Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/312“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 4. <i>Съветските медици употребяват препарати от алое при изгаряния, при дълго | + | {{+}} |
| + | 4. <i>Съветските медици употребяват препарати от алое при изгаряния, при дълго незарастващи рани и язви, при изтощен и понижен апетит, при очни заболявания.</i> ВН, 1958, бр. 2033, 4. | ||
| − | 2. Сгъстен сок от листата на такова растение; сабур. <i>И гънеше се | + | 2. Сгъстен сок от листата на такова растение; сабур. <i>И гънеше се [от стаята на Боян Мага] до сводовете тъмен мириз на ладан, .., алое и амбра.</i> Н. Райнов, КЦ, 29. |
| − | — Гр. | + | — Гр. ἀλόη. — Друга форма: <em>ало`й</em>. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЛО`ЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и и — о`йна, -о`йно, <i>мн.</i> -о`йни. <i>Остар. Прил. от</i> алое. <i>В полите на хълмовцете, .., видях саморасъл тютюн, хубави алойни растения.</i> П. Р. Славейков, РО (превод), 57. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЛОКУ`ЦИЯ</b> <i>ж. Книж.</i> Кратко слово, обикн. официално тържествено. | |
— От лат. allocutio. | — От лат. allocutio. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЛОМО`РФА</b> <i>ж. Езикозн.</i> Текстова реализация, разновидност на морфема в комбинация с други звукове и морфеми. | |
| − | — От гр. | + | — От гр. ᾰλλος ’друг’ + μορφή ’форма’ през англ. allomorph или рус. алломорф. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЛО`НГА</b> <i>ж.</i> 1. <i>Хим.</i> Стъклена тръбичка, извита под ъгъл, която се поставя като удължител на гърлото на реторта и др. | |
2. <i>Спец.</i> Уред за улавяне на некондензирани цинкови пари при добиване на цинк. | 2. <i>Спец.</i> Уред за улавяне на некондензирани цинкови пари при добиване на цинк. | ||
| Ред 25: | Ред 26: | ||
— От фр. allonge ’удължение, удължител’ или нем. Allonge. | — От фр. allonge ’удължение, удължител’ или нем. Allonge. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЛОНИ`М</b> <i>м. Книж.</i> Вариантно или друго име на лице, географски обект и др. | |
| − | — От гр. | + | — От гр. ᾰλλος ’друг’ + ̆ονυμα ’име’. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЛОПА`Т</b> <i>м. Мед.</i> Лекар, който лекува чрез алопатия. | |
---- | ---- | ||
| − | АЛОПАТИ`ЧЕН-чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Мед. Прил. от</i> алопат <i>и от</i> алопатия; | + | <b>АЛОПАТИ`ЧЕН</b>{{попр|Добавяне на интервал.}} -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Мед. Прил. от</i> алопат <i>и от</i> алопатия; алопатически. |
---- | ---- | ||
| − | АЛОПАТИ`ЧЕСКИ, -ска, -ско, <i>мн.</i> -ски, <i>прил. Мед.</i> Алопатичен. | + | <b>АЛОПАТИ`ЧЕСКИ</b>, -ска, -ско, <i>мн.</i> -ски, <i>прил. Мед.</i> Алопатичен. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЛОПА`ТИЯ</b> <i>ж. Мед.</i> Метод на лечение, при който болестите се лекуват със средства, предизвикващи в организма явления, противоположни на симптомите на лекуваната болест, за разлика от хомеопатичните методи. | |
| − | + | — От гр. ᾰλλος ’друг’{{попр|Добавяне на интервал.}} + πάφος ’болка’. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЛОПЛА`СТИКА</b> <i>ж. Нов.</i> Замяна на органи на човек или техни части с чужди по органичен състав вещества като пластмаси, метали и др. <i>От всички видове пластики сега най-често се предпочита несвободната автопластика, т. е. използват се местни тъкани, по съседство, без при това да се прекъсва целостта на кожата .. Прилагат се също и чужди по органичен състав вещества, като пластмаси, метали и др. Това е така наречената алопластика.</i> З, 1969, бр. 1, 11. | |
| + | |||
| + | — От гр. ᾰλλος ’друг’{{попр|Добавяне на интервал.}} + πλαστός ’моделиран’. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЛО`САМ</b>. Вж. <em>алосвам</em>. | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЛО`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>ало`сам</b>, -аш, <i>св., прех. Диал.</i> Боядисвам, вапсвам алено;{{попр|Замяна на точка с точка и запетайка.}} <b>алосвам се</b>, <b>алосам се</b> <i>страд.</i> | |
| − | — | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник .., 1951. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЛО`СВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> алосвам <i>и от</i> алосвам се. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЛОТРО`ПЕН</b>, -пна, -пно, <i>мн.</i> -пни. <i>Хим. Прил. от</i> алотропия. <i>Като просто вещество въглеродът се среща в две алотропни видоизменения — диамант и графит.</i> Хим. VIII кл, 1964, 78. | |
---- | ---- | ||
| − | АЛОТРОПИ`ЧЕН, -чна, чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Хим.</i> Алотропен; алотропически. | + | <b>АЛОТРОПИ`ЧЕН</b>, -чна, чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Хим.</i> Алотропен; алотропически. |
---- | ---- | ||
| − | АЛОТРОПИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн | + | <b>АЛОТРОПИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, мн. -и, <i>прил. Хим.</i> Алотропен; алотропичен. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЛОТРО`ПИЯ</b> <i>ж. Хим.</i> Свойство на химическите елементи да съществуват във вид на няколко прости вещества, различни по строеж и свойства, в две или повече модификации (видоизменения). <i>Един елемент може да образува няколко прости вещества. Например от елемента кислород са известни две прости вещества — обикновен кислород и озон. Те се различават само по броя на атомите си и се наричат алотропни форми, а самото явление — алотропия.</i> Кр. Кулелиев и др., Ф, 8. | |
| − | — От гр. | + | — От гр. ᾰλλος ’друг’{{попр|Добавяне на интервал.}} + τροπή ’изменение’. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЛОФО`Н</b> <i>м. Езикозн.</i> Конкретна реализация на фонема в речта в комбинация с други звукове. | |
| − | — От гр. | + | — От гр. ᾰλλος ’друг’{{попр|Добавяне на интервал.}} + φωνή ’глас’ през англ. allophone или рус. аллофон. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЛОХТО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Геол.</i> За скали и полезни изкопаеми — който се намира не на мястото на първоначалното си образуване, а е пренесен или натрупан в резултат на геологични процеси на това място. <i>Противоп.</i> автохтонен. <i>Други от пластовете не са на своето първоначално място, а са претърпели повече или по-малко преместване. Наричат ги алохтонни.</i> Гр. Николаев и др., ОГ, 119-120. <i>Въглищата се разделят още на алохтонни и автохтонни.</i> Г. Георгиев, П, 229. | |
| − | |||
| − | — който се намира не на мястото на първоначалното си образуване, а е пренесен или натрупан в резултат на геологични процеси на това място. <i>Противоп.</i> автохтонен. <i>Други от пластовете не са на своето първоначално място, а са претърпели повече или по-малко преместване. Наричат ги | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЛОХТО`НИ</b> само <i>мн. Биол.</i> Организми (животни или растения), които се срещат, съществуват в състава на флората или фауната на някаква местност, но в процеса на еволюцията са възникнали някъде на друго място. <i>Противоп.</i> автохтони. | |
| − | — От гр. | + | — От гр. ᾰλλος ’друг’{{попр|Добавяне на интервал.}} + χτων ’земя’. |
---- | ---- | ||
| − | АЛПАКА<sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. Сплав от мед, никел и цинк, подобна по вид и качества на сребро, от която се правят прибори за хранене и др. | + | <b>АЛПАКА`</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. Сплав от мед, никел и цинк, подобна по вид и качества на сребро, от която се правят прибори за хранене и др. |
2. <i>Събир.</i> Прибори, съдове, изделия от такава сплав. | 2. <i>Събир.</i> Прибори, съдове, изделия от такава сплав. | ||
— От амер. | — От амер. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 15:23, 24 юли 2013
4. Съветските медици употребяват препарати от алое при изгаряния, при дълго незарастващи рани и язви, при изтощен и понижен апетит, при очни заболявания. ВН, 1958, бр. 2033, 4.
2. Сгъстен сок от листата на такова растение; сабур. И гънеше се [от стаята на Боян Мага] до сводовете тъмен мириз на ладан, .., алое и амбра. Н. Райнов, КЦ, 29.
— Гр. ἀλόη. — Друга форма: ало`й.
АЛО`ЕН, -а, -о, мн. -и и — о`йна, -о`йно, мн. -о`йни. Остар. Прил. от алое. В полите на хълмовцете, .., видях саморасъл тютюн, хубави алойни растения. П. Р. Славейков, РО (превод), 57.
АЛОКУ`ЦИЯ ж. Книж. Кратко слово, обикн. официално тържествено.
— От лат. allocutio.
АЛОМО`РФА ж. Езикозн. Текстова реализация, разновидност на морфема в комбинация с други звукове и морфеми.
— От гр. ᾰλλος ’друг’ + μορφή ’форма’ през англ. allomorph или рус. алломорф.
АЛО`НГА ж. 1. Хим. Стъклена тръбичка, извита под ъгъл, която се поставя като удължител на гърлото на реторта и др.
2. Спец. Уред за улавяне на некондензирани цинкови пари при добиване на цинк.
3. Рядко. Празен лист, добавен към книга, за залепване на карти или таблици.
4. Търг. Допълнителен лист, приложение към чек за вписване на забележки.
— От фр. allonge ’удължение, удължител’ или нем. Allonge.
АЛОНИ`М м. Книж. Вариантно или друго име на лице, географски обект и др.
— От гр. ᾰλλος ’друг’ + ̆ονυμα ’име’.
АЛОПА`Т м. Мед. Лекар, който лекува чрез алопатия.
АЛОПАТИ`ЧЕН* -чна, -чно, мн. -чни. Мед. Прил. от алопат и от алопатия; алопатически.
АЛОПАТИ`ЧЕСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Мед. Алопатичен.
АЛОПА`ТИЯ ж. Мед. Метод на лечение, при който болестите се лекуват със средства, предизвикващи в организма явления, противоположни на симптомите на лекуваната болест, за разлика от хомеопатичните методи.
— От гр. ᾰλλος ’друг’* + πάφος ’болка’.
АЛОПЛА`СТИКА ж. Нов. Замяна на органи на човек или техни части с чужди по органичен състав вещества като пластмаси, метали и др. От всички видове пластики сега най-често се предпочита несвободната автопластика, т. е. използват се местни тъкани, по съседство, без при това да се прекъсва целостта на кожата .. Прилагат се също и чужди по органичен състав вещества, като пластмаси, метали и др. Това е така наречената алопластика. З, 1969, бр. 1, 11.
— От гр. ᾰλλος ’друг’* + πλαστός ’моделиран’.
АЛО`САМ. Вж. алосвам.
АЛО`СВАМ, -аш, несв.; ало`сам, -аш, св., прех. Диал. Боядисвам, вапсвам алено;* алосвам се, алосам се страд.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник .., 1951.
АЛО`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от алосвам и от алосвам се.
АЛОТРО`ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни. Хим. Прил. от алотропия. Като просто вещество въглеродът се среща в две алотропни видоизменения — диамант и графит. Хим. VIII кл, 1964, 78.
АЛОТРОПИ`ЧЕН, -чна, чно, мн. -чни, прил. Хим. Алотропен; алотропически.
АЛОТРОПИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Алотропен; алотропичен.
АЛОТРО`ПИЯ ж. Хим. Свойство на химическите елементи да съществуват във вид на няколко прости вещества, различни по строеж и свойства, в две или повече модификации (видоизменения). Един елемент може да образува няколко прости вещества. Например от елемента кислород са известни две прости вещества — обикновен кислород и озон. Те се различават само по броя на атомите си и се наричат алотропни форми, а самото явление — алотропия. Кр. Кулелиев и др., Ф, 8.
— От гр. ᾰλλος ’друг’* + τροπή ’изменение’.
АЛОФО`Н м. Езикозн. Конкретна реализация на фонема в речта в комбинация с други звукове.
— От гр. ᾰλλος ’друг’* + φωνή ’глас’ през англ. allophone или рус. аллофон.
АЛОХТО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Геол. За скали и полезни изкопаеми — който се намира не на мястото на първоначалното си образуване, а е пренесен или натрупан в резултат на геологични процеси на това място. Противоп. автохтонен. Други от пластовете не са на своето първоначално място, а са претърпели повече или по-малко преместване. Наричат ги алохтонни. Гр. Николаев и др., ОГ, 119-120. Въглищата се разделят още на алохтонни и автохтонни. Г. Георгиев, П, 229.
АЛОХТО`НИ само мн. Биол. Организми (животни или растения), които се срещат, съществуват в състава на флората или фауната на някаква местност, но в процеса на еволюцията са възникнали някъде на друго място. Противоп. автохтони.
— От гр. ᾰλλος ’друг’* + χτων ’земя’.
АЛПАКА`1, мн. няма, ж. 1. Сплав от мед, никел и цинк, подобна по вид и качества на сребро, от която се правят прибори за хранене и др.
2. Събир. Прибори, съдове, изделия от такава сплав.
— От амер.
