Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1074“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>мляко не дава — така знам аз от баща си.</i> Ем. Манов, ДСР, 312. | + | <i>мляко не дава — така знам аз от баща си.</i> Ем. Манов, ДСР, 312. <i>— Добре, не разполагаме още с резервни части — сподели той, .. Инак трябваше да се лишим от четвърта машина. Да изписваме части отвън? Пиши го бегал. И валута няма, и Германия опропастена…</i> Б. Болгар, Б, 44. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЯ`ГАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, и (диал.) -ета, <i>ср.</i> 1. Отгл. <i>същ.</i> от бягам. <i>Той не бил умрял от раната си, .. а от бягането, дето се изпотил.</i> Й. Йовков, ОЧ, 131. <i>О, какво лудо, какво паническо бягане бе тогава, веднага след тая бомбардировка на десети януари!</i> Д. Калфов, Избр. разк.,{{попр|Добавяне на запетайка.}} 109. <i>Лиляна, двадесет и три годишна, избрана бе за членка на ЦК. / .. / Но вместо бягане от отговорност / и търсене по-тихички места, / тя просия от щастие и гордост.</i> Бл. Димитрова, Л, 158. <i>Понякога стават женитби с побягвание… Бяганията стават по разни причини.</i> С. Бобчев, Н, 1883, кн. 3-4, 353. <i>После пак — боеве, опълченците, русите, бият се; после пак страхове, бяганета — кланета.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 41. |
| − | + | 2. <i>Спорт.</i> Вид лекоатлетическа дисциплина, при която с тичане трябва да се измине определено разстояние за възможно най-кратко време. <i>— Да беше тръгнала поне с някой филмов герой, с някой шампион на бягане, на овчарски скок — това разбираме.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 145. <i>Щафетно бягане.</i> <i>Спринтово бягане.</i> <i>Бягане с препятствия.</i> <i>Гладко бягане.</i> <i>Дълго бягане.</i> <i>Маратонско бягане.</i> <i>Кросово бягане.</i> | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЯ`ГАНИЦА</b> <i>ж. Разг.</i> 1. Бягане, тичане. <i>То беше голяма бяганица.</i> | ||
| − | 2. | + | 2. Вид детска игра; гоненица. <i>Играем на бяганица.</i> Н. Геров, РБЯ I, 94. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЯ`ГСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> 1. Оттегляне с бяг от някаква опасност. <i>Поп Кън видя, че е изгубено сражението, но той не беше човек, който да се реши лесно, на позорно бягство.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 135. <i>Беше настъпило това, което най-много плашеше поручик Дончев. Отстъплението се бе превърнало в паническо бягство.</i> Ив. Мартинов, ДТ, 99. <i>— Победата е наша — каза Ян Бибиян, който гледаше от „Светкавица“ изплашената войска .., готова да хукне в бягство от първия гърмеж.</i> Елин Пелин, ЯБЛ, 108. |
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Тайно напускане, избягване на човек от място, което е опасно или неприятно за него и където обикн. е бил заставен да бъде. <i>Стоенето ни в затвора ставаше | + | 2. Тайно напускане, избягване на човек от място, което е опасно или неприятно за него и където обикн. е бил заставен да бъде. <i>Стоенето ни в затвора ставаше опасно… Наложи се да организираме бягство на целия затвор… Влязохме във връзка с партизаните и с тяхна помощ се измъкнахме. Бягството стана през нощта.</i> Д. Жотев, ПМИ, 101. <i>Тогава Методиев за втори път след бягството си от България се почувствува като подгонен див звяр.</i> М. Марчевски, П, 147. <i>Старата се щураше из къщи и из двора, .. Виновна и гузна за бягството на снахата, тя беше по-ниска от тревата и по-тиха от водата.</i> И. Петров, НЛ, 234. <i>Опит за бягство.</i> |
3. Своеволно неизпълнение на задълженията и отклоняване от тях. <i>Понякога се случва милиционер да отбягва да се намеси при улични инциденти. Такива постъпки не са правилни и с право гражданите се възмущават от подобно бягство от служебното задължение.</i> РД, 1960, бр. 263, 1. | 3. Своеволно неизпълнение на задълженията и отклоняване от тях. <i>Понякога се случва милиционер да отбягва да се намеси при улични инциденти. Такива постъпки не са правилни и с право гражданите се възмущават от подобно бягство от служебното задължение.</i> РД, 1960, бр. 263, 1. | ||
| − | 4. Странене, откъсване от обществото и обществените проблеми; отчуждаване, затваряне в себе си. <i>Ала бягството от света, умората и оправданията за безсилието на човека не успяваха да откъснат Аарона от Владислава.</i> А. Дончев, СВС, 707. <i>Бягството на някои художници от живота, и особено от съвременната тематика, се дължи наистина на влиянието на различни .. естетически теории.</i> Ал. Обретенов, НК, 1958, бр. 5, 1. <i>Изтъкването на пейзажа като основен и едва ли не единствен жанр сочи най-добре бягството на импресионистите от обществените проблеми, от човешките преживявания, от живота.</i> Б. Райчев, Изк,. 1950, кн. 3, 212. | + | 4. Странене, откъсване от обществото и обществените проблеми; отчуждаване, затваряне в себе си. <i>Ала бягството от света, умората и оправданията за безсилието на човека не успяваха да откъснат Аарона от Владислава.</i> А. Дончев, СВС, 707. <i>Бягството на някои художници от живота, и особено от съвременната тематика, се дължи наистина на влиянието на различни .. естетически теории.</i> Ал. Обретенов, НК, 1958, бр. 5, 1. <i>Изтъкването на пейзажа като основен и едва ли не единствен жанр сочи най-добре бягството на импресионистите от обществените проблеми, от човешките преживявания, от живота.</i> Б. Райчев, Изк.,{{попр|Преместване на точката преди запетайката.}} 1950, кн. 3, 212. |
5. За мома — приставане на ерген. <i>Вече съжаляваше за бягството, но обичаше Иван и беше щастлива с него.</i> А. Наковски, МПП, 21. | 5. За мома — приставане на ерген. <i>Вече съжаляваше за бягството, но обичаше Иван и беше щастлива с него.</i> А. Наковски, МПП, 21. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЯЛ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> | + | <b>БЯЛ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> бе`ли и понякога само <i>м.</i> <b>бе`ли</b>. 1. Който има цвят на сняг, мляко и др. <i>Противоп.</i> черен. <i>Сред неподвижните и грамадни корпуси на тия дървета, тежки и мрачни, твърде обикновените бели къщички имаха снежната белина и тънките линии на старинни мраморни постройки.</i> Й. Йовков, Разк. I, 95. <i>От тъмни зори още там се мярка гиздава невяста по бели ръкави.</i> Елин Пелин, Съч. I, 154. <i>Гладко избръснат, в костюм от бял шантунг и с жарсена риза, Евгени изглеждаше почти младеж.</i> Д. Ангелов, ЖС, 124. <i>В това време той видя, че пред вратата на магазина чакаше болнична линейка. Двама едри мъже в бели престилки изнасяха на носилка една от състезателките.</i> Ал. Бабек, МЕ, 140. <i>Зайченцето бяло / цял ден си играло / в близката горичка / със една сърничка.</i> СбХ, 189. <i>Черната кокошка бели яйца носи.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП II, 206. <i>Биволицата черна, а бяло мляко дава.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП II, 206. // За коса, брада и под. — който е загубил естествения си цвят и вече не е оцветен; побелял. <i>Той беше вече стар човек, .., с подстригани бели мустаци и остра бяла брадичка.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 57. <i>Беше възнисък, слабичък човек със съвсем бели коси, със сини ясни очи и ниско подстригани мустаци.</i> Й. Йовков, ВАХ, 67-68. // За лист хартия — чист, неизписан, празен. <i>То беше Радиното писмо… Той с разтреперана ръка одра бялата половина от хартийката.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 188. <i>Като бял, празен лист той поднася душата си на Витория,</i> |
| − | |||
Текуща версия към 18:47, 20 април 2014
мляко не дава — така знам аз от баща си. Ем. Манов, ДСР, 312. — Добре, не разполагаме още с резервни части — сподели той, .. Инак трябваше да се лишим от четвърта машина. Да изписваме части отвън? Пиши го бегал. И валута няма, и Германия опропастена… Б. Болгар, Б, 44.
БЯ`ГАНЕ, мн. -ия, и (диал.) -ета, ср. 1. Отгл. същ. от бягам. Той не бил умрял от раната си, .. а от бягането, дето се изпотил. Й. Йовков, ОЧ, 131. О, какво лудо, какво паническо бягане бе тогава, веднага след тая бомбардировка на десети януари! Д. Калфов, Избр. разк.,* 109. Лиляна, двадесет и три годишна, избрана бе за членка на ЦК. / .. / Но вместо бягане от отговорност / и търсене по-тихички места, / тя просия от щастие и гордост. Бл. Димитрова, Л, 158. Понякога стават женитби с побягвание… Бяганията стават по разни причини. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 3-4, 353. После пак — боеве, опълченците, русите, бият се; после пак страхове, бяганета — кланета. Ив. Вазов, Съч. X, 41.
2. Спорт. Вид лекоатлетическа дисциплина, при която с тичане трябва да се измине определено разстояние за възможно най-кратко време. — Да беше тръгнала поне с някой филмов герой, с някой шампион на бягане, на овчарски скок — това разбираме. Д. Калфов, Избр. разк., 145. Щафетно бягане. Спринтово бягане. Бягане с препятствия. Гладко бягане. Дълго бягане. Маратонско бягане. Кросово бягане.
БЯ`ГАНИЦА ж. Разг. 1. Бягане, тичане. То беше голяма бяганица.
2. Вид детска игра; гоненица. Играем на бяганица. Н. Геров, РБЯ I, 94.
БЯ`ГСТВО, мн. -а, ср. 1. Оттегляне с бяг от някаква опасност. Поп Кън видя, че е изгубено сражението, но той не беше човек, който да се реши лесно, на позорно бягство. Ив. Вазов, Съч. XXV, 135. Беше настъпило това, което най-много плашеше поручик Дончев. Отстъплението се бе превърнало в паническо бягство. Ив. Мартинов, ДТ, 99. — Победата е наша — каза Ян Бибиян, който гледаше от „Светкавица“ изплашената войска .., готова да хукне в бягство от първия гърмеж. Елин Пелин, ЯБЛ, 108.
2. Тайно напускане, избягване на човек от място, което е опасно или неприятно за него и където обикн. е бил заставен да бъде. Стоенето ни в затвора ставаше опасно… Наложи се да организираме бягство на целия затвор… Влязохме във връзка с партизаните и с тяхна помощ се измъкнахме. Бягството стана през нощта. Д. Жотев, ПМИ, 101. Тогава Методиев за втори път след бягството си от България се почувствува като подгонен див звяр. М. Марчевски, П, 147. Старата се щураше из къщи и из двора, .. Виновна и гузна за бягството на снахата, тя беше по-ниска от тревата и по-тиха от водата. И. Петров, НЛ, 234. Опит за бягство.
3. Своеволно неизпълнение на задълженията и отклоняване от тях. Понякога се случва милиционер да отбягва да се намеси при улични инциденти. Такива постъпки не са правилни и с право гражданите се възмущават от подобно бягство от служебното задължение. РД, 1960, бр. 263, 1.
4. Странене, откъсване от обществото и обществените проблеми; отчуждаване, затваряне в себе си. Ала бягството от света, умората и оправданията за безсилието на човека не успяваха да откъснат Аарона от Владислава. А. Дончев, СВС, 707. Бягството на някои художници от живота, и особено от съвременната тематика, се дължи наистина на влиянието на различни .. естетически теории. Ал. Обретенов, НК, 1958, бр. 5, 1. Изтъкването на пейзажа като основен и едва ли не единствен жанр сочи най-добре бягството на импресионистите от обществените проблеми, от човешките преживявания, от живота. Б. Райчев, Изк.,* 1950, кн. 3, 212.
5. За мома — приставане на ерген. Вече съжаляваше за бягството, но обичаше Иван и беше щастлива с него. А. Наковски, МПП, 21.
БЯЛ, -а, -о, мн. бе`ли и понякога само м. бе`ли. 1. Който има цвят на сняг, мляко и др. Противоп. черен. Сред неподвижните и грамадни корпуси на тия дървета, тежки и мрачни, твърде обикновените бели къщички имаха снежната белина и тънките линии на старинни мраморни постройки. Й. Йовков, Разк. I, 95. От тъмни зори още там се мярка гиздава невяста по бели ръкави. Елин Пелин, Съч. I, 154. Гладко избръснат, в костюм от бял шантунг и с жарсена риза, Евгени изглеждаше почти младеж. Д. Ангелов, ЖС, 124. В това време той видя, че пред вратата на магазина чакаше болнична линейка. Двама едри мъже в бели престилки изнасяха на носилка една от състезателките. Ал. Бабек, МЕ, 140. Зайченцето бяло / цял ден си играло / в близката горичка / със една сърничка. СбХ, 189. Черната кокошка бели яйца носи. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 206. Биволицата черна, а бяло мляко дава. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 206. // За коса, брада и под. — който е загубил естествения си цвят и вече не е оцветен; побелял. Той беше вече стар човек, .., с подстригани бели мустаци и остра бяла брадичка. Й. Йовков, Ж, 1945, 57. Беше възнисък, слабичък човек със съвсем бели коси, със сини ясни очи и ниско подстригани мустаци. Й. Йовков, ВАХ, 67-68. // За лист хартия — чист, неизписан, празен. То беше Радиното писмо… Той с разтреперана ръка одра бялата половина от хартийката. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 188. Като бял, празен лист той поднася душата си на Витория,
