Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/72“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от същия потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | ||
| − | + | и грозно наоколо ми, дразнеше ме, потискаше ме. На колкото по-високо обществено стъпало се намира сега човек, толкова по-усложнен е животът му... Но, Нели, вие и не подозирате колко хубави преживявания сте ми създавали, откакто ви забелязах. И в аудиторията, и при тази чудесна случайна среща във Варна. Ето и сега... особено сега! — погали замечтано той косата й, челото, затоплените й страни. Целуна я отново страстно. | |
| + | — Ох, колко сте силен. Ще ме задушите! — отново се отпусна тя в ръцете му. | ||
* | * | ||
| − | + | След бурното любовно опиянение те останаха легнали на канапето и дълго бъбриха. Бяха настъпили минутите на успокоение и интимна откровеност. Бойдев томително се вслушваше в гласа на младата жена с нейното характерно алтероване на звуците, сякаш всяка мисъл, чувство, събитие, за което тя говореше, си има своя гама. | |
| − | + | — Аз съм почти сигурна, че за вас мога да бъда само една мила играчка, едно развлечение... | |
| − | + | — Нали ще си говорим вече на ти? Ако ми говориш на ти, ще видиш, че няма да ти идват в главичката лоши мисли за мен!... Какво каза, че си за мен играчка? Така ли? | |
| − | + | — Мисля, че часовете, които ще прекарам с вас... с теб!... Ох, много ми е трудно на ти. | |
| − | + | — Говори, говори, ще свикнеш. | |
| − | + | — Тези часове могат да бъдат непълноценни, в смисъл, че няма да ме обичаш. Но те все пак ще ме правят щастлива. Предчувствувам, че близостта с вас ще ми бъде единственото хубаво нещо в живота... | |
| − | + | — Нели, разбира се, че ще бъде глупаво и банално, ако ти заговоря за обич, за дълбоки чувства и за такава страст, че, видиш ли, „не мога да живея без теб“ и прочее, и прочее. Това на моите петдесет години ще прозвучи смешно! | |
| − | + | — Ако ми го кажехте, аз наистина щях да ви се изсмея! | |
| − | + | — Да ти се изсмея! Забравана! — погали я той по нослето й заглуши с целувка смеха й. | |
| − | + | После Бойдев продължи със саморазобличителна, но преднамерена искреност предългия разказ за семейния си живот: | |
| − | + | — Аз се ожених, нека си призная, по сметка: заради | |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 13:51, 9 август 2014
Страницата е проверена
