Разлика между версии на „Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/387“
(→Некоригирана) |
м (→Коригирана: Потвърждение) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | <i>нарцистичният</i>, който търси собственото Аз и го открива в <i>Alter Ego</i>. Този последен момент има важно значение за патологията, но не е пряко свързан с обсъжданата тук тема. | |
| − | + | 9. Онези, за които това ще се стори «кощунствено», трябва да прочетат изследванията за отношенията между майката и детето, направени от X. Елис, които почти съвпадат по смисъл с нашите (<i>Das Geschlechtsgefühl</i>, S. 16). | |
| − | + | 10. Обяснението на произхода на детския страх дължа на едно тригодишно{{попр|Правописна грешка „триггодишно“.}} момче, което чух да се моли от една тъмна стая: «Леличко, говори с мен, страхувам се, защото е толкова тъмно.» Лелята му отговаря: «Защо ти е нужно това? Нали не ме виждаш?» «Това няма значение — отвръща детето, — когато някой говори, става светло.» Следователно то се страхува не от тъмнината, а от липсата на любимия човек и е в състояние да обещае, че ще се успокои, когато получи доказателство за неговото присъствие. Фактът, че невротичният страх произлиза от либидото, както оцетът от виното, е един от значителните резултати на психоаналитичното изследване. По-нататъшното обсъждане на този проблем вж. в моите «Лекции по увод в психоанализата», където обаче все пак не е дадено окончателно обяснение. | |
| − | + | 11. Вж. казаното за избора на обекта при детето и по-точно параграфа за двукратния избор на обект и «нежната ориентация» в първия раздел на настоящата книга. | |
| − | + | 12. Ограничаването на кръвосмешението навярно принадлежи към историческите завоевания на човечеството и подобно на другите нравствени изисквания е фиксирано у много индивиди чрез органично наследяване. (Вж. моя труд «Тотем и табу», 1913.) Все пак психоаналитичното изследване показва колко интензивно все още се бори всеки поотделно в своето развитие с изкушенията на кръвосмешението и колко често му се поддава в своята фантазия и дори в действителността. | |
| − | + | 13. Фантазиите в периода на половото съзряване са свързани с прекратяването на инфантилното сексуално изследване в детството и обхващат още част от латентния период. Те могат да бъдат напълно или в по-голямата си част несъзнавани и затова често е невъзможно да се открият моментите на тяхната поява. Те имат голямо значение за възникване на различните симптоми, тъй като са непосредственото предварително стъпало към тях, но представляват онези форми, в които изтласканите компоненти | |
Текуща версия към 15:26, 13 януари 2013
нарцистичният, който търси собственото Аз и го открива в Alter Ego. Този последен момент има важно значение за патологията, но не е пряко свързан с обсъжданата тук тема.
9. Онези, за които това ще се стори «кощунствено», трябва да прочетат изследванията за отношенията между майката и детето, направени от X. Елис, които почти съвпадат по смисъл с нашите (Das Geschlechtsgefühl, S. 16).
10. Обяснението на произхода на детския страх дължа на едно тригодишно* момче, което чух да се моли от една тъмна стая: «Леличко, говори с мен, страхувам се, защото е толкова тъмно.» Лелята му отговаря: «Защо ти е нужно това? Нали не ме виждаш?» «Това няма значение — отвръща детето, — когато някой говори, става светло.» Следователно то се страхува не от тъмнината, а от липсата на любимия човек и е в състояние да обещае, че ще се успокои, когато получи доказателство за неговото присъствие. Фактът, че невротичният страх произлиза от либидото, както оцетът от виното, е един от значителните резултати на психоаналитичното изследване. По-нататъшното обсъждане на този проблем вж. в моите «Лекции по увод в психоанализата», където обаче все пак не е дадено окончателно обяснение.
11. Вж. казаното за избора на обекта при детето и по-точно параграфа за двукратния избор на обект и «нежната ориентация» в първия раздел на настоящата книга.
12. Ограничаването на кръвосмешението навярно принадлежи към историческите завоевания на човечеството и подобно на другите нравствени изисквания е фиксирано у много индивиди чрез органично наследяване. (Вж. моя труд «Тотем и табу», 1913.) Все пак психоаналитичното изследване показва колко интензивно все още се бори всеки поотделно в своето развитие с изкушенията на кръвосмешението и колко често му се поддава в своята фантазия и дори в действителността.
13. Фантазиите в периода на половото съзряване са свързани с прекратяването на инфантилното сексуално изследване в детството и обхващат още част от латентния период. Те могат да бъдат напълно или в по-голямата си част несъзнавани и затова често е невъзможно да се открият моментите на тяхната поява. Те имат голямо значение за възникване на различните симптоми, тъй като са непосредственото предварително стъпало към тях, но представляват онези форми, в които изтласканите компоненти
