Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/862“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>пак бодърствуваха, чакаха, оглеждаха околността — напразно!</i> М. Марчевски, МП, 94. <i>Само часовоят бодърствуваше.., той се взираше с уморени очи в светналата далечина.</i> 3. Сребров, Избр. разк., 92. <i>В двата края на окопите дежурните войници бо-дърствуват, облегнати на бруствера, изправяйки се, щом наближиха до тях.</i> М. Кремен, Б, 126. | <i>пак бодърствуваха, чакаха, оглеждаха околността — напразно!</i> М. Марчевски, МП, 94. <i>Само часовоят бодърствуваше.., той се взираше с уморени очи в светналата далечина.</i> 3. Сребров, Избр. разк., 92. <i>В двата края на окопите дежурните войници бо-дърствуват, облегнати на бруствера, изправяйки се, щом наближиха до тях.</i> М. Кремен, Б, 126. | ||
| − | + | ---- | |
БОДЪРСТВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бодърствам; бодърствуване. | БОДЪРСТВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бодърствам; бодърствуване. | ||
| − | + | ---- | |
БОДЪРСТВУВАМ. Вж. бодърствам. | БОДЪРСТВУВАМ. Вж. бодърствам. | ||
| − | + | ---- | |
БОДЪРСТВУВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> бодърствувам; бодърстване. <i>Сънят бягаше от очите й и някаква напрегнатост вътрешна я зовеше към бодърствуване.</i> П. Константинов, ПИГ, 49. Въздушната тревога през нощта не им беше дала възможност да се наспят и несвикналите на бодърствуване младежи търкаха недоспалите си очи. Д. Кисьов. Щ, 77. <i>И пролича това, което му беше вече навик: уважение към капитана, към неговото бодърствуване.</i> Н. Антонов, ВОМ, 18. | БОДЪРСТВУВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> бодърствувам; бодърстване. <i>Сънят бягаше от очите й и някаква напрегнатост вътрешна я зовеше към бодърствуване.</i> П. Константинов, ПИГ, 49. Въздушната тревога през нощта не им беше дала възможност да се наспят и несвикналите на бодърствуване младежи търкаха недоспалите си очи. Д. Кисьов. Щ, 77. <i>И пролича това, което му беше вече навик: уважение към капитана, към неговото бодърствуване.</i> Н. Антонов, ВОМ, 18. | ||
| − | + | ---- | |
БОДЯНКА <i>ж. Диал.</i> Бодлянка. <i>Очите му се въвираха диво в незабележимите за погледите на кооператорите бели топчета на паламидата, цъфнали тук-там из гънките на житната площ, вълчите ябълки и белозъбите лепки на бодянката.</i> Ст. Даскалов, СД, 588. | БОДЯНКА <i>ж. Диал.</i> Бодлянка. <i>Очите му се въвираха диво в незабележимите за погледите на кооператорите бели топчета на паламидата, цъфнали тук-там из гънките на житната площ, вълчите ябълки и белозъбите лепки на бодянката.</i> Ст. Даскалов, СД, 588. | ||
| − | + | ---- | |
БОЕВИ`, -а, -о, <i>мн.</i> -й, <i>прил. Книж. Не-жел.</i> Боен. <i>Маневрите траяха почти цяла седмица. Войската произвеждаше отлично впечатление. Обучението, стройният боеви изглед, дисциплината,.., очароваха чуждите агенти.</i> С. Радев, ССБ I, 317. <i>Не много след това полковете се разгънаха в боеви вериги, готови да настъпват и атакуват.</i> Ц. Церковски, Съч. III, 131-132. <i>Някаква пружина го</i> [Никита] <i>подхвърли от стола и той взе боева стойка.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 29. <i>Боеви кон. Боеви пост. Боева техника. Боеви опит. Боеви дух. Боева задача. Боева готовност.</i> О На боева нога. <i>Книж. Нежел.</i> На бойна нога. | БОЕВИ`, -а, -о, <i>мн.</i> -й, <i>прил. Книж. Не-жел.</i> Боен. <i>Маневрите траяха почти цяла седмица. Войската произвеждаше отлично впечатление. Обучението, стройният боеви изглед, дисциплината,.., очароваха чуждите агенти.</i> С. Радев, ССБ I, 317. <i>Не много след това полковете се разгънаха в боеви вериги, готови да настъпват и атакуват.</i> Ц. Церковски, Съч. III, 131-132. <i>Някаква пружина го</i> [Никита] <i>подхвърли от стола и той взе боева стойка.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 29. <i>Боеви кон. Боеви пост. Боева техника. Боеви опит. Боеви дух. Боева задача. Боева готовност.</i> О На боева нога. <i>Книж. Нежел.</i> На бойна нога. | ||
— От рус. боевой. | — От рус. боевой. | ||
| − | + | ---- | |
БОЕГОТОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко. Книж.</i> Готов, подготвен за бой, за воюване. <i>Създадени са необходимите условия за развитието и ръста на нашата войска, за да бъде тя боеспособна и боеготова, с желязна дисциплина, верен страж на нашата национална независимост и държавен суверенитет.</i> РД, 1950, бр. 166, 2. | БОЕГОТОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко. Книж.</i> Готов, подготвен за бой, за воюване. <i>Създадени са необходимите условия за развитието и ръста на нашата войска, за да бъде тя боеспособна и боеготова, с желязна дисциплина, верен страж на нашата национална независимост и държавен суверенитет.</i> РД, 1950, бр. 166, 2. | ||
| − | + | ---- | |
БОЕГОТОВНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Качество на боеготов. <i>Лейтенантът беше изправен пред първото си изпитание. Ще съумее ли да осигури охраната на своя район? Какво целят бандитите — проверяват боеготовността на заставата ли, диверсанти ли прехвърлят или искат да отвлекат наш граничар?</i> Б. Несторов, СР, 44. | БОЕГОТОВНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Качество на боеготов. <i>Лейтенантът беше изправен пред първото си изпитание. Ще съумее ли да осигури охраната на своя район? Какво целят бандитите — проверяват боеготовността на заставата ли, диверсанти ли прехвърлят или искат да отвлекат наш граничар?</i> Б. Несторов, СР, 44. | ||
| − | + | ---- | |
БОДЪРСТВАНЕ | БОДЪРСТВАНЕ | ||
| − | + | ---- | |
БОЕК, бойка, бойко, <i>мн.</i> бойки, <i>прил.</i> | БОЕК, бойка, бойко, <i>мн.</i> бойки, <i>прил.</i> | ||
1. Който проявява готовност за борба; борчески. <i>Челядта, бойка и размирна, забягнала по горите да мъсти.</i> Н. Стефанова, РП, 65. <i>Къде бяха манифестантите с разветите червени знамена, бойки, въодушевени мъже?</i> Ем. Станев, ИК 1П, 237. <i>Заживях със съдбата на Кречет .. Чувствувах героя излязъл могъщ и боек из недрата на велик нард.</i> Ив. Димов, АИДЖ, 150. <i>Бойко племе.</i> | 1. Който проявява готовност за борба; борчески. <i>Челядта, бойка и размирна, забягнала по горите да мъсти.</i> Н. Стефанова, РП, 65. <i>Къде бяха манифестантите с разветите червени знамена, бойки, въодушевени мъже?</i> Ем. Станев, ИК 1П, 237. <i>Заживях със съдбата на Кречет .. Чувствувах героя излязъл могъщ и боек из недрата на велик нард.</i> Ив. Димов, АИДЖ, 150. <i>Бойко племе.</i> | ||
| − | 2. Който изразява или в който е отразен стремеж към борба, който призовава, подбужда към борба; борчески. <i>Къщите бяха окичени със зеленина и знамена, по фасадите на учрежденията бяха опънати червени платнени ленти с бойки надписи.</i> Б.Болгар. Б, 73. <i>Навсякъде се устройваха митинги, гласуваха се бойки резолюции, тълпите шумно демонстрираха, въпреки че това им беше забранено.</i> М. Кремен, РЯ, 211. <i>През нощта обходи почти целия град. Навсякъде ободрителните и бойки слова вдъхновяваха за подвизи.</i> К. Митев, ПБ, 96. <i>Бойко настроение измести стаилата се в сърцата предпазливост.</i> А. Гуляшки, | + | 2. Който изразява или в който е отразен стремеж към борба, който призовава, подбужда към борба; борчески. <i>Къщите бяха окичени със зеленина и знамена, по фасадите на учрежденията бяха опънати червени платнени ленти с бойки надписи.</i> Б.Болгар. Б, 73. <i>Навсякъде се устройваха митинги, гласуваха се бойки резолюции, тълпите шумно демонстрираха, въпреки че това им беше забранено.</i> М. Кремен, РЯ, 211. <i>През нощта обходи почти целия град. Навсякъде ободрителните и бойки слова вдъхновяваха за подвизи.</i> К. Митев, ПБ, 96. <i>Бойко настроение измести стаилата се в сърцата предпазливост.</i> А. Гуляшки, Л, 381. <i>Бойки лозунги. Бойки статии. Бойки песни.</i> |
| − | + | ---- | |
БОЕН, бойна, бойно, <i>мн.</i> бойни, <i>прил.</i> | БОЕН, бойна, бойно, <i>мн.</i> бойни, <i>прил.</i> | ||
| Ред 30: | Ред 30: | ||
2. Който е свързан с бой, сражение, война; боеви. <i>След няколко дни на една от явките тя</i> [Румяна] <i>се яви в пълна бойна готовност: войнишка куртка, шаячен голф, туристически обувки,.., а пистолетът блести.</i> В. Турийски, Д, 64. <i>Пред този дом</i> [на народната армия] <i>се издига друг паметник, прославящ бойните подвизи на българския пехотинец.</i> Ст. Михайлов, БС, 114. <i>Имаше</i> [Вася] <i>най-голям боен опит в отряда, умееше да поправи всяко оръжие.</i> В. Андреев, ПР, 84. <i>Боен другар. Бойна дружба. Боен орден. Боен празник.</i> // Който се проявява по време на бой, сражение, война. <i>И когато Сюлейман Велики усети храбростта и силните бойни качества на християнските части от войските си, побоя се да не би тая войнишка институция да подготви сили, които да се обърнат срещу него.</i> Д. Яръмов, БП, 44. | 2. Който е свързан с бой, сражение, война; боеви. <i>След няколко дни на една от явките тя</i> [Румяна] <i>се яви в пълна бойна готовност: войнишка куртка, шаячен голф, туристически обувки,.., а пистолетът блести.</i> В. Турийски, Д, 64. <i>Пред този дом</i> [на народната армия] <i>се издига друг паметник, прославящ бойните подвизи на българския пехотинец.</i> Ст. Михайлов, БС, 114. <i>Имаше</i> [Вася] <i>най-голям боен опит в отряда, умееше да поправи всяко оръжие.</i> В. Андреев, ПР, 84. <i>Боен другар. Бойна дружба. Боен орден. Боен празник.</i> // Който се проявява по време на бой, сражение, война. <i>И когато Сюлейман Велики усети храбростта и силните бойни качества на християнските части от войските си, побоя се да не би тая войнишка институция да подготви сили, които да се обърнат срещу него.</i> Д. Яръмов, БП, 44. | ||
| − | + | ---- | |
БОЕН | БОЕН | ||
Версия от 05:41, 28 ноември 2012
пак бодърствуваха, чакаха, оглеждаха околността — напразно! М. Марчевски, МП, 94. Само часовоят бодърствуваше.., той се взираше с уморени очи в светналата далечина. 3. Сребров, Избр. разк., 92. В двата края на окопите дежурните войници бо-дърствуват, облегнати на бруствера, изправяйки се, щом наближиха до тях. М. Кремен, Б, 126.
БОДЪРСТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бодърствам; бодърствуване.
БОДЪРСТВУВАМ. Вж. бодърствам.
БОДЪРСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от бодърствувам; бодърстване. Сънят бягаше от очите й и някаква напрегнатост вътрешна я зовеше към бодърствуване. П. Константинов, ПИГ, 49. Въздушната тревога през нощта не им беше дала възможност да се наспят и несвикналите на бодърствуване младежи търкаха недоспалите си очи. Д. Кисьов. Щ, 77. И пролича това, което му беше вече навик: уважение към капитана, към неговото бодърствуване. Н. Антонов, ВОМ, 18.
БОДЯНКА ж. Диал. Бодлянка. Очите му се въвираха диво в незабележимите за погледите на кооператорите бели топчета на паламидата, цъфнали тук-там из гънките на житната площ, вълчите ябълки и белозъбите лепки на бодянката. Ст. Даскалов, СД, 588.
БОЕВИ`, -а, -о, мн. -й, прил. Книж. Не-жел. Боен. Маневрите траяха почти цяла седмица. Войската произвеждаше отлично впечатление. Обучението, стройният боеви изглед, дисциплината,.., очароваха чуждите агенти. С. Радев, ССБ I, 317. Не много след това полковете се разгънаха в боеви вериги, готови да настъпват и атакуват. Ц. Церковски, Съч. III, 131-132. Някаква пружина го [Никита] подхвърли от стола и той взе боева стойка. Ст. Чилингиров, ХНН, 29. Боеви кон. Боеви пост. Боева техника. Боеви опит. Боеви дух. Боева задача. Боева готовност. О На боева нога. Книж. Нежел. На бойна нога.
— От рус. боевой.
БОЕГОТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Готов, подготвен за бой, за воюване. Създадени са необходимите условия за развитието и ръста на нашата войска, за да бъде тя боеспособна и боеготова, с желязна дисциплина, верен страж на нашата национална независимост и държавен суверенитет. РД, 1950, бр. 166, 2.
БОЕГОТОВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на боеготов. Лейтенантът беше изправен пред първото си изпитание. Ще съумее ли да осигури охраната на своя район? Какво целят бандитите — проверяват боеготовността на заставата ли, диверсанти ли прехвърлят или искат да отвлекат наш граничар? Б. Несторов, СР, 44.
БОДЪРСТВАНЕ
БОЕК, бойка, бойко, мн. бойки, прил.
1. Който проявява готовност за борба; борчески. Челядта, бойка и размирна, забягнала по горите да мъсти. Н. Стефанова, РП, 65. Къде бяха манифестантите с разветите червени знамена, бойки, въодушевени мъже? Ем. Станев, ИК 1П, 237. Заживях със съдбата на Кречет .. Чувствувах героя излязъл могъщ и боек из недрата на велик нард. Ив. Димов, АИДЖ, 150. Бойко племе.
2. Който изразява или в който е отразен стремеж към борба, който призовава, подбужда към борба; борчески. Къщите бяха окичени със зеленина и знамена, по фасадите на учрежденията бяха опънати червени платнени ленти с бойки надписи. Б.Болгар. Б, 73. Навсякъде се устройваха митинги, гласуваха се бойки резолюции, тълпите шумно демонстрираха, въпреки че това им беше забранено. М. Кремен, РЯ, 211. През нощта обходи почти целия град. Навсякъде ободрителните и бойки слова вдъхновяваха за подвизи. К. Митев, ПБ, 96. Бойко настроение измести стаилата се в сърцата предпазливост. А. Гуляшки, Л, 381. Бойки лозунги. Бойки статии. Бойки песни.
БОЕН, бойна, бойно, мн. бойни, прил.
1. Който е предназначен за водене на бой, сражение или се използува в бой, сражение, война; боеви. Войниците бяха брадясали,.., те бяха с раници и с пълно бойно въоръжение. Г. Караславов, ОХ II, 143. Успешната бойна маневра на бригадата повдигна духа на бойците и създаде весело настроение. К. Ламбрев, СП, 364. Трябваше да се форсира новата укрепена линия, а полковете все още се измъкваха от горите и гъсталаците съвсем олекнали от бойните си запаси. П. Вежинов, BP, 253. Бойно знаме. Бойна карта. Бойна униформа. Бойна пушка. Боен кораб. Боен самолет. Бойни машини. Бойни отровни вещества. Бойни сили. Бойна тръба.
2. Който е свързан с бой, сражение, война; боеви. След няколко дни на една от явките тя [Румяна] се яви в пълна бойна готовност: войнишка куртка, шаячен голф, туристически обувки,.., а пистолетът блести. В. Турийски, Д, 64. Пред този дом [на народната армия] се издига друг паметник, прославящ бойните подвизи на българския пехотинец. Ст. Михайлов, БС, 114. Имаше [Вася] най-голям боен опит в отряда, умееше да поправи всяко оръжие. В. Андреев, ПР, 84. Боен другар. Бойна дружба. Боен орден. Боен празник. // Който се проявява по време на бой, сражение, война. И когато Сюлейман Велики усети храбростта и силните бойни качества на християнските части от войските си, побоя се да не би тая войнишка институция да подготви сили, които да се обърнат срещу него. Д. Яръмов, БП, 44.
БОЕН
