Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/500“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | < | + | <i>— / децата на мъртвия град — / чернодреха всевластница дебне, / разкрила поглед злорад.</i> Хр. Смирненски, Съч. II, 198. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВСЕВЛА`СТНО</b> <i>нареч. Книж.</i> Като всевластен господар; с пълна власт, пълновластно. <i>Страх и смут обладаха душата му всевластно.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 252. <i>Забелязали ли сте колко всевластно случаят господствува над творчеството на нашите художници?</i> С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 15. <i>Во стаята, през тъмните завеси, / се отрази разсветната зора — / но в разума на бедния певец / се беше мрака въцарил всевластно.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 69. <i>— О, пролет — / едничък аз слушам те пак безучастно, / през есени плачущи, зими, лета, / притискан от скърби всевластно.</i> Д. Дебелянов, С 1936, 17. |
| − | |||
| − | 15. <i>Во стаята, през тъмните завеси | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВСЕВЪЗМО`ЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил.</i> 1. Само <i>мн.</i> Които са най-разнообразни, най-различни по вид и по качества; всякакви. <i>На мегданя, .., имаше стар излак, .. Ала тоя излак нямаше кофа и хората черпеха от застоялата му вода с всевъзможни съдове.</i> Елин Пелин, Съч. I, 71-72. <i>При него непрекъснато се точеха за справки всевъзможни търговци, доставчици, посредници и предприемачи.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 229. <i>Сградите затрепераха, проглушени от всевъзможни писъци, свирки, пищялки, дрезгави провиквания, тъпани и кречетала.</i> Ал. Бабек, МЕ, 198. <i>Той не мислеше за нищо друго освен за мъст. Умът му прехвърляше и избираше всевъзможнц средства, едно от друго по-жестоки.</i> Й. Йовков, Ж 1945, 50. <i>Рудините и планинските поляни са покрити с богата постилка от най-ярки цветя и всевъзможни горски билки.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 59. |
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. Само <i>ед.</i> В съчет. със събир. име. Който се състои от много, от различни възможни видове; всякакъв, разнообразен, различен. <i>Над тях [шлеповете] тежко скрибуцаха макари, забиваха дълги хоботи в тъмните им туловища и измъкваха оттам сандъци, вързопи тел, всевъзможна железария.</i> Ст. Марков, ДБ, 411. <i>Дъски, греди, врати и прозорци, всевъзможният дървен материал до последната треска се събра и употреби за лагера и за окопите.</i> Й. Йовков, Разк. I, 6. | |
| − | 1893, кн. 3, 37. <i>За десетина месеца от | + | 3. Обикн. с отвл. същ. в ед. ч., които означават размер, мярка и под. — показва наличие на различни видове от съответната мярка, размер и под.; най-различен, всякакъв. <i>Погледнеш и едновременно виждаш стотини параходи от всевъзможна величина и конструкция, порят наляво и надясно водите на триединия град и с най-отчаяни писъци и тревожни сигнали едва успяват да избегнат сблъскването.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 37. <i>За десетина месеца от Саблер бяха изпратени на султана около 1500 всевъзможна големина бомби и няколкостотин разни видове брадви, лопати и чукове.</i> П. К. Яворов, Съч. II, 203. <i>В складовете имаше дъски, греди и колове с всевъзможна дължина.</i> △ <i>На пазара продаваха ябълки на всевъзможни цени.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВСЕВЪЗМО`ЖНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> -и, <i>ж. Остар. Книж.</i> Всяко нещо, което е възможно да се случи; всичко. <i>Мислещият човек предполага всевъзможности, взема в съображение всевъзможни обстоятелства.</i> П. Р. Славейков, ПХС, 45. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВСЕГДА</b> <i>нареч. Остар. Книж.</i> 1. Постоянно, по всяко време; винаги, всякога. <i>Да работим! Няма тук оръже / по-велико, силно от труда. / Само то е вярно и не лъже / и победоносно е всегда.</i> Ив. Вазов, Съч. V, 199. <i>Това убеждение нам ся породи от | + | <b>ВСЕГДА`</b> <i>нареч. Остар. Книж.</i> 1. Постоянно, по всяко време; винаги, всякога. <i>Да работим! Няма тук оръже / по-велико, силно от труда. / Само то е вярно и не лъже / и победоносно е всегда.</i> Ив. Вазов, Съч. V, 199. <i>Това убеждение нам ся породи от неблагоразумното поведение на противника, .., от естеството на работата, която всегде и всегда има свойството да възбужда фанатизма.</i> Ч, 1871, бр. 13, 393. <i>Ти летиш всегда щастлива / към всеблаги небеса.</i> Н. Лилиев, С 1932, 63. <i>А щом усмивка засияй случайна / по устните ти — в твоите очи / всегда ревниво пазената тайна / пред моя взор най-ясно поличи.</i> К. Христов, Т, 15. |
| − | 2. С предл. | + | 2. С предл. <em>за</em>. За вечни времена, за постоянно; завинаги. <i>Те бяха набързо напуснали всичко и се въвираха в едно опасно предприятие, което или им отваряше гроба, или затваряше за всегда вратата на България.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 9о. <i>— Симо тъдява беше… А на вашите, то се знае, чичовото, ше кажа… Е, прощавай, носи много здраве на всички, па скоро да ни гостувате за всегда!</i> Ем. Коралов, ДП, 150. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВСЕГД`АШЕН</b>, -шна, -шно, <i>мн.</i> -шни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е непрестанен, постоянен; вечен, всякогашен. <i>Какво нямаше в тия гласове! Не туптеше ли тук техният всегдашен копнеж за родината, за дома?</i> Ст. Дичев, ЗС I, 167. <i>Макар че време сега не ми оставаше много — пак се отдадох на моята всегдашна слабост. Не можах да устоя на изкушението да се спирам тук-там по пътя.</i> Н. Попфилипов, РЛ, 18. <i>Издайствата и подлостите, отвсякъде и от всички, дойдоха подир катастрофата, нейни всегдашни изчадия…</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 86. <i>Глава ще натегне, от нея тогава / изчезна-ще майчин страдалчески лик / и няма да чуват, в пияна забрава, / за помощ синовна всегдашния клик.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 58. |
| − | |||
| − | XXIII, 86. <i>Глава ще натегне, от нея тогава / изчезна-ще майчин страдалчески лик / и няма да чуват, в пияна забрава, / за помощ синовна всегдашния клик.</i> П. К. Яворов, Съч. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВСЕГДЕ</b> <i>нареч. Остар.</i> и <i>диал.</i> Навсякъде, всъде, всякъде. <i>Това убеждение нам ся породи от неблагоразумното поведение на противника,.., от естеството на работата, която всегде и всегда има свойството да възбужда фанатизма.</i> Ч, 1871, бр. 13, 393. <i>„Ов яз сирота“, беше си рекла сама [лисицата] со себе,.. Кай да заминам, се | + | <b>ВСЕГДЕ`</b> <i>нареч. Остар.</i> и <i>диал.</i> Навсякъде, всъде, всякъде. <i>Това убеждение нам ся породи от неблагоразумното поведение на противника, .., от естеството на работата, която всегде и всегда има свойството да възбужда фанатизма.</i> Ч, 1871, бр. 13, 393. <i>„Ов яз сирота“, беше си рекла сама [лисицата] со себе, .. Кай да заминам, се стапици наставени, за да ме ватат, всегде пусии</i> |
| − | |||
Текуща версия към 02:45, 23 януари 2015
— / децата на мъртвия град — / чернодреха всевластница дебне, / разкрила поглед злорад. Хр. Смирненски, Съч. II, 198.
ВСЕВЛА`СТНО нареч. Книж. Като всевластен господар; с пълна власт, пълновластно. Страх и смут обладаха душата му всевластно. Ст. Загорчинов, ДП, 252. Забелязали ли сте колко всевластно случаят господствува над творчеството на нашите художници? С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 15. Во стаята, през тъмните завеси, / се отрази разсветната зора — / но в разума на бедния певец / се беше мрака въцарил всевластно. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 69. — О, пролет — / едничък аз слушам те пак безучастно, / през есени плачущи, зими, лета, / притискан от скърби всевластно. Д. Дебелянов, С 1936, 17.
ВСЕВЪЗМО`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Само мн. Които са най-разнообразни, най-различни по вид и по качества; всякакви. На мегданя, .., имаше стар излак, .. Ала тоя излак нямаше кофа и хората черпеха от застоялата му вода с всевъзможни съдове. Елин Пелин, Съч. I, 71-72. При него непрекъснато се точеха за справки всевъзможни търговци, доставчици, посредници и предприемачи. Д. Калфов, Избр. разк., 229. Сградите затрепераха, проглушени от всевъзможни писъци, свирки, пищялки, дрезгави провиквания, тъпани и кречетала. Ал. Бабек, МЕ, 198. Той не мислеше за нищо друго освен за мъст. Умът му прехвърляше и избираше всевъзможнц средства, едно от друго по-жестоки. Й. Йовков, Ж 1945, 50. Рудините и планинските поляни са покрити с богата постилка от най-ярки цветя и всевъзможни горски билки. Ив. Вазов, Съч. XV, 59.
2. Само ед. В съчет. със събир. име. Който се състои от много, от различни възможни видове; всякакъв, разнообразен, различен. Над тях [шлеповете] тежко скрибуцаха макари, забиваха дълги хоботи в тъмните им туловища и измъкваха оттам сандъци, вързопи тел, всевъзможна железария. Ст. Марков, ДБ, 411. Дъски, греди, врати и прозорци, всевъзможният дървен материал до последната треска се събра и употреби за лагера и за окопите. Й. Йовков, Разк. I, 6.
3. Обикн. с отвл. същ. в ед. ч., които означават размер, мярка и под. — показва наличие на различни видове от съответната мярка, размер и под.; най-различен, всякакъв. Погледнеш и едновременно виждаш стотини параходи от всевъзможна величина и конструкция, порят наляво и надясно водите на триединия град и с най-отчаяни писъци и тревожни сигнали едва успяват да избегнат сблъскването. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 37. За десетина месеца от Саблер бяха изпратени на султана около 1500 всевъзможна големина бомби и няколкостотин разни видове брадви, лопати и чукове. П. К. Яворов, Съч. II, 203. В складовете имаше дъски, греди и колове с всевъзможна дължина. △ На пазара продаваха ябълки на всевъзможни цени.
ВСЕВЪЗМО`ЖНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Остар. Книж. Всяко нещо, което е възможно да се случи; всичко. Мислещият човек предполага всевъзможности, взема в съображение всевъзможни обстоятелства. П. Р. Славейков, ПХС, 45.
ВСЕГДА` нареч. Остар. Книж. 1. Постоянно, по всяко време; винаги, всякога. Да работим! Няма тук оръже / по-велико, силно от труда. / Само то е вярно и не лъже / и победоносно е всегда. Ив. Вазов, Съч. V, 199. Това убеждение нам ся породи от неблагоразумното поведение на противника, .., от естеството на работата, която всегде и всегда има свойството да възбужда фанатизма. Ч, 1871, бр. 13, 393. Ти летиш всегда щастлива / към всеблаги небеса. Н. Лилиев, С 1932, 63. А щом усмивка засияй случайна / по устните ти — в твоите очи / всегда ревниво пазената тайна / пред моя взор най-ясно поличи. К. Христов, Т, 15.
2. С предл. за. За вечни времена, за постоянно; завинаги. Те бяха набързо напуснали всичко и се въвираха в едно опасно предприятие, което или им отваряше гроба, или затваряше за всегда вратата на България. Ив. Вазов, Съч. VI, 9о. — Симо тъдява беше… А на вашите, то се знае, чичовото, ше кажа… Е, прощавай, носи много здраве на всички, па скоро да ни гостувате за всегда! Ем. Коралов, ДП, 150.
ВСЕГД`АШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. Книж. Който е непрестанен, постоянен; вечен, всякогашен. Какво нямаше в тия гласове! Не туптеше ли тук техният всегдашен копнеж за родината, за дома? Ст. Дичев, ЗС I, 167. Макар че време сега не ми оставаше много — пак се отдадох на моята всегдашна слабост. Не можах да устоя на изкушението да се спирам тук-там по пътя. Н. Попфилипов, РЛ, 18. Издайствата и подлостите, отвсякъде и от всички, дойдоха подир катастрофата, нейни всегдашни изчадия… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 86. Глава ще натегне, от нея тогава / изчезна-ще майчин страдалчески лик / и няма да чуват, в пияна забрава, / за помощ синовна всегдашния клик. П. К. Яворов, Съч. I, 58.
ВСЕГДЕ` нареч. Остар. и диал. Навсякъде, всъде, всякъде. Това убеждение нам ся породи от неблагоразумното поведение на противника, .., от естеството на работата, която всегде и всегда има свойството да възбужда фанатизма. Ч, 1871, бр. 13, 393. „Ов яз сирота“, беше си рекла сама [лисицата] со себе, .. Кай да заминам, се стапици наставени, за да ме ватат, всегде пусии
