Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/908“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>борови клонки и украсявахме всички къщи със зеленина.</i> | + | <i>борови клонки и украсявахме всички къщи със зеленина.</i> Л. Александрова, ИЕЩ, 307. <i>Отдавна не бях напущал душния град и тази вечер исках да подишам на простор пресен боров въздух.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 218. <i>Борови шишарки.</i> <i>Борова смола.</i> <i>Боров мед.</i> |
2. Който се състои от борове. <i>Аз се намирам в един от най-живописните кътове на Швейцария. Зелени паши, борови гори, планински пенести потоци, чист въздух, размесен с живителния аромат на боровете.</i> Ив. Вазов, ПЕМ, 84. | 2. Който се състои от борове. <i>Аз се намирам в един от най-живописните кътове на Швейцария. Зелени паши, борови гори, планински пенести потоци, чист въздух, размесен с живителния аромат на боровете.</i> Ив. Вазов, ПЕМ, 84. | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
3. Който е направен, изработен или получен от дървесината на бор. <i>На брега, до самата вода, имаше малка горска къщурка, направена от борови греди.</i> Ал. Бабек, МЕ, 20. <i>Борови дъски.</i> | 3. Който е направен, изработен или получен от дървесината на бор. <i>На брега, до самата вода, имаше малка горска къщурка, направена от борови греди.</i> Ал. Бабек, МЕ, 20. <i>Борови дъски.</i> | ||
| − | 4. Като <i>същ.</i> борови <i>мн. Бот.</i> Род иглолистни растения, към който се отнасят бор, ела и др. Pinaceae. <i>Елата принадлежи към рода борови.</i> | + | 4. Като <i>същ.</i> <b>борови</b> <i>мн. Бот.</i> Род иглолистни растения, към който се отнасят бор, ела и др. Pinaceae. <i>Елата принадлежи към рода борови.</i> |
| − | + | ◇ <b>Боров катран</b>. <i>Спец.</i> Гъста тъмнооцветена и трудноподвижна течност, която се получава при дестилация на боров терпентин, дървесина и др. и се използува като суровина в химическата промишленост. <i>Приготви благ мехлем от пчелен восък, сакъз, боров катран и зехтин, изми хубаво раната и я превърза.</i> К. Петканов, ДЧ, 354. | |
| − | + | <b>Боров терпентин</b>. <i>Спец.</i> Безцветна или жълтеникава маслообразна течност със специфична миризма, която се получава чрез екстракция или дестилация на дървесина на бор и се използва като разтворител на лакове и бои, в каучуковата промишленост, медицината и др.; терпентиново масло. <i>Ще се проучат възможностите за увеличаване производството на технически боров терпентин от борини.</i> РД, 1950, бр. 87, 2. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БО`РОВ</b><sup>2</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Борен. <i>Борово съединение.</i> <i>Боров окис.</i> <i>Борова вода.</i> <i>Боров вазелин.</i> <i>Боров карбид.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БО`РОВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Диал.</i> Боров<sup>1</sup>. <i>Вила се лоза винена / около бочва боровна.</i> Нар. пес., СбНУ VII, 70. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БО`РОВИНА</b> <i>ж. Рядко.</i> 1. Млад бор. <i>Речният бряг засеняха млади, хубави боровини с яснозелени листа, с червени чушки на върховете; но как са мили и кокетни тия дървета, назначени да станат исполински борове, като другите!</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 102. | ||
2. Боров аромат. <i>Пламъкът на огнището разиграваше сенки по ниския, надвесен гредоред на тавана .. Лъхаше на боровина.</i> Бл. Димитрова, ПКС, 224-225. | 2. Боров аромат. <i>Пламъкът на огнището разиграваше сенки по ниския, надвесен гредоред на тавана .. Лъхаше на боровина.</i> Бл. Димитрова, ПКС, 224-225. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БОРОВИНА`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Събир.</i> Много боровинки, гъсто израсли на едно място. <i>Не предполагах, че съм толкова лакома. Аз само се местех от един боровинак на друг и пасях като коза, докато Венцеслав пълнеше кутията си мълчаливо и делово.</i> Ем. Манов, МПЛ, 264. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БОРОВИ`НКА</b><sup>1</sup> <i>ж.</i> 1. Високопланинско храстовидно растение с вечнозелени или окапващи листа и дребни топчести синкаво-черни или червени плодове, употребявани за ядене и в медицината. Vaccinium myrtillus. <i>Най-отгоре е Вежен; той увенчава плешивото било на Балкана, обрасло с клек и боровинки.</i> Н. Тихолов, ДКД, 63. <i>По двата бряга сред заоблените налепени с мъх камънаци, пълзяха боровинки, отрупани с рояци червени цветчета.</i> П. Бобев, ГЕ, 6. <i>Червена боровинка.</i> <i>Черна боровинка.</i> | ||
| − | + | 2. Обикн. <i>мн.</i> Плодът на това растение. <i>Хапид прекара в път, в криене, докато се добра в своите Родопи. Одрипавя, омършавя — хранеше се с коренчета и боровинки.</i> Б. Несторов, СР, 129. <i>Дребните боровинки се размазват в ръцете на Момчил като мастило.</i> З. Сребров, МСП, 64. <i>Добро затягащо средство при разслабен стомах .. са и черните боровинки, които през лятото са жадно консумиран горски плод.</i> А. Бойчинов, ПХ, 46. <i>Конфитюр от боровинки.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БОРОВИ`НКА</b><sup>2</sup> <i>ж.</i> Гъбата виолетка<sup>2</sup>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БО`РОВКА</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Боровинка<sup>1</sup> със синкавочерни плодове, черна боровинка. | |
| − | |||
| − | БОРОВИ`НКА<sup>2</sup> <i>ж.</i> Гъбата виолетка<sup>2</sup>. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. Обикн. <i>мн.</i> Плодът на това растение. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БОРСИЛИКА`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Хим. Прил. от</i> борсиликати. <i>Борсиликатен минерал.</i> <i>Борсиликатно стъкло.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БОРСИЛИКА`ТИ</b> обикн. <i>мн. Хим.</i> Комплексни силикати на борната киселина, в състава на които влизат борен окис, силициев двуокис и редица метални окиси, употребявани в стъкларската промишленост. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БО`РСА</b> <i>ж.</i> 1. Учреждение за търсене и предлагане на големи количества ценности, стоки, за сключване на големи финансови и търговски сделки. <i>На борсата знаеха много добре какво значи, ако той реши да закупи или продаде някакви акции.</i> Т. Генов, Избр. пр, 103. <i>Парижкият живот му хареса, той реши да остане за известно време във Франция и търгуваше на парижката борса с брашно и фуражи.</i> П. Спасов, ХлХ, 16. <i>Стокова борса.</i> <i>Парична борса.</i> | ||
| − | + | 2. Пазар, тържище на стоки в големи количества. <i>Сега сме в Росарио… Голяма борса на зърнени храни.</i> Б. Шивачев, ПЮА, 134. <i>На път за Ротердам посетихме борсата на цветята.</i> △ <i>Зеленчукова борса.</i> | |
| − | + | ◇ <b>Борса на труда</b>; <b>трудова борса</b>. Учреждение, което посредничи при наемането на работници и в което се регистрират безработните. | |
| − | + | <b>Играя на борсата</b>. Участвам в покупко-продажбите на борсата с цел да спечеля. <i>Ето, аз имам спестени от войната малко пари. Ще играя на борсата, ще спечеля, после ще си купя акции и ще търгувам, докато забогатея.</i> Г. Белев, КВА, 238. | |
| + | <b>Черна борса</b>. Незаконна търговия с различни стоки на много по-високи цени от установените. <i>Още щом поприпече, децата излязоха боси. Обущата и цървулите бързо се късаха, а нямаше</i> | ||
Текуща версия към 16:25, 22 януари 2014
борови клонки и украсявахме всички къщи със зеленина. Л. Александрова, ИЕЩ, 307. Отдавна не бях напущал душния град и тази вечер исках да подишам на простор пресен боров въздух. Г. Райчев, Избр. съч. II, 218. Борови шишарки. Борова смола. Боров мед.
2. Който се състои от борове. Аз се намирам в един от най-живописните кътове на Швейцария. Зелени паши, борови гори, планински пенести потоци, чист въздух, размесен с живителния аромат на боровете. Ив. Вазов, ПЕМ, 84.
3. Който е направен, изработен или получен от дървесината на бор. На брега, до самата вода, имаше малка горска къщурка, направена от борови греди. Ал. Бабек, МЕ, 20. Борови дъски.
4. Като същ. борови мн. Бот. Род иглолистни растения, към който се отнасят бор, ела и др. Pinaceae. Елата принадлежи към рода борови.
◇ Боров катран. Спец. Гъста тъмнооцветена и трудноподвижна течност, която се получава при дестилация на боров терпентин, дървесина и др. и се използува като суровина в химическата промишленост. Приготви благ мехлем от пчелен восък, сакъз, боров катран и зехтин, изми хубаво раната и я превърза. К. Петканов, ДЧ, 354.
Боров терпентин. Спец. Безцветна или жълтеникава маслообразна течност със специфична миризма, която се получава чрез екстракция или дестилация на дървесина на бор и се използва като разтворител на лакове и бои, в каучуковата промишленост, медицината и др.; терпентиново масло. Ще се проучат възможностите за увеличаване производството на технически боров терпентин от борини. РД, 1950, бр. 87, 2.
БО`РОВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Борен. Борово съединение. Боров окис. Борова вода. Боров вазелин. Боров карбид.
БО`РОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Диал. Боров1. Вила се лоза винена / около бочва боровна. Нар. пес., СбНУ VII, 70.
БО`РОВИНА ж. Рядко. 1. Млад бор. Речният бряг засеняха млади, хубави боровини с яснозелени листа, с червени чушки на върховете; но как са мили и кокетни тия дървета, назначени да станат исполински борове, като другите! Ив. Вазов, Съч. XV, 102.
2. Боров аромат. Пламъкът на огнището разиграваше сенки по ниския, надвесен гредоред на тавана .. Лъхаше на боровина. Бл. Димитрова, ПКС, 224-225.
БОРОВИНА`К, мн. -ци, м. Събир. Много боровинки, гъсто израсли на едно място. Не предполагах, че съм толкова лакома. Аз само се местех от един боровинак на друг и пасях като коза, докато Венцеслав пълнеше кутията си мълчаливо и делово. Ем. Манов, МПЛ, 264.
БОРОВИ`НКА1 ж. 1. Високопланинско храстовидно растение с вечнозелени или окапващи листа и дребни топчести синкаво-черни или червени плодове, употребявани за ядене и в медицината. Vaccinium myrtillus. Най-отгоре е Вежен; той увенчава плешивото било на Балкана, обрасло с клек и боровинки. Н. Тихолов, ДКД, 63. По двата бряга сред заоблените налепени с мъх камънаци, пълзяха боровинки, отрупани с рояци червени цветчета. П. Бобев, ГЕ, 6. Червена боровинка. Черна боровинка.
2. Обикн. мн. Плодът на това растение. Хапид прекара в път, в криене, докато се добра в своите Родопи. Одрипавя, омършавя — хранеше се с коренчета и боровинки. Б. Несторов, СР, 129. Дребните боровинки се размазват в ръцете на Момчил като мастило. З. Сребров, МСП, 64. Добро затягащо средство при разслабен стомах .. са и черните боровинки, които през лятото са жадно консумиран горски плод. А. Бойчинов, ПХ, 46. Конфитюр от боровинки.
БОРОВИ`НКА2 ж. Гъбата виолетка2.
БО`РОВКА ж. Диал. 1. Боровинка1 със синкавочерни плодове, черна боровинка.
2. Обикн. мн. Плодът на това растение.
БОРСИЛИКА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Хим. Прил. от борсиликати. Борсиликатен минерал. Борсиликатно стъкло.
БОРСИЛИКА`ТИ обикн. мн. Хим. Комплексни силикати на борната киселина, в състава на които влизат борен окис, силициев двуокис и редица метални окиси, употребявани в стъкларската промишленост.
БО`РСА ж. 1. Учреждение за търсене и предлагане на големи количества ценности, стоки, за сключване на големи финансови и търговски сделки. На борсата знаеха много добре какво значи, ако той реши да закупи или продаде някакви акции. Т. Генов, Избр. пр, 103. Парижкият живот му хареса, той реши да остане за известно време във Франция и търгуваше на парижката борса с брашно и фуражи. П. Спасов, ХлХ, 16. Стокова борса. Парична борса.
2. Пазар, тържище на стоки в големи количества. Сега сме в Росарио… Голяма борса на зърнени храни. Б. Шивачев, ПЮА, 134. На път за Ротердам посетихме борсата на цветята. △ Зеленчукова борса.
◇ Борса на труда; трудова борса. Учреждение, което посредничи при наемането на работници и в което се регистрират безработните.
Играя на борсата. Участвам в покупко-продажбите на борсата с цел да спечеля. Ето, аз имам спестени от войната малко пари. Ще играя на борсата, ще спечеля, после ще си купя акции и ще търгувам, докато забогатея. Г. Белев, КВА, 238.
Черна борса. Незаконна търговия с различни стоки на много по-високи цени от установените. Още щом поприпече, децата излязоха боси. Обущата и цървулите бързо се късаха, а нямаше
