Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/447“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | използвал за свои облаги; пренебрегвам. <i>Сега сигурно си мисли, не ще може да я ожени за някой богат вдовец. Или ще я котка, докато я използва някак и ще й накриви врат.</i> Г. Караславов, Тат., 46 | + | използвал за свои облаги; пренебрегвам. <i>Сега сигурно си мисли, не ще може да я ожени за някой богат вдовец. Или ще я котка, докато я използва някак и ще й накриви врат.</i> Г. Караславов, Тат., 46. |
| − | + | <b>Напичам / напека врата</b> <i>на някого. Разг.</i> Удрям, зашлевявам някого. <i>Денчо седна на камъка край портата, измери го в тънкия жилав врат и се закани мълчешката. — Ти ли нямаш, ти ли нямаш? Да ти напека врата, както аз си знам, злото ще повърнеш.</i> Г. Караславов, С, 29. | |
| − | + | <b>Не по врат, а по шия</b>. <i>Разг.</i> Все същото, без разлика. | |
| − | + | <b>Отпускам, отпущам / отпусна (обвесвам / обвеся) врат</b>. <i>Разг.</i> Загубвам надежда за нещо, угрижвам се, отчайвам се, обезсърчавам се. <i>— Син ти, Борето де, подписал позив за даване на амнистия. Затова… да си сърба, каквото си е надробил… Отпусна врат бае Коце .. и тръгна да си ходи.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 261. <i>Като страшна молния се разнесе слух навред, че Ибраим-паша си иде от хаджилък, и че султанът наградил пашата .. Сичкото .. население стресна се от тоя слух, секи как чуеше обвесяше врат и се замисляше.</i> Ил. Блъсков, СК, 18. | |
| − | <b> | + | <b>Обесвам се / обеся се на врата</b> <i>на някого. Разг.</i> 1. Натрапвам се на някого да ме издържа материално, да ме храни. <i>Не е ли да дожалее чловеку да гляда някого си, който много работил и много спечалил, а зачтото требил всичко, что изкарвал, на старост да ся обеси на врата на своите си.</i> Й. Груев, СП (превод), 213. |
| − | + | 2. За жена — омъжвам се за някого против желанието му, натрапвам му се за съпруга. | |
| + | <b>Слагам си / сложа си (турям си / туря си, турвам си / турна си, мятам си, метвам си / метна си, окачам си, окачвам си / окача си) въжето на врата</b>. <i>Разг.</i> 1. Обесвам се. 2. Заемам се с опасна работа, рисковано дело и с това се излагам на смъртна опасност. <i>Йоаким кипна. — Балдю, не безумствувай! Ти караш царя сам да си тури въжето на врата!</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 69. 3. Сам ставам причина да изпадна в лошо и подчинено положение; заробвам се. <i>— Хак ви е! — злорадствуваше Къню Бесарабски, .. — Сами си сложихте въжето на врата, пък сега — олеле!</i> А. Гуляшки, МТС, 199. | ||
| + | |||
| + | <b>Стъпвам (стъпям) / стъпя на врата</b> <i>на някого</i> или <i>на нещо. Разг.</i> 1. Подчинявам, покорявам напълно някого или нещо на волята си, обикн. с грубост, насилие. <i>Една шайка катастрофаджии е стъпила на врата на народа, за да дере кожата му.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 481-482. <i>Цели осем години тази преса ръкопляскаше на тиранина, който беше стъпил на врата на българския народ и не искаше да знае, че три милиона хора, пъшкат под ноктите на сатрапа.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 17. <i>— Ще го покоря! .. Ба, ще го оставя той да стъпи на врата ми!</i> П. Тодоров, Събр. пр, 407. 2. Съумявам да овладея нещо, справям се с нещо. <i>Поемах страхливо волана, а Райко ме насърчаваше: — Ще се научиш. Аз се научих да правя планове и протоколи, пък ти няма да стъпиш на врата на една проста машина…</i> С. Северняк, ОНК, 50-51. | ||
| + | |||
| + | <b>Счупвам си / счупя си врата</b>. <i>Разг.</i> 1. Погубвам се сам. <i>— Какво правите, господин поручик, — възкликна почти уплашено Нейков. — Нали снощи ви предупредих .. — Ще си счупите май врата!</i> П. Вежинов, ВР, 229. 2. Изпащам си жестоко или претърпявам тежка злополука, поражение. | ||
| + | |||
| + | <b>Сядам / седна на врата</b> <i>на някого. Разг.</i> Покорявам, подчинявам някого напълно на волята си. <i>Дойдоха готовановци, които не са рекли едно ох от турците и ни седнаха на врата!…</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 93. | ||
| + | |||
| + | <b>Хвърлям се / хвърля се на врата</b> <i>на някого. Разг.</i> 1. Бързо, буйно и силно прегръщам някого. <i>Той не знаеше, че да не бе го срам, Бранков би се хвърлил на врата му.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 25. 2. За жена — натрапвам се на мъж, по недостоен начин се мъча да спечеля разположението, любовта му. | ||
| + | |||
| + | <b>Ходя си по врата</b>. <i>Диал.</i> Не слушам никого, не се покорявам никому; своеволнича. | ||
| + | |||
| + | <b>Широко ми е около врата</b>. <i>Разг.</i> Нямам никакви грижи, безпокойства; живея безгрижно. <i>— Кметът ли? Що иска, война ли? Харно му беше на него, награби се, широко му е около врата…</i> Г. Караславов, СИ, 265. <i>И разбира се, широко ми беше тогава около врата, добре ми бе, охолен бях.</i> Т. Влайков, Съч. II, 177. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРАТА`</b>, <i>мн.</i> -и` и (старо) само <i>мн.</i> врата`, <i>ж.</i> 1. Приспособление, което служи за отваряне и затваряне на отвор в стена или ограда, през който се влиза и излиза. <i>На долния кат кулата нямаше прозорци, а само тежка дъбова врата и няколко тесни бойници.</i> Д. Талев, ЖС, 8. <i>Вътре в хана — гъмжило. Вратата постоянно се отваря, влизат-излизат хора.</i> Елин Пелин, Съч. II, 160. <i>Вратата се разтвори широко и в килията влезе висок сух старец с величествена осанка.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 229. <i>Хаджи Генчо им [на дечицата] раздава катърки, симид и мекички, които е той купил пред черковните врата.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 32. <i>С грамадни греди византийците нанасяха удари по обкованите с желязо крепостни врати.</i> Д. Динков, ЗБ, 23-24. <i>Блага дума железни врата отваря.</i> Послов. <i>Входна врата.</i> <i>Външна врата.</i> <i>Двойна врата.</i> <i>Двукрила врата.</i> <i>Единична врата.</i> <i>Пътна врата.</i> <i>Стъклена врата.</i> // Приспособление на превозно средство, което затваря отвора, през който се влиза и излиза. <i>Той разтърси смолистата си къдрава коса, която беше мокра от дъжда, отвори вратата и ме покани да вляза в колата.</i> Г. Белев, КВА, 21. <i>Преди да тръгне влакът, всички врати трябва да бъдат затворени.</i> △ <i>Вратата на самолета беше отворена и пътниците почнаха да се качват.</i> △ <i>Пътниците трябва да слизат от предната врата на трамвая или на автобуса.</i> // Приспособление на мебел, което затваря отвора, през който могат да се поставят | ||
Текуща версия към 12:10, 26 декември 2014
използвал за свои облаги; пренебрегвам. Сега сигурно си мисли, не ще може да я ожени за някой богат вдовец. Или ще я котка, докато я използва някак и ще й накриви врат. Г. Караславов, Тат., 46.
Напичам / напека врата на някого. Разг. Удрям, зашлевявам някого. Денчо седна на камъка край портата, измери го в тънкия жилав врат и се закани мълчешката. — Ти ли нямаш, ти ли нямаш? Да ти напека врата, както аз си знам, злото ще повърнеш. Г. Караславов, С, 29.
Не по врат, а по шия. Разг. Все същото, без разлика.
Отпускам, отпущам / отпусна (обвесвам / обвеся) врат. Разг. Загубвам надежда за нещо, угрижвам се, отчайвам се, обезсърчавам се. — Син ти, Борето де, подписал позив за даване на амнистия. Затова… да си сърба, каквото си е надробил… Отпусна врат бае Коце .. и тръгна да си ходи. Г. Караславов, Избр. съч. II, 261. Като страшна молния се разнесе слух навред, че Ибраим-паша си иде от хаджилък, и че султанът наградил пашата .. Сичкото .. население стресна се от тоя слух, секи как чуеше обвесяше врат и се замисляше. Ил. Блъсков, СК, 18.
Обесвам се / обеся се на врата на някого. Разг. 1. Натрапвам се на някого да ме издържа материално, да ме храни. Не е ли да дожалее чловеку да гляда някого си, който много работил и много спечалил, а зачтото требил всичко, что изкарвал, на старост да ся обеси на врата на своите си. Й. Груев, СП (превод), 213.
2. За жена — омъжвам се за някого против желанието му, натрапвам му се за съпруга.
Слагам си / сложа си (турям си / туря си, турвам си / турна си, мятам си, метвам си / метна си, окачам си, окачвам си / окача си) въжето на врата. Разг. 1. Обесвам се. 2. Заемам се с опасна работа, рисковано дело и с това се излагам на смъртна опасност. Йоаким кипна. — Балдю, не безумствувай! Ти караш царя сам да си тури въжето на врата! Ив. Вазов, Съч. XIV, 69. 3. Сам ставам причина да изпадна в лошо и подчинено положение; заробвам се. — Хак ви е! — злорадствуваше Къню Бесарабски, .. — Сами си сложихте въжето на врата, пък сега — олеле! А. Гуляшки, МТС, 199.
Стъпвам (стъпям) / стъпя на врата на някого или на нещо. Разг. 1. Подчинявам, покорявам напълно някого или нещо на волята си, обикн. с грубост, насилие. Една шайка катастрофаджии е стъпила на врата на народа, за да дере кожата му. Г. Караславов, ОХ IV, 481-482. Цели осем години тази преса ръкопляскаше на тиранина, който беше стъпил на врата на българския народ и не искаше да знае, че три милиона хора, пъшкат под ноктите на сатрапа. Ал. Константинов, Съч. I, 17. — Ще го покоря! .. Ба, ще го оставя той да стъпи на врата ми! П. Тодоров, Събр. пр, 407. 2. Съумявам да овладея нещо, справям се с нещо. Поемах страхливо волана, а Райко ме насърчаваше: — Ще се научиш. Аз се научих да правя планове и протоколи, пък ти няма да стъпиш на врата на една проста машина… С. Северняк, ОНК, 50-51.
Счупвам си / счупя си врата. Разг. 1. Погубвам се сам. — Какво правите, господин поручик, — възкликна почти уплашено Нейков. — Нали снощи ви предупредих .. — Ще си счупите май врата! П. Вежинов, ВР, 229. 2. Изпащам си жестоко или претърпявам тежка злополука, поражение.
Сядам / седна на врата на някого. Разг. Покорявам, подчинявам някого напълно на волята си. Дойдоха готовановци, които не са рекли едно ох от турците и ни седнаха на врата!… Ив. Вазов, Съч. VII, 93.
Хвърлям се / хвърля се на врата на някого. Разг. 1. Бързо, буйно и силно прегръщам някого. Той не знаеше, че да не бе го срам, Бранков би се хвърлил на врата му. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 25. 2. За жена — натрапвам се на мъж, по недостоен начин се мъча да спечеля разположението, любовта му.
Ходя си по врата. Диал. Не слушам никого, не се покорявам никому; своеволнича.
Широко ми е около врата. Разг. Нямам никакви грижи, безпокойства; живея безгрижно. — Кметът ли? Що иска, война ли? Харно му беше на него, награби се, широко му е около врата… Г. Караславов, СИ, 265. И разбира се, широко ми беше тогава около врата, добре ми бе, охолен бях. Т. Влайков, Съч. II, 177.
ВРАТА`, мн. -и` и (старо) само мн. врата`, ж. 1. Приспособление, което служи за отваряне и затваряне на отвор в стена или ограда, през който се влиза и излиза. На долния кат кулата нямаше прозорци, а само тежка дъбова врата и няколко тесни бойници. Д. Талев, ЖС, 8. Вътре в хана — гъмжило. Вратата постоянно се отваря, влизат-излизат хора. Елин Пелин, Съч. II, 160. Вратата се разтвори широко и в килията влезе висок сух старец с величествена осанка. Ст. Загорчинов, ДП, 229. Хаджи Генчо им [на дечицата] раздава катърки, симид и мекички, които е той купил пред черковните врата. Л. Каравелов, Съч. II, 32. С грамадни греди византийците нанасяха удари по обкованите с желязо крепостни врати. Д. Динков, ЗБ, 23-24. Блага дума железни врата отваря. Послов. Входна врата. Външна врата. Двойна врата. Двукрила врата. Единична врата. Пътна врата. Стъклена врата. // Приспособление на превозно средство, което затваря отвора, през който се влиза и излиза. Той разтърси смолистата си къдрава коса, която беше мокра от дъжда, отвори вратата и ме покани да вляза в колата. Г. Белев, КВА, 21. Преди да тръгне влакът, всички врати трябва да бъдат затворени. △ Вратата на самолета беше отворена и пътниците почнаха да се качват. △ Пътниците трябва да слизат от предната врата на трамвая или на автобуса. // Приспособление на мебел, което затваря отвора, през който могат да се поставят
