Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/426“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>около 30 км.</i> Гр. Николаев и др., ОГ, 164. | <i>около 30 км.</i> Гр. Николаев и др., ОГ, 164. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРХАНГЕЛ <i>м.</i> 1. В християнската религия — главен, пръв ангел. <i>Образите на четирите архангела изглеждаше, че пазят вратите за вътре: Михаил, с бляскав огнен меч,и сребърен шлем, Гавраил, с белия крин на благовестта, Рафаил, .., и Уриил.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, <i>51. И в тая чудна предве-черна тишина те долавяха сякаш и летенето на архангела, който пренася горе на небето душите на божите праведници. Т.</i> Влайков, Съч. II, 304. | + | <b>АРХАНГЕЛ</b> <i>м.</i> 1. В християнската религия — главен, пръв ангел. <i>Образите на четирите архангела изглеждаше, че пазят вратите за вътре: Михаил, с бляскав огнен меч,и сребърен шлем, Гавраил, с белия крин на благовестта, Рафаил, .., и Уриил.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, <i>51. И в тая чудна предве-черна тишина те долавяха сякаш и летенето на архангела, който пренася горе на небето душите на божите праведници. Т.</i> Влайков, Съч. II, 304. |
2. <i>Прен. Разг. Ирон.</i> Стражар, полицай. <i>Дойдоха след малко двама архангели от полицията и го отведоха.</i> Т. Харманджиев, KB, 38. <i>Аз се потаих под завивката, но през една дупчица на палтото, с което се завих, видях как двама агенти и един мустакат архангел нахълтаха в стаята.</i> Хр. Радевс-ки, Избр. пр., кн.Ш, 8. <i>Насядахме на първите пейки, а зад нас — архангелите (полицаите) с натъкнати ножове.</i> К. Митев, ПБ, 336. | 2. <i>Прен. Разг. Ирон.</i> Стражар, полицай. <i>Дойдоха след малко двама архангели от полицията и го отведоха.</i> Т. Харманджиев, KB, 38. <i>Аз се потаих под завивката, но през една дупчица на палтото, с което се завих, видях как двама агенти и един мустакат архангел нахълтаха в стаята.</i> Хр. Радевс-ки, Избр. пр., кн.Ш, 8. <i>Насядахме на първите пейки, а зад нас — архангелите (полицаите) с натъкнати ножове.</i> К. Митев, ПБ, 336. | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
— От гр. apxayyEA-oq. — Друга (простонар.) форма: арахангел. | — От гр. apxayyEA-oq. — Друга (простонар.) форма: арахангел. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРХАНГЕЛОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> архангел. | + | <b>АРХАНГЕЛОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> архангел. |
— Друга (простонар.) форма: арахангелов. | — Друга (простонар.) форма: арахангелов. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРХАНГЕЛОВДЕН, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Църковен празник в чест на архангел Михаил, честван на 8 ноември. | + | <b>АРХАНГЕЛОВДЕН</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Църковен празник в чест на архангел Михаил, честван на 8 ноември. |
— Друга (простонар.) форма: Арахангеловден. | — Друга (простонар.) форма: Арахангеловден. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРХАНГЕЛСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> архангел. | + | <b>АРХАНГЕЛСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> архангел. |
— Друга (простонар.) форма: арахангелски. | — Друга (простонар.) форма: арахангелски. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРХЕО-. Първа съставна част на сложни думи със значение ’древен’, напр.: археология, археоптерикс. | + | <b>АРХЕО-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение ’древен’, напр.: археология, археоптерикс. |
— От гр. apxaioq ’древен’. | — От гр. apxaioq ’древен’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРХЕОГРАФ <i>м.</i> Специалист по археог-рафия. | + | <b>АРХЕОГРАФ</b> <i>м.</i> Специалист по археог-рафия. |
---- | ---- | ||
| − | АРХЕОГРАФИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Помощна историческа дисциплина, която се занимава с методите за публикуване на архивни материали. | + | <b>АРХЕОГРАФИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Помощна историческа дисциплина, която се занимава с методите за публикуване на архивни материали. |
---- | ---- | ||
| − | АРХЕОЛОГ, <i>мн.</i> -зи, <i>м.</i> Учен, специалист по археология. <i>Археолозите правят разкопки, откриват и почистват веществените паметници, определят от кое време и от кои народи са останали.</i> Ист. V кл, 1980, 5. — <i>От милицията ли сте? — Не. Археолог. Нали знаеш, от тия, дето проучват старините: крепости, паметници, потънали старовремски кораби, котви. .. Тези, които изучават миналото.</i> П. Бобев, ГЮМ, 87. <i>Голямата пещера е от малкото природни обекти, които представляват интерес не само за спелеолози и туристи, но и за археолозите.</i> Е, 1979, бр. 20. | + | <b>АРХЕОЛОГ</b>, <i>мн.</i> -зи, <i>м.</i> Учен, специалист по археология. <i>Археолозите правят разкопки, откриват и почистват веществените паметници, определят от кое време и от кои народи са останали.</i> Ист. V кл, 1980, 5. — <i>От милицията ли сте? — Не. Археолог. Нали знаеш, от тия, дето проучват старините: крепости, паметници, потънали старовремски кораби, котви. .. Тези, които изучават миналото.</i> П. Бобев, ГЮМ, 87. <i>Голямата пещера е от малкото природни обекти, които представляват интерес не само за спелеолози и туристи, но и за археолозите.</i> Е, 1979, бр. 20. |
---- | ---- | ||
| − | АРХЕОЛОГИ`ЧЕН, -чна, чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Археологически. | + | <b>АРХЕОЛОГИ`ЧЕН</b>, -чна, чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Археологически. |
---- | ---- | ||
| − | АРХЕОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. | + | <b>АРХЕОЛОГИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. |
---- | ---- | ||
| − | АРХАНГЕЛ | + | <b>АРХАНГЕЛ</b> |
<i>Прил. от</i> археолог <i>и от</i> археология. <i>Тук</i> [на могилата] <i>са правени големи археологически разкопки и са намерени много археологически материали, които ни запознават с културата на първобитното общество.</i> Ст. Михайлов, БС, 261. <i>Панагюрското съкровище се намира в Археологическия музей в София. А Археологически институт. Археологическа експедиция.</i> | <i>Прил. от</i> археолог <i>и от</i> археология. <i>Тук</i> [на могилата] <i>са правени големи археологически разкопки и са намерени много археологически материали, които ни запознават с културата на първобитното общество.</i> Ст. Михайлов, БС, 261. <i>Панагюрското съкровище се намира в Археологическия музей в София. А Археологически институт. Археологическа експедиция.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | АРХЕОЛОГИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Дял от историческата наука, който въз основа на достигналите до нас древни паметници на материалната култура изучава историческото минало на човечеството. <i>Класическа археология. Средновековна археология.</i> // Този дял от историческата наука като учебна дисциплина, специалност, изучавана във висше учебно заведение. <i>Следвам археология.</i> | + | <b>АРХЕОЛОГИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Дял от историческата наука, който въз основа на достигналите до нас древни паметници на материалната култура изучава историческото минало на човечеството. <i>Класическа археология. Средновековна археология.</i> // Този дял от историческата наука като учебна дисциплина, специалност, изучавана във висше учебно заведение. <i>Следвам археология.</i> |
— От гр. ар%аюА.оу{а. | — От гр. ар%аюА.оу{а. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРХЕОЛОЖКА <i>ж.</i> Жена археолог. | + | <b>АРХЕОЛОЖКА</b> <i>ж.</i> Жена археолог. |
---- | ---- | ||
| − | АРХЕОЛОЖКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Археологически. <i>Археоложка експедиция. Археоложки конгрес.</i> | + | <b>АРХЕОЛОЖКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Археологически. <i>Археоложка експедиция. Археоложки конгрес.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АРХЕОПТЕРИКС <i>м. Палеонт.</i> Изкопаема птица от юрския период, на големина колкото врана, съчетаваща белези на влечуго и птица. <i>Палеонтологията ни учи, че птиците са произлезли от влечугите и че първите птици-влечуги, например археоп-териксът, са имали вече пера за хвъркане, но в устата са имали още зъби, те постепенно са изчезнали по-късно и са били заместени от човката.</i> ПН, 1935, кн. 8-9, 114. | + | <b>АРХЕОПТЕРИКС</b> <i>м. Палеонт.</i> Изкопаема птица от юрския период, на големина колкото врана, съчетаваща белези на влечуго и птица. <i>Палеонтологията ни учи, че птиците са произлезли от влечугите и че първите птици-влечуги, например археоп-териксът, са имали вече пера за хвъркане, но в устата са имали още зъби, те постепенно са изчезнали по-късно и са били заместени от човката.</i> ПН, 1935, кн. 8-9, 114. |
— От гр. ap%aio<; ’древен’ + лтери^ ’крило’. | — От гр. ap%aio<; ’древен’ + лтери^ ’крило’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРХЕТИП <i>м. 1. Филос.</i> Във философията на късната античност (Филон Александрийски) — първичен образ, идея. <i>Бих пожелала на всички деца да имат такъв слад-кодумен Вергилий</i> [учителят] — <i>да ги въведе в тайнствения свят на народното въоб-ръжение, а може би и по-дълбоко,., при древните символи и „архитиповекакто сега се казва за по-научна убедителност.</i> Бл. Димитрова, ОтО, 14. | + | <b>АРХЕТИП</b> <i>м. 1. Филос.</i> Във философията на късната античност (Филон Александрийски) — първичен образ, идея. <i>Бих пожелала на всички деца да имат такъв слад-кодумен Вергилий</i> [учителят] — <i>да ги въведе в тайнствения свят на народното въоб-ръжение, а може би и по-дълбоко,., при древните символи и „архитиповекакто сега се казва за по-научна убедителност.</i> Бл. Димитрова, ОтО, 14. |
2. <i>Филос.</i> В аналитичната философия на К. Юнг — вродени психични структури, образи (мотиви), съставящи съдържанието на т. нар. „колективно безсъзнателно“, които са в основата на общочовешката символика, залегнала в митовете, вярванията, съновиденията, художествените произведения. | 2. <i>Филос.</i> В аналитичната философия на К. Юнг — вродени психични структури, образи (мотиви), съставящи съдържанието на т. нар. „колективно безсъзнателно“, които са в основата на общочовешката символика, залегнала в митовете, вярванията, съновиденията, художествените произведения. | ||
| Ред 59: | Ред 59: | ||
— От гр. архя ’начало’ + ttmot; ’образ’. | — От гр. архя ’начало’ + ttmot; ’образ’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРХЕТИП | + | <b>АРХЕТИП</b> |
426 | 426 | ||
Версия от 20:10, 4 декември 2012
около 30 км. Гр. Николаев и др., ОГ, 164.
АРХАНГЕЛ м. 1. В християнската религия — главен, пръв ангел. Образите на четирите архангела изглеждаше, че пазят вратите за вътре: Михаил, с бляскав огнен меч,и сребърен шлем, Гавраил, с белия крин на благовестта, Рафаил, .., и Уриил. Ст. Загорчинов, ЛСС, 51. И в тая чудна предве-черна тишина те долавяха сякаш и летенето на архангела, който пренася горе на небето душите на божите праведници. Т. Влайков, Съч. II, 304.
2. Прен. Разг. Ирон. Стражар, полицай. Дойдоха след малко двама архангели от полицията и го отведоха. Т. Харманджиев, KB, 38. Аз се потаих под завивката, но през една дупчица на палтото, с което се завих, видях как двама агенти и един мустакат архангел нахълтаха в стаята. Хр. Радевс-ки, Избр. пр., кн.Ш, 8. Насядахме на първите пейки, а зад нас — архангелите (полицаите) с натъкнати ножове. К. Митев, ПБ, 336.
— От гр. apxayyEA-oq. — Друга (простонар.) форма: арахангел.
АРХАНГЕЛОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от архангел.
— Друга (простонар.) форма: арахангелов.
АРХАНГЕЛОВДЕН, мн. няма, м. Църковен празник в чест на архангел Михаил, честван на 8 ноември.
— Друга (простонар.) форма: Арахангеловден.
АРХАНГЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от архангел.
— Друга (простонар.) форма: арахангелски.
АРХЕО-. Първа съставна част на сложни думи със значение ’древен’, напр.: археология, археоптерикс.
— От гр. apxaioq ’древен’.
АРХЕОГРАФ м. Специалист по археог-рафия.
АРХЕОГРАФИЯ, мн. няма, ж. Помощна историческа дисциплина, която се занимава с методите за публикуване на архивни материали.
АРХЕОЛОГ, мн. -зи, м. Учен, специалист по археология. Археолозите правят разкопки, откриват и почистват веществените паметници, определят от кое време и от кои народи са останали. Ист. V кл, 1980, 5. — От милицията ли сте? — Не. Археолог. Нали знаеш, от тия, дето проучват старините: крепости, паметници, потънали старовремски кораби, котви. .. Тези, които изучават миналото. П. Бобев, ГЮМ, 87. Голямата пещера е от малкото природни обекти, които представляват интерес не само за спелеолози и туристи, но и за археолозите. Е, 1979, бр. 20.
АРХЕОЛОГИ`ЧЕН, -чна, чно, мн. -чни, прил. Археологически.
АРХЕОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и.
АРХАНГЕЛ
Прил. от археолог и от археология. Тук [на могилата] са правени големи археологически разкопки и са намерени много археологически материали, които ни запознават с културата на първобитното общество. Ст. Михайлов, БС, 261. Панагюрското съкровище се намира в Археологическия музей в София. А Археологически институт. Археологическа експедиция.
АРХЕОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Дял от историческата наука, който въз основа на достигналите до нас древни паметници на материалната култура изучава историческото минало на човечеството. Класическа археология. Средновековна археология. // Този дял от историческата наука като учебна дисциплина, специалност, изучавана във висше учебно заведение. Следвам археология.
— От гр. ар%аюА.оу{а.
АРХЕОЛОЖКА ж. Жена археолог.
АРХЕОЛОЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Археологически. Археоложка експедиция. Археоложки конгрес.
АРХЕОПТЕРИКС м. Палеонт. Изкопаема птица от юрския период, на големина колкото врана, съчетаваща белези на влечуго и птица. Палеонтологията ни учи, че птиците са произлезли от влечугите и че първите птици-влечуги, например археоп-териксът, са имали вече пера за хвъркане, но в устата са имали още зъби, те постепенно са изчезнали по-късно и са били заместени от човката. ПН, 1935, кн. 8-9, 114.
— От гр. ap%aio<; ’древен’ + лтери^ ’крило’.
АРХЕТИП м. 1. Филос. Във философията на късната античност (Филон Александрийски) — първичен образ, идея. Бих пожелала на всички деца да имат такъв слад-кодумен Вергилий [учителят] — да ги въведе в тайнствения свят на народното въоб-ръжение, а може би и по-дълбоко,., при древните символи и „архитиповекакто сега се казва за по-научна убедителност. Бл. Димитрова, ОтО, 14.
2. Филос. В аналитичната философия на К. Юнг — вродени психични структури, образи (мотиви), съставящи съдържанието на т. нар. „колективно безсъзнателно“, които са в основата на общочовешката символика, залегнала в митовете, вярванията, съновиденията, художествените произведения.
3. Литер. Най-старият текст на значим писмен паметник, от който произхождат останалите известни негови текстове (преписи).
4. Езикозн. Изходна езикова форма, реконструирана въз основа на по-късни видоизменени прояви закономерности на звуковите изменения в родствени езици. Езиковата форма на изоавания текст — архетип представлява правописна., реконструкция според нормите на най-старите паметници от съответната епоха. БЕз, 1999-2000, кн. 1, 93.
— От гр. архя ’начало’ + ttmot; ’образ’.
АРХЕТИП
426
