Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/254“
Anichka0872 (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от друг потребител) | |||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <b> | + | {{+}} |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИТРИ`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Прил. от</i> витрина. <i>Вацлав ходеше като болен по познатите улички, гледаше със затаен дъх черните влажни паметници .., големите витринни стъкла на празните кафенета .. и му се струваше, че ги вижда за пръв път.</i> П. Вежинов, ДБ, 141. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИТРИ`НКА</b> <i>ж. Умал. от</i> витрина. <i>Най-забележителните майстори бяха куюмджиите. Те лееха и ковяха от злато и сребро чудни по форма украшения. Затова малките им витринки привличаха винаги много любопитни.</i> П. Здравков, НД, 15. <i>Когато чистех с кърпата витринката, натиснал съм по-силно и стъклото неочаквано се строши.</i> Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 105-106. <i>В широкия, претрупан с кресла, масички, етажерки и витринки хол имаше вече десетина гости.</i> П. Незнакомов, СбСт, 111. <i>Сбирката непрекъснато расте .., всеки минерал изисква вече етикет .. Но „най-ценното“ остава в стъклена витринка. Тук има минерали от Витоша, Люлин, Стара планина, Родопите.</i> Б. Ангелов, ЗМ, 6. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИТРИО`Л,</b> <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар. Хим.</i> 1. Сярна киселина. <i>Заканва се да лисне витриол / в лицето й. Безумна!</i> К. Христов, ИБ, 68. <i>В който двор няма кладенец, трябва да са носи чиста вода извън и винаги да са налива във водата по малко витриол ( .. ), за да бъде водата малко възкиселичка.</i> Ступ., 1875, бр. 7-8, 59. | ||
| − | + | 2. Сулфат на двувалентен метал. <i>Цинковият сулфат .. е известен като бял витриол. Употребява се в медицината и бояджийството.</i> Хим. IX кл, 1950, 63. | |
| − | + | — Фр. vitriol. | |
| − | + | <b>ВИТРИО`ЛОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар. Хим. Прил. от</i> витриол. <i>Употребява ся [витриолът] за правене на мастило, за витриолово масло .. за лекарства.</i> Д. Мутев, ЕИ, 127. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИ`ТЪК</b>, -тка, -тко, <i>мн.</i> -тки, <i>прил. Остар.</i> Който се вие, огъва; гъвкав. <i>Фридрих порасна, здрав, витък, разпален за наука.</i> Ч, 1871, бр. 23, 719. <i>Да се опишат и допълнят подробно и вярно следнии предмети .. Народни български телесни упражнения (старовременна гимнастика) и детински игри с изговорки им, както: на цар господар или на роби .., на витка тояга (джирит).</i> Г. Раковски, П I, 23. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИТЯ`ЖКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i>, сега <i>ритор.</i> Геройски. <i>За това негово витяжко дело проводи му ся орден св. Ани.</i> Г. Раковски, ГП, 233. | ||
| − | + | — Друга форма: <em>вите`жки</em>. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИТЯ`З</b> <i>м. Остар. Книж.</i>, сега <i>ритор.</i> Храбър воин, голям юнак, герой, храбрец. <i>Очакваха се сега най-славните бурски герои. Едно опиянение обземаше публиката, ръцете .. трептяха от нетърпеливост да отдадат чест на благородните витязи, чието име изпълняше света с ека си.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 111. <i>И тъй от памтивека до днес Дунав е все наш спътник и побратим .. През него хвърлят брод синеоките славянски витязи, подир тях минават и смуглите момци на Аспарух.</i> Ст. Станчев, ПЯС, 76. <i>В тази равнина, недалече от турската кула, е станала битката — мястото, дето бе паднал руският доброволец витяз.</i> МС, 1883, кн. 4, 13. | ||
| − | + | — Рус. витязь. — Други форми: <em>ви`тез</em> и (нар.-поет) <em>ви`тег</em>, <em>ви`тек</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИТЯ`ЗОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар. Книж.</i>, сега <i>ритор. Прил. от</i> витяз. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИ`ФАДЖИЙКА</b> <i>ж. Разг.</i> Жена вифаджия. <i>Те двамата са интересна двойка — тя е вифаджийка с доста яко телосложение, а той е слаб и крехък.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВИ`ФАДЖИЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг.</i> Който се отнася до вифаджия. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИ`ФАДЖИЯ</b>, -ията, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Разг.</i> Човек, който учи или е учил във ВИФ (Висш институт за физическа култура). <i>Нашият треньор е вифаджия — май е завършил по едно и също време с теб.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИ`ХРЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Поет.</i> 1. Който се проявява с голяма сила, като стихия; стихиен. <i>Вият се облаци черни, / вихрена бура се кани.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. II, 14. <i>Нека вихрен вятър броди / вдън горите стари.</i> Хр. Радевски, ВН, 27. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | 1. Който се проявява с голяма сила, като стихия; стихиен. <i>Вият се облаци черни | ||
2. Който е бърз като вихър; буен. <i>В утрен час из прашний полски път / вихрен кон размята буйна грива.</i> Д. Дебелянов, С 1936, 5. | 2. Който е бърз като вихър; буен. <i>В утрен час из прашний полски път / вихрен кон размята буйна грива.</i> Д. Дебелянов, С 1936, 5. | ||
| − | 3. Който се осъществява много бързо, стремително, шеметно; буен. <i>И сега по ярко осветения двор се почнаха пак вихрените ръченици от починалите си селяни и селянки.</i> Ив. Вазов, Съч. | + | 3. Който се осъществява много бързо, стремително, шеметно; буен. <i>И сега по ярко осветения двор се почнаха пак вихрените ръченици от починалите си селяни и селянки.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 166. <i>Тя свенливо / пристъпи, спре се, и полетя в миг, / неочаквано, подзела вихрен танец, / под ритма на йоническия химн…</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 34. <i>Всичко изчезва във вихрения въртеж на снежните роища.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 27. <i>Познавате ли онзи хубав бряг, / където спират волни, белогриви, / вълните луди своя вихрен бяг?</i> Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 149. |
4. Който е необуздан, страстен, пламенен; буен. <i>Каква духовна сила, какви чувства и страсти се криеха в тази вихрена натура, която само като проговореше, вселяваше в нас чувство на подчинение и възторг.</i> БНТ, 1941, бр. 217, 3. <i>Поривист и вихрен в политическия си живот, Величков беше мил и благ в частния.</i> Ив. Вазов, ВБ, IX. // Обикн. за чувства — който не може да бъде овладян, удържан; много буен, стремителен, силен. <i>Толкова много вино и тъй вихрено веселие хъшовете отдавна не бяха виждали.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 542. <i>Най-хубавите приказки в световната литература са фантастичните. Някъде тая фантастика е буйна,</i> | 4. Който е необуздан, страстен, пламенен; буен. <i>Каква духовна сила, какви чувства и страсти се криеха в тази вихрена натура, която само като проговореше, вселяваше в нас чувство на подчинение и възторг.</i> БНТ, 1941, бр. 217, 3. <i>Поривист и вихрен в политическия си живот, Величков беше мил и благ в частния.</i> Ив. Вазов, ВБ, IX. // Обикн. за чувства — който не може да бъде овладян, удържан; много буен, стремителен, силен. <i>Толкова много вино и тъй вихрено веселие хъшовете отдавна не бяха виждали.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 542. <i>Най-хубавите приказки в световната литература са фантастичните. Някъде тая фантастика е буйна,</i> | ||
Текуща версия към 04:03, 1 август 2014
ВИТРИ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от витрина. Вацлав ходеше като болен по познатите улички, гледаше със затаен дъх черните влажни паметници .., големите витринни стъкла на празните кафенета .. и му се струваше, че ги вижда за пръв път. П. Вежинов, ДБ, 141.
ВИТРИ`НКА ж. Умал. от витрина. Най-забележителните майстори бяха куюмджиите. Те лееха и ковяха от злато и сребро чудни по форма украшения. Затова малките им витринки привличаха винаги много любопитни. П. Здравков, НД, 15. Когато чистех с кърпата витринката, натиснал съм по-силно и стъклото неочаквано се строши. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 105-106. В широкия, претрупан с кресла, масички, етажерки и витринки хол имаше вече десетина гости. П. Незнакомов, СбСт, 111. Сбирката непрекъснато расте .., всеки минерал изисква вече етикет .. Но „най-ценното“ остава в стъклена витринка. Тук има минерали от Витоша, Люлин, Стара планина, Родопите. Б. Ангелов, ЗМ, 6.
ВИТРИО`Л, мн. няма, м. Остар. Хим. 1. Сярна киселина. Заканва се да лисне витриол / в лицето й. Безумна! К. Христов, ИБ, 68. В който двор няма кладенец, трябва да са носи чиста вода извън и винаги да са налива във водата по малко витриол ( .. ), за да бъде водата малко възкиселичка. Ступ., 1875, бр. 7-8, 59.
2. Сулфат на двувалентен метал. Цинковият сулфат .. е известен като бял витриол. Употребява се в медицината и бояджийството. Хим. IX кл, 1950, 63.
— Фр. vitriol.
ВИТРИО`ЛОВ, -а, -о, мн. -и. Остар. Хим. Прил. от витриол. Употребява ся [витриолът] за правене на мастило, за витриолово масло .. за лекарства. Д. Мутев, ЕИ, 127.
ВИ`ТЪК, -тка, -тко, мн. -тки, прил. Остар. Който се вие, огъва; гъвкав. Фридрих порасна, здрав, витък, разпален за наука. Ч, 1871, бр. 23, 719. Да се опишат и допълнят подробно и вярно следнии предмети .. Народни български телесни упражнения (старовременна гимнастика) и детински игри с изговорки им, както: на цар господар или на роби .., на витка тояга (джирит). Г. Раковски, П I, 23.
ВИТЯ`ЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж., сега ритор. Геройски. За това негово витяжко дело проводи му ся орден св. Ани. Г. Раковски, ГП, 233.
— Друга форма: вите`жки.
ВИТЯ`З м. Остар. Книж., сега ритор. Храбър воин, голям юнак, герой, храбрец. Очакваха се сега най-славните бурски герои. Едно опиянение обземаше публиката, ръцете .. трептяха от нетърпеливост да отдадат чест на благородните витязи, чието име изпълняше света с ека си. Ив. Вазов, Съч. X, 111. И тъй от памтивека до днес Дунав е все наш спътник и побратим .. През него хвърлят брод синеоките славянски витязи, подир тях минават и смуглите момци на Аспарух. Ст. Станчев, ПЯС, 76. В тази равнина, недалече от турската кула, е станала битката — мястото, дето бе паднал руският доброволец витяз. МС, 1883, кн. 4, 13.
— Рус. витязь. — Други форми: ви`тез и (нар.-поет) ви`тег, ви`тек.
ВИТЯ`ЗОВ, -а, -о, мн. -и. Остар. Книж., сега ритор. Прил. от витяз.
ВИ`ФАДЖИЙКА ж. Разг. Жена вифаджия. Те двамата са интересна двойка — тя е вифаджийка с доста яко телосложение, а той е слаб и крехък.
ВИ`ФАДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до вифаджия.
ВИ`ФАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Човек, който учи или е учил във ВИФ (Висш институт за физическа култура). Нашият треньор е вифаджия — май е завършил по едно и също време с теб.
ВИ`ХРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. 1. Който се проявява с голяма сила, като стихия; стихиен. Вият се облаци черни, / вихрена бура се кани. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 14. Нека вихрен вятър броди / вдън горите стари. Хр. Радевски, ВН, 27.
2. Който е бърз като вихър; буен. В утрен час из прашний полски път / вихрен кон размята буйна грива. Д. Дебелянов, С 1936, 5.
3. Който се осъществява много бързо, стремително, шеметно; буен. И сега по ярко осветения двор се почнаха пак вихрените ръченици от починалите си селяни и селянки. Ив. Вазов, Съч. XIII, 166. Тя свенливо / пристъпи, спре се, и полетя в миг, / неочаквано, подзела вихрен танец, / под ритма на йоническия химн… П. П. Славейков, Събр. съч. I, 34. Всичко изчезва във вихрения въртеж на снежните роища. Ем. Станев, ПЕГ, 27. Познавате ли онзи хубав бряг, / където спират волни, белогриви, / вълните луди своя вихрен бяг? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 149.
4. Който е необуздан, страстен, пламенен; буен. Каква духовна сила, какви чувства и страсти се криеха в тази вихрена натура, която само като проговореше, вселяваше в нас чувство на подчинение и възторг. БНТ, 1941, бр. 217, 3. Поривист и вихрен в политическия си живот, Величков беше мил и благ в частния. Ив. Вазов, ВБ, IX. // Обикн. за чувства — който не може да бъде овладян, удържан; много буен, стремителен, силен. Толкова много вино и тъй вихрено веселие хъшовете отдавна не бяха виждали. Ст. Дичев, ЗС I, 542. Най-хубавите приказки в световната литература са фантастичните. Някъде тая фантастика е буйна,
