Page:RBE Tom1.djvu/582

ва промича сега тънките си зари, право навръх главите на уморените ни пътници. Беднички! Те не погледват нагоре да видят, че вече пладне заминува. Ил. Блъсков, ИС, 105.

---

БЕДНО нареч. 1. В бедност, като беден човек; сиромашки. Противоп. богато. Те разполагаха само с две тесни кушетки, на които спяха последователно, .. Живееха скромно, почти бедно и спестяваха всичките си пари. Ал. Бабек, МЕ, 168. // С малко, с недостатъчни материални средства; сиромашки. Противоп. богато. Той беше въз-стар човек, .. , облечен вехто и бедно. Ив. Вазов, Съч. XI, 79-80.

2. Не колкото трябва, колкото е необходимо; недостатъчно, оскъдно. Противоп. богато. Стаицата, малка и бедно постлана, .., служеше за гостна. Ив. Вазов, Съч. IX, 90. Григор стои на улицата и като че дебне някоя жертва, пристъпва и се взира в бедно осветената улица. Ал. Константинов, Съч. I, 279.

3. Прен. Без духовен живот, с малко, с недостатъчни интереси; ограничено. Народ, който си познае битието и сможе да се изкаже в литературата си, има богат и пълен живот, а без това той живее сляпо, бедно. Н. Бончев, Съч. I, 150.

---

БЕДНОРИ`Я, мн. няма, ж. Събир. Простонар. Най-бедният слой от населението; беднота, сиромашия, беднотия. Ванко беше някакъв дребен чиновник в околийското управление и живееше в началото на чикма-ка. С една дума — нито при беднорията в чикмака, нито на главната улица при по-заможните. П. Здравков, НД, 60. Довлякъл още по-големи тефтери. Емнал беднорията. Двама стражари заизкарвали де що намерят добиче по оборите. Кр. Григоров, Р, 54.

---

БЕДНОСТ, -тта, мн, няма, ж. 1. Липса на достатъчно материални средства, необходими за съществувание; немотия, оскъдица, беднота, беднотия, сиромашия. Противоп. богатство. Аз посетих по-после тия приоблачни жилища. Каква бедност и окаянство в тях! Хората живеят в непосредствено съседство със скотовете. Ив. Вазов, Съч. ХУП, 47. Паднал съм в такава бедност, чтото, освен че съм останал гол и бос, но ся нуждая даже и за насущния си хляб. Хр. Ботев, Съч. 1929, 380. Млада беше тя, живяла бе все в бедност и би искала да има хубав свой дом. Д. Талев, И, 315. Мъчеше ме мисълта за дрехите ми, моите вехти износени дрехи. Чудно — струва ми се, че пръв път през това утро се пробуди у мене мисълта за бедността ми. Г. Райчев, Избр. съч. II, 113. Истинска бедност лъха от цялото му облекло: бяла риза, .. , кърпена на много места; джемадан, сиви потури, червен jгояс — всичко вето, оръфано, кърпено. И. Йовков, Б, 161.

---

БЕДНО

2. Обикн. с опред. или предл. на, откъм. Ограниченост в количеството на нещо, недостатъчност от нещо. Противоп. богатство. С малкото количество на планктона е свързана сравнителната бедност на морето откъм риба. Д. Богданов, ТА, 12 .В общата оценка за състоянието на съвременната ни драма М. Андонов изтъкна на първо място нейната тематична бедност. Той правилно подчерта, че нашата нова драма още не е успяла да обхване и отрази задоволително разнообразието на нашия живот. С, 1951, кн. 11, 160. Бедност на растителността. // Липса на интереси, познания и под.; ограниченост. Големанов на Н. Попов е страшен и жалък едновременно. Жалък поради своята умствена бедност и парадоксалните си амбиции, но страшен, твърде страшен с паричното си могъщество. НК, 1958, бр. 44, 6.

3. Прен. Обикн. с предл. на. Липса на разнообразие във формата и съдържанието на нещо (изразено със съществителното след предлога); еднообразие, неизразителност. Противоп. богатство. Посетителят в театъра не бива да чува не само употребата на едни и същи думи, свидетелство за бедност на езика, а и думи с менливи ударения. Н. Лилиев, Съч. III, 118. Наистина, няколко къщи и кошари са кацнали в далечината като кръпки към бедността на пейзажа. Л. Стоянов, X, 35.

О По бедност. Остар. Безплатно (поради липса на средства, защото е беден, без средства). — Нямам нито петак. Работа няма никъде. Мъжът ми е на фронта, помощта не дават!. . — Ето ти рецептата. Иди отвъд в общинската аптека да еземеш по бедност праховете. П. Здравков, НД, 82-83. Свидетелство за бедност. Документ за лошо материално положение, издаван в миналото у нас, който е служел за освобождаване от данъци, държавни такси и пр. Баща му нямаше пари да го издържа, а понеже все пак вземаше някаква заплата, не би могъл да извади и свидетелство за бедност, за да не плаща учебни такси. П. Спасов, ХлХ, 83-84.

---

БЕДНОТА, мн. няма, ж. Книж. 1. Бедност. По лицето му бе изписана горчива усмивка. Дядо се смееше на себе си, смееше се на ралото, на кравите, на едрата ръжена слама —.., на цялата ни беднота. Кр. Григоров, ОНУ, 47. Между своите не свой, 1 аз живея в беднота... П. Р. Славейков, Избр. пр I, 174.

2. Събир. Бедният слой от населението; бед-нория, беднотия, сиромашия. Строго лъщели белите колосани яки на окръжните съветници, трептели сърмените одежди на поповете, отзад плътно се притискала шаячната тълпа на еснафите и градската беднота... Н. Тихолов, ДКД, 130. Редом с котленската беднота в града възниква и чорбаджийството. Й. Радичков и др., ГСП,

---

БЕДНОТА