Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/348“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>воала, който закрива две трети от невидимата страна на Луната.</i> ВН, 1959, бр. 2545, 1. |
| − | — Фр. | + | — Фр. voile. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОАЛА`Ж</b> <i>м.</i> Тънка прозрачна плетена материя обикн. за производство на дамски чорапи. |
| − | — Фр. | + | — Фр. voilage. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОАЛА`ЖЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> воалаж. <i>Пълните й момински крака със силни прасци, обути в модни воалажени чорапи, .., все повече привличаха вниманието му.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 446. <i>Аника беше пуснала децата и го [Богатин] чакаше, .. беше облекла бяла воалажена блуза.</i> Ив. Карановски, Разк. I, 168. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОА`ЛЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е направен от текстилна материя воал. <i>Прозорчетата бяха закрити от тънки воалени перденца.</i> Г. Белев, КВА, 34. <i>Между безкрайните метри от хасе бяха подредени муски с благоухания, топчета плат — от сукно и тънки вълнени тъкани до японски коприни, шевици, воалени шарфове и бельо.</i> С. Севан, Р, 55. <i>Воалена рокля.</i> |
| − | |||
| − | С. Севан, Р, 55. <i>Воалена рокля.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОАЛЕ`ТКА</b> <i>ж.</i> Прозрачна тюлена мрежа, която украсява дамската шапка и прикрива лицето. <i>Дойде на посещение Жана .. — елегантна дама с безукорен костюм и шапчица с воалетка. Воалетката беше спусната над очите й.</i> П. Вежинов, ЗНН, 60. <i>Мяркаха се високи дамски шапки с изкуствени цветя по тях и малки воалетки.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 109. <i>Спусна воалетката над шапката си и се измъкна от къщи като крадец.</i> А. Гуляшки, Л, 235. |
| − | — От фр. | + | — От фр. voilette. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОАЛИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> 1. <i>Рядко.</i> Покривам, обвивам някого с воал. |
| − | + | 2. <i>Прен.</i> При съобщаване на факти прикривам нещо до известна степен, не представям нещата напълно в истинския им вид. <i>Ораторът ловко воалира последните неблагоприятни събития.</i> <b>воалирам се</b> <i>страд.</i> | |
| − | + | — От фр. voiler. | |
| − | |||
| − | — От фр. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОАЛИ`РАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> воалирам като <i>прил.</i> 1. Който е покрит, обвит с воал. <i>Зимната вечер ни настигна малко под Чекмановския баир. Тя не дойде на пръсти като воалирана хубавица, както се чини на поетите .., а връхлетя изведнъж.</i> Н. Хайтов, ПП, 130. |
| − | 2. <i>Прен.</i> За думи, изрази и под. — който изразява нещо не напълно ясно, който не представя нещата напълно в истинския им вид. <i>Малък Стойчо беше. | + | 2. <i>Прен.</i> За думи, изрази и под. — който изразява нещо не напълно ясно, който не представя нещата напълно в истинския им вид. <i>Малък Стойчо беше .. донякъде непохватен в опитите си да се държи изискано, да ни възпитава и напътствува с не винаги воалирани думи към онези идеали, чийто символ бе разперена „чучулига“ пред яката на ризата му.</i> А. Христофоров, О, 40-41. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОАЛИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> воалирам <i>и от</i> воалирам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОАЛИ`РАНО</b>. <i>Нареч. от</i> воалиран. <i>Тъй Джордано изказа воалирано тревожната истина, че религията от оръдие на милостта се е превърнала в оръдие на човеконенавистничеството.</i> Сл. Боянов, СК, 239. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОАЯ`Ж</b> <i>м. Книж.</i> Пътуване (обикн. надалече), пътешествие. <i>— Е, [корабът] не е „Куин Мери“, но и пътниците не отиват на сватбен воаяж.</i> Сл. Чернишев, ЛО, 113. <i>Своя воаяж до Барцелона нашият директор заслужи и с още една благородна постъпка.</i> Тонич, ББК, 178. |
| − | — Фр. | + | — Фр. voyage. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВОВ</b>. Вж. в. | + | <b>ВОВ</b>. Вж. <em>в</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВОВЕДА</b>. Вж. вовеждам. | + | <b>ВОВЕДА`</b>. Вж. <em>вовеждам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОВЕДЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> Въведение. <i>От какво ся составлява нашата реч и от какво ся составлява всяка една наша мисъл отделно? Тая част от граматиката, что отговаря на тоя вопрос, составлява от себе си нечто като общо воведение в последуящите й части.</i> С. Радулов, НГ, 4. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОВЕ`ЖДАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; воведа`, -е`ш, <i>мин. св.</i> вове`дох, <i>прич. мин. св. деят.</i> вове`л, <i>св., прех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Въвеждам. <i>Тя се сети защо иде баба Джуровица — .. Затова и весело някак, ала и със страх и потръпване тя посрещна баба Джуровица и я воведе в собата.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1941, 127. <i>Като оригинален законодател, Франклин воведе в политическия състав онази простота и онази смелост на мислите, които изказваше в живота си и в учените си занятия.</i> С. Бобчев, ЖФ (превод), 105. <i>Преписвачът [на паметника], който е живял в XI век, е чувствувал вече потребност да воведе в езика някои свои местни особености.</i> СбС, 119. <i>Па ги в дома завела / и у земници воведе, / и си вратата зарезе, / па се Тодора провикна: /„Излезте, тате и чиче! — / Айдуци има в земници!“</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 98. <b>вовеждам се</b>, <b>воведа се</b> <i>страд.</i> <i>На тоя съвет е решено да се унищожи банатската военна граница и да се воведе граждански ред.</i> С, 1872, бр. 48, 389. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОВЕ`ЖДАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> вовеждам <i>и от</i> вовеждам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОВЕ`КИ</b> и (съкр.) вовек <i>нареч. Старин.</i> Навеки, завинаги. <i>Когато народът отдаде душата си някому, когато му повярва, той го следва вовеки.</i> Ламар, ПР, 69. <i>„Плод на вечна младост е този плод. Който яде от него, не ще се сбръчка вовеки лицето му.“</i> Н. Райнов, БЛ, 31. <i>Ако си направил некое зло дело, никогаж да не се надееш, защо ще буде вовек покриено.</i> Й. Стоянович, ДСС (превод), 69. <i>Там листе шумолят, шептят, — това е / задавеният стон на окований роб, / това е горкий плач на оня, що ридае / над братови закрит вовек самотен гроб.</i> Д. Полянов, Избр. ст, 14. |
| − | |||
| − | Н. Райнов, БЛ, 31. <i>Ако си направил некое зло дело, никогаж да не | ||
| − | |||
| − | |||
— Софр. Врачански, Неделник, 1806. | — Софр. Врачански, Неделник, 1806. | ||
| − | |||
Текуща версия към 06:43, 15 октомври 2014
воала, който закрива две трети от невидимата страна на Луната. ВН, 1959, бр. 2545, 1.
— Фр. voile.
ВОАЛА`Ж м. Тънка прозрачна плетена материя обикн. за производство на дамски чорапи.
— Фр. voilage.
ВОАЛА`ЖЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от воалаж. Пълните й момински крака със силни прасци, обути в модни воалажени чорапи, .., все повече привличаха вниманието му. Ем. Станев, ИК I и II, 446. Аника беше пуснала децата и го [Богатин] чакаше, .. беше облекла бяла воалажена блуза. Ив. Карановски, Разк. I, 168.
ВОА`ЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от текстилна материя воал. Прозорчетата бяха закрити от тънки воалени перденца. Г. Белев, КВА, 34. Между безкрайните метри от хасе бяха подредени муски с благоухания, топчета плат — от сукно и тънки вълнени тъкани до японски коприни, шевици, воалени шарфове и бельо. С. Севан, Р, 55. Воалена рокля.
ВОАЛЕ`ТКА ж. Прозрачна тюлена мрежа, която украсява дамската шапка и прикрива лицето. Дойде на посещение Жана .. — елегантна дама с безукорен костюм и шапчица с воалетка. Воалетката беше спусната над очите й. П. Вежинов, ЗНН, 60. Мяркаха се високи дамски шапки с изкуствени цветя по тях и малки воалетки. Ст. Дичев, ЗС I, 109. Спусна воалетката над шапката си и се измъкна от къщи като крадец. А. Гуляшки, Л, 235.
— От фр. voilette.
ВОАЛИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Рядко. Покривам, обвивам някого с воал.
2. Прен. При съобщаване на факти прикривам нещо до известна степен, не представям нещата напълно в истинския им вид. Ораторът ловко воалира последните неблагоприятни събития. воалирам се страд.
— От фр. voiler.
ВОАЛИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от воалирам като прил. 1. Който е покрит, обвит с воал. Зимната вечер ни настигна малко под Чекмановския баир. Тя не дойде на пръсти като воалирана хубавица, както се чини на поетите .., а връхлетя изведнъж. Н. Хайтов, ПП, 130.
2. Прен. За думи, изрази и под. — който изразява нещо не напълно ясно, който не представя нещата напълно в истинския им вид. Малък Стойчо беше .. донякъде непохватен в опитите си да се държи изискано, да ни възпитава и напътствува с не винаги воалирани думи към онези идеали, чийто символ бе разперена „чучулига“ пред яката на ризата му. А. Христофоров, О, 40-41.
ВОАЛИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от воалирам и от воалирам се.
ВОАЛИ`РАНО. Нареч. от воалиран. Тъй Джордано изказа воалирано тревожната истина, че религията от оръдие на милостта се е превърнала в оръдие на човеконенавистничеството. Сл. Боянов, СК, 239.
ВОАЯ`Ж м. Книж. Пътуване (обикн. надалече), пътешествие. — Е, [корабът] не е „Куин Мери“, но и пътниците не отиват на сватбен воаяж. Сл. Чернишев, ЛО, 113. Своя воаяж до Барцелона нашият директор заслужи и с още една благородна постъпка. Тонич, ББК, 178.
— Фр. voyage.
ВОВ. Вж. в.
ВОВЕДА`. Вж. вовеждам.
ВОВЕДЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Въведение. От какво ся составлява нашата реч и от какво ся составлява всяка една наша мисъл отделно? Тая част от граматиката, что отговаря на тоя вопрос, составлява от себе си нечто като общо воведение в последуящите й части. С. Радулов, НГ, 4.
ВОВЕ`ЖДАМ, -аш, несв.; воведа`, -е`ш, мин. св. вове`дох, прич. мин. св. деят. вове`л, св., прех. Остар. и диал. Въвеждам. Тя се сети защо иде баба Джуровица — .. Затова и весело някак, ала и със страх и потръпване тя посрещна баба Джуровица и я воведе в собата. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 127. Като оригинален законодател, Франклин воведе в политическия състав онази простота и онази смелост на мислите, които изказваше в живота си и в учените си занятия. С. Бобчев, ЖФ (превод), 105. Преписвачът [на паметника], който е живял в XI век, е чувствувал вече потребност да воведе в езика някои свои местни особености. СбС, 119. Па ги в дома завела / и у земници воведе, / и си вратата зарезе, / па се Тодора провикна: /„Излезте, тате и чиче! — / Айдуци има в земници!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 98. вовеждам се, воведа се страд. На тоя съвет е решено да се унищожи банатската военна граница и да се воведе граждански ред. С, 1872, бр. 48, 389.
ВОВЕ`ЖДАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вовеждам и от вовеждам се.
ВОВЕ`КИ и (съкр.) вовек нареч. Старин. Навеки, завинаги. Когато народът отдаде душата си някому, когато му повярва, той го следва вовеки. Ламар, ПР, 69. „Плод на вечна младост е този плод. Който яде от него, не ще се сбръчка вовеки лицето му.“ Н. Райнов, БЛ, 31. Ако си направил некое зло дело, никогаж да не се надееш, защо ще буде вовек покриено. Й. Стоянович, ДСС (превод), 69. Там листе шумолят, шептят, — това е / задавеният стон на окований роб, / това е горкий плач на оня, що ридае / над братови закрит вовек самотен гроб. Д. Полянов, Избр. ст, 14.
— Софр. Врачански, Неделник, 1806.
