Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/804“
Mister sou (беседа | приноси) м (Денис 5б) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>се вижда ли морето от прозореца на квартирата ми и дали ще има хазайката някоя тъмноока и бледокожа дъщеря!</i> С. Северняк, ИРЕ, 161. | <i>се вижда ли морето от прозореца на квартирата ми и дали ще има хазайката някоя тъмноока и бледокожа дъщеря!</i> С. Северняк, ИРЕ, 161. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛЕДОЛИ`К</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е с бледо лице; бледнолик. <i>Отгоре по стълбите се зададе един бледолик момък.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 20. <i>Беше послушно, кротко, бледолико дете, може би защото не познаваше другия свят, затворено и то повече с майка си между тия четири стени.</i> Д. Талев, С II, 237. <i>Иконописецът беше бледолик мъж с кротки и светли очи под тънки вежди, с почти остър нос и малки възруси | + | <b>БЛЕДОЛИ`К</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е с бледо лице; бледнолик. <i>Отгоре по стълбите се зададе един бледолик момък.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 20. <i>Беше послушно, кротко, бледолико дете, може би защото не познаваше другия свят, затворено и то повече с майка си между тия четири стени.</i> Д. Талев, С II, 237. <i>Иконописецът беше бледолик мъж с кротки и светли очи под тънки вежди, с почти остър нос и малки възруси мустачки.</i> А. Христофоров, А, 63. <i>О, морни бледолики братя, / камбанен зов лети над нас.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 113. • Обр. <i>И лукаво се усмихна / в небе месец бледолик, / нещо на звезди подмигна / там на негов си език.</i> Елин Пелин, Съч. V, 133. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛЕДОРЕЗЕДА`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> | + | <b>БЛЕДОРЕЗЕДА`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който има неярък резедав цвят. <i>Едно същество, което има смелост да излети на десет хиляди метра, и нежност да съхрани бледорезедавите листенца на разсада, не би могло да не намери разбиране и съпричастие и за мене.</i> С. Северняк, ИРЕ, 350. |
| − | 1. Който има неярък | + | 2. Като <i>същ.</i> <b>бледорезедаво</b> <i>ср.</i> а) Неярък резедав цвят, неярка резедава боя. б) Облекло, дреха, тъкан в неярък резедав цвят. <i>Обличам се в бледорезедаво.</i> |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЛЕДОРО`ЗОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който има неярък розов цвят. <i>Трябваше и ти да бъдеш тук, / за да нарисуваш тези няколко дървета / .. / Бледорозовият акварел / на небето, / лъкатушещите линии на клоните, / .. — / това са твоите владения.</i> Ал. Шурбанов, TP, 5. | ||
| − | 2. Като <i>същ.</i> | + | 2. Като <i>същ.</i> <b>бледорозово</b> <i>ср.</i> а) Неярък розов цвят, неярка розова боя. <i>Доскучалата ви бяла врата ще преобразите с правоъгълни рамки в бледорозово.</i> СТ, 1999, бр. 48, 25. б) Облекло, дреха, тъкан в неярък розов цвят. <i>Днес е облечена в бледорозово.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛЕДОРУ`С</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. За коси, вежди, мустаци — който е с много светъл, белезникав рус цвят; светлорус. <i>Веждите му са толкова бледоруси — сякаш са посипани с брашно.</i> Д. Калфов, ПЮН, 139. |
| − | |||
| − | 1. | ||
| − | + | 2. За човек — който е със светъл, белезникаворус цвят на косата си. <i>Бледоруса девойка.</i> | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛЕ`ДОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> блед; бледност. <i>Тогава той нямаше брада, но тая рядка брадица и дългите коси не можеха да променят чистата, сякаш прозрачна бледост на тясното му лице.</i> Д. Талев, ПК, 405. <i>Той гледаше брата си и виждаше как смъртна бледост покрива сухите ръце, по които кръстосваха закоравели жили.</i> Д. Немиров, Б, 226. | + | <b>БЛЕ`ДОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> блед; бледност. <i>Тогава той нямаше брада, но тая рядка брадица и дългите коси не можеха да променят чистата, сякаш прозрачна бледост на тясното му лице.</i> Д. Талев, ПК, 405. <i>Той гледаше брата си и виждаше как смъртна бледост покрива сухите ръце, по които кръстосваха закоравели жили.</i> Д. Немиров, Б, 226. |
---- | ---- | ||
<b>БЛЕДОЧЕ`Л</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Поет.</i> Който има бледо чело. <i>Някъде в полето пей жътварка бледочела.</i> В. Марковски, ПЗ, 370. | <b>БЛЕДОЧЕ`Л</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Поет.</i> Който има бледо чело. <i>Някъде в полето пей жътварка бледочела.</i> В. Марковски, ПЗ, 370. | ||
| Ред 23: | Ред 21: | ||
<b>БЛЕ`ЕНЕ</b> ср. <i>Отгл. същ. от</i> блея. <i>Стамен разказваше за полето, за изкласилите зелени ниви, за село и веселото блеене на агнетата.</i> Г. Райчев, ЗК, 219. <i>Местността се превърнала в безлюден пущинак. От време на време долитал от там див кикот и блеене на кози.</i> Н. Хайтов, ШГ, 117. | <b>БЛЕ`ЕНЕ</b> ср. <i>Отгл. същ. от</i> блея. <i>Стамен разказваше за полето, за изкласилите зелени ниви, за село и веселото блеене на агнетата.</i> Г. Райчев, ЗК, 219. <i>Местността се превърнала в безлюден пущинак. От време на време долитал от там див кикот и блеене на кози.</i> Н. Хайтов, ШГ, 117. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛЕЙ | + | <b>БЛЕЙ</b>, бле`ят, бле`я, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал.</i> Провлечен, проточен звук, издаван от овца, коза и под.; блеене. <i>Пирин е побелял. И е оглушал: ранният сняг е прогонил стадата, те са към Бяло море. И не се чуе из пасбищата проточен блей, нито се отекват по скалите клопатари.</i> А. Страшимиров, Съч. V, 349. <i>Въртяли се из водата овни и шилета и надавали страшен, потресен блей, който скалите и висовете наоколо подемали и надигали страшно ехо.</i> Н. Попфилипов, РЛ, 53. <i>Повея вечерника, потъна в сянка долът, зад него се отекна и блеят на стадата, мудно слязващи към село.</i> П. Тодоров, И I, 28. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛЕ`ЙВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> | + | <b>БЛЕ`ЙВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>бле`йна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> бле`йна`х, <i>св., непрех.</i> Почвам изведнъж да блея. <i>Шествието се нагъна като огромна змия, .. Коне изцвилиха, агнета блейнаха…</i> Б. Несторов, АР, 150. <i>Като ще блейнат бели агънца из тоя край, на всички ни ще бъде по-весело, пък и на земята ще й е по-драго!</i> К. Петканов, ЗлЗ, 157. <i>Докато разглеждахме кошарата, овчарите пуснаха агънцата да идат при майките си и да се насучат. Всяка майка намери своята рожбица между стотина блейнали агънца и никоя не сбърка.</i> А. Каралийчев, НЗ, 219. <i>Блейват агнетата в кошарата.</i> |
---- | ---- | ||
<b>БЛЕ`ЙВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> блейвам. | <b>БЛЕ`ЙВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> блейвам. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛЕ`ЙДЪР</b> <i>м. Нов.</i> 1. Обикн. <i>мн.</i> Вид ролкови кънки с колела, подредени в една линия в средата на подметката, позволяващи развиване на висока скорост; ролери. <i>Радари ловят кънкьорите във Ванкувър, които шеметно се движат със своите блейдъри.</i> ДТ, 1998, бр. 237, 12. |
| + | |||
| + | 2. Човек, който кара такива кънки. | ||
— Англ. blader. | — Англ. blader. | ||
Текуща версия към 12:48, 9 декември 2013
се вижда ли морето от прозореца на квартирата ми и дали ще има хазайката някоя тъмноока и бледокожа дъщеря! С. Северняк, ИРЕ, 161.
БЛЕДОЛИ`К, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с бледо лице; бледнолик. Отгоре по стълбите се зададе един бледолик момък. Ив. Вазов, Съч. VI, 20. Беше послушно, кротко, бледолико дете, може би защото не познаваше другия свят, затворено и то повече с майка си между тия четири стени. Д. Талев, С II, 237. Иконописецът беше бледолик мъж с кротки и светли очи под тънки вежди, с почти остър нос и малки възруси мустачки. А. Христофоров, А, 63. О, морни бледолики братя, / камбанен зов лети над нас. Хр. Смирненски, Съч. I, 113. • Обр. И лукаво се усмихна / в небе месец бледолик, / нещо на звезди подмигна / там на негов си език. Елин Пелин, Съч. V, 133.
БЛЕДОРЕЗЕДА`В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има неярък резедав цвят. Едно същество, което има смелост да излети на десет хиляди метра, и нежност да съхрани бледорезедавите листенца на разсада, не би могло да не намери разбиране и съпричастие и за мене. С. Северняк, ИРЕ, 350.
2. Като същ. бледорезедаво ср. а) Неярък резедав цвят, неярка резедава боя. б) Облекло, дреха, тъкан в неярък резедав цвят. Обличам се в бледорезедаво.
БЛЕДОРО`ЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има неярък розов цвят. Трябваше и ти да бъдеш тук, / за да нарисуваш тези няколко дървета / .. / Бледорозовият акварел / на небето, / лъкатушещите линии на клоните, / .. — / това са твоите владения. Ал. Шурбанов, TP, 5.
2. Като същ. бледорозово ср. а) Неярък розов цвят, неярка розова боя. Доскучалата ви бяла врата ще преобразите с правоъгълни рамки в бледорозово. СТ, 1999, бр. 48, 25. б) Облекло, дреха, тъкан в неярък розов цвят. Днес е облечена в бледорозово.
БЛЕДОРУ`С, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За коси, вежди, мустаци — който е с много светъл, белезникав рус цвят; светлорус. Веждите му са толкова бледоруси — сякаш са посипани с брашно. Д. Калфов, ПЮН, 139.
2. За човек — който е със светъл, белезникаворус цвят на косата си. Бледоруса девойка.
БЛЕ`ДОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от блед; бледност. Тогава той нямаше брада, но тая рядка брадица и дългите коси не можеха да променят чистата, сякаш прозрачна бледост на тясното му лице. Д. Талев, ПК, 405. Той гледаше брата си и виждаше как смъртна бледост покрива сухите ръце, по които кръстосваха закоравели жили. Д. Немиров, Б, 226.
БЛЕДОЧЕ`Л, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който има бледо чело. Някъде в полето пей жътварка бледочела. В. Марковски, ПЗ, 370.
БЛЕ`ЕНЕ ср. Отгл. същ. от блея. Стамен разказваше за полето, за изкласилите зелени ниви, за село и веселото блеене на агнетата. Г. Райчев, ЗК, 219. Местността се превърнала в безлюден пущинак. От време на време долитал от там див кикот и блеене на кози. Н. Хайтов, ШГ, 117.
БЛЕЙ, бле`ят, бле`я, мн. няма, м. Диал. Провлечен, проточен звук, издаван от овца, коза и под.; блеене. Пирин е побелял. И е оглушал: ранният сняг е прогонил стадата, те са към Бяло море. И не се чуе из пасбищата проточен блей, нито се отекват по скалите клопатари. А. Страшимиров, Съч. V, 349. Въртяли се из водата овни и шилета и надавали страшен, потресен блей, който скалите и висовете наоколо подемали и надигали страшно ехо. Н. Попфилипов, РЛ, 53. Повея вечерника, потъна в сянка долът, зад него се отекна и блеят на стадата, мудно слязващи към село. П. Тодоров, И I, 28.
БЛЕ`ЙВАМ, -аш, несв.; бле`йна, -еш, мин. св. бле`йна`х, св., непрех. Почвам изведнъж да блея. Шествието се нагъна като огромна змия, .. Коне изцвилиха, агнета блейнаха… Б. Несторов, АР, 150. Като ще блейнат бели агънца из тоя край, на всички ни ще бъде по-весело, пък и на земята ще й е по-драго! К. Петканов, ЗлЗ, 157. Докато разглеждахме кошарата, овчарите пуснаха агънцата да идат при майките си и да се насучат. Всяка майка намери своята рожбица между стотина блейнали агънца и никоя не сбърка. А. Каралийчев, НЗ, 219. Блейват агнетата в кошарата.
БЛЕ`ЙВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от блейвам.
БЛЕ`ЙДЪР м. Нов. 1. Обикн. мн. Вид ролкови кънки с колела, подредени в една линия в средата на подметката, позволяващи развиване на висока скорост; ролери. Радари ловят кънкьорите във Ванкувър, които шеметно се движат със своите блейдъри. ДТ, 1998, бр. 237, 12.
2. Човек, който кара такива кънки.
— Англ. blader.
БЛЕ`ЙЗЪР м. Вталено леко сако със спортна кройка и металически копчета. Този костюм се носи с подходящи блузи тип поло, а също и с шемизети. Горната част на костюма може да бъде блейзър. Отеч., 1978, кн. 7, 42. Строгите официални сака отстъпват място на .. блейзъри в комбинация с широки поли. ВЖ, 1999, бр. 24, 6.
— Англ. blazer.
БЛЕ`ЙКА ж. Разг. Пренебр. Разсеян, несъсредоточен, заплеснат човек (мъж или жена).
БЛЕ`ЙКАМ, -аш, несв., непрех. Гальов. Блея малко и слабо. Какви са тръви зелени,
