Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/278“
Anichka0872 (беседа | приноси) |
Zelenkroki (беседа | приноси) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>на живота.</i> К. Величков, ПССъч. III, 44. <b>вкушавам се</b>, <b>вкуся се</b> <i>страд. Красотата и поезията на тоя зимен пейзаж само се чувствуваха, разбираха, вкушаваха, както красотата на една мисъл.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 161. |
| − | — Друга форма: вкуся`вам. | + | — Друга форма: <em>вкуся`вам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВКЪ`ЩИ</b> <i>нареч.</i> В моя (своя) дом, в собственото си жилище или при семейството си; у дома. <i>Като се прибираше вкъщи след погребението, Варадин забеляза, че вратата на мазата е отворена</i>. Ст. Цанев, МБ, 380. <i>И от училище — в Димитровград! — Един ден баща ми дойде да ме потърси, защото не пишех писма до | + | <b>ВКЪ`ЩИ</b> <i>нареч.</i> В моя (своя) дом, в собственото си жилище или при семейството си; у дома. <i>Като се прибираше вкъщи след погребението, Варадин забеляза, че вратата на мазата е отворена</i>. Ст. Цанев, МБ, 380. <i>И от училище — в Димитровград! — Един ден баща ми дойде да ме потърси, защото не пишех писма до вкъщи… Като разбра къде съм, и се зарадва. Отиде си горд.</i> С. Северняк, П, 359. <i>Няма да си бъда вкъщи.</i> ∆ <i>Вкъщи е много студено.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЛА`ГА</b>, <i>мн.</i> (остар.) -и, <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Водни частици по повърхността на някакво тяло (почва, стени и др.) или проникнали между частиците на това тяло; мокрота. <i>Скоро пред тях се изпречи голяма скала, покрита с мъх и влага.</i> Елин Пелин, ЯБ,137. <i>Не беше за сядане на влажната пръст. Влагата се чувствуваше особено ноще, и аз нямах ни какво да си постеля, ни с какво да се завия.</i> К. Величков, ПССъч. I, 62. <i>Косерката ора цял ден, защото преди един ден беше валяло дъжд и имаше великолепна влага, а добрите орачи ценят такава влага.</i> Ц. Гинчев, ГК, 323. <i>Сутринта той [Янко] облиза листенцата, по които беше паднала роса. Каква благодат беше тая нощна влага! | + | <b>ВЛА`ГА</b>, <i>мн.</i> (остар.) -и, <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Водни частици по повърхността на някакво тяло (почва, стени и др.) или проникнали между частиците на това тяло; мокрота. <i>Скоро пред тях се изпречи голяма скала, покрита с мъх и влага.</i> Елин Пелин, ЯБ, 137. <i>Не беше за сядане на влажната пръст. Влагата се чувствуваше особено ноще, и аз нямах ни какво да си постеля, ни с какво да се завия.</i> К. Величков, ПССъч. I, 62. <i>Косерката ора цял ден, защото преди един ден беше валяло дъжд и имаше великолепна влага, а добрите орачи ценят такава влага.</i> Ц. Гинчев, ГК, 323. <i>Сутринта той [Янко] облиза листенцата, по които беше паднала роса. Каква благодат беше тая нощна влага!…</i> Ем. Коралов, ДП, 141. // Гъсти водни па`ри, изпарения във въздуха; мокрота. <i>От морето лъхаше задух и топла влага като от парен котел.</i> Д. Димов, Т, 446. <i>Гъста непрогледна мъгла пълнеше улиците. Ръмеше… Студената влага проникваше навсякъде и Стоян вървеше свит.</i> Елин Пелин, Съч. II, 164. <i>Небето беше още светло, но долу беше тъмно, откъм полето лъхаше влага и мирис на трева.</i> Й. Йовков, АМГ, 106. <i>Откъм Дунава лъхна топъл августовски вятър, напоен с влага.</i> М. Грубешлиева, ПП, 181. // <i>Разш. Книж.</i> Течност. <i>Конете нагазиха във водата и започнаха жадно да цедят влагата през зъбите си.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 57. <i>Донесоха им бутилката, изхвърлиха с гръм запушалката и шипящата влага се запени в кристалните бокали.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 291. <i>Италианецът отвори шишето [ракия] и бавно, .., напълни чашките. Той взе една, .., порадва се на бистрата като сълза влага и рече: — А наздраве!</i> Д. Спространов, С, 168. <i>Пристъпват мирно двоен ред жреци / и пътя ръсят со свещенна влага.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 117. |
| − | 2. <i>Прен.</i> Само <i>ед.</i> Капчици сълзи, пот или под. <i>Нещо му припари на очите и той издигна дясната си ръка и отри с длан влагата, която се търкаляше на капки из тези очи.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 198. <i>Лъсват във влага и очите на старата — смее се и тя.</i> Й. Йовков, СЛ, 82. <i>И пак заигра руменина по младата | + | 2. <i>Прен.</i> Само <i>ед.</i> Капчици сълзи, пот или под. <i>Нещо му припари на очите и той издигна дясната си ръка и отри с длан влагата, която се търкаляше на капки из тези очи.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 198. <i>Лъсват във влага и очите на старата — смее се и тя.</i> Й. Йовков, СЛ, 82. <i>И пак заигра руменина по младата й шия, по цялото й лице, дори влага изби по челото й.</i> Д. Талев, ПК, 333. <i>Ленко се взираше в сбръчканите й бузи, които напоследък бяха побледнели, гледаше влагата в кахърните й очи и сърцето му се свиваше.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 203. <i>И тая пъстрина необозрима / събуди в нея жажда да избяга / там, дето само сиви сенки има / и неми стъпки, и в очите влага.</i> Бл. Димитрова, Л, 125-126. |
| − | 3. <i>Остар.</i> Течна съставка на човешкия организъм (кръв, лимфа и др.) или в отделен негов орган. <i>Гнилостта преминува в лигите и с них наедно ся уноси в желудока, оттамо постъпя во всичките влаги на тялото ни.</i> С. Радулов, НД (превод), 21. <i>Това полезно оръдие [окото] има образ, приличен на кълбо,.. Това.. кълбо е пълно с разни вещества, наречени влаги.</i> НКАФ (превод), 114. | + | 3. <i>Остар.</i> Течна съставка на човешкия организъм (кръв, лимфа и др.) или в отделен негов орган. <i>Гнилостта преминува в лигите и с них наедно ся уноси в желудока, оттамо постъпя во всичките влаги на тялото ни.</i> С. Радулов, НД (превод), 21. <i>Това полезно оръдие [окото] има образ, приличен на кълбо, .. Това .. кълбо е пълно с разни вещества, наречени влаги.</i> НКАФ (превод), 114. |
| − | ◇ Капилярна влага. <i>Спец.</i> Влагата, която се съдържа в порите на различните видове материали. <i>Най-болният въпрос при апретирането на всички платове е въпросът за сушенето. Предназначението на този процес е да освободи влакнестия материал само от вътрешната капилярна влага, а не и от хигроскопичната.</i> ВН, 1960, бр. 2619, 2. | + | ◇ <b>Капилярна влага</b>. <i>Спец.</i> Влагата, която се съдържа в порите на различните видове материали. <i>Най-болният въпрос при апретирането на всички платове е въпросът за сушенето. Предназначението на този процес е да освободи влакнестия материал само от вътрешната капилярна влага, а не и от хигроскопичната.</i> ВН, 1960, бр. 2619, 2. |
| − | > Държи ми влага. <i>Разг.</i> 1. Чувствам се добре, задоволен съм от нещо за дълго време. <i>Вместо да си поживея, и тъй да си поживея, че да ми държи влага през цялата служба, предпочел съм предварителния арест.</i> А. Мандаджиев, БЦР, 70. 2. Помня нещо неприятно, лошо и то ми служи дълго време за назидание, поука. <i>— Кунчо пак яде | + | > <b>Държи ми влага</b>. <i>Разг.</i> 1. Чувствам се добре, задоволен съм от нещо за дълго време. <i>Вместо да си поживея, и тъй да си поживея, че да ми държи влага през цялата служба, предпочел съм предварителния арест.</i> А. Мандаджиев, БЦР, 70. 2. Помня нещо неприятно, лошо и то ми служи дълго време за назидание, поука. <i>— Кунчо пак яде боя… — И бой какъв, ще му държи влага дор е жив.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 100. <i>— А пък сега така ще ги нажуля, та да им държи влага за много време.</i> Т. Влайков, Съч. III, 210. |
| + | |||
| + | <b>Пада / падне влага</b>. <i>Диал.</i> Вали ситен, необилен дъжд. <i>Нема` да падне влага.</i> Н. Геров, РБЯ I, 132. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЛАГА`ЛИЩЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Остар.</i> 1. Специално помещение, което служи за поставяне и съхраняване на стоки, вещи и др.; склад, магазия. <i>В тях [двете махали] беше и търговският център на столицата, и дюкяните, и влагалищата на дубровнишките търговци.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 33. <i>Който умишлено, т. е. със злобно намерение, подпали и събори държавни здания, складове и влагалища на разни припаси, наказва ся със смърт.</i> Ф. Перец и др., НЗ, 21. <i>Също и който е зел под наем къща за обитаване, може да я употреби и за влагалище на вещи.</i> ДЗОИ III (превод), 104. |
| − | |||
| − | 1. Специално помещение, което служи за поставяне и съхраняване на стоки, вещи и др.; склад, магазия. <i>В тях [двете махали] беше и търговският център на столицата, и дюкяните, и влагалищата на дубровнишките търговци.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 33. <i>Който умишлено, т. е. със злобно намерение, подпали и събори държавни здания, складове и влагалища на разни припаси, наказва ся със смърт.</i> Ф. Перец и др., НЗ, 21. <i>Също и който е зел под наем къща за обитаване, може да я употреби и за влагалище на вещи.</i> ДЗОИ III (превод), 104. | ||
| − | 2. Специален предмет (сандък, кутия, калъф, ножница и под.), който служи за поставяне и съхраняване на вещи. <i>И зачтото кедрът, според горчевината си, има противонагнивана свойщина, правяха от него влагалища и ракли, за да пазят по-важните | + | 2. Специален предмет (сандък, кутия, калъф, ножница и под.), който служи за поставяне и съхраняване на вещи. <i>И зачтото кедрът, според горчевината си, има противонагнивана свойщина, правяха от него влагалища и ракли, за да пазят по-важните записки.</i> |
Текуща версия към 02:33, 19 август 2014
на живота. К. Величков, ПССъч. III, 44. вкушавам се, вкуся се страд. Красотата и поезията на тоя зимен пейзаж само се чувствуваха, разбираха, вкушаваха, както красотата на една мисъл. Ив. Вазов, Съч. VIII, 161.
— Друга форма: вкуся`вам.
ВКЪ`ЩИ нареч. В моя (своя) дом, в собственото си жилище или при семейството си; у дома. Като се прибираше вкъщи след погребението, Варадин забеляза, че вратата на мазата е отворена. Ст. Цанев, МБ, 380. И от училище — в Димитровград! — Един ден баща ми дойде да ме потърси, защото не пишех писма до вкъщи… Като разбра къде съм, и се зарадва. Отиде си горд. С. Северняк, П, 359. Няма да си бъда вкъщи. ∆ Вкъщи е много студено.
ВЛА`ГА, мн. (остар.) -и, ж. 1. Само ед. Водни частици по повърхността на някакво тяло (почва, стени и др.) или проникнали между частиците на това тяло; мокрота. Скоро пред тях се изпречи голяма скала, покрита с мъх и влага. Елин Пелин, ЯБ, 137. Не беше за сядане на влажната пръст. Влагата се чувствуваше особено ноще, и аз нямах ни какво да си постеля, ни с какво да се завия. К. Величков, ПССъч. I, 62. Косерката ора цял ден, защото преди един ден беше валяло дъжд и имаше великолепна влага, а добрите орачи ценят такава влага. Ц. Гинчев, ГК, 323. Сутринта той [Янко] облиза листенцата, по които беше паднала роса. Каква благодат беше тая нощна влага!… Ем. Коралов, ДП, 141. // Гъсти водни па`ри, изпарения във въздуха; мокрота. От морето лъхаше задух и топла влага като от парен котел. Д. Димов, Т, 446. Гъста непрогледна мъгла пълнеше улиците. Ръмеше… Студената влага проникваше навсякъде и Стоян вървеше свит. Елин Пелин, Съч. II, 164. Небето беше още светло, но долу беше тъмно, откъм полето лъхаше влага и мирис на трева. Й. Йовков, АМГ, 106. Откъм Дунава лъхна топъл августовски вятър, напоен с влага. М. Грубешлиева, ПП, 181. // Разш. Книж. Течност. Конете нагазиха във водата и започнаха жадно да цедят влагата през зъбите си. Ст. Загорчинов, ДП, 57. Донесоха им бутилката, изхвърлиха с гръм запушалката и шипящата влага се запени в кристалните бокали. Ал. Константинов, Съч. I, 291. Италианецът отвори шишето [ракия] и бавно, .., напълни чашките. Той взе една, .., порадва се на бистрата като сълза влага и рече: — А наздраве! Д. Спространов, С, 168. Пристъпват мирно двоен ред жреци / и пътя ръсят со свещенна влага. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 117.
2. Прен. Само ед. Капчици сълзи, пот или под. Нещо му припари на очите и той издигна дясната си ръка и отри с длан влагата, която се търкаляше на капки из тези очи. М. Георгиев, Избр. разк., 198. Лъсват във влага и очите на старата — смее се и тя. Й. Йовков, СЛ, 82. И пак заигра руменина по младата й шия, по цялото й лице, дори влага изби по челото й. Д. Талев, ПК, 333. Ленко се взираше в сбръчканите й бузи, които напоследък бяха побледнели, гледаше влагата в кахърните й очи и сърцето му се свиваше. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 203. И тая пъстрина необозрима / събуди в нея жажда да избяга / там, дето само сиви сенки има / и неми стъпки, и в очите влага. Бл. Димитрова, Л, 125-126.
3. Остар. Течна съставка на човешкия организъм (кръв, лимфа и др.) или в отделен негов орган. Гнилостта преминува в лигите и с них наедно ся уноси в желудока, оттамо постъпя во всичките влаги на тялото ни. С. Радулов, НД (превод), 21. Това полезно оръдие [окото] има образ, приличен на кълбо, .. Това .. кълбо е пълно с разни вещества, наречени влаги. НКАФ (превод), 114.
◇ Капилярна влага. Спец. Влагата, която се съдържа в порите на различните видове материали. Най-болният въпрос при апретирането на всички платове е въпросът за сушенето. Предназначението на този процес е да освободи влакнестия материал само от вътрешната капилярна влага, а не и от хигроскопичната. ВН, 1960, бр. 2619, 2.
> Държи ми влага. Разг. 1. Чувствам се добре, задоволен съм от нещо за дълго време. Вместо да си поживея, и тъй да си поживея, че да ми държи влага през цялата служба, предпочел съм предварителния арест. А. Мандаджиев, БЦР, 70. 2. Помня нещо неприятно, лошо и то ми служи дълго време за назидание, поука. — Кунчо пак яде боя… — И бой какъв, ще му държи влага дор е жив. Ив. Вазов, Съч. XI, 100. — А пък сега така ще ги нажуля, та да им държи влага за много време. Т. Влайков, Съч. III, 210.
Пада / падне влага. Диал. Вали ситен, необилен дъжд. Нема` да падне влага. Н. Геров, РБЯ I, 132.
ВЛАГА`ЛИЩЕ1, мн. -а, ср. Остар. 1. Специално помещение, което служи за поставяне и съхраняване на стоки, вещи и др.; склад, магазия. В тях [двете махали] беше и търговският център на столицата, и дюкяните, и влагалищата на дубровнишките търговци. Ив. Вазов, Съч. XIV, 33. Който умишлено, т. е. със злобно намерение, подпали и събори държавни здания, складове и влагалища на разни припаси, наказва ся със смърт. Ф. Перец и др., НЗ, 21. Също и който е зел под наем къща за обитаване, може да я употреби и за влагалище на вещи. ДЗОИ III (превод), 104.
2. Специален предмет (сандък, кутия, калъф, ножница и под.), който служи за поставяне и съхраняване на вещи. И зачтото кедрът, според горчевината си, има противонагнивана свойщина, правяха от него влагалища и ракли, за да пазят по-важните записки.
