Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/242“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м
(Одобрена)
 
(Не са показани 3 междинни версии от 3 потребители)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 3: Ред 3:
 
— От лат. agens, -ntis ’който действа’ през рус.
 
— От лат. agens, -ntis ’който действа’ през рус.
 
----
 
----
АГЕНТИН, <i>мн.</i> агенти, <i>м. Остар.</i> Агент<sup>1</sup>. <i>Като правителствен агентин, той глобеше, обираше и съблачаше оние бедни хорица, които,.., са принуждаваха да са явят пред неговите жадни очи.</i> Хр. Ботев, Зн, 1874, бр.З, 12. <i>И в самата пловдивска станция апостолите имаха свой агентин, някой си Стоян Панагюрецът, в стаята на когото влязох да си оставя шапката и турих на главата си нарочно приготвения фес.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 286.
+
<b>АГЕ`НТИН</b>, <i>мн.</i> аге`нти, <i>м. Остар.</i> Агент<sup>1</sup>. <i>Като правителствен агентин, той глобеше, обираше и съблачаше оние бедни хорица, които,.., са принуждаваха да са явят пред неговите жадни очи.</i> Хр. Ботев, Зн, 1874, бр.{{попр|Добавен интервал.}} 3, 12. <i>И в самата пловдивска станция апостолите имаха свой агентин, някой си Стоян Панагюрецът, в стаята на когото влязох да си оставя шапката и турих на главата си нарочно приготвения фес.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 286.
 
----
 
----
АГЕНТКА <i>ж. Рядко.</i> Жена агент<sup>1</sup>. <i>Вечер конни стражари обикаляха околните улици, неочаквано изскачаха агенти, жени агентки.</i> Ст. Мокрев, ПСН, 113.
+
<b>АГЕ`НТКА</b> <i>ж. Рядко.</i> Жена агент<sup>1</sup>. <i>Вечер конни стражари обикаляха околните улици, неочаквано изскачаха агенти, жени агентки.</i> Ст. Мокрев, ПСН, 113.
 
----
 
----
АГЕНТСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> агент<sup>1</sup>. <i>Агентски, глухи стъпки зад гърба. / Това съвсем не са човешки стъпки!</i> Бл. Димитрова, Л, 80.
+
<b>АГЕ`НТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> агент<sup>1</sup>. <i>Агентски, глухи стъпки зад гърба. / Това съвсем не са човешки стъпки!</i> Бл. Димитрова, Л, 80.
 
----
 
----
АГЕНТСТВО, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Остар.</i>
+
<b>АГЕ`НТСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Остар.</i> 1. Представителство на една държава в друга; агенция. <i>После помисли мрачно, че, каквото и да се случи, Магдалина ще бъде доведена в българското дипломатическо агентство.</i> Ив. Вазов, Съч. NII, 34. <i>Цанов е ходил да преговаря с руския агент за гаранциите,.. Агентството е отговорило, че гаранциите, които дава, са следвующите: Няма да допуснат ничия окупация, гарантират ни, от нападенията на Турция и Сърбия.</i> С. Радев, ССБ II, 104.
 
 
1. Представителство на една държава в друга; агенция. <i>После помисли мрачно, че, каквото и да се случи, Магдалина ще бъде доведена в българското дипломатическо агентство.</i> Ив. Вазов, Съч. N11, 34. <i>Цанов е ходил да преговаря с руския агент за гаранциите,.. Агентството е отговорило, че гаранциите, които дава, са следвующите: Няма да допуснат ничия окупация, гарантират ни, от нападенията на Турция и Сърбия.</i> С. Радев, ССБ И, 104.
 
  
 
2. Зданието, където се помещава такова представителство. <i>В това време войската заобиколи двореца, навлезе в хотел „България“ и постави постове по прозорците. Дворецът скоро беше обграден и откъм руското агентство.</i> В. Геновска, СГ, 464.
 
2. Зданието, където се помещава такова представителство. <i>В това време войската заобиколи двореца, навлезе в хотел „България“ и постави постове по прозорците. Дворецът скоро беше обграден и откъм руското агентство.</i> В. Геновска, СГ, 464.
 
----
 
----
АГЕНТУРА <i>ж.</i> 1. Само <i>ед. Събир.</i> Група лица или организации в служба на интересите на чужди държави. <i>Чуждите дипломати в Цариград съставяли донесенията си по слухове или по информацията на нарочно издържана агентура в столицата и по-рядко из някои провинциални центрове.</i> В. Мутафчиева, KB, 14. <i>Трябва да ви предупредя — подхваща шефът, възприел отново сериозния си вид, — че условията в България са твърде различни от условията, при които сте свикнали да работите. Местните органи са изключително бдителни... Агентурата ни е съвсем разнебитена, а което не е разнебитено, е с твърде посредствени възможности.</i> В. Райнов, С, 1972, кн. 11,29.
+
<b>АГЕНТУ`РА</b> <i>ж.</i> 1. Само <i>ед. Събир.</i> Група лица или организации в служба на интересите на чужди държави. <i>Чуждите дипломати в Цариград съставяли донесенията си по слухове или по информацията на нарочно издържана агентура в столицата и по-рядко из някои провинциални центрове.</i> В. Мутафчиева, КВ, 14. <i>Трябва да ви предупредя — подхваща шефът, възприел отново сериозния си вид, — че условията в България са твърде различни от условията, при които сте свикнали да работите. Местните органи са изключително бдителни… Агентурата ни е съвсем разнебитена, а което не е разнебитено, е с твърде посредствени възможности.</i> В. Райнов, С, 1972, кн. 11, 29.
  
2. <i>Остар.</i> По-малък клон на учреждение, предприятие и под.; представителство. <i>Стойността на поръчките се внася на текущата ни сметка в клоновете и агентури-те на БН Банка.</i> К, 1926, бр. 79, 3. <i>Обединяването на господарите логически изискваше и сливането на техните комисионерски агентури в чужбина.</i> А. Гуляшки, Л, 473.
+
2. <i>Остар.</i> По-малък клон на учреждение, предприятие и под.; представителство. <i>Стойността на поръчките се внася на текущата ни сметка в клоновете и агентурите на БН Банка.</i> К, 1926, бр. 79, 3. <i>Обединяването на господарите логически изискваше и сливането на техните комисионерски агентури в чужбина.</i> А. Гуляшки, Л, 473.
 
 
агентин
 
  
 
— От нем. Agentur през рус. агентура.
 
— От нем. Agentur през рус. агентура.
 
----
 
----
АГЕНТУРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> Който се отнася до агентура (в 1 знач.). <i>Партизанското разузнаване, и особено агентурното, взело грижата да уточни и отбележи на карта всички минни полета, вълчи ями, телени заграждения и други укрепителни съоръжения на противника.</i> Ал. Гетман, ВС, 106. <i>Агентурни отдели на американските разузнавателни центрове.</i>
+
<b>АГЕНТУ`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> Който се отнася до агентура (в 1 знач.). <i>Партизанското разузнаване, и особено агентурното, взело грижата да уточни и отбележи на карта всички минни полета, вълчи ями, телени заграждения и други укрепителни съоръжения на противника.</i> Ал. Гетман, ВС, 106. <i>Агентурни отдели на американските разузнавателни центрове.</i>
 
----
 
----
АГЕНЦИЯ <i>ж.</i> 1. Представителство или служба за транспорт, посредничество или информация. <i>Още рано следобед агенция АДН съобщи, че са получени първите сигнали от космоса.</i> РД, 19591 бр. 256, 6. <i>Извади си Иванчо пътен билет от агенцията и, успокоен от тази грижа, оттеглиха се с дяда си попа в едно ближно кафене.</i> Ил. Блъсков, ПБ III, 80. <i>За получаване на надеждни резултати от оценяването</i> [на университетите], <i>които да гарантират равнището на образователния процес, се препоръчва създаването на европейска мрежа на националните агенции, която да разработи общи .. стандарти за качество.</i> АБ, 2000, бр. 51-52, 16. <i>Българска телеграфна агенция. Параходна агенция. Автомобилна агенция. Търговска агенция.</i> 2. Зданието или канцеларията, където се помещава такова представителство или служба. <i>От вестникарската агенция изскочиха внезапно окъсани дечурлига и като врабци, пуснати от кафез, се втурнаха в разни посоки.</i> Д. Димов, Т, 75. <i>Пътниците се събраха в малката студена стая на автомобилната агенция.</i> Л. Александрова, ИЕЩ, 9.
+
<b>АГЕ`НЦИЯ</b> <i>ж.</i> 1. Представителство или служба за транспорт, посредничество или информация. <i>Още рано следобед агенция АДН съобщи, че са получени първите сигнали от космоса.</i> РД, 19591 бр. 256, 6. <i>Извади си Иванчо пътен билет от агенцията и, успокоен от тази грижа, оттеглиха се с дяда си попа в едно ближно кафене.</i> Ил. Блъсков, ПБ III, 80. <i>За получаване на надеждни резултати от оценяването [на университетите], които да гарантират равнището на образователния процес, се препоръчва създаването на европейска мрежа на националните агенции, която да разработи общи .. стандарти за качество.</i> АБ, 2000, бр. 51-52, 16. <i>Българска телеграфна агенция. Параходна агенция. Автомобилна агенция. Търговска агенция.</i>
 +
 
 +
2. Зданието или канцеларията, където се помещава такова представителство или служба. <i>От вестникарската агенция изскочиха внезапно окъсани дечурлига и като врабци, пуснати от кафез, се втурнаха в разни посоки.</i> Д. Димов, Т, 75. <i>Пътниците се събраха в малката студена стая на автомобилната агенция.</i> Л. Александрова, ИЕЩ, 9.
  
 
— Ит. agenzia.
 
— Ит. agenzia.
 
----
 
----
АГИАЗМА <i>ж. Остар.</i> Аязмо. <i>Никой да са не намесва в туй, що се касае до лозята, градините,.., агиазмите, мелниците и до други подобни здания, къщи и дюгени, които принадлежат на зависящите от Пат-риархията църкви.</i> ДЗОИ (превод), 25.
+
<b>АГИА`ЗМА</b> <i>ж. Остар.</i> Аязмо. <i>Никой да са не намесва в туй, що се касае до лозята, градините,.., агиазмите, мелниците и до други подобни здания, къщи и дюгени, които принадлежат на зависящите от Патриархията църкви.</i> ДЗОИ (превод), 25.
  
— Гр. аушстца ’светена вода’.
+
— Гр. ᾰγιασμα ’светена вода’.
 
----
 
----
АГИО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: свет, напр.: агиобиогра-фия, агиология и др.
+
<b>АГИО-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: свет, напр.: агиобиография, агиология и др.
  
— Гр. аую-.
+
— Гр. άγιο-.
 
----
 
----
АГИОГРАФ <i>м.</i> Лице, което пише жития на светци; житиеписец.
+
<b>АГИОГРА`Ф</b> <i>м.</i> Лице, което пише жития на светци; житиеписец.
  
— От гр. ауюурафос;.
+
— От гр. ἀγιογράφος.
 
----
 
----
АГИОГРАФИЯ <i>ж. Литер.</i> Вид църковна литература, посветена на живота и делата на лица, провъзгласени от църквата за светци.
+
<b>АГИОГРА`ФИЯ</b> <i>ж. Литер.</i> Вид църковна литература, посветена на живота и делата на лица, провъзгласени от църквата за светци.
 
 
— От гр. ауюурафга.
 
 
 
242
 
 
 
агиография
 
  
 +
— От гр. άγιογραφία.

Текуща версия към 13:57, 3 юли 2013

Корекцията на страницата е одобрена


54. Има данни за отравяне на зайци вследствие неправилна употреба на химически торове. Всички изследвания в научноизследователските институти потвърдиха, че смъртността е настъпила в резултат на химически агенти. ЛР, 1979, кн. 2, 11. Микробни агенти.

— От лат. agens, -ntis ’който действа’ през рус.


АГЕ`НТИН, мн. аге`нти, м. Остар. Агент1. Като правителствен агентин, той глобеше, обираше и съблачаше оние бедни хорица, които,.., са принуждаваха да са явят пред неговите жадни очи. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр.* 3, 12. И в самата пловдивска станция апостолите имаха свой агентин, някой си Стоян Панагюрецът, в стаята на когото влязох да си оставя шапката и турих на главата си нарочно приготвения фес. З. Стоянов, ЗБВ I, 286.


АГЕ`НТКА ж. Рядко. Жена агент1. Вечер конни стражари обикаляха околните улици, неочаквано изскачаха агенти, жени агентки. Ст. Мокрев, ПСН, 113.


АГЕ`НТСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от агент1. Агентски, глухи стъпки зад гърба. / Това съвсем не са човешки стъпки! Бл. Димитрова, Л, 80.


АГЕ`НТСТВО, мн. -а, ср. Остар. 1. Представителство на една държава в друга; агенция. После помисли мрачно, че, каквото и да се случи, Магдалина ще бъде доведена в българското дипломатическо агентство. Ив. Вазов, Съч. NII, 34. Цанов е ходил да преговаря с руския агент за гаранциите,.. Агентството е отговорило, че гаранциите, които дава, са следвующите: Няма да допуснат ничия окупация, гарантират ни, от нападенията на Турция и Сърбия. С. Радев, ССБ II, 104.

2. Зданието, където се помещава такова представителство. В това време войската заобиколи двореца, навлезе в хотел „България“ и постави постове по прозорците. Дворецът скоро беше обграден и откъм руското агентство. В. Геновска, СГ, 464.


АГЕНТУ`РА ж. 1. Само ед. Събир. Група лица или организации в служба на интересите на чужди държави. — Чуждите дипломати в Цариград съставяли донесенията си по слухове или по информацията на нарочно издържана агентура в столицата и по-рядко из някои провинциални центрове. В. Мутафчиева, КВ, 14. — Трябва да ви предупредя — подхваща шефът, възприел отново сериозния си вид, — че условията в България са твърде различни от условията, при които сте свикнали да работите. Местните органи са изключително бдителни… Агентурата ни е съвсем разнебитена, а което не е разнебитено, е с твърде посредствени възможности. В. Райнов, С, 1972, кн. 11, 29.

2. Остар. По-малък клон на учреждение, предприятие и под.; представителство. Стойността на поръчките се внася на текущата ни сметка в клоновете и агентурите на БН Банка. К, 1926, бр. 79, 3. Обединяването на господарите логически изискваше и сливането на техните комисионерски агентури в чужбина. А. Гуляшки, Л, 473.

— От нем. Agentur през рус. агентура.


АГЕНТУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до агентура (в 1 знач.). Партизанското разузнаване, и особено агентурното, взело грижата да уточни и отбележи на карта всички минни полета, вълчи ями, телени заграждения и други укрепителни съоръжения на противника. Ал. Гетман, ВС, 106. Агентурни отдели на американските разузнавателни центрове.


АГЕ`НЦИЯ ж. 1. Представителство или служба за транспорт, посредничество или информация. Още рано следобед агенция АДН съобщи, че са получени първите сигнали от космоса. РД, 19591 бр. 256, 6. Извади си Иванчо пътен билет от агенцията и, успокоен от тази грижа, оттеглиха се с дяда си попа в едно ближно кафене. Ил. Блъсков, ПБ III, 80. За получаване на надеждни резултати от оценяването [на университетите], които да гарантират равнището на образователния процес, се препоръчва създаването на европейска мрежа на националните агенции, която да разработи общи .. стандарти за качество. АБ, 2000, бр. 51-52, 16. Българска телеграфна агенция. Параходна агенция. Автомобилна агенция. Търговска агенция.

2. Зданието или канцеларията, където се помещава такова представителство или служба. От вестникарската агенция изскочиха внезапно окъсани дечурлига и като врабци, пуснати от кафез, се втурнаха в разни посоки. Д. Димов, Т, 75. Пътниците се събраха в малката студена стая на автомобилната агенция. Л. Александрова, ИЕЩ, 9.

— Ит. agenzia.


АГИА`ЗМА ж. Остар. Аязмо. Никой да са не намесва в туй, що се касае до лозята, градините,.., агиазмите, мелниците и до други подобни здания, къщи и дюгени, които принадлежат на зависящите от Патриархията църкви. ДЗОИ (превод), 25.

— Гр. ᾰγιασμα ’светена вода’.


АГИО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: свет, напр.: агиобиография, агиология и др.

— Гр. άγιο-.


АГИОГРА`Ф м. Лице, което пише жития на светци; житиеписец.

— От гр. ἀγιογράφος.


АГИОГРА`ФИЯ ж. Литер. Вид църковна литература, посветена на живота и делата на лица, провъзгласени от църквата за светци.

— От гр. άγιογραφία.