Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/920“
Mister sou (беседа | приноси) м (denis-5b) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | художници, музиканти и др.), която живее весело, безгрижно. <i>Там [Арменското кафене] е свърталището на литературната бохема на едновремешна София. Към тази крайно интересна среда принадлежат: писатели, художници .., музиканти.</i> Ив. Богданов, СП, 31. <i>Той [Рачо Самсарът] беше съвсем негоден за каквато и да било работа. Някакъв откършлек от безгрижната и весела бохема на големите градове, случайно отвеян и попаднал тука [в града].</i> Й. Йовков, ПК, 31. <i>Минахме през модните заведения на Монпарнас, дето космополитната публика се приобщава с една съмнителна бохема.</i> К. Константинов, ПЗ, 175. | |
| − | — От фр. | + | — От фр. bohème. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОХЕ`МЕЦ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -мци, <i>м. Остар.</i> | + | <b>БОХЕ`МЕЦ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -мци, <i>м. Остар.</i> Бохем. <i>Такова отвращение е съвсем естествено… у един{{попр|Отпечатано: „дин“.}} свенлив бохемец, чието гордо самолюбие биваше накърнявано от всяко подлагане ръка.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 138. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОХЕ`МЕЦ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -мци, <i>м. Остар.</i> Чех. <i>Бохемците са | + | <b>БОХЕ`МЕЦ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -мци, <i>м. Остар.</i> Чех. <i>Бохемците са славе`ни, както нас.</i> С. Бобчев, ПОС (превод), 159. <i>Особено унгарците и бохемците не са стоели никога мирни.</i> С. Бобчев, ПОС (превод), 155. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОХЕМИ`СТ</b> <i>м.</i> Специалист | + | <b>БОХЕМИ`СТ</b> <i>м.</i> Специалист по бохемистика. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОХЕМИ`СТИКА</b> <i>ж.</i> Съвкупност от дисциплини, които се занимават с изучаването на чешкия език, чешката литература и култура; чешка филология. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОХЕМИ`СТКА</b> <i>ж.</i> Специалистка по бохемистика. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОХЕ` | + | <b>БОХЕ`МКА</b><sup>1</sup> <i>ж.</i> Жена бохем. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОХЕ` | + | <b>БОХЕ`МКА</b><sup>2</sup> <i>ж. Остар.</i> Чехкиня. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОХЕ`МСКИ</b><sup>1</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до бохем<sup>1</sup>. <i>А Росица намери най-сетне време да гуляе до насита със своята бохемска компания.</i> Кр. Кръстев, К, 116. <i>Всичко това бе станало достояние на писателските и бохемски среди.</i> М. Кремен. РЯ, 339. // Който е присъщ на бохем. <i>Макар и четиридесет годишен, Далайлама си избираше всякога млади приятели. Сам с младежки капризи, още запазил някогашни бохемски маниери, той избягваше да се събира с улегнали и тръгнали в пътя си хора.</i> Д. Немиров, Д № 9, 115. <i>Бохемски живот.</i> <i>Бохемски гуляй.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОХЕ`МСКИ</b> | + | <b>БОХЕ`МСКИ</b><sup>2</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Истор.</i> 1. Който се отнася до Бохемия (територията, на която се създава чешката държава). <i>Войниците бяха въоръжени само с дъли мечове и мечици ..; носеха яки плетени ризници от бохемски тел, островърхи шлемове също от бохемско желязо, .., обути бяха с високи подковани обуща.</i> Д. Талев, С II, 220. <i>Бохемски планини.</i> |
| + | |||
| + | 2. Който се отнася до Бохемия (Чехия) в състава на Австрийската империя (от 1526 до 1918). <i>Всичко най-скъпо и най-рядко и най-красиво .. трябвало да краси пространните стаи на харемлъка. Тъкани от Дамаск и Багдад, коприна от Лион, Милано, .., съвърски и бохемски кристални изделия.</i> Хр. Бръзицов, НЦ, 136. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОХЕ` | + | <b>БОХЕ`МСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> бохемски<sup>1</sup>; безгрижно, весело. <i>Твърде малко време беше потребно на Висарион Висарионов, за да разбере каква изгодна сделка .. беше сключил той. Трийсет и толкова хиляди лева за две години .., възможност да преживее студентските си години малко бохемски.</i> Ст. Чилингиров, РК, 191. <i>Младежът заживял безгрижно, бохемски.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОХЕ`МСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Проява на бохем. <i>Неговото свободомислие, презрението му към еснафския морал, към официализма, дори своеобразното му бохемство, са също така прояви на напредничав дух.</i> Ив. Богданов, СП, 246. |
| − | + | ---- | |
| − | -аш, <i>несв., непрех.</i> Водя живот на бохем. <i>— В Италия за четири години не взех нито един изпит. Там можеш да следваш цял живот и само да бохемствуваш.</i> Н. Каралиева, | + | <b>БОХЕ`МСТВАМ</b> и <b>БОХЕ`МСТВУВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> Водя живот на бохем. <i>— В Италия за четири години не взех нито един изпит. Там можеш да следваш цял живот и само да бохемствуваш.</i> Н. Каралиева, H, 55. |
| − | |||
| − | H, 55. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОХЕ`МСТВУВАМ</b>. Вж. <em>бохемствам</em>. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОХЕ`МСТВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бохемствам; бохемствуване. <i>От бохемстване не можа да завърши университета.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОХЕ`МСТВУВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бохемствувам; бохемстване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`ХЛЬО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Съзвучен епитет към охльо в детска песничка. <i>Охльо, бохльо, покажи си рогата.</i> Ст. Младенов, БТР I, 198. |
| − | |||
| − | I, 198. | ||
---- | ---- | ||
<b>БО`ХЛЮВ</b> <i>м.</i> Съзвучен епитет към <i>охлюв</i> в детска песничка. <i>Охлюв-бохлюв.</i> | <b>БО`ХЛЮВ</b> <i>м.</i> Съзвучен епитет към <i>охлюв</i> в детска песничка. <i>Охлюв-бохлюв.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОХЧА`</b> <i>ж. 1. Разг.</i> Вързоп с дрехи или с други вещи. <i>Гавриката слагаше всичко в една голяма ленена покривка за маса .., направи бохча, като върза на кръст два по два четирите ъгли на покривката, и я понесе навън.</i> П. Славински, ПЗ, 210. <i>Баща му и майка му вече се суетяха и скатаваха багажа в бохчи и денкове.</i> П. Здравков, НД, 23. <i>Пред една тясна желязна вратичка отвън дълго стоят и дълго чакат под вятъра и дъжда близките на затворниците с кошници и бохчи в ръце.</i> Д. Бозаков, ДС, 11. |
| − | + | 2. <i>Разг.</i> Четвъртито парче плат за връзване на дрехи или други вещи във вързоп. <i>Панко се прибра в къщи по тъмно с малък вързоп от тъкана цветна бохча.</i> Д. Ангелов, ЖС, 73. <i>В лесковия храст отсреща се бялна някакъв дебел вързоп. Той приклекна до него. Развърза го с разтреперани пръсти. Върху широката бохча се разстлаха чифт бели гуменки, почти новички.</i> Цв. Ангелов, ЧД, 67. <i>Спас пристигна с голяма тава кавърма</i> | |
| − | |||
| − | < | ||
Текуща версия към 08:13, 28 януари 2014
художници, музиканти и др.), която живее весело, безгрижно. Там [Арменското кафене] е свърталището на литературната бохема на едновремешна София. Към тази крайно интересна среда принадлежат: писатели, художници .., музиканти. Ив. Богданов, СП, 31. Той [Рачо Самсарът] беше съвсем негоден за каквато и да било работа. Някакъв откършлек от безгрижната и весела бохема на големите градове, случайно отвеян и попаднал тука [в града]. Й. Йовков, ПК, 31. Минахме през модните заведения на Монпарнас, дето космополитната публика се приобщава с една съмнителна бохема. К. Константинов, ПЗ, 175.
— От фр. bohème.
БОХЕ`МЕЦ1, мн. -мци, м. Остар. Бохем. Такова отвращение е съвсем естествено… у един* свенлив бохемец, чието гордо самолюбие биваше накърнявано от всяко подлагане ръка. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 138.
БОХЕ`МЕЦ2, мн. -мци, м. Остар. Чех. Бохемците са славе`ни, както нас. С. Бобчев, ПОС (превод), 159. Особено унгарците и бохемците не са стоели никога мирни. С. Бобчев, ПОС (превод), 155.
БОХЕМИ`СТ м. Специалист по бохемистика.
БОХЕМИ`СТИКА ж. Съвкупност от дисциплини, които се занимават с изучаването на чешкия език, чешката литература и култура; чешка филология.
БОХЕМИ`СТКА ж. Специалистка по бохемистика.
БОХЕ`МКА1 ж. Жена бохем.
БОХЕ`МКА2 ж. Остар. Чехкиня.
БОХЕ`МСКИ1, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бохем1. А Росица намери най-сетне време да гуляе до насита със своята бохемска компания. Кр. Кръстев, К, 116. Всичко това бе станало достояние на писателските и бохемски среди. М. Кремен. РЯ, 339. // Който е присъщ на бохем. Макар и четиридесет годишен, Далайлама си избираше всякога млади приятели. Сам с младежки капризи, още запазил някогашни бохемски маниери, той избягваше да се събира с улегнали и тръгнали в пътя си хора. Д. Немиров, Д № 9, 115. Бохемски живот. Бохемски гуляй.
БОХЕ`МСКИ2, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. 1. Който се отнася до Бохемия (територията, на която се създава чешката държава). Войниците бяха въоръжени само с дъли мечове и мечици ..; носеха яки плетени ризници от бохемски тел, островърхи шлемове също от бохемско желязо, .., обути бяха с високи подковани обуща. Д. Талев, С II, 220. Бохемски планини.
2. Който се отнася до Бохемия (Чехия) в състава на Австрийската империя (от 1526 до 1918). Всичко най-скъпо и най-рядко и най-красиво .. трябвало да краси пространните стаи на харемлъка. Тъкани от Дамаск и Багдад, коприна от Лион, Милано, .., съвърски и бохемски кристални изделия. Хр. Бръзицов, НЦ, 136.
БОХЕ`МСКИ. Нареч. от прил. бохемски1; безгрижно, весело. Твърде малко време беше потребно на Висарион Висарионов, за да разбере каква изгодна сделка .. беше сключил той. Трийсет и толкова хиляди лева за две години .., възможност да преживее студентските си години малко бохемски. Ст. Чилингиров, РК, 191. Младежът заживял безгрижно, бохемски.
БОХЕ`МСТВО, мн. няма, ср. Проява на бохем. Неговото свободомислие, презрението му към еснафския морал, към официализма, дори своеобразното му бохемство, са също така прояви на напредничав дух. Ив. Богданов, СП, 246.
БОХЕ`МСТВАМ и БОХЕ`МСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Водя живот на бохем. — В Италия за четири години не взех нито един изпит. Там можеш да следваш цял живот и само да бохемствуваш. Н. Каралиева, H, 55.
БОХЕ`МСТВУВАМ. Вж. бохемствам.
БОХЕ`МСТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бохемствам; бохемствуване. От бохемстване не можа да завърши университета.
БОХЕ`МСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бохемствувам; бохемстване.
БО`ХЛЬО, мн. няма, м. Съзвучен епитет към охльо в детска песничка. Охльо, бохльо, покажи си рогата. Ст. Младенов, БТР I, 198.
БО`ХЛЮВ м. Съзвучен епитет към охлюв в детска песничка. Охлюв-бохлюв.
БОХЧА` ж. 1. Разг. Вързоп с дрехи или с други вещи. Гавриката слагаше всичко в една голяма ленена покривка за маса .., направи бохча, като върза на кръст два по два четирите ъгли на покривката, и я понесе навън. П. Славински, ПЗ, 210. Баща му и майка му вече се суетяха и скатаваха багажа в бохчи и денкове. П. Здравков, НД, 23. Пред една тясна желязна вратичка отвън дълго стоят и дълго чакат под вятъра и дъжда близките на затворниците с кошници и бохчи в ръце. Д. Бозаков, ДС, 11.
2. Разг. Четвъртито парче плат за връзване на дрехи или други вещи във вързоп. Панко се прибра в къщи по тъмно с малък вързоп от тъкана цветна бохча. Д. Ангелов, ЖС, 73. В лесковия храст отсреща се бялна някакъв дебел вързоп. Той приклекна до него. Развърза го с разтреперани пръсти. Върху широката бохча се разстлаха чифт бели гуменки, почти новички. Цв. Ангелов, ЧД, 67. Спас пристигна с голяма тава кавърма
