Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/218“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (→‎Некоригирана)
м (→‎Некоригирана)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
<i>Византия използувала за борба срещу славяните.</i> Ст. Михайлов, БС, /8. <i>А цар Крум се биеше за земя и народ с авари и ромеи. Н.</i> Райнов, ВДБ, 41. <i>Аварите, един номадски народ от тюркски произход .. опустошавали свободно римската държава и се намирали в добри отношения с лонгобардския двор.</i> Ил. Велков, Пр., 1952, кн.6, 106.
 
<i>Византия използувала за борба срещу славяните.</i> Ст. Михайлов, БС, /8. <i>А цар Крум се биеше за земя и народ с авари и ромеи. Н.</i> Райнов, ВДБ, 41. <i>Аварите, един номадски народ от тюркски произход .. опустошавали свободно римската държава и се намирали в добри отношения с лонгобардския двор.</i> Ил. Велков, Пр., 1952, кн.6, 106.
  
−
<b>АВАРИАНТЕН,</b> -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Спец.</i> Неизменен, непроменлив. <i>Ава-риантна система.</i>
+
АВАРИАНТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Спец.</i> Неизменен, непроменлив. <i>Ава-риантна система.</i>
  
−
<b>— От гр. а 'не, без' + лат. varians, -ntis 'променлив'.</b>
+
— От гр. а 'не, без' + лат. varians, -ntis 'променлив'.
  
−
<b>АВАРИЕН,</b> -ййна, -ййно, <i>мн.</i> -ййни, <i>прил.</i> 1. Който е свързан с авария. <i>Авариен случай.</i>
+
АВАРИЕН, -ййна, -ййно, <i>мн.</i> -ййни, <i>прил.</i> 1. Който е свързан с авария. <i>Авариен случай.</i>
  
 
2. Който е предназначен за отстраняване на аварии или за предотвратяване на аварии. В <i>случай на пропукване на пода, металът може да изтече и да се излее в помещението. За да не се допусне това, пред отвора за изпускане на метала, около пода на пещта, се строи авариен приемник.</i> Ц. Цветков, М, 274. <i>Скривалището трябва да има не по-малко от два входа, разположени на различни страни, а също така и авариен изход.</i> Н. Иванов и др., ГО, 68. <i>Авариен ремонт. Аварийна група. Аварийна кола. Аварийна спирачка. Аварийна ролка.</i>
 
2. Който е предназначен за отстраняване на аварии или за предотвратяване на аварии. В <i>случай на пропукване на пода, металът може да изтече и да се излее в помещението. За да не се допусне това, пред отвора за изпускане на метала, около пода на пещта, се строи авариен приемник.</i> Ц. Цветков, М, 274. <i>Скривалището трябва да има не по-малко от два входа, разположени на различни страни, а също така и авариен изход.</i> Н. Иванов и др., ГО, 68. <i>Авариен ремонт. Аварийна група. Аварийна кола. Аварийна спирачка. Аварийна ролка.</i>
  
−
<b>АВАРИЙНО.</b> <i>Нареч. от</i> авариен (в 1 знач.); поради авария. <i>Никой не вярваше на разказите на местните жители, че на остров Комодо живеят огромни змейове.. Така реагира светът и на разказа на един пилот, приземил се аварийно на острова.</i> П, 1979, бр. 27, 9. [Самолетът] <i>ще направи опит да кацне аварийно на летището.</i> ДТ, 2000, бр. 30, 25.
+
АВАРИЙНО. <i>Нареч. от</i> авариен (в 1 знач.); поради авария. <i>Никой не вярваше на разказите на местните жители, че на остров Комодо живеят огромни змейове.. Така реагира светът и на разказа на един пилот, приземил се аварийно на острова.</i> П, 1979, бр. 27, 9. [Самолетът] <i>ще направи опит да кацне аварийно на летището.</i> ДТ, 2000, бр. 30, 25.
  
−
<b>АВАРИ`ЙНО СТ,</b> -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Наличие на авария. <i>Снижаване на аварий-ността.</i>
+
АВАРИ`ЙНО СТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Наличие на авария. <i>Снижаване на аварий-ността.</i>
  
−
<b>АВАРИ`РАЛ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. св. деят. от</i> аварирам като <i>прил.</i> За транспортно средство, машина, инсталация и др.
+
АВАРИ`РАЛ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. св. деят. от</i> аварирам като <i>прил.</i> За транспортно средство, машина, инсталация и др.
  
 
— който не може да извършва нормалната си работа поради авария. <i>Световните океани станаха гроб за хиляди хора и депо за аварирали кораби.</i> ДТ, 1999, бр. 320, 14. <i>В такива случаи</i> [при реакторна злополука] <i>може да се получи значителна концентрация на радиоактивни замърсявания около авариралия реактор.</i> Л. Манолов, РА, 51.
 
— който не може да извършва нормалната си работа поради авария. <i>Световните океани станаха гроб за хиляди хора и депо за аварирали кораби.</i> ДТ, 1999, бр. 320, 14. <i>В такива случаи</i> [при реакторна злополука] <i>може да се получи значителна концентрация на радиоактивни замърсявания около авариралия реактор.</i> Л. Манолов, РА, 51.
  
−
<b>АВАРИ`РАМ,</b> -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> За транспортно средство, машина, инсталация и др. — претърпявам авария (в 1 знач.) <i>Скоро след напускане на пристанищната акватория корабът аварира.</i>
+
АВАРИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> За транспортно средство, машина, инсталация и др. — претърпявам авария (в 1 знач.) <i>Скоро след напускане на пристанищната акватория корабът аварира.</i>
  
−
<b>АВАРИ`РАНЕ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> аварирам.
+
АВАРИ`РАНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> аварирам.
  
−
<b>АВАРИЯ</b> <i>ж.</i> 1. Внезапна повреда на транспортно средство (кораб, самолет, влак, автомооил и др.), при която се прекъсва нормалната му работа. <i>Мъртвата черна гемия се клатеше сред морето, безлюдна и запустяла, макар никакъв флаг на мачтата да не говореше за авария или болест.</i> П. Вежинов, ДБ, 271. — <i>Днес е много кално, другарю старши лейтенант, да не стане някоя авария с колите из тия дерета — забеляза веднъж старшината на ротата.</i> Кр. Кръстев, К, 57. <i>До този ден той</i> [корабът „Ахилес“. <i>беше претърпял деветнадесет аварии и три пожара, пет пъти беше влизал и излизал от основен ремонт.</i> Пл, 1979, кн. 8, 135-136. // <i>Разш.</i> Повреда на машина, инсталация, съоръжение. <i>Той стоеше прав между становете и внимателно наблюдаваше работата им. Беше свикнал отпреди да открива авариите само по тракането на машината.</i> К. Калчев, СТ, 201. — <i>Опичайте си ума. Машините трябва да вървят като часовници. Никакви задръжки, никакви аварии — разбирате ли?</i> Ем. Манов, ДСР, 487. <i>Специално на „Върли бряг“ най-трудна е работата на сондьорите. Жилите</i> [на рудите] <i>бягат надолу косо и зигзагообразно и тяхното проследяване с изкривени сонди е мъчна работа. Авариите при сондите са твърде често явление.</i> С, 1954, кн.З, 88.
+
АВАРИЯ <i>ж.</i> 1. Внезапна повреда на транспортно средство (кораб, самолет, влак, автомооил и др.), при която се прекъсва нормалната му работа. <i>Мъртвата черна гемия се клатеше сред морето, безлюдна и запустяла, макар никакъв флаг на мачтата да не говореше за авария или болест.</i> П. Вежинов, ДБ, 271. — <i>Днес е много кално, другарю старши лейтенант, да не стане някоя авария с колите из тия дерета — забеляза веднъж старшината на ротата.</i> Кр. Кръстев, К, 57. <i>До този ден той</i> [корабът „Ахилес“. <i>беше претърпял деветнадесет аварии и три пожара, пет пъти беше влизал и излизал от основен ремонт.</i> Пл, 1979, кн. 8, 135-136. // <i>Разш.</i> Повреда на машина, инсталация, съоръжение. <i>Той стоеше прав между становете и внимателно наблюдаваше работата им. Беше свикнал отпреди да открива авариите само по тракането на машината.</i> К. Калчев, СТ, 201. — <i>Опичайте си ума. Машините трябва да вървят като часовници. Никакви задръжки, никакви аварии — разбирате ли?</i> Ем. Манов, ДСР, 487. <i>Специално на „Върли бряг“ най-трудна е работата на сондьорите. Жилите</i> [на рудите] <i>бягат надолу косо и зигзагообразно и тяхното проследяване с изкривени сонди е мъчна работа. Авариите при сондите са твърде често явление.</i> С, 1954, кн.З, 88.
  
−
<b>218</b>
+
авариантен
−
 
 
−
<b>авариантен</b>
 
  
 
2. <i>Прен. Разг.</i> Несполука, неуспех, нещастие. <i>А на матурата пропадна тъкмо по математика, получи тройка. Всички преживяхме тежко тази авария и се срамувахме, че ние ще учим, а той ще върви войник.</i> Ем. Манов, МПЛ, 7.
 
2. <i>Прен. Разг.</i> Несполука, неуспех, нещастие. <i>А на матурата пропадна тъкмо по математика, получи тройка. Всички преживяхме тежко тази авария и се срамувахме, че ние ще учим, а той ще върви войник.</i> Ем. Манов, МПЛ, 7.
  
−
<b>О</b> <b>Морска авария.</b> <i>Юрид.</i> Ивънредни разходи, щети, пожертвувания, които са направени съзнателно, за да се спаси кораб и превозвана с него стока от опасност.
+
О Морска авария. <i>Юрид.</i> Ивънредни разходи, щети, пожертвувания, които са направени съзнателно, за да се спаси кораб и превозвана с него стока от опасност.
  
−
<b>— От араб. през гр. otpapia и итал. avaria — Търг. ръководство, 1858 (вж. JI. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960, с.176).</b>
+
— От араб. през гр. otpapia и итал. avaria — Търг. ръководство, 1858 (вж. JI. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960, с.176).
  
−
<b>АВАРСКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до авари. <i>Ескус бил разорен през VI в. По време на аварските нашествия.</i> Ст. Михайлов, БС, 126. <i>Аварски каганат.</i>
+
АВАРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до авари. <i>Ескус бил разорен през VI в. По време на аварските нашествия.</i> Ст. Михайлов, БС, 126. <i>Аварски каганат.</i>
  
−
<b>АВГИЕВ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Само в съчет.: <b>Авгиеви обори.</b> <i>Книж.</i> Нещо много замърсено или оставено в пълно безредие (от старогръцкия мит за оборите на цар Авгий, непочиствани в продължение на 30 години, които Херкулес очистил за един ден). <i>Главното, в което е упрекван Цанков, са неговите крайности. Но това бяха крайностите на чистача на авгиевите обори, който има смелостта да се рови в боклука с голи ръце, да тръби за своите открития из областта на човешките отпадъци.</i> Т. Жечев, БВ, 122.
+
АВГИЕВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Само в съчет.: Авгиеви обори. <i>Книж.</i> Нещо много замърсено или оставено в пълно безредие (от старогръцкия мит за оборите на цар Авгий, непочиствани в продължение на 30 години, които Херкулес очистил за един ден). <i>Главното, в което е упрекван Цанков, са неговите крайности. Но това бяха крайностите на чистача на авгиевите обори, който има смелостта да се рови в боклука с голи ръце, да тръби за своите открития из областта на човешките отпадъци.</i> Т. Жечев, БВ, 122.
  
−
<b>— От гр. собств.</b>
+
— От гр. собств.
  
−
<b>АВГИ`Т</b> <i>м. Минер.</i> Минерал от групата на пироксенита с лъскав чернозелен до черен цвят, който се среща главно в състава на някои видове вулканични скали.
+
АВГИ`Т <i>м. Минер.</i> Минерал от групата на пироксенита с лъскав чернозелен до черен цвят, който се среща главно в състава на някои видове вулканични скали.
  
−
<b>— От гр.</b> <i>avyr\</i> <b>'блясък'.</b>
+
— От гр. <i>avyr\</i> 'блясък'.
  
−
<b>АВГИ`ТОВ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Минер.</i>
+
АВГИ`ТОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Минер.</i>
  
 
АВГИ`ТОВ
 
АВГИ`ТОВ
 +

Версия от 21:51, 24 ноември 2012

Страницата не е проверена


Византия използувала за борба срещу славяните. Ст. Михайлов, БС, /8. А цар Крум се биеше за земя и народ с авари и ромеи. Н. Райнов, ВДБ, 41. Аварите, един номадски народ от тюркски произход .. опустошавали свободно римската държава и се намирали в добри отношения с лонгобардския двор. Ил. Велков, Пр., 1952, кн.6, 106.

АВАРИАНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Неизменен, непроменлив. Ава-риантна система.

— От гр. а 'не, без' + лат. varians, -ntis 'променлив'.

АВАРИЕН, -ййна, -ййно, мн. -ййни, прил. 1. Който е свързан с авария. Авариен случай.

2. Който е предназначен за отстраняване на аварии или за предотвратяване на аварии. В случай на пропукване на пода, металът може да изтече и да се излее в помещението. За да не се допусне това, пред отвора за изпускане на метала, около пода на пещта, се строи авариен приемник. Ц. Цветков, М, 274. Скривалището трябва да има не по-малко от два входа, разположени на различни страни, а също така и авариен изход. Н. Иванов и др., ГО, 68. Авариен ремонт. Аварийна група. Аварийна кола. Аварийна спирачка. Аварийна ролка.

АВАРИЙНО. Нареч. от авариен (в 1 знач.); поради авария. Никой не вярваше на разказите на местните жители, че на остров Комодо живеят огромни змейове.. Така реагира светът и на разказа на един пилот, приземил се аварийно на острова. П, 1979, бр. 27, 9. [Самолетът] ще направи опит да кацне аварийно на летището. ДТ, 2000, бр. 30, 25.

АВАРИ`ЙНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Наличие на авария. Снижаване на аварий-ността.

АВАРИ`РАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от аварирам като прил. За транспортно средство, машина, инсталация и др.

— който не може да извършва нормалната си работа поради авария. Световните океани станаха гроб за хиляди хора и депо за аварирали кораби. ДТ, 1999, бр. 320, 14. В такива случаи [при реакторна злополука] може да се получи значителна концентрация на радиоактивни замърсявания около авариралия реактор. Л. Манолов, РА, 51.

АВАРИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. За транспортно средство, машина, инсталация и др. — претърпявам авария (в 1 знач.) Скоро след напускане на пристанищната акватория корабът аварира.

АВАРИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от аварирам.

АВАРИЯ ж. 1. Внезапна повреда на транспортно средство (кораб, самолет, влак, автомооил и др.), при която се прекъсва нормалната му работа. Мъртвата черна гемия се клатеше сред морето, безлюдна и запустяла, макар никакъв флаг на мачтата да не говореше за авария или болест. П. Вежинов, ДБ, 271. — Днес е много кално, другарю старши лейтенант, да не стане някоя авария с колите из тия дерета — забеляза веднъж старшината на ротата. Кр. Кръстев, К, 57. До този ден той [корабът „Ахилес“. беше претърпял деветнадесет аварии и три пожара, пет пъти беше влизал и излизал от основен ремонт. Пл, 1979, кн. 8, 135-136. // Разш. Повреда на машина, инсталация, съоръжение. Той стоеше прав между становете и внимателно наблюдаваше работата им. Беше свикнал отпреди да открива авариите само по тракането на машината. К. Калчев, СТ, 201. — Опичайте си ума. Машините трябва да вървят като часовници. Никакви задръжки, никакви аварии — разбирате ли? Ем. Манов, ДСР, 487. Специално на „Върли бряг“ най-трудна е работата на сондьорите. Жилите [на рудите] бягат надолу косо и зигзагообразно и тяхното проследяване с изкривени сонди е мъчна работа. Авариите при сондите са твърде често явление. С, 1954, кн.З, 88.

авариантен

2. Прен. Разг. Несполука, неуспех, нещастие. А на матурата пропадна тъкмо по математика, получи тройка. Всички преживяхме тежко тази авария и се срамувахме, че ние ще учим, а той ще върви войник. Ем. Манов, МПЛ, 7.

О Морска авария. Юрид. Ивънредни разходи, щети, пожертвувания, които са направени съзнателно, за да се спаси кораб и превозвана с него стока от опасност.

— От араб. през гр. otpapia и итал. avaria — Търг. ръководство, 1858 (вж. JI. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960, с.176).

АВАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до авари. Ескус бил разорен през VI в. По време на аварските нашествия. Ст. Михайлов, БС, 126. Аварски каганат.

АВГИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Авгиеви обори. Книж. Нещо много замърсено или оставено в пълно безредие (от старогръцкия мит за оборите на цар Авгий, непочиствани в продължение на 30 години, които Херкулес очистил за един ден). Главното, в което е упрекван Цанков, са неговите крайности. Но това бяха крайностите на чистача на авгиевите обори, който има смелостта да се рови в боклука с голи ръце, да тръби за своите открития из областта на човешките отпадъци. Т. Жечев, БВ, 122.

— От гр. собств.

АВГИ`Т м. Минер. Минерал от групата на пироксенита с лъскав чернозелен до черен цвят, който се среща главно в състава на някои видове вулканични скали.

— От гр. avyr\ 'блясък'.

АВГИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Минер.

АВГИ`ТОВ

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Page:RBE_Tom1.djvu/218&oldid=426“.