Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/622“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
(Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
- | + | Проверена | |
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | <i>и заплава из въздуха, подпряна само на връхчеца на едната си нога.</i> Ал. Константинов, БГ, 10. // <i>Стесн. Разг.</i> Свободно пространство в затворено помещение. <i> | + | <i>и заплава из въздуха, подпряна само на връхчеца на едната си нога.</i> Ал. Константинов, БГ, 10. // <i>Стесн. Разг.</i> Свободно пространство в затворено помещение. <i>Претрупаността на стока .. трябва да се избягва, като се оставя само необходимото за показване на клиента — с това ще спечелим въздух и естетичност на проектирания магазин.</i> С. Цонев и др., ВА, 42. |
− | 3. <i>Прен.</i> Определено духовно състояние, настроение на дадено общество, на дадена | + | 3. <i>Прен.</i> Определено духовно състояние, настроение на дадено общество, на дадена среда или на дадено лице. <i>Неговите [на град Търново] традиции са стародавни. И те са традициите на свободата, която свързва епохите и живее в историческия въздух на Търново.</i> Ст. Станчев, НР, 126. <i>Тие грижи и разпоредби не тежат стрини Венковици; те й са много присърце, много й са приятни. Тя се усеща сега пак в своята тепсия, в своя привичен въздух.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 268. <i>В една конституционно-парламентарна страна правото на сдружаване е една необходима нужда; нещо повече: то е въздухът, за който един виден социолог от днешно време говори, че трябва на народите.</i> БД, 1909, бр. 3, 1. |
− | + | ◇ Ракета земя-въздух. <i>Воен.</i> Вид бойна ракета, която се изстрелва от земята, за да порази противников обект във въздушното пространство. <i>И двете страни [НАТО и бившият Варшавски договор] поглеждат недружелюбно с военните си радари към неканения посетител [НЛО]. Веднага е вдигнато със заплаха бойното копие, .. — във въздуха политат тежко въоръжени изтребители-прехващачи. Завъртат се в очакване ракетите земя-въздух.</i> Ф, 1990, бр. 1, 5. | |
− | <b> | + | <b>Течен въздух</b>. Безцветна лесноподвижна течност, която при нормално налягане ври при –194° С и се употребява за работа при ниски температури. |
− | > Вдигам / вдигна (хвърлям / хвърля) във въздуха <i>нещо. Разг.</i> Разрушавам, сривам нещо с взрив. <i>Докато оръдейният и минохвъргачен огън заливаше целия участък, те бързо, като оси, връхлетели върху трите предни бункера и успели да хвърлят ляво-фланговия във въздуха.</i> П. Вежинов, НС, | + | > <b>Вдигам / вдигна (хвърлям / хвърля) във въздуха</b> <i>нещо. Разг.</i> Разрушавам, сривам нещо с взрив. <i>Докато оръдейният и минохвъргачен огън заливаше целия участък, те бързо, като оси, връхлетели върху трите предни бункера и успели да хвърлят ляво-фланговия във въздуха.</i> П. Вежинов, НС, 71. <i>Той познаваше Солун от ученическите години на френския лицей, когато български анархисти копаеха тунел под улицата, за да вдигнат във въздуха Отоманската банка.</i> Д. Димов, Т, 544. |
− | + | <b>Вземам / взема (малко) въздух</b>. <i>Разг.</i> Разхождам се на открито. <i>— Ще се поразходя малко — .. — Да не ти е лошо?… — Не, просто ми се иска да взема малко въздух.</i> Л. Станев, ПХ, 56. <i>Пък може и само да поскитаме, да се пошляем, въздух да вземем.</i> Б. Болгар, Б, 36. | |
− | 1. | + | <b>Вися във въздуха</b>. <i>Разг.</i> 1. Намирам се в неблагоприятно и неустановено положение или в безизходица. <i>След войната, когато излишните офицери бяха изхвърлени от армията, всички успяха да се настанят на разни тлъсти места, само той остана да виси във въздуха.</i> Л. Стоянов, П, 461-462. 2. Не съм подкрепен с доказателства, дела, нямам реална основа. <i>Талев е създал съвсем свой, автономен художествен свят, създал е една поетична история на Илинденското въстание, .. Но тези измислени истории не висят във въздуха, а пресъздават една реална действителност.</i> ВН, 1953, бр. 286, 4. |
− | + | <b>Градя (строя, вдигам) кули във въздуха</b>. <i>Книж.</i> Създавам си нереални, неосъществими планове; въобразявам си, фантазирам. <i>След компромиса, който така неочаквано и за себе си направи, като каза „да“ на застарелия банкер, тя даваше охотно простор на въображението си, за да гради кули във въздуха относно предстоящето сватбено пътешествие.</i> | |
+ | <b>Излитам / излетя във въздуха</b>. Бивам взривен, бивам разрушен с взрив. <i>Бяха дните около падането на източната част на града — Пеща. Разгромените там немски и унгарски дивизии се прехвърляха в Буда и един след друг мостовете излитаха във въздуха!</i> П. Славински, ПЩ, 218. | ||
+ | |||
+ | <b>На въздух</b>. На открито, навън, всред природата. <i>Хората, в празнични дрехи, бяха на въздух излезли.</i> А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 96. | ||
+ | |||
+ | <b>Необходим като въздух<а></b>. Извънредно много, жизнено необходим. <i>— За да не бъдем изненадани от някоя трудност, утре трябва да вдигнем работниците на крак. Общата политическа стачка утре ни е необходима като въздух.</i> X. Русев, ПС, 261. | ||
+ | |||
+ | <b>Носи се във (из) въздуха</b>. <i>Разг.</i> 1. Говори се, мълви се. <i>Бяха смутните години от прехода на XIX към. XX век, .., във въздуха още се носеше ехото от епохалния процес срещу Драйфус.</i> К. Константинов, ППГ, 32. 2. Предварително се усеща, чувства възникването, появата на нещо. | ||
+ | |||
+ | <b>Процепвам / процепя (разцепвам / разцепя) въздуха</b>. <i>Разг.</i> За звук, глас — еквам, проехтявам много силно и рязко. <i>Най-силното, .., най-раздиращото гърдите „ура“, което бях чувал до този ден, процепи въздуха.</i> П. Вежинов, НС, 182. <i>Един зверски рев .. процепи въздуха.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 223. <i>В същия този момент зад гърба ми едно истерическо ха-ха-ха-ха! разцепи въздуха.</i> Ал. Константинов, БГ, 10. | ||
+ | |||
+ | <b>Увисвам / увисна във въздуха</b>. <i>Разг.</i> 1. Оказвам се в неблагоприятно и неустановено положение или в безизходица. <i>— И все пак засега той [министърът] е единствената наша опора — добави тихо Манев. — Дано бог да му дари още здраве и мъдрост. — Добре е да му пожелаем всичко най-хубаво, но остане ли сам, лесно ще увисне във въздуха.</i> В. Нешков, Н, 144. <i>Така Стоянов и Друмев, изоставени от бившите си поддръжници, увисват във въздуха, въпреки отделните хрисими насърчения.</i> М. Арнаудов, БКД, 162. 2. Оставам неподкрепен с доказателства, дела, оставам без реална основа. <i>Не се ли докараше отнякъде много вода, идеята му за построяването на бъдещия</i> |
Текуща версия към 12:50, 16 април 2015
и заплава из въздуха, подпряна само на връхчеца на едната си нога. Ал. Константинов, БГ, 10. // Стесн. Разг. Свободно пространство в затворено помещение. Претрупаността на стока .. трябва да се избягва, като се оставя само необходимото за показване на клиента — с това ще спечелим въздух и естетичност на проектирания магазин. С. Цонев и др., ВА, 42.
3. Прен. Определено духовно състояние, настроение на дадено общество, на дадена среда или на дадено лице. Неговите [на град Търново] традиции са стародавни. И те са традициите на свободата, която свързва епохите и живее в историческия въздух на Търново. Ст. Станчев, НР, 126. Тие грижи и разпоредби не тежат стрини Венковици; те й са много присърце, много й са приятни. Тя се усеща сега пак в своята тепсия, в своя привичен въздух. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 268. В една конституционно-парламентарна страна правото на сдружаване е една необходима нужда; нещо повече: то е въздухът, за който един виден социолог от днешно време говори, че трябва на народите. БД, 1909, бр. 3, 1.
◇ Ракета земя-въздух. Воен. Вид бойна ракета, която се изстрелва от земята, за да порази противников обект във въздушното пространство. И двете страни [НАТО и бившият Варшавски договор] поглеждат недружелюбно с военните си радари към неканения посетител [НЛО]. Веднага е вдигнато със заплаха бойното копие, .. — във въздуха политат тежко въоръжени изтребители-прехващачи. Завъртат се в очакване ракетите земя-въздух. Ф, 1990, бр. 1, 5.
Течен въздух. Безцветна лесноподвижна течност, която при нормално налягане ври при –194° С и се употребява за работа при ниски температури.
> Вдигам / вдигна (хвърлям / хвърля) във въздуха нещо. Разг. Разрушавам, сривам нещо с взрив. Докато оръдейният и минохвъргачен огън заливаше целия участък, те бързо, като оси, връхлетели върху трите предни бункера и успели да хвърлят ляво-фланговия във въздуха. П. Вежинов, НС, 71. Той познаваше Солун от ученическите години на френския лицей, когато български анархисти копаеха тунел под улицата, за да вдигнат във въздуха Отоманската банка. Д. Димов, Т, 544.
Вземам / взема (малко) въздух. Разг. Разхождам се на открито. — Ще се поразходя малко — .. — Да не ти е лошо?… — Не, просто ми се иска да взема малко въздух. Л. Станев, ПХ, 56. Пък може и само да поскитаме, да се пошляем, въздух да вземем. Б. Болгар, Б, 36.
Вися във въздуха. Разг. 1. Намирам се в неблагоприятно и неустановено положение или в безизходица. След войната, когато излишните офицери бяха изхвърлени от армията, всички успяха да се настанят на разни тлъсти места, само той остана да виси във въздуха. Л. Стоянов, П, 461-462. 2. Не съм подкрепен с доказателства, дела, нямам реална основа. Талев е създал съвсем свой, автономен художествен свят, създал е една поетична история на Илинденското въстание, .. Но тези измислени истории не висят във въздуха, а пресъздават една реална действителност. ВН, 1953, бр. 286, 4.
Градя (строя, вдигам) кули във въздуха. Книж. Създавам си нереални, неосъществими планове; въобразявам си, фантазирам. След компромиса, който така неочаквано и за себе си направи, като каза „да“ на застарелия банкер, тя даваше охотно простор на въображението си, за да гради кули във въздуха относно предстоящето сватбено пътешествие.
Излитам / излетя във въздуха. Бивам взривен, бивам разрушен с взрив. Бяха дните около падането на източната част на града — Пеща. Разгромените там немски и унгарски дивизии се прехвърляха в Буда и един след друг мостовете излитаха във въздуха! П. Славински, ПЩ, 218.
На въздух. На открито, навън, всред природата. Хората, в празнични дрехи, бяха на въздух излезли. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 96.
Необходим като въздух<а>. Извънредно много, жизнено необходим. — За да не бъдем изненадани от някоя трудност, утре трябва да вдигнем работниците на крак. Общата политическа стачка утре ни е необходима като въздух. X. Русев, ПС, 261.
Носи се във (из) въздуха. Разг. 1. Говори се, мълви се. Бяха смутните години от прехода на XIX към. XX век, .., във въздуха още се носеше ехото от епохалния процес срещу Драйфус. К. Константинов, ППГ, 32. 2. Предварително се усеща, чувства възникването, появата на нещо.
Процепвам / процепя (разцепвам / разцепя) въздуха. Разг. За звук, глас — еквам, проехтявам много силно и рязко. Най-силното, .., най-раздиращото гърдите „ура“, което бях чувал до този ден, процепи въздуха. П. Вежинов, НС, 182. Един зверски рев .. процепи въздуха. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 223. В същия този момент зад гърба ми едно истерическо ха-ха-ха-ха! разцепи въздуха. Ал. Константинов, БГ, 10.
Увисвам / увисна във въздуха. Разг. 1. Оказвам се в неблагоприятно и неустановено положение или в безизходица. — И все пак засега той [министърът] е единствената наша опора — добави тихо Манев. — Дано бог да му дари още здраве и мъдрост. — Добре е да му пожелаем всичко най-хубаво, но остане ли сам, лесно ще увисне във въздуха. В. Нешков, Н, 144. Така Стоянов и Друмев, изоставени от бившите си поддръжници, увисват във въздуха, въпреки отделните хрисими насърчения. М. Арнаудов, БКД, 162. 2. Оставам неподкрепен с доказателства, дела, оставам без реална основа. Не се ли докараше отнякъде много вода, идеята му за построяването на бъдещия