Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/250“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИ`ТЕК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Нар.-поет.</i> Витяз. <i>Вино пие юнак Димитер, / .. / вино пие и се фали: / — Я съм юнак над юнаци, / и съм витек на витеци!</i> Нар. пес., СбНУ X, 10. | ||
| − | — Други форми: | + | — Други форми: <em>ви`тег</em> и (остар. книж., сега ритор.) <em>ви`тез</em>. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИ`ТЕЛ</b>, -ът, -а и -ят, -я, <i>мн.</i> -тли, <i>м. Диал.</i> 1. Късо обло дърво, което се употребява при връзване на снопи. <i>Павел улови баща си, измъкна из пояса му вителя, с който вързват снопи, и си тръгна.</i> Елин Пелин, Съч. I, 25. <i>Докато нагласят каруцата, докато напълнят с вода бъкела и приберат паламарките, витела и сърповете, разсъмна.</i> Ем. Станев, ИК III, 195. <i>Жетварки, на постат прекършили снага, / чевръсто сърпове повели са в ръка, / а спретнат драгоман вий с вителя вързопи.</i> П. П. Славейков, Избр. съч. III, 13-14. | ||
| − | + | 2. Уред за усукване или пресукване на нишки за прежда, въже и др. <i>Стига връцка вителът да предеш цял ден сукаре, че ще загубиш фцете!</i> БД I, 72. // Късо дръвце, около 20 см, с кукичка, което служи за сукане на върви, особено козиняви. | |
| − | + | 3. Уред за чистене на памук от семките в шушулката. <i>Ке земат шишарки, ке изтребат букак, ке извият на вител, ке изпредат.</i> Т. Панчев, РБЯд, 53. | |
| − | + | 4. Чекрък, с който се вади вода от кладенец и др. <i>Сянката в дъното се раздвижи и подпирайки се с ръце за стените, се качи в кофата. Почнах да въртя витела, а въжето се навиваше, навиваше.</i> И. Радичков, ПЦ, 26. | |
| − | + | 5. Воденичен камък. <i>Она [воденицата] е с два витела и доволствува всичката потреба манастирска, като меле непрестанно.</i> Н. Рилски, ОМР, 53. | |
| − | + | 6. Дървен райбер или кука на прозорец и др. (Вл. Георгиев и др., БЕР). | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
7. Винт (Ст. Младенов, БТР). | 7. Винт (Ст. Младенов, БТР). | ||
| − | + | 8. Водовъртеж, въртоп. <i>Овчарот .. си имал два кавала, та погрешка му паднале во езерото и му се удаиле во витело, що се виел во езерото.</i> Нар. прик., СбНУ XIV, 118. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | ◇ <b>На ви`тел</b>. <i>Диал.</i> В кръг, на колело. <i>Ето ги втурнаха се теленцата, играят на вител, ближат се едно друго и политат към циментовите корита, за да се напият от сребристата вода.</i> Кр. Григоров, И, 103. <i>Вихром летят самодиви чевръсти. / Ред слъкатушат, на вител завърнат, / свият, извият в замах се разгърнат.</i> П. П. Славейков, Събр. Съч. I, 170. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИТИЕВА`Т</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> За думи, изрази и под. — който се отличава с пищност, претрупаност, липса на естественост. <i>Като търсеше най-витиеватите изрази, Касаветов разказа за гуляя в Ляговата кръчмарница.</i> Г. Караславов, ОХ II, 216. <i>Изданието носело пищно и витиевато .. посвещение на „най-светлия и най-превъзходен сеньор, сеньор Козимо де Медичи.“</i> Хр. Ковачевски, СК, 89. <i>— Какъв вятър ви отвя насам към Меропа? — изведнъж запита Момчил, комуто .. омръзнаха поклоните и витиеватите думи на византийците.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 351. <i>Тези причини на патриархията са съвършено безосновни и безсилни и изложени с едно витиевато велеречие.</i> Н. Михайловски, ОВ (превод), 28-29. | ||
| − | + | — От рус. витиеватый. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИТИЕВА`ТО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> витиеват. <i>Министърът завърши последните си думи с размах, витиевато, с патос, но никой не му изръкопляска, както очакваше той.</i> Г. Краев, ОХ II, 543. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИТИЕВА`ТОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж. Отвл. същ. от</i> витиеват. <i>Гражданският патос на Лермонтова се отлива във великолепни елегии, просмукани със стихиен сатиризъм и оформени в бляскава и съдържателна витиеватост.</i> БНТ, 1941, бр. 218, 2. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИ`ТИЗЧИЙКА</b> <i>ж. Разг.</i> Жена витиз-чия. <i>Стамат от втория състав .., бил отвлечен от витизчийки в някаква крайградска вила.</i> Г. Друмев, УКР, 22. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИ`ТИЗЧИЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг.</i> 1. Който се отнася до витизчия. <i>Съставът на участниците в шоуто е изцяло витизчийски.</i> | ||
| + | 2. <i>Прен.</i> Който е свързан с преструвки, с игране на някаква роля в живота. <i>— Стига си се правил на обиден и нещастен и въобще спри с витизчийските номера.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИ`ТИЗЧИЯ</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м. Разг.</i> Човек, който учи или е учил във ВИТИЗ (Висш институт за театрално изкуство). <i>Когато с проекта [за студентско предаване] се заемат витизчиите, се ражда концепцията за „Ку-ку“.</i> 24 часа, 2000, бр. 314, 21. <i>В постановката участваха актьори от Народния театър и двама витизчии.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИТИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Свойствен, присъщ на вития, характерен за вития. <i>Като богослов, той владееше витийския дар и си служеше с цитати от светото писание.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 103. <i>Агитациите в кръчмите, кафенетата и в кооперацията не даваха добър резултат .. Пък и споровете избиваха в дребнави разправии и поп Иван нямаше възможност да разгърне своите витийски дарби.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 6. <i>До братските могили на редута / държа [героят] речта си пламенна, прочута. / И тоя плам витийски не изстина.</i> Ем. Попдимитров, СР, 47. <i>Витийско изкуство.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИТИ`ЙСТВАМ</b> и <b>ВИТИ`ЙСТВУВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Книж.</i> Говоря (обикн. пред много слушатели) със стил, присъщ на вития; ораторствам. <i>— По -добре да стоим под турски ятаган още петстотин години, отколкото да приемем това пълномощно,</i> | ||
Текуща версия към 22:04, 27 юли 2014
ВИ`ТЕК, мн. -ци, м. Нар.-поет. Витяз. Вино пие юнак Димитер, / .. / вино пие и се фали: / — Я съм юнак над юнаци, / и съм витек на витеци! Нар. пес., СбНУ X, 10.
— Други форми: ви`тег и (остар. книж., сега ритор.) ви`тез.
ВИ`ТЕЛ, -ът, -а и -ят, -я, мн. -тли, м. Диал. 1. Късо обло дърво, което се употребява при връзване на снопи. Павел улови баща си, измъкна из пояса му вителя, с който вързват снопи, и си тръгна. Елин Пелин, Съч. I, 25. Докато нагласят каруцата, докато напълнят с вода бъкела и приберат паламарките, витела и сърповете, разсъмна. Ем. Станев, ИК III, 195. Жетварки, на постат прекършили снага, / чевръсто сърпове повели са в ръка, / а спретнат драгоман вий с вителя вързопи. П. П. Славейков, Избр. съч. III, 13-14.
2. Уред за усукване или пресукване на нишки за прежда, въже и др. Стига връцка вителът да предеш цял ден сукаре, че ще загубиш фцете! БД I, 72. // Късо дръвце, около 20 см, с кукичка, което служи за сукане на върви, особено козиняви.
3. Уред за чистене на памук от семките в шушулката. Ке земат шишарки, ке изтребат букак, ке извият на вител, ке изпредат. Т. Панчев, РБЯд, 53.
4. Чекрък, с който се вади вода от кладенец и др. Сянката в дъното се раздвижи и подпирайки се с ръце за стените, се качи в кофата. Почнах да въртя витела, а въжето се навиваше, навиваше. И. Радичков, ПЦ, 26.
5. Воденичен камък. Она [воденицата] е с два витела и доволствува всичката потреба манастирска, като меле непрестанно. Н. Рилски, ОМР, 53.
6. Дървен райбер или кука на прозорец и др. (Вл. Георгиев и др., БЕР).
7. Винт (Ст. Младенов, БТР).
8. Водовъртеж, въртоп. Овчарот .. си имал два кавала, та погрешка му паднале во езерото и му се удаиле во витело, що се виел во езерото. Нар. прик., СбНУ XIV, 118.
◇ На ви`тел. Диал. В кръг, на колело. Ето ги втурнаха се теленцата, играят на вител, ближат се едно друго и политат към циментовите корита, за да се напият от сребристата вода. Кр. Григоров, И, 103. Вихром летят самодиви чевръсти. / Ред слъкатушат, на вител завърнат, / свият, извият в замах се разгърнат. П. П. Славейков, Събр. Съч. I, 170.
ВИТИЕВА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. За думи, изрази и под. — който се отличава с пищност, претрупаност, липса на естественост. Като търсеше най-витиеватите изрази, Касаветов разказа за гуляя в Ляговата кръчмарница. Г. Караславов, ОХ II, 216. Изданието носело пищно и витиевато .. посвещение на „най-светлия и най-превъзходен сеньор, сеньор Козимо де Медичи.“ Хр. Ковачевски, СК, 89. — Какъв вятър ви отвя насам към Меропа? — изведнъж запита Момчил, комуто .. омръзнаха поклоните и витиеватите думи на византийците. Ст. Загорчинов, ДП, 351. Тези причини на патриархията са съвършено безосновни и безсилни и изложени с едно витиевато велеречие. Н. Михайловски, ОВ (превод), 28-29.
— От рус. витиеватый.
ВИТИЕВА`ТО. Книж. Нареч. от витиеват. Министърът завърши последните си думи с размах, витиевато, с патос, но никой не му изръкопляска, както очакваше той. Г. Краев, ОХ II, 543.
ВИТИЕВА`ТОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от витиеват. Гражданският патос на Лермонтова се отлива във великолепни елегии, просмукани със стихиен сатиризъм и оформени в бляскава и съдържателна витиеватост. БНТ, 1941, бр. 218, 2.
ВИ`ТИЗЧИЙКА ж. Разг. Жена витиз-чия. Стамат от втория състав .., бил отвлечен от витизчийки в някаква крайградска вила. Г. Друмев, УКР, 22.
ВИ`ТИЗЧИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Който се отнася до витизчия. Съставът на участниците в шоуто е изцяло витизчийски.
2. Прен. Който е свързан с преструвки, с игране на някаква роля в живота. — Стига си се правил на обиден и нещастен и въобще спри с витизчийските номера.
ВИ`ТИЗЧИЯ, -и`ята, мн. -и`и, м. Разг. Човек, който учи или е учил във ВИТИЗ (Висш институт за театрално изкуство). Когато с проекта [за студентско предаване] се заемат витизчиите, се ражда концепцията за „Ку-ку“. 24 часа, 2000, бр. 314, 21. В постановката участваха актьори от Народния театър и двама витизчии.
ВИТИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Свойствен, присъщ на вития, характерен за вития. Като богослов, той владееше витийския дар и си служеше с цитати от светото писание. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 103. Агитациите в кръчмите, кафенетата и в кооперацията не даваха добър резултат .. Пък и споровете избиваха в дребнави разправии и поп Иван нямаше възможност да разгърне своите витийски дарби. Г. Караславов, Избр. съч. II, 6. До братските могили на редута / държа [героят] речта си пламенна, прочута. / И тоя плам витийски не изстина. Ем. Попдимитров, СР, 47. Витийско изкуство.
ВИТИ`ЙСТВАМ и ВИТИ`ЙСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Говоря (обикн. пред много слушатели) със стил, присъщ на вития; ораторствам. — По -добре да стоим под турски ятаган още петстотин години, отколкото да приемем това пълномощно,
