Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/118

кога кокошчицата пораства от яйцето? Когато го оставят намира ли? А може ли да се яде?»

Обяснявам му.

Ханс: «Е, да, нека го оставим на кокошката, тогава ще порасне пиленце. Ще го опаковаме в сандък и ще го изпратим в Гмунден.»

По един смел начин Ханс взима в свои ръце воденето на анализа, тъй като родителите му забавят отдавна необходимите обяснения, и в блестяща форма на симптоматично действие им показва: «Виждате ли, така си представям аз раждането.»

Онова, което е обяснявал на бавачката за смисъла на играта с куклата, е било неискрено, а пред бащата той направо го отрича и казва, че само е искал да види Wiwimacher-a. След като бащата за компенсация му разказва за произхода на пиленцата от яйца, неговата неудовлетвореност, недоверието и наличните познания се съединяват в прекрасна насмешка, която в последните си думи съдържа вече определен намек за раждането на сестра му.

Аз: «На какво си игра с куклата?»

Ханс: «Казвах й: Грета.»

Аз: «Защо?»

Ханс: «Защото казвах: Грета.»

Аз: «Кого изобразяваше?»

Ханс: «Грижех се за нея като за истинско дете.»

Аз: «Би ли искал да имаш малко момиченце?» '

Ханс: «О, да. Защо не? Бих искал да имам, но мама не бива да има, не искам това.»

(Той често говореше така. Страхуваше се, че третото дете още повече ще намали неговите права.)

Аз: «Нали само жените имат деца?»

Ханс: «Аз ще имам момиченце.»

Аз: «Откъде ще го вземеш?»

Ханс: «Ами от щъркела. Той ще извади момиченцето, ще го сложи в яйце и от яйцето ще излезе още една Ана, още една Ана. А от Ана ще има още една Ана. Не, ще излезе само една Ана.»

Аз: «Много ли ти се иска да имаш момиченце?»

Ханс: «Да, догодина ще имам едно, което също ще