Светкавицата“ летеше безшумно в пространството с шеметна бързина. Като се гледаше от нея, впечатлението беше такова, като че тя стои на едно място, а срещу нея летят с невъобразима бързина огромните светещи тела на звездите.</i> Елин Пелин, ЯБЛ, 51. <i>Лични впечатления.</i> <i>Бегло впечатление.</i> | ||
| − | + | 2. Влияние, въздействие на нещо обикн. върху чувствата, настроението на някого; ефект. <i>Като оглеждаше редиците, Кондарев се мъчеше да схване впечатлението на реферата. Масата беше разнообразна и той четеше по лицата най-различни настроения.</i> Ем. Станев, ИК I и И, 63. <i>Раковски добре забелязваше впечатлението, което предизвикваше неговата поява; прочее той това и целеше, това и търсеше да открие.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 227. <i>Стефчов излезе с горделива усмивка на устата, доволен, че развали впечатлението от Огняновата игра.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 107. <i>Тази реч се състоеше от хиляда думи и тъй като една пета от нея се заемаше от думата отечество, тя правеше много силно патриотично впечатление.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 32. <i>Той [Хрельо] само измери не твърде почтено офицера от глава до пети. Офицерът забеляза това и се навъси: .. Тати се опита да заглади впечатлението от лошия поглед на Хреля и отговори пресилено на въпроса…</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 64. <i>Дълбоко впечатление.</i> <i>Неизгладимо впечатление.</i> <i>Отлично впечатление.</i> <i>Силно впечатление.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Влияние, въздействие на нещо обикн. върху чувствата, настроението на някого; ефект. <i>Като оглеждаше редиците, | ||
| − | |||
| − | II, 32. <i>Той [Хрельо] само измери не твърде почтено офицера от глава до пети. Офицерът забеляза това и се навъси:.. Тати се опита да заглади впечатлението от лошия поглед на Хреля и отговори пресилено на | ||
3. Обикн. <i>мн.</i> Мнение, мисли, свързани с някаква преценка, възникнали в резултат на запознаване с нещо или установен контакт с някого. <i>Когато напуснаха конференцията, двамата братя Василеви изпратиха шофьора и тръгнаха да се разхождат, за да разменят впечатленията си.</i> П. Спасов, ХлХ, 173. <i>Прочетох тия разкази още преди да бъдат събрани наедно, и сега, когато те стават достъпни за всекиго, искам да споделя с читателите впечатленията си от тях.</i> Д. Калфов, ПЮН, 3. <i>Отдавна не бях ви писал, господине редакторе, но сега бързам да споделя впечатленията си, произведени от няколко думи, които прочетох в един български вестник.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 60. <i>Войниците предават впечатленията си от атаката с възпалени очи и ръце, които още треперят от вълнение.</i> Л. Стоянов, X, 17. <i>Книга за впечатления.</i> | 3. Обикн. <i>мн.</i> Мнение, мисли, свързани с някаква преценка, възникнали в резултат на запознаване с нещо или установен контакт с някого. <i>Когато напуснаха конференцията, двамата братя Василеви изпратиха шофьора и тръгнаха да се разхождат, за да разменят впечатленията си.</i> П. Спасов, ХлХ, 173. <i>Прочетох тия разкази още преди да бъдат събрани наедно, и сега, когато те стават достъпни за всекиго, искам да споделя с читателите впечатленията си от тях.</i> Д. Калфов, ПЮН, 3. <i>Отдавна не бях ви писал, господине редакторе, но сега бързам да споделя впечатленията си, произведени от няколко думи, които прочетох в един български вестник.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 60. <i>Войниците предават впечатленията си от атаката с възпалени очи и ръце, които още треперят от вълнение.</i> Л. Стоянов, X, 17. <i>Книга за впечатления.</i> | ||
| − | ◇ <b>Оставам / остана с впечатление<то></b>. Със следв. изр. със съюз че. Схващам, разбирам, подразбирам, помислям, струва ми се. <i>Останах с впечатлението | + | ◇ <b>Оставам / остана с впечатление<то></b>. Със следв. изр. със съюз <em>че</em>. Схващам, разбирам, подразбирам, помислям, струва ми се. <i>Останах с впечатлението, че ще се съгласи да дойде.</i> △ <i>Бъди любезен, за да не остане с впечатление, че не е желан в компанията ни.</i> △ <i>Оставам с впечатлението, че не си се обадил.</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | <b> | + | <b>Правя (нанравям / направя) впечатление</b>. <i>Разг.</i> С външния си вид или способностите си привличам вниманието върху себе си. <i>Въпреки напредналата възраст тя все още правеше впечатление.</i> △ <i>Той е човек, който прави впечатление.</i> △ <i>Още при постъпването си на работа синът й направи впечатление.</i> |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПЕЧАТЛЕ`Я</b>. Вж. <em>впечатлявам</em><sup>1</sup>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПЕЧАТЛИ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Който прави силно впечатление и се запазва в съзнанието. <i>Виждах този човек да иде у дома и можеше би да го не запомня тъй добре, както го помня, ако да не беше впечатливият в детството случай, че идеше той само по Великден, .., та ни даваше червени яйца, жълти, а че и сини.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр II, 24. | ||
Текуща версия към 02:23, 11 декември 2014
ВПЕ`РЯНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от вперям и от вперям се; вперване.
ВПЕЧА`ТАМ. Вж. впечатвам.
ВПЕЧА`ТВАМ, -аш, несв.; впеча`там -аш, св., прех. Рядко. 1. Оставям отпечатък, следа от нещо върху или в друго нещо. А там встрани впечатана е шепа — / един от жажда блудкав сняг е пил. Бл. Димитрова, Л, 249. Опитал ся да начертае букви на стомана, насетне ги впечатал на помегко вещество, и в драскулките им излял руда, что са състояла от свинец, мед и олово. П. Р. Славейков, СК, 56.
2. Прен. Задържам, запазвам дълбоко в съзнанието си нещо (представа, мисъл, чувство и под.) за дълго време, като траен спомен. Баща ми твърде не обичаше да говори за нея и особено пред мащехата ми. Тя от своя страна [майка ми] тоже нищо не говореше за нея пред нас, .. При всичко това аз, като порастох, можах да подслушам от тях някои разговори за майка си и да ги впечатам в ума си. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 19.
ВПЕЧА`ТВАМ СЕ несв.; впеча`там се св., непрех. Рядко. С предл. в. Обикн. за представа, мисъл, чувство и под. — задържам се, оставам в съзнанието за дълго време, оставам трайно някъде. Споменът за това събитие се впечата в мене.
ВПЕЧА`ТВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от впечатвам и от впечатвам се. Произвожда [погледът] впечатване приятно или неприятно, оживява, или провожда в униние и ослабява. В. Чолаков, БКн, 1859, февр., кн. 1, ч. I, 82.
ВПЕЧАТЛЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Следа, оставена в съзнанието на човека от нещо възприето или преживяно. През февруари една разходка по ломското шосе ми остави дълбоко и неизгладимо впечатление в душата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 161. Не мога да забравя тежкото впечатление, което ми направи един свещеник, който беше затворен тука с нас. К. Величков, ПССъч. I, 24. Тия полета като че са създадени за Нона и Нона за тях. В мене е още живо първото впечатление, първата среща с нея. Й. Йовков, ЧКГ, 254. „Светкавицата“ летеше безшумно в пространството с шеметна бързина. Като се гледаше от нея, впечатлението беше такова, като че тя стои на едно място, а срещу нея летят с невъобразима бързина огромните светещи тела на звездите. Елин Пелин, ЯБЛ, 51. Лични впечатления. Бегло впечатление.
2. Влияние, въздействие на нещо обикн. върху чувствата, настроението на някого; ефект. Като оглеждаше редиците, Кондарев се мъчеше да схване впечатлението на реферата. Масата беше разнообразна и той четеше по лицата най-различни настроения. Ем. Станев, ИК I и И, 63. Раковски добре забелязваше впечатлението, което предизвикваше неговата поява; прочее той това и целеше, това и търсеше да открие. Ст. Дичев, ЗС I, 227. Стефчов излезе с горделива усмивка на устата, доволен, че развали впечатлението от Огняновата игра. Ив. Вазов, Съч. XXII, 107. Тази реч се състоеше от хиляда думи и тъй като една пета от нея се заемаше от думата отечество, тя правеше много силно патриотично впечатление. Г. Караславов, Избр. съч. II, 32. Той [Хрельо] само измери не твърде почтено офицера от глава до пети. Офицерът забеляза това и се навъси: .. Тати се опита да заглади впечатлението от лошия поглед на Хреля и отговори пресилено на въпроса… Ст. Чилингиров, ХНН, 64. Дълбоко впечатление. Неизгладимо впечатление. Отлично впечатление. Силно впечатление.
3. Обикн. мн. Мнение, мисли, свързани с някаква преценка, възникнали в резултат на запознаване с нещо или установен контакт с някого. Когато напуснаха конференцията, двамата братя Василеви изпратиха шофьора и тръгнаха да се разхождат, за да разменят впечатленията си. П. Спасов, ХлХ, 173. Прочетох тия разкази още преди да бъдат събрани наедно, и сега, когато те стават достъпни за всекиго, искам да споделя с читателите впечатленията си от тях. Д. Калфов, ПЮН, 3. Отдавна не бях ви писал, господине редакторе, но сега бързам да споделя впечатленията си, произведени от няколко думи, които прочетох в един български вестник. Ал. Константинов, Съч. I, 60. Войниците предават впечатленията си от атаката с възпалени очи и ръце, които още треперят от вълнение. Л. Стоянов, X, 17. Книга за впечатления.
◇ Оставам / остана с впечатление<то>. Със следв. изр. със съюз че. Схващам, разбирам, подразбирам, помислям, струва ми се. Останах с впечатлението, че ще се съгласи да дойде. △ Бъди любезен, за да не остане с впечатление, че не е желан в компанията ни. △ Оставам с впечатлението, че не си се обадил.
Правя (нанравям / направя) впечатление. Разг. С външния си вид или способностите си привличам вниманието върху себе си. Въпреки напредналата възраст тя все още правеше впечатление. △ Той е човек, който прави впечатление. △ Още при постъпването си на работа синът й направи впечатление.
ВПЕЧАТЛЕ`Я. Вж. впечатлявам1.
ВПЕЧАТЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който прави силно впечатление и се запазва в съзнанието. Виждах този човек да иде у дома и можеше би да го не запомня тъй добре, както го помня, ако да не беше впечатливият в детството случай, че идеше той само по Великден, .., та ни даваше червени яйца, жълти, а че и сини. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 24.
