Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/450“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>Моята вратарка стои мирно и ми отдава чест.</i> К. Калчев, ДНГ, 46. <i>Вратарката, която ми отвори храма, ми показа. | + | <i>Моята вратарка стои мирно и ми отдава чест.</i> К. Калчев, ДНГ, 46. <i>Вратарката, която ми отвори храма, ми показа .. една мраморна плоча.</i> К Величков, ПССъч. III, 62. |
2. Съпруга на вратар (във 2 знач.); вратница<sup>2</sup> (Ст. Младенов, БТР). | 2. Съпруга на вратар (във 2 знач.); вратница<sup>2</sup> (Ст. Младенов, БТР). | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВРАТА`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до вратар и до вратарка. <i>Седемте души образуват жива стена пред вратарското поле и отбиват нападенията, без да мърдат от местата си, а тримата в средата на терена поемат веднага щом им се изпрати топката, нападат и вкарват гол при първия удобен случай.</i> Тарас, ТМ, 42. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВРАТАРУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> По всяко време, често влизам и излизам, отварям и затварям врата, без да е необходимо, без работа. <i>А да бъде собата топла през целия ден и да няма нужда пещта да се пали втори път, мама не дава много да вратаруваме — не позволяваше ни без работа да влизаме и излизаме.</i> Т. Влайков, Пр I, 65. <i>Мислят, че черковният строй е циганска колиба, в която всеки може да вратарува, да шета и да нарежда, ама знаял не знаял, имал нямал власт.</i> Н. Бончев, Съч. I, 57. | |
| − | + | ---- | |
| − | Н. Бончев, Съч. I, 57. | + | <b>ВРАТАРУ`ВАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> вратарувам. |
| − | |||
| − | |||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРАТА`РЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> вратар (в 1 знач.). | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРА`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Прил. от</i> врат. <i>Киро не очакваше такъв отговор, това намекване за либералите го скоси, вратните му жили се издуха и лицето му се наля с кръв.</i> Г. Караславов, ОХ III, 19-20. <i>Генерал Сирмаков .. се опита да я извърне с лице нагоре, но главата упорствуваше. — Интересно! — рече той, .. — Изглежда, че вратните мускули са се вдървили…</i> Д. Ангелов, ЖС, 502. <i>Вратна артерия.</i> <i>Вратна жлеза.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРАТИ`ГА</b> <i>ж.</i> Вратика. <i>Жълта вратига и куманига.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРАТИ`КА</b> <i>ж.</i> Подобно на пелина едро полско растение от семейство сложноцветни с нарязани листа и жълти, събрани в съцветия кошнички, цветове. Tancetum vulgare. <i>И все пак змейовете са безсилни срещу чародейната сила на тревите вратика, кумунига, перуника и овчарска тинтява.</i> Д. Мантов, ХК, 29. <i>— Стано ле, Стано хубава, / не можем да ги запалим, / да палим сено зелено, / защо си има три травки, / вратика и куманика / и тая синя тантева.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 275. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРА`ТИЛО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Кросно. <i>Таз година на вратило, догодина на грабило.</i> Погов. П. Р. Славейков, БП II, 183. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРАТИ`ЦА</b> <i>ж. Умал. от</i> врата (в 1 и 2 знач); вратичка. <i>Писателят спря. Извади от джоба си едно мъничко бележниче, провери в него още веднъж някакъв адрес и току натисна желязната брава на дворната вратица, пред която се беше спрял.</i> Г. Русафов, ИТБД, 101. <i>Лука също се прекръсти, приведе се през ниската вратица и след малко над крепостта и притихналия в тревогата си град проеча бойният рог, който свикваше заспалите вече бойци.</i> О. Василев, 33, 83. <i>Подир пладне мъжете се изтегнаха на хладно в голямата стая, .., а жените си пошушнаха нещо, измъкнаха се на пръсти през задната манастирска вратица, .. и отидоха към вира.</i> А. Каралийчев, ПГ, 13. <i>Стани ми Добро, отори / вашата долна вратица / с тоята десна ръчица!</i> Нар. пес., СбНУ X, 29. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРАТИ`ЧКА</b> <i>ж.</i> 1. <i>Умал. от</i> врата (в 1 и 2 знач.); вратица. <i>През зимата, когато нямаше работа, Мустафа често побутваше вратичката на прелеза и отиваше на гости у съседите.</i> Д. Марчевски, ДВ, 97-98. <i>Миг след това той се появи между нацъфтелите плодни дръвчета на вътрешната градина, отвори ниската вратичка и приближи.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 271. <i>Всичко наоколо блестеше от чистота — и подът, и масите, и стените, и стъклените вратички на малките шкафчета.</i> Ал. Бабек, МЕ, 109. <i>Той отвори чугунената вратичка на пещта, нахвърля с ръце вътре в лумналия огън още дърва и после ги покри с няколко полати стърготини.</i> Кр. Велков, СБ, 42. <i>През задната вратичка излезе на хармана, прекоси пиличника и се потули зад купата от царевични ластуни.</i> А. Каралийчев, ПГ, 149. | ||
| − | + | 2. <i>Прен.</i> В съчет. с някои глаголи като <em>намирам</em>, <em>търся</em> и др. Изход, начин да се излезе от затруднено положение или да се постигне нещо по нереден, незаконен път. <i>Обвиняемите даваха мило и драго на адвокатите само да се постараят да намерят някакви вратички.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 438. <i>И у нас някои предпочитат да превземат крепостите (наука, .., награди и прочее) не с фронтална атака, .., а с хитрост. Те търсят подземни ходове и тайни вратички, .. и се добират до лаврите на славата без труд, .. и жертви.</i> П. Незнакомов, СМ, 24. <i>— Слушай, ти нямаш ли някакви връзки там, да кажеш две думи за мен? .. — Дааа .. ще трябва да се потърси някаква вратичка…</i> СбСт, 261-262. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <i> | + | 3. Обикн. <i>мн. Спорт.</i> При слалом в ски-спорта — пространството, ограничено от две знаменца или от две колчета, между които състезателят е длъжен да премине. <i>Слаломното трасе бе наредено твърде разнообразно с голям брой ключови вратички.</i> НС, 1958, бр. 5, 8. |
| + | ◇ <b>Оставям / оставя <отворена> вратичка</b> <i>за нещо.</i> <i>Разг.</i> Запазвам някаква възможност за евентуално бъдещо действие, за друго решение на даден въпрос. <i>Всички съзнаха, че Симеон се боеше, .., искаше да остави</i> | ||
Текуща версия към 05:45, 27 декември 2014
Моята вратарка стои мирно и ми отдава чест. К. Калчев, ДНГ, 46. Вратарката, която ми отвори храма, ми показа .. една мраморна плоча. К Величков, ПССъч. III, 62.
2. Съпруга на вратар (във 2 знач.); вратница2 (Ст. Младенов, БТР).
ВРАТА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вратар и до вратарка. Седемте души образуват жива стена пред вратарското поле и отбиват нападенията, без да мърдат от местата си, а тримата в средата на терена поемат веднага щом им се изпрати топката, нападат и вкарват гол при първия удобен случай. Тарас, ТМ, 42.
ВРАТАРУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. По всяко време, често влизам и излизам, отварям и затварям врата, без да е необходимо, без работа. А да бъде собата топла през целия ден и да няма нужда пещта да се пали втори път, мама не дава много да вратаруваме — не позволяваше ни без работа да влизаме и излизаме. Т. Влайков, Пр I, 65. Мислят, че черковният строй е циганска колиба, в която всеки може да вратарува, да шета и да нарежда, ама знаял не знаял, имал нямал власт. Н. Бончев, Съч. I, 57.
ВРАТАРУ`ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вратарувам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРАТА`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от вратар (в 1 знач.).
ВРА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от врат. Киро не очакваше такъв отговор, това намекване за либералите го скоси, вратните му жили се издуха и лицето му се наля с кръв. Г. Караславов, ОХ III, 19-20. Генерал Сирмаков .. се опита да я извърне с лице нагоре, но главата упорствуваше. — Интересно! — рече той, .. — Изглежда, че вратните мускули са се вдървили… Д. Ангелов, ЖС, 502. Вратна артерия. Вратна жлеза.
ВРАТИ`ГА ж. Вратика. Жълта вратига и куманига.
ВРАТИ`КА ж. Подобно на пелина едро полско растение от семейство сложноцветни с нарязани листа и жълти, събрани в съцветия кошнички, цветове. Tancetum vulgare. И все пак змейовете са безсилни срещу чародейната сила на тревите вратика, кумунига, перуника и овчарска тинтява. Д. Мантов, ХК, 29. — Стано ле, Стано хубава, / не можем да ги запалим, / да палим сено зелено, / защо си има три травки, / вратика и куманика / и тая синя тантева. Нар. пес., СбНУ XLIII, 275.
ВРА`ТИЛО, мн. -а, ср. Диал. Кросно. Таз година на вратило, догодина на грабило. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 183.
ВРАТИ`ЦА ж. Умал. от врата (в 1 и 2 знач); вратичка. Писателят спря. Извади от джоба си едно мъничко бележниче, провери в него още веднъж някакъв адрес и току натисна желязната брава на дворната вратица, пред която се беше спрял. Г. Русафов, ИТБД, 101. Лука също се прекръсти, приведе се през ниската вратица и след малко над крепостта и притихналия в тревогата си град проеча бойният рог, който свикваше заспалите вече бойци. О. Василев, 33, 83. Подир пладне мъжете се изтегнаха на хладно в голямата стая, .., а жените си пошушнаха нещо, измъкнаха се на пръсти през задната манастирска вратица, .. и отидоха към вира. А. Каралийчев, ПГ, 13. Стани ми Добро, отори / вашата долна вратица / с тоята десна ръчица! Нар. пес., СбНУ X, 29.
ВРАТИ`ЧКА ж. 1. Умал. от врата (в 1 и 2 знач.); вратица. През зимата, когато нямаше работа, Мустафа често побутваше вратичката на прелеза и отиваше на гости у съседите. Д. Марчевски, ДВ, 97-98. Миг след това той се появи между нацъфтелите плодни дръвчета на вътрешната градина, отвори ниската вратичка и приближи. Ст. Дичев, ЗС I, 271. Всичко наоколо блестеше от чистота — и подът, и масите, и стените, и стъклените вратички на малките шкафчета. Ал. Бабек, МЕ, 109. Той отвори чугунената вратичка на пещта, нахвърля с ръце вътре в лумналия огън още дърва и после ги покри с няколко полати стърготини. Кр. Велков, СБ, 42. През задната вратичка излезе на хармана, прекоси пиличника и се потули зад купата от царевични ластуни. А. Каралийчев, ПГ, 149.
2. Прен. В съчет. с някои глаголи като намирам, търся и др. Изход, начин да се излезе от затруднено положение или да се постигне нещо по нереден, незаконен път. Обвиняемите даваха мило и драго на адвокатите само да се постараят да намерят някакви вратички. Ст. Даскалов, СЛ, 438. И у нас някои предпочитат да превземат крепостите (наука, .., награди и прочее) не с фронтална атака, .., а с хитрост. Те търсят подземни ходове и тайни вратички, .. и се добират до лаврите на славата без труд, .. и жертви. П. Незнакомов, СМ, 24. — Слушай, ти нямаш ли някакви връзки там, да кажеш две думи за мен? .. — Дааа .. ще трябва да се потърси някаква вратичка… СбСт, 261-262.
3. Обикн. мн. Спорт. При слалом в ски-спорта — пространството, ограничено от две знаменца или от две колчета, между които състезателят е длъжен да премине. Слаломното трасе бе наредено твърде разнообразно с голям брой ключови вратички. НС, 1958, бр. 5, 8.
◇ Оставям / оставя <отворена> вратичка за нещо. Разг. Запазвам някаква възможност за евентуално бъдещо действие, за друго решение на даден въпрос. Всички съзнаха, че Симеон се боеше, .., искаше да остави
