Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/381“
Mister sou (беседа | приноси) м (mihail 5a) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>пристойно, и с другари, и с учители.</i> Ст. Младенов, БТР I, 331. | <i>пристойно, и с другари, и с учители.</i> Ст. Младенов, БТР I, 331. | ||
| − | ◇ <b>Водя за носа</b> <i>някого. Разг. Пренебр.</i> Подчинявам някого на волята си, карам някого да изпълнява всичките ми желания. <i>Дешка наистина я беше яд за това, дето девер й беше мекушав и тя [жена му] го водеше за носа. Че му била донесла имот, та сега и той, и баща му, и майка му — всичките на мост й се бяха сторили. Не смеят дума да й | + | ◇ <b>Водя за носа</b> <i>някого. Разг. Пренебр.</i> Подчинявам някого на волята си, карам някого да изпълнява всичките ми желания. <i>Дешка наистина я беше яд за това, дето девер й беше мекушав и тя [жена му] го водеше за носа. Че му била донесла имот, та сега и той, и баща му, и майка му — всичките на мост й се бяха сторили. Не смеят дума да й повърнат…</i> Ст. Даскалов, БМ, 21. <i>Младен вече не ме слуша. Хората го водят за носа, и той е станал…</i> К. Петканов, БД, 175. <i>— Чужди капитали, това ще рече чужди хора да ни водят за носа.</i> В. Геновска, СГ, 246. |
| − | + | <b>Водя началото си</b>. Започвам съществуването си; възниквам, произтичам, произхождам. <i>Между момчетата от двете махали съществуваше вечна вражда. Откъде водеше тя началото си, никой не знаеше.</i> П. Проданов, С, 69. | |
| − | + | <b>Водя по нанадолнището</b> <i>някого. Разг.</i> Принуждавам някого или ставам причина някой да започне да води неморален, безнравствен живот, да пропадне морално. <i>Почувствах, че ми се разсърди, задето го обвиних, че ме води по нанадолнището на порока.</i> К. Калчев, ДГН, 138. | |
| − | <b> | + | <b>Водя потеклото (рода) си</b>. Произхождам (по род, народност, съсловие и под.). <i>Той водеше потеклото си от Лефтеровци — една стара котленска фамилия.</i> А. Гуляшки, ЗР, 18. <i>Тоя род си води потеклото от един прост стопанин.</i> Й. Груев, СП (превод), 35. |
| − | + | <b>Водя се по акъла (ума)</b> <i>на някого. Разг. Неодобр.</i> Постъпвам, действам напълно под нечие влияние; изцяло се влияя в постъпките си от някого. <i>И бегълците свърнаха на юг, без повече приказки. Момчето крачеше до тях и си мислеше: „Защо винаги става така? Защо другите слушат Вели и се водят по акъла му?“</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 96. | |
| − | + | b>Водя сметка</b> <i>някому. Разг.</i> Следя за поведението, постъпките на някого и му искам, търся отговорност. | |
| − | + | <b>Водя хорото (кервана)</b>. <i>Разг.</i> Стоя начело, разпореждам, командвам. <i>— Имах късмет да попадна в четата на Ламята. Сега ние водиме хорото .. Бием целия отред. Знамето държим ние и сме решили да не го даваме никому.</i> А. Каралийчев, НЗ, 149. <i>Бай Петър Дълбокият не беше от ония, които водят кервана, нито от другите, дето носят знамето. Той беше един обикновен човек.</i> А. Каралийчев, СР, 13. | |
| − | <b> | + | <b>Всички пътища водят за Рим</b>. <i>Книж.</i> Употребява се, за да се подчертае, че съществуват много начини за постигане на една и съща цел, на един и същ резултат. <i>— Целта ни е обща .. Но средствата ни са различни. — Всички пътища водят за Рим.</i> Д. Спространов, С, 205. |
| − | <b> | + | <b>Кон водя, пеши ходя</b>. <i>Диал.</i> Не се ползвам от това, което имам, обикн. от глупост. |
| − | <b>ВОДЯ` | + | <b>Ни (нито) се водя, ни (нито) се карам</b>. Обикн. във 2 и 3 <i>л. Разг.</i> Много съм опърничав, своенравен. <i>Но какво да правя, когато характерът ми е отвратителен и аз ни се карам, ни се водя, както казваше баба, докато беше жива.</i> Ем. Манов, МПЛ, 226. <i>Пернат го някога дяволите и — ни се води, ни се кара пустият му даскал!…</i> Т. Влайков, Съч. III, 230. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОДЯ`В,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> 1. Течен. <i>Ако разглядаме едно растение, щем съглядаме, че у него има и твърди, и капливи (водяви) вещества.</i> Лет., 1873, 264. | ||
| − | <b>ВОДЯ`СВАМ | + | 2. Който има, който съдържа вода; воден, воднист. <i>Храната бива толкова по-легка, .., колкото е по-каилава и по-водява.</i> Лет., 1874, 56. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОДЯ`НКА</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Болест, при която се събира, натрупва течност в тъканите и телесните кухини; воднянка. <i>Народът много често лекува с отвара от царевична свила болки и възпаление на бъбреците и пикочния мехур, пясък и камъни в тях, а също и водянка.</i> Сл. Петров, РКХО, 51. <i>Голите и безсенчести полета в подножието на хълма се покриха с колиби, дето живееха .. паралитици и болни от водянка, с подут корем и огромна глава.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 32. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОДЯ`НКА</b><sup>2</sup> <i>ж.</i> Многогодишно тревисто растение с плаващи по повърхността на водата закръглени сърцевидни листа, разпространено в застояли или бавнотечащи води, в блата и заблатени места. Hydrocharis morsus ranae. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОДЯ`САМ</b>. Вж. <em>водясвам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОДЯ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв</i>; <b>водя`сам</b>, -аш, <i>св., непрех. Диал.</i> Наливам се, напълвам се с вода, подувам се от вода. <i>Водясала тиква.</i> <i>Водясала рана.</i> | ||
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
| Ред 28: | Ред 38: | ||
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВО`ДЯ СЕ</b>, -иш се, <i>мин. се.</i> -их се, <i>несв., непрех. Диал.</i> За крава или биволица — оплождам се, заплождам се. <i>Особено много се усилиха надеждите на Панча, когато есента по Петковден юничето се води` и остана телно.</i> Т. Влайков, Съч. II, 110. <i>„Де гиди Ильо касапче, / къде си, Ильо, да додеш, / че имам крава ялова, / води са, олан не тели — / кравата да си заколиш!“</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 112. | ||
| − | + | <b>ВОЕВО`ДА</b>, -та, <i>зват.</i> -о, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар.</i> Войвода. <i>И става воевода на чета, която години наред задава страх и трепет на враговете, поддържана от населението.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 10. <i>Той е вързан и коленичил и дига молебно ръце пред горделиво стоящия Асеня, подпрял се на меч, окръжен от храбри воеводи.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 7. <i>Влашко се управляваше от един юначествен воевода, Михаила Храбрий.</i> С. Бобчев, СОИ (превод), 113. <i>Методий</i> | |
| − | |||
| − | <b>ВОЕВО`ДА | ||
Текуща версия към 23:30, 8 ноември 2014
пристойно, и с другари, и с учители. Ст. Младенов, БТР I, 331.
◇ Водя за носа някого. Разг. Пренебр. Подчинявам някого на волята си, карам някого да изпълнява всичките ми желания. Дешка наистина я беше яд за това, дето девер й беше мекушав и тя [жена му] го водеше за носа. Че му била донесла имот, та сега и той, и баща му, и майка му — всичките на мост й се бяха сторили. Не смеят дума да й повърнат… Ст. Даскалов, БМ, 21. Младен вече не ме слуша. Хората го водят за носа, и той е станал… К. Петканов, БД, 175. — Чужди капитали, това ще рече чужди хора да ни водят за носа. В. Геновска, СГ, 246.
Водя началото си. Започвам съществуването си; възниквам, произтичам, произхождам. Между момчетата от двете махали съществуваше вечна вражда. Откъде водеше тя началото си, никой не знаеше. П. Проданов, С, 69.
Водя по нанадолнището някого. Разг. Принуждавам някого или ставам причина някой да започне да води неморален, безнравствен живот, да пропадне морално. Почувствах, че ми се разсърди, задето го обвиних, че ме води по нанадолнището на порока. К. Калчев, ДГН, 138.
Водя потеклото (рода) си. Произхождам (по род, народност, съсловие и под.). Той водеше потеклото си от Лефтеровци — една стара котленска фамилия. А. Гуляшки, ЗР, 18. Тоя род си води потеклото от един прост стопанин. Й. Груев, СП (превод), 35.
Водя се по акъла (ума) на някого. Разг. Неодобр. Постъпвам, действам напълно под нечие влияние; изцяло се влияя в постъпките си от някого. И бегълците свърнаха на юг, без повече приказки. Момчето крачеше до тях и си мислеше: „Защо винаги става така? Защо другите слушат Вели и се водят по акъла му?“ В. Мутафчиева, ЛСВ I, 96.
b>Водя сметка някому. Разг. Следя за поведението, постъпките на някого и му искам, търся отговорност.
Водя хорото (кервана). Разг. Стоя начело, разпореждам, командвам. — Имах късмет да попадна в четата на Ламята. Сега ние водиме хорото .. Бием целия отред. Знамето държим ние и сме решили да не го даваме никому. А. Каралийчев, НЗ, 149. Бай Петър Дълбокият не беше от ония, които водят кервана, нито от другите, дето носят знамето. Той беше един обикновен човек. А. Каралийчев, СР, 13.
Всички пътища водят за Рим. Книж. Употребява се, за да се подчертае, че съществуват много начини за постигане на една и съща цел, на един и същ резултат. — Целта ни е обща .. Но средствата ни са различни. — Всички пътища водят за Рим. Д. Спространов, С, 205.
Кон водя, пеши ходя. Диал. Не се ползвам от това, което имам, обикн. от глупост.
Ни (нито) се водя, ни (нито) се карам. Обикн. във 2 и 3 л. Разг. Много съм опърничав, своенравен. Но какво да правя, когато характерът ми е отвратителен и аз ни се карам, ни се водя, както казваше баба, докато беше жива. Ем. Манов, МПЛ, 226. Пернат го някога дяволите и — ни се води, ни се кара пустият му даскал!… Т. Влайков, Съч. III, 230.
ВОДЯ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. 1. Течен. Ако разглядаме едно растение, щем съглядаме, че у него има и твърди, и капливи (водяви) вещества. Лет., 1873, 264.
2. Който има, който съдържа вода; воден, воднист. Храната бива толкова по-легка, .., колкото е по-каилава и по-водява. Лет., 1874, 56.
ВОДЯ`НКА1, мн. няма, ж. Болест, при която се събира, натрупва течност в тъканите и телесните кухини; воднянка. Народът много често лекува с отвара от царевична свила болки и възпаление на бъбреците и пикочния мехур, пясък и камъни в тях, а също и водянка. Сл. Петров, РКХО, 51. Голите и безсенчести полета в подножието на хълма се покриха с колиби, дето живееха .. паралитици и болни от водянка, с подут корем и огромна глава. Ст. Загорчинов, ЛСС, 32.
ВОДЯ`НКА2 ж. Многогодишно тревисто растение с плаващи по повърхността на водата закръглени сърцевидни листа, разпространено в застояли или бавнотечащи води, в блата и заблатени места. Hydrocharis morsus ranae.
ВОДЯ`САМ. Вж. водясвам.
ВОДЯ`СВАМ, -аш, несв; водя`сам, -аш, св., непрех. Диал. Наливам се, напълвам се с вода, подувам се от вода. Водясала тиква. Водясала рана.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВОДЯ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от водясвам.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВО`ДЯ СЕ, -иш се, мин. се. -их се, несв., непрех. Диал. За крава или биволица — оплождам се, заплождам се. Особено много се усилиха надеждите на Панча, когато есента по Петковден юничето се води` и остана телно. Т. Влайков, Съч. II, 110. „Де гиди Ильо касапче, / къде си, Ильо, да додеш, / че имам крава ялова, / води са, олан не тели — / кравата да си заколиш!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 112.
ВОЕВО`ДА, -та, зват. -о, мн. -и, м. Остар. Войвода. И става воевода на чета, която години наред задава страх и трепет на враговете, поддържана от населението. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 10. Той е вързан и коленичил и дига молебно ръце пред горделиво стоящия Асеня, подпрял се на меч, окръжен от храбри воеводи. Ив. Вазов, Съч. XIV, 7. Влашко се управляваше от един юначествен воевода, Михаила Храбрий. С. Бобчев, СОИ (превод), 113. Методий
