Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/768“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана: Данните за изданието са форматирани според началния вариант на Ботьо.) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>беше още гост. И се задоволи само да изръмжи: — Приказваш вятърничави приказки!</i> П. Стъпов, ЖСН, 129. <i>— И винцето си го бива! Пуща искри като Невенкините очи! — Аа!.. Вятърничави думи не ни се слушат! — обади се сестрата на дядо | + | <i>беше още гост. И се задоволи само да изръмжи: — Приказваш вятърничави приказки!</i> П. Стъпов, ЖСН, 129. <i>— И винцето си го бива! Пуща искри като Невенкините очи! — Аа! .. Вятърничави думи не ни се слушат! — обади се сестрата на дядо Митора.</i> К. Петканов, ОБ, 139. <i>— Я да чуем какво ще ни прочете Захарчо, пък играта е вятърничава работа.</i> Ст. Марков, ДБ, 19. |
| − | ◇ Вятърничава трева. <i>Диал.</i> Тревисто растение от семейство лютикови; съсънка. | + | ◇ <b>Вятърничава трева</b>. <i>Диал.</i> Тревисто растение от семейство лютикови; съсънка. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЯ`ТЪРНИЧАВОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> вятърничав (в 1 знач.); лекомислие, непостоянство, несериозност. <i>Той познаваше своенравната и природна вятърничавост на тая странна душа и при все това Драгината постъпка му се виждаше загадъчна</i>. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 132. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЯ`ТЪРНИЧКА</b> <i>ж. Диал. Умал. от</i> вятърница. <i>И докато другите вятърници, все стари виранетини, тежко и с мъка се завъртат, .., новата вятърничка на Казака се върти стегнато.</i> Й. Йовков, ЖС, 151. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЯ`ТЪРНИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Остар.</i> Който е до известна степен вятърничав; лекомисленичък. <i>А най-сетне домакините посрещнаха високопоставения чиновник от министерството Врачевски и г-жа Врачевска, .., твърде гиздосийно и модно облечена, малко вятърничка за възрастта си.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 36. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЯ`ТЪРЧЕЦ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар. Умал. от</i> вятър; ветрец. <i>Весели и приятни са летните нощи при тихий прохладен вятърчец.</i> Ил. Блъсков, СК, 56. |
| + | ---- | ||
| + | <b>РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК</b> | ||
| + | |||
| + | <b>ТОМ II</b> | ||
| − | + | <b>В</b> | |
<b>Второ допълнено и преработено издание</b> | <b>Второ допълнено и преработено издание</b> | ||
| Ред 21: | Ред 25: | ||
<b>Печат ПК „Димитър Благоев-2“ ООД</b> | <b>Печат ПК „Димитър Благоев-2“ ООД</b> | ||
| − | + | http://www.bgob.net/acad_publ_house.asp | |
| − | + | ISBN 954-90344-4-5 (т. 2) (ИБЕ) | |
| + | ISBN 954-430-854-7 (т. 2) (АИ „Проф. М. Дринов“) | ||
| + | ISВN 954-8793-41-5 (т. 2) (ЕТ „EMAC“) | ||
Текуща версия към 16:22, 26 юли 2015
беше още гост. И се задоволи само да изръмжи: — Приказваш вятърничави приказки! П. Стъпов, ЖСН, 129. — И винцето си го бива! Пуща искри като Невенкините очи! — Аа! .. Вятърничави думи не ни се слушат! — обади се сестрата на дядо Митора. К. Петканов, ОБ, 139. — Я да чуем какво ще ни прочете Захарчо, пък играта е вятърничава работа. Ст. Марков, ДБ, 19.
◇ Вятърничава трева. Диал. Тревисто растение от семейство лютикови; съсънка.
ВЯ`ТЪРНИЧАВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от вятърничав (в 1 знач.); лекомислие, непостоянство, несериозност. Той познаваше своенравната и природна вятърничавост на тая странна душа и при все това Драгината постъпка му се виждаше загадъчна. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 132.
ВЯ`ТЪРНИЧКА ж. Диал. Умал. от вятърница. И докато другите вятърници, все стари виранетини, тежко и с мъка се завъртат, .., новата вятърничка на Казака се върти стегнато. Й. Йовков, ЖС, 151.
ВЯ`ТЪРНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Остар. Който е до известна степен вятърничав; лекомисленичък. А най-сетне домакините посрещнаха високопоставения чиновник от министерството Врачевски и г-жа Врачевска, .., твърде гиздосийно и модно облечена, малко вятърничка за възрастта си. Ив. Вазов, Съч. XII, 36.
ВЯ`ТЪРЧЕЦ, мн. няма, м. Остар. Умал. от вятър; ветрец. Весели и приятни са летните нощи при тихий прохладен вятърчец. Ил. Блъсков, СК, 56.
РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
ТОМ II
В
Второ допълнено и преработено издание
Технически редактор Драга Бонева
Издателски индекс 143 Формат 70x100/16 Печ. коли 48
Печат ПК „Димитър Благоев-2“ ООД
http://www.bgob.net/acad_publ_house.asp
ISBN 954-90344-4-5 (т. 2) (ИБЕ) ISBN 954-430-854-7 (т. 2) (АИ „Проф. М. Дринов“)
ISВN 954-8793-41-5 (т. 2) (ЕТ „EMAC“)
