Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/729“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
м (Туй-онуй) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
неже е известен — нищо не струва, нищо не пречи, нищо не представлява. С <i>дявола сме добре, какво бива и на Господа малко тамян да покадим — за зор заман.</i> Ал. Константинов, БГ, 45. <i>Аз .. , за да не ходя до градът, давам един грош повече и си свършвам работата, какво бива от един грош.</i> Дун., 1866, бр. 117, 1. | неже е известен — нищо не струва, нищо не пречи, нищо не представлява. С <i>дявола сме добре, какво бива и на Господа малко тамян да покадим — за зор заман.</i> Ал. Константинов, БГ, 45. <i>Аз .. , за да не ходя до градът, давам един грош повече и си свършвам работата, какво бива от един грош.</i> Дун., 1866, бр. 117, 1. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БИ`ВА МЕ</b> <i>несв., непрех. Разг.</i> 1. В състояние съм да извърша нещо, защото имам необходимите качества, възможности за това; годен съм, способен съм, струвам.- <i>Ти си способен хлапак!— каза той. — Бива те, няма що.</i> П. Вежинов, ЗЧР, 80. | + | <b>БИ`ВА МЕ</b> <i>несв., непрех. Разг.</i> 1. В състояние съм да извърша нещо, защото имам необходимите качества, възможности за това; годен съм, способен съм, струвам.- <i>Ти си способен хлапак!— каза той. — Бива те, няма що.</i> П. Вежинов, ЗЧР, 80. <i>— Ами синът?- Той е вече голям,.. — Какъв иска да става ?-Инженер. Бива го в учението. Н.</i> Стефанова, РП, 40. <i>— Ти не можеш да храниш жена. Не те бива за нищо.</i> Д. Талев, СК, 110. <i>Не го биваше вече старото училище. Изживяло си беше века.</i> Елин Пелин, ПР, 66. // С частица с и (за усилване). Понякога <i>ирон.</i> Притежавам (не притежавам) положителни качества; съм (не съм) добър, годен, хубав. <i>Всяка сутрин аз ставам рано, оглеждам небето и казвам: — И днес времето си го бива.</i> К. Калчев, ПИЖ, 140. <i>— Хубавичко момиче, бива си го! — и господинът лукаво намигна на Рилски.</i> К. Петканов, В, 241. <i>— Пък и нашето адвокатче си го бива! Без него нищо нямаше да постигнем!...</i> К. Калчев, ПИЖ, 90. |
| − | 2. С отриц. н е. Не съм в добро положение, в тежко положение съм, зле съм. | + | 2. С отриц. н е. Не съм в добро положение, в тежко положение съм, зле съм. <i>— Ала, нека ти кажа бате, че хич не ни бива. Ние сме здравата осиромашали.</i> Д. Немиров Б, 59. |
<i>— Слушай, Поне, не ни бива таз година, храните бяха слаби, цена няма. Не^можем да отворим очите си от борчове.</i> И. Йовков, ЧКГ, 231. | <i>— Слушай, Поне, не ни бива таз година, храните бяха слаби, цена няма. Не^можем да отворим очите си от борчове.</i> И. Йовков, ЧКГ, 231. | ||
| − | 3. С отриц. н е. Здравословно или психически не се чувствувам добре, неразположен съм, болен или без настроение съм. | + | 3. С отриц. н е. Здравословно или психически не се чувствувам добре, неразположен съм, болен или без настроение съм. <i>— Детето ми е болно. Не го бива, надви го болестта.</i> Й. Йовков, А, 71, <i>— Простинал ли е, не знам, нещо не го бива, та е полегнал.</i> Кр. Григоров, Н, 29. <i>— Трети ден не е ял. .. Днеска хич не го бива.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 604. |
<i>— Тоя Косан не го бива днес. Искам да река, че е добт?р соколджия, но сега ума му е другаде.</i> Й. Йовков, СЛ, 35. | <i>— Тоя Косан не го бива днес. Искам да река, че е добт?р соколджия, но сега ума му е другаде.</i> Й. Йовков, СЛ, 35. | ||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
О Гледам като бивол. <i>Разг. Неодобр.</i> Втренчено, тъпо гледам. Търпя като бивол. <i>Разг.</i> Много, извънредно много търпя. На бивола окото все в просото. <i>Разг.</i> Употребява се за човек, който често и в неподходящи моменти показва определена своя слабост към нещо. Правя от мухата бивол. <i>Разг</i>. Отдавам прекалено голямо значение на нещо, преувеличавам го. | О Гледам като бивол. <i>Разг. Неодобр.</i> Втренчено, тъпо гледам. Търпя като бивол. <i>Разг.</i> Много, извънредно много търпя. На бивола окото все в просото. <i>Разг.</i> Употребява се за човек, който често и в неподходящи моменти показва определена своя слабост към нещо. Правя от мухата бивол. <i>Разг</i>. Отдавам прекалено голямо значение на нещо, преувеличавам го. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БИВОЛАР</b><sup>1</sup>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Човек, който отглежда или пасе биволи. <i>От незапомнено време Раловци — .. — бяха биволари. Много семейства от селото след войните смениха биволите с говеда като по-леки за гледане, .. — но Раловци си останаха биволари.</i> Ил. Волен, МДС, 149. | + | <b>БИВОЛАР</b><sup>1</sup>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Човек, който отглежда или пасе биволи. <i>От незапомнено време Раловци — .. — бяха биволари. Много семейства от селото след войните смениха биволите с говеда като по-леки за гледане, .. — но Раловци си останаха биволари.</i> Ил. Волен, МДС, 149. <i>— Никола, любе, Никола, / я не ти станах биулар, / биу-лето ти да паса!</i> Нар. пес., СбНУ X, 28. |
---- | ---- | ||
<b>БИВОЛАР</b><sup>2</sup>, -ят, -я, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал.</i> Вид едър фасул. | <b>БИВОЛАР</b><sup>2</sup>, -ят, -я, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал.</i> Вид едър фасул. | ||
Версия от 20:12, 17 юни 2013
неже е известен — нищо не струва, нищо не пречи, нищо не представлява. С дявола сме добре, какво бива и на Господа малко тамян да покадим — за зор заман. Ал. Константинов, БГ, 45. Аз .. , за да не ходя до градът, давам един грош повече и си свършвам работата, какво бива от един грош. Дун., 1866, бр. 117, 1.
БИ`ВА МЕ несв., непрех. Разг. 1. В състояние съм да извърша нещо, защото имам необходимите качества, възможности за това; годен съм, способен съм, струвам.- Ти си способен хлапак!— каза той. — Бива те, няма що. П. Вежинов, ЗЧР, 80. — Ами синът?- Той е вече голям,.. — Какъв иска да става ?-Инженер. Бива го в учението. Н. Стефанова, РП, 40. — Ти не можеш да храниш жена. Не те бива за нищо. Д. Талев, СК, 110. Не го биваше вече старото училище. Изживяло си беше века. Елин Пелин, ПР, 66. // С частица с и (за усилване). Понякога ирон. Притежавам (не притежавам) положителни качества; съм (не съм) добър, годен, хубав. Всяка сутрин аз ставам рано, оглеждам небето и казвам: — И днес времето си го бива. К. Калчев, ПИЖ, 140. — Хубавичко момиче, бива си го! — и господинът лукаво намигна на Рилски. К. Петканов, В, 241. — Пък и нашето адвокатче си го бива! Без него нищо нямаше да постигнем!... К. Калчев, ПИЖ, 90.
2. С отриц. н е. Не съм в добро положение, в тежко положение съм, зле съм. — Ала, нека ти кажа бате, че хич не ни бива. Ние сме здравата осиромашали. Д. Немиров Б, 59.
— Слушай, Поне, не ни бива таз година, храните бяха слаби, цена няма. Не^можем да отворим очите си от борчове. И. Йовков, ЧКГ, 231.
3. С отриц. н е. Здравословно или психически не се чувствувам добре, неразположен съм, болен или без настроение съм. — Детето ми е болно. Не го бива, надви го болестта. Й. Йовков, А, 71, — Простинал ли е, не знам, нещо не го бива, та е полегнал. Кр. Григоров, Н, 29. — Трети ден не е ял. .. Днеска хич не го бива. Ст. Дичев, ЗС I, 604.
— Тоя Косан не го бива днес. Искам да река, че е добт?р соколджия, но сега ума му е другаде. Й. Йовков, СЛ, 35.
БИВАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от бивак. В един само миг изникват безбройни биваци. . Но звездите на небето не са толкоз много, колкото са с§етналтпе точки на бивачните огньове. Й. Йовков, ПК, 91. Бивачни съоръжения.
— От рус. бивачнь1Й. Друга (остар.) форма: бивоачсн от рус.
БИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Само в съчет.: Бивни зъби. Книж. Бивни. Направи ми впечатление, че слоновете нямаха бивни зъби. Амал ми обясни, че те са отсечени и продадени. Ек. Мечкова, СМ, 60. През Неогена достигат широко развитие хобо-тните бозайници, какъвто е бил например мастодонът. Резците му били удължени до 1,5 м, наречени бивни зъби, и му служели като орган за отбрана. Геол. IX кл, 168.
бивачен
БИ`ВНИ мн., ед. (рядко) би`вен м. Книж. У някои бозайници (слон, мамут, морж, глиган и др.) — един или два силно развити резеца или кучешки зъби, които стърчат от устата и служат за нападение и защита. Когато слонът връхлетял върху него, Екли успял да сграбчи бивните му и да ги насочи тъй че те се забили в земята. К, 1963, кн. 3, 6. И започнале да са бият, момък със саб-лята, а глиган със страшните си бивни, които биле като две сабли. Нар. прик., СбНУ LVI, 39.
— Рус. бивни.
БИ`ВНИЦИ мн., ед. (рядко) би`вник, след числ. -ка, м. Бивни. Мастодонът .. също е бродил из нашите земи. Напоследък се намериха от него добре запазени долни челюсти, бивници и бедра. ПН, 1935, кн. 8-9, 123.
БИ`ВОЛ м. Едро рогато тревопасно животно с черна кожа, което се отглежда за мляко, месо и др. и се използува за впрягане. Bos bubalus. Едри биволи влачат ралата и след тях вървят орачи, и те черни като тях. Й. Йовков, Разк. II, 7. Един кротък бивол лежеше край водата и си преживяше. Г. Караславов, СбХ, 128. Из тръстиката, под приведените върби, се разхождаше важно фламинго, а татък към завоя плуваха диви биволи, подали само муцуните и дебелите си рога. П. Бобев, ГЕ, 59-60. Та [малка мома] изтъка бито платно, / па го простре на вратника. / Мина бивол, почеса се. Нар. пес., СбВСтТ, 18. // Мъжкото животно от този вид. Имаме и бивол, и биволица в къщи.
О Гледам като бивол. Разг. Неодобр. Втренчено, тъпо гледам. Търпя като бивол. Разг. Много, извънредно много търпя. На бивола окото все в просото. Разг. Употребява се за човек, който често и в неподходящи моменти показва определена своя слабост към нещо. Правя от мухата бивол. Разг. Отдавам прекалено голямо значение на нещо, преувеличавам го.
БИВОЛАР1, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който отглежда или пасе биволи. От незапомнено време Раловци — .. — бяха биволари. Много семейства от селото след войните смениха биволите с говеда като по-леки за гледане, .. — но Раловци си останаха биволари. Ил. Волен, МДС, 149. — Никола, любе, Никола, / я не ти станах биулар, / биу-лето ти да паса! Нар. пес., СбНУ X, 28.
БИВОЛАР2, -ят, -я, мн. няма, м. Диал. Вид едър фасул.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БИВОЛАРКА ж. Жена биволар. На купчинка камъни недалеч от кравефермата
биволарка
