Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/193“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Автоматични корекции)
(Одобрена)
 
(Не е показана една междинна версия от друг потребител)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
+
{{+}}
 
----
 
----
<b>ВИДОИЗМЕНЯ</b>. Вж. видоизменявам и видоизменям.
+
<b>ВИДОИЗМЕНЯ`</b>. Вж. <em>видоизменявам</em> и <em>видоизменям</em>.
 
----
 
----
<b>ВИДОИЗМЕНЯВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (остар.); видоизменя, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Остар.</i> Видоизменям. <i>Человенеската природа не може да остава постоянна на онуй, което изначало е пожелала, защото болестите, нуждите, страстите я видоизменяват.</i> П. Р. Славейков, ПВО (превод), 109. видоизменявам се, видоизменя се <i>страд.</i>
+
<b>ВИДОИЗМЕНЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (остар.); <b>видоизменя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Остар.</i> Видоизменям. <i>Человенеската природа не може да остава постоянна на онуй, което изначало е пожелала, защото болестите, нуждите, страстите я видоизменяват.</i> П. Р. Славейков, ПВО (превод), 109. <b>видоизменявам се</b>, <b>видоизменя се</b> <i>страд.</i>
 
----
 
----
<b>ВИДОИЗМЕНЯВАМ СЕ</b> <i>несв.(</i>остар.); видоизменя се <i>св., непрех.</i> Видоизменям се. <i>Но ние казахме вече, че човеческите езици са обогащават и видоизменяват по естествени причини.</i> СбС I, 1875, 16.
+
<b>ВИДОИЗМЕНЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i> (остар.); <b>видоизменя` се</b> <i>св., непрех.</i> Видоизменям се. <i>Но ние казахме вече, че човеческите езици са обогащават и видоизменяват по естествени причини.</i> СбС I, 1875, 16.
 
----
 
----
<b>ВИДОИЗМЕНЯВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> видоизменявам <i>и от</i> видоизменявам се; видоизменяне.
+
<b>ВИДОИЗМЕНЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> видоизменявам <i>и от</i> видоизменявам се; видоизменяне.
 
----
 
----
<b>ВИДОИЗМЕНЯМ</b>, -яш, <i>несв.;</i> видоизменя, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех.</i> Изменям, променям вида, облика на нещо, като му прибавям или отнемам нещо. <i>— Материята на това Слънце е много гъста, тъй като там са станали атомни промени, които са видоизменили веществото, от което е направено това светило.</i> Г. Томалевски, АН, 312. <i>Нютон не се отказва от теорията си, а само малко я видоизменя, приспособява я към всички новооткрити светлинни явления.</i> Вл. Харалампиев, ПСС, 21. видоизменям се, видоизменя се <i>страд.</i>
+
<b>ВИДОИЗМЕ`НЯМ</b>, -яш, <i>несв.</i>; <b>видоизменя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех.</i> Изменям, променям вида, облика на нещо, като му прибавям или отнемам нещо. <i>— Материята на това Слънце е много гъста, тъй като там са станали атомни промени, които са видоизменили веществото, от което е направено това светило.</i> Г. Томалевски, АН, 312. <i>Нютон не се отказва от теорията си, а само малко я видоизменя, приспособява я към всички новооткрити светлинни явления.</i> Вл. Харалампиев, ПСС, 21. <b>видоизменям се</b>, <b>видоизменя се</b> <i>страд.</i>
 
----
 
----
<b>ВИДОИЗМЕНЯМ СЕ</b> <i>несв.;</i> видоизменя се
+
<b>ВИДОИЗМЕ`НЯМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>видоизменя` се</b> <i>св., непрех.</i> Изменям, променям вида, облика си, като придобивам или загубвам някои признаци. <i>Самите коренища, грудки, луковици остават в почвата. Разбира се, че в необикновената за тях подземна среда тези стъбла се видоизменят много.</i> Бтн V и VI кл (превод), 64.
 
 
<i>св., непрех.</i> Изменям, променям вида, облика си, като придобивам или загубвам някои признаци. <i>Самите коренища, грудки, луковици остават в почвата. Разбира се, че в необикновената за тях подземна среда тези стъбла се видоизменят много.</i> Бтн V и VI кл (превод), 64.
 
 
----
 
----
<b>ВИДОИЗМЕНЯНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> видоизменям <i>и от</i> видоизменям се.
+
<b>ВИДОИЗМЕ`НЯНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> видоизменям <i>и от</i> видоизменям се.
 
----
 
----
<b>ВИДООБРАЗУВАНЕ</b> <i>ср. Книж.</i> Образуване на различни видове живи организми. <i>Те [биологичните науки] трябва да проникнат дълбоко в същността на живота, .., да изяснят и овладеят процесите на наследствеността, изменчивостта и видообразу-ването, при които се синтезират и натрупват органически вещества.</i> ОБиол. X кл, <b>6</b>.
+
<b>ВИДООБРАЗУ`ВАНЕ</b> <i>ср. Книж.</i> Образуване на различни видове живи организми. <i>Те [биологичните науки] трябва да проникнат дълбоко в същността на живота, .., да изяснят и овладеят процесите на наследствеността, изменчивостта и видообразуването, при които се синтезират и натрупват органически вещества.</i> ОБиол. X кл, 6.
 
----
 
----
<b>ВИДРА</b> <i>ж.</i> 1. Бозайник от разреда на хищниците, с ценна тъмнокафява кожа и крайници, пригодени за плаване, който води полуводен живот край реки с гористи брегове. ЬиЬга 1и1га. <i>Лисицата много обича рибата .. То се знае, тя не може да я лови като видрата.</i> Ем. Станев, ЯГ, 44. <i>Вировете се пълнеха с вода, преляла от други вирове, и често цели семейства видри достигаха равнината, където селяните ги трепеха заради скъпата им мека кожа.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 191.
+
<b>ВИ`ДРА</b> <i>ж.</i> 1. Бозайник от разреда на хищниците, с ценна тъмнокафява кожа и крайници, пригодени за плаване, който води полуводен живот край реки с гористи брегове. Lutra lutra. <i>Лисицата много обича рибата .. То се знае, тя не може да я лови като видрата.</i> Ем. Станев, ЯГ, 44. <i>Вировете се пълнеха с вода, преляла от други вирове, и често цели семейства видри достигаха равнината, където селяните ги трепеха заради скъпата им мека кожа.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 191.
  
2. Обработена кожа на това животно като материал за направа на палта, шапки и др. <i>След години .. гледам по пътя откъмто големия град странна жена с дълга черна рокля, с черна шапка, .., с черни до лактите ръкавици, ръцете си държеше пъхнати в маншон от черна видра.</i> Ст. Цанев, МБ, 386. <i>Анадолецът стана леко и безшумно, наметна кожухчето си от видра.</i> Ц. Лаче-ва, СА, <b>8</b>.
+
2. Обработена кожа на това животно като материал за направа на палта, шапки и др. <i>След години .. гледам по пътя откъмто големия град странна жена с дълга черна рокля, с черна шапка, .., с черни до лактите ръкавици, ръцете си държеше пъхнати в маншон от черна видра.</i> Ст. Цанев, МБ, 386. <i>Анадолецът стана леко и безшумно, наметна кожухчето си от видра.</i> Ц. Лачева, СА, 8.
 
----
 
----
<b>ВЙДРИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Ведро. <i>Видрицата е едно малко каче с железни халки и с клуп отгоре, което може да събере пет-шест оки вода</i>. М. Кънчев, В, 105. <i>Видрица носят закачена на ръката си циганките, които ходят от къща е къща, та просят.</i> М. Кънчев, В, 105.
+
<b>ВИ`ДРИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Ведро. <i>Видрицата е едно малко каче с железни халки и с клуп отгоре, което може да събере пет-шест оки вода.</i> М. Кънчев, В, 105. <i>Видрица носят закачена на ръката си циганките, които ходят от къща е къща, та просят.</i> М. Кънчев, В, 105.
 
----
 
----
<b>ВЙДРОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до видра. <i>Това пълно момче, което яздеше малко черно конче и не знаеше как да се нарадва на червената си къса дреха, обшита с видрови кожи като у царя, и на жребчето, .., бе най-малкият царев син — Йоан Шишман.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 491.
+
<b>ВИ`ДРОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до видра. <i>Това пълно момче, което яздеше малко черно конче и не знаеше как да се нарадва на червената си къса дреха, обшита с видрови кожи като у царя, и на жребчето, .., бе най-малкият царев син — Йоан Шишман.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 491.
 
----
 
----
<b>ВЙДУВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (диал.); видя, -иш, <i>мин. св.</i> видях и (диал.) видох, <i>пое.</i> виж, вйжте, <i>прич. мин. св. деят.</i> видял, -а, -о, <i>мн.</i> видели, <i>св.</i> и (остар. и диал., понякога разг.) <i>несв., прех. Диал.</i> Виждам. <i>— Кехаи, млади овчаре, / като воз Дунав пасете, / видувах-те ли робиня, / дали минува край вазе.</i> Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 329. видувам се, видя се <i>страд., възвр.</i> и <i>взаим.</i> видува се, види се <i>безл.</i>
+
<b>ВИ`ДУВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (диал.); <b>ви`дя</b>, -иш, <i>мин. св.</i> видя`х и (диал.) видо`х, <i>пов.</i> виж, ви`жте, <i>прич. мин. св. деят.</i> видя`л, -а, -о, <i>мн.</i> виде`ли, <i>св.</i> и (остар. и диал., понякога разг.) <i>несв., прех. Диал.</i> Виждам. <i>— Кехаи, млади овчаре, / като воз Дунав пасете, / видувахте ли робиня, / дали минува край вазе.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 329. <b>видувам се</b>, <b>видя се</b> <i>страд., възвр.</i> и <i>взаим.</i> <b>видува се</b>, <b>види се</b> <i>безл.</i>
 
----
 
----
<b>ВЙДУВАМ СЕ</b> <i>несв.</i> (диал.); видя се <i>св.</i> и (остар. и диал.) <i>несв</i>., <i>непрех.</i> Виждам се. <i>Два са млади залибиле, / и не са се видувале, / виделе са снощи вечер.</i> Нар. пес., СбНУ ХЬГ/, 369.
+
<b>ВИ`ДУВАМ СЕ</b> <i>несв.</i> (диал.); <b>ви`дя се</b> <i>св.</i> и (остар. и диал.) <i>несв</i>., <i>непрех.</i> Виждам се. <i>Два са млади залибиле, / и не са се видувале, / виделе са снощи вечер.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 369.
 
----
 
----
<b>ВЙДУВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> видувам <i>и от</i> видувам се; виждане.
+
<b>ВИ`ДУВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> видувам <i>и от</i> видувам се; виждане.
 
----
 
----
<b>ВЙДЯ</b>. Вж. виждам, видвам и видувам.
+
<b>ВИ`ДЯ</b>. Вж. <em>виждам</em>, <em>видвам</em> и <em>видувам</em>.
 
----
 
----
<b>ВЙЕ</b> (поет.) вий, <i>вин.</i> вас, <i>крат.</i> ви, <i>удв.</i> вас ви, (диал.) вази, вазе; <i>дат.</i> (рядко) вам, <i>крат.</i> ви, <i>удв.</i> вам ви, <i>лич. местоим.</i> <b>(2</b> л. мн.). 1. Означава лицата или предметите, към които се обръща този, който говори.
+
<b>ВИ`Е</b> (поет.) вий, <i>вин.</i> вас, <i>крат.</i> <b>ви</b>, <i>удв.</i> вас ви, (диал.) вази, вазе; <i>дат.</i> (рядко) вам, <i>крат.</i> ви, <i>удв.</i> вам ви, <i>лич. местоим.</i> (2 л. мн.). 1. Означава лицата или предметите, към които се обръща този, който говори. <i>— Момчета, я вие викнете някоя стара хайдушка песен.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 180. <i>Чакайте аз да ви разкажа мойта среща с бай Ганя, обади се Стойчо.</i> Ал. Константинов, БГ, 10. <i>— Добре дошла, Елено болярко! — пръв се обади Райко с весело лице. — Добър ти ден, Райко! — отвърна Елена — добър ви ден и вам, братя!</i> Ст. Загорчинов, ДП, 450. <i>Вас слънце ви не вижда — лъх, / зефирен лъх ви не допира; / печални, бледни теменуги.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 79. <i>Тежко, тежко! Вино дайте! / Пиян дано аз забрава / туй, що, глупци, вий не знайте / позор ли е или слава!</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 14. <i>Дойдох да повидя Софията, па рекох и вас да</i>
 
 
<i>— Момчета, я вие викнете някоя стара хайдушка песен.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 180. <i>Чакайте аз да ви разкажа мойта среща с бай Ганя, обади се Стойчо.</i> Ал. Константинов, БГ, 10. <i>— Добре дошла, Елено боляр-ко! — пръв се обади Райко с весело лице. — Добър ти ден, Райко! — отвърна Елена — добър ви ден и вам, братя\</i> Ст. Загорчинов, ДП, 450. <i>Вас слънце ви не вижда — лъх, / зе-фирен лъх ви не допира; / печални, бледни теменуги.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 79. <i>Тежко, тежко! Вино дайте! / Пиян дано аз забрава /туй, що, глупци, вий не знайте/позор ли е или слава!</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 14. <i>Дойдох да повидя Софията, па рекох и вас да</i>
 
 
 

Текуща версия към 08:52, 3 август 2014

Корекцията на страницата е одобрена



ВИДОИЗМЕНЯ`. Вж. видоизменявам и видоизменям.


ВИДОИЗМЕНЯ`ВАМ, -аш, несв. (остар.); видоизменя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Видоизменям. Человенеската природа не може да остава постоянна на онуй, което изначало е пожелала, защото болестите, нуждите, страстите я видоизменяват. П. Р. Славейков, ПВО (превод), 109. видоизменявам се, видоизменя се страд.


ВИДОИЗМЕНЯ`ВАМ СЕ несв. (остар.); видоизменя` се св., непрех. Видоизменям се. Но ние казахме вече, че човеческите езици са обогащават и видоизменяват по естествени причини. СбС I, 1875, 16.


ВИДОИЗМЕНЯ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от видоизменявам и от видоизменявам се; видоизменяне.


ВИДОИЗМЕ`НЯМ, -яш, несв.; видоизменя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Изменям, променям вида, облика на нещо, като му прибавям или отнемам нещо. — Материята на това Слънце е много гъста, тъй като там са станали атомни промени, които са видоизменили веществото, от което е направено това светило. Г. Томалевски, АН, 312. Нютон не се отказва от теорията си, а само малко я видоизменя, приспособява я към всички новооткрити светлинни явления. Вл. Харалампиев, ПСС, 21. видоизменям се, видоизменя се страд.


ВИДОИЗМЕ`НЯМ СЕ несв.; видоизменя` се св., непрех. Изменям, променям вида, облика си, като придобивам или загубвам някои признаци. Самите коренища, грудки, луковици остават в почвата. Разбира се, че в необикновената за тях подземна среда тези стъбла се видоизменят много. Бтн V и VI кл (превод), 64.


ВИДОИЗМЕ`НЯНЕ ср. Отгл. същ. от видоизменям и от видоизменям се.


ВИДООБРАЗУ`ВАНЕ ср. Книж. Образуване на различни видове живи организми. Те [биологичните науки] трябва да проникнат дълбоко в същността на живота, .., да изяснят и овладеят процесите на наследствеността, изменчивостта и видообразуването, при които се синтезират и натрупват органически вещества. ОБиол. X кл, 6.


ВИ`ДРА ж. 1. Бозайник от разреда на хищниците, с ценна тъмнокафява кожа и крайници, пригодени за плаване, който води полуводен живот край реки с гористи брегове. Lutra lutra. Лисицата много обича рибата .. То се знае, тя не може да я лови като видрата. Ем. Станев, ЯГ, 44. Вировете се пълнеха с вода, преляла от други вирове, и често цели семейства видри достигаха равнината, където селяните ги трепеха заради скъпата им мека кожа. Ст. Загорчинов, ДП, 191.

2. Обработена кожа на това животно като материал за направа на палта, шапки и др. След години .. гледам по пътя откъмто големия град странна жена с дълга черна рокля, с черна шапка, .., с черни до лактите ръкавици, ръцете си държеше пъхнати в маншон от черна видра. Ст. Цанев, МБ, 386. Анадолецът стана леко и безшумно, наметна кожухчето си от видра. Ц. Лачева, СА, 8.


ВИ`ДРИЦА ж. Диал. Ведро. Видрицата е едно малко каче с железни халки и с клуп отгоре, което може да събере пет-шест оки вода. М. Кънчев, В, 105. Видрица носят закачена на ръката си циганките, които ходят от къща е къща, та просят. М. Кънчев, В, 105.


ВИ`ДРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до видра. Това пълно момче, което яздеше малко черно конче и не знаеше как да се нарадва на червената си къса дреха, обшита с видрови кожи като у царя, и на жребчето, .., бе най-малкият царев син — Йоан Шишман. Ст. Загорчинов, ДП, 491.


ВИ`ДУВАМ, -аш, несв. (диал.); ви`дя, -иш, мин. св. видя`х и (диал.) видо`х, пов. виж, ви`жте, прич. мин. св. деят. видя`л, -а, -о, мн. виде`ли, св. и (остар. и диал., понякога разг.) несв., прех. Диал. Виждам. — Кехаи, млади овчаре, / като воз Дунав пасете, / видувахте ли робиня, / дали минува край вазе. Нар. пес., СбНУ XLIII, 329. видувам се, видя се страд., възвр. и взаим. видува се, види се безл.


ВИ`ДУВАМ СЕ несв. (диал.); ви`дя се св. и (остар. и диал.) несв., непрех. Виждам се. Два са млади залибиле, / и не са се видувале, / виделе са снощи вечер. Нар. пес., СбНУ XLIV, 369.


ВИ`ДУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от видувам и от видувам се; виждане.


ВИ`ДЯ. Вж. виждам, видвам и видувам.


ВИ`Е (поет.) вий, вин. вас, крат. ви, удв. вас ви, (диал.) вази, вазе; дат. (рядко) вам, крат. ви, удв. вам ви, лич. местоим. (2 л. мн.). 1. Означава лицата или предметите, към които се обръща този, който говори. — Момчета, я вие викнете някоя стара хайдушка песен. Ив. Вазов, Съч. XXII, 180. Чакайте аз да ви разкажа мойта среща с бай Ганя, обади се Стойчо. Ал. Константинов, БГ, 10. — Добре дошла, Елено болярко! — пръв се обади Райко с весело лице. — Добър ти ден, Райко! — отвърна Елена — добър ви ден и вам, братя! Ст. Загорчинов, ДП, 450. Вас слънце ви не вижда — лъх, / зефирен лъх ви не допира; / печални, бледни теменуги. П. К. Яворов, Съч. I, 79. Тежко, тежко! Вино дайте! / Пиян дано аз забрава / туй, що, глупци, вий не знайте / позор ли е или слава! Хр. Ботев, Съч. 1929, 14. — Дойдох да повидя Софията, па рекох и вас да