Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/880“
Mister sou (беседа | приноси) (nerman 6a) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 2. Куче от такава порода. <i>Разхождам | + | 2. Куче от такава порода. <i>Разхождам боксера.</i> |
— Англ. boxer. | — Англ. boxer. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БО`КСЕРКИ</b> <i>мн., ед.</i> няма. 1. Вид къси мъжки спортни панталонки с широки крачоли. <i>Боксерки марка „Адидас“.</i> 2. Вид мъжки долни гащи с крачоли, обикн. цветни, с дължина като на тези панталонки. <i>Мъжкото бельо — боксерки с фланелка или потник, е в актуалния сив и бял цвят.</i> ВЖ, 2000, бр. 8, 13. | + | <b>БО`КСЕРКИ</b> <i>мн., ед.</i> няма. 1. Вид къси мъжки спортни панталонки с широки крачоли. <i>Боксерки марка „Адидас“.</i> |
| + | |||
| + | 2. Вид мъжки долни гащи с крачоли, обикн. цветни, с дължина като на тези панталонки. <i>Мъжкото бельо — боксерки с фланелка или потник, е в актуалния сив и бял цвят.</i> ВЖ, 2000, бр. 8, 13. | ||
— От англ. boxer (shorts). | — От англ. boxer (shorts). | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БО`КСЕРСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>Истор. Прил. от</i> боксер<sup>1</sup>. <i>В 1899-1900 г. Германия взе най-активно участие при потушаването на антиимпериалистическото | + | <b>БО`КСЕРСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>Истор. Прил. от</i> боксер<sup>1</sup>. <i>В 1899-1900 г. Германия взе най-активно участие при потушаването на антиимпериалистическото боксерско въстание в Китай.</i> Ист. IX-X кл. 18. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОКСИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и се., <i>прех</i> и <i>непрех.</i> Удрям с юмрук. <i>Найден .., когато не можеше да улови, боксираше с такава сила, че пращаше топката чак до централната линия.</i> А. Мандаджиев, ОШ, 18. <i>Без много, много да избират / етични разни правила, / те почнаха да ни боксират / най-варварски „изза угла“.</i> Хр. Радевски, Избр. пр II, 59. |
| + | |||
| + | <b>БОКСИ`РАМ СЕ</b> <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Спорт.</i> Бия се по правилата на бокса<sup>1</sup> (в 1 знач.); боксувам се. <i>Аз съм го учил да се боксира. И няма да го оставя, докато не го видя световен шампион!</i> Ал. Бабек, МЕ, 58. | ||
---- | ---- | ||
<b>БОКСИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Спорт. Отгл. същ. от</i> боксирам <i>и от</i> боксирам се. | <b>БОКСИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Спорт. Отгл. същ. от</i> боксирам <i>и от</i> боксирам се. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОКСИ`Т</b> <i>м. Минер.</i> Плътна минерална маса, основна руда за получаване на алуминий. <i>В недрата на далматинската земя има богати залежи на боксит, от който се произвежда алуминий.</i> Л. Мелнишки, ПП, 147. |
— От фр. собств. | — От фр. собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОКСИ`ТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>Минер. Прил. от</i> боксит. <i>Бокситова пръст. | + | <b>БОКСИ`ТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>Минер. Прил. от</i> боксит. <i>Бокситова пръст.</i> <i>Бокситови руди.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БО`КСОВ</b><sup>1</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> бокс<sup>1 </sup>(в 1 знач.). <i>На другия ден след ожесточения боксов мач бай Михал почувствува болки от нанесените му удари.</i> Ал. Бабек, МЕ, 266. <i>— Ама на вас за Йовчо ли ви е жал! Господи! Имайте предвид, че в боксовата школа е ял къде-къде повече бой на ден.</i> Г. Друмев, УКР, 11. <i>Боксова среща. Боксов отбор. Боксов сезон. Боксов шампион. Боксова зала. Боксов турнир. Боксови състезания. Боксови ръкавици.</i> | + | <b>БО`КСОВ</b><sup>1</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> бокс<sup>1 </sup>(в 1 знач.). <i>На другия ден след ожесточения боксов мач бай Михал почувствува болки от нанесените му удари.</i> Ал. Бабек, МЕ, 266. <i>— Ама на вас за Йовчо ли ви е жал! Господи! Имайте предвид, че в боксовата школа е ял къде-къде повече бой на ден.</i> Г. Друмев, УКР, 11. <i>Боксова среща.</i> <i>Боксов отбор.</i> <i>Боксов сезон.</i> <i>Боксов шампион.</i> <i>Боксова зала.</i> <i>Боксов турнир.</i> <i>Боксови състезания.</i> <i>Боксови ръкавици.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`КСОВ</b><sup>2</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> бокс<sup>2</sup>. <i>Боксова преграда.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`КСОВ</b><sup>3</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> бокс<sup>4</sup>. <i>За миг му се стори, че вижда отново взводния си командир — тъничък, с нова жълта амуниция, с невероятно лъснати боксови ботуши.</i> П. Вежинов, BP, 74. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОКСОНИЕ`РА</b> <i>ж.</i> Малко жилище, състоящо се от стая, кухненски бокс и сервизно помещение. <i>Мачът сигурно е интересен — когато излизат от боксониерата, двамата чуват виковете на запалянковците от блока.</i> В. Пламенов, ГШ, 34. <i>Предпочитанията на купувачите са насочени към боксониери, гарсониери и едностайни апартаменти.</i> ДТ, 1997, бр. 237, 5. <i>Тук [в старческия дом] ни дадоха боксониера с голям балкон.</i> НЖ, 1999, бр. 23, 5. |
| − | |||
| − | |||
— От англ. box ’кутия; малко помещение’. | — От англ. box ’кутия; малко помещение’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОКСУ`ВАМ СЕ</b>, -аш, се, <i>несв., непрех. Рядко.</i> Боксирам се. <i>Когато наближихме Ню-Йорк, младежите се пробудиха и веднага почнаха физкултурни упражнения. Боксуваха се и си кюскаха главите като кочове.</i> Г. Белев, КВА, 127. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОКСЬО`Р</b> <i>м.</i> Спортист, който се занимава с бокс, който се боксира. <i>По едно време ниският боксьор се впусна напред, застана като че във въздуха и нанесе на противника си бързи странични удари с лявата си ръка.</i> Ал. Бабек, МЕ, 20З. <i>Фигурата му стърчеше цяла глава над другите с мощна, но лишена от тромавост стойка на боксьор или гладиатор.</i> Д. Димов, Т, 100. |
— Фр. boxeur. | — Фр. boxeur. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОКСЬО`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> боксьор. <i>Удареният изохка и с разкривено от яд лице тръгна към Чингис, но после изведнъж се спря. Гневното лице и боксьорските плещи на Чингис го разколебаха.</i> Д. Димов, Т, 92. <i>Боксьорският ринг е едничкото място, дето нещастната черна раса може да си отмъсти на белите за всички техни насилия и обиди.</i> Св. Минков, ДА, 57. <i>В късия врат на сержанта, в леко наведеното напред ниско чело и в счупения широк нос имаше нещо боксьорско.</i> Б. Райнов, ДВ, 205. <i>Боксьорски ръкавици.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОЛ</b><sup>1</sup>, | + | <b>БОЛ</b><sup>1</sup>, бо`лът, бо`ла, <i>мн.</i> бо`лове, след <i>числ.</i> бо`ла, <i>м.</i> и (остар.) бол, -та`, <i>мн.</i> -и, <i>ж. Остар.,</i> сега <i>поет.</i> Болка. <i>Сърце, що бол изпита, / в рев, вопли търси лек.</i> Ив. Вазов, БМ I, 179. <i>Аз неведнъж небето с бол съм питал / за чужда скръб, за своя дял суров, / но никога, о майко на Спасител, / не съм вопил със толкова любов!</i> Т. Траянов, Съч. III, 115. <i>Голите стени, / .., дебнат само / да паднат въз глава — от бол / едвам усещана…</i> П. К. Яворов, Съч. I, 56. <i>Теб безсънна мъст разпъва. Нейде в твойта гръд стаена стене бол.</i> В. Марковски, ПЗ, 217. <i>По-ягки признаци при възпаленията, а именно телесен огън, червенина, отеци, болове и повреждания на правилното кръвотечение, ние можеме да видиме само на вънкашните части на тялото.</i> Знан., 1875, бр. 8, 121. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОЛ</b><sup>2</sup>, | + | <b>БОЛ</b><sup>2</sup>, бо`лът, бо`ла, <i>мн.</i> бо`лове, след <i>числ.</i> бо`ла, <i>м. Диал.</i> Болен човек; болник. <i>Отхождам да наведа бол и да му занеса покана.</i> Н. Геров, РБЯ I, 62. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОЛ</b><sup>3</sup>, | + | <b>БОЛ</b><sup>3</sup>, бо`лът, бо`ла, <i>мн.</i> бо`лове, след <i>числ.</i> бо`ла, <i>м. 1. Диал.</i> Калем, присадник. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 20:20, 3 януари 2014
2. Куче от такава порода. Разхождам боксера.
— Англ. boxer.
БО`КСЕРКИ мн., ед. няма. 1. Вид къси мъжки спортни панталонки с широки крачоли. Боксерки марка „Адидас“.
2. Вид мъжки долни гащи с крачоли, обикн. цветни, с дължина като на тези панталонки. Мъжкото бельо — боксерки с фланелка или потник, е в актуалния сив и бял цвят. ВЖ, 2000, бр. 8, 13.
— От англ. boxer (shorts).
БО`КСЕРСКИ, -а, -о, мн. -и, Истор. Прил. от боксер1. В 1899-1900 г. Германия взе най-активно участие при потушаването на антиимпериалистическото боксерско въстание в Китай. Ист. IX-X кл. 18.
БОКСИ`РАМ, -аш, несв. и се., прех и непрех. Удрям с юмрук. Найден .., когато не можеше да улови, боксираше с такава сила, че пращаше топката чак до централната линия. А. Мандаджиев, ОШ, 18. Без много, много да избират / етични разни правила, / те почнаха да ни боксират / най-варварски „изза угла“. Хр. Радевски, Избр. пр II, 59.
БОКСИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Спорт. Бия се по правилата на бокса1 (в 1 знач.); боксувам се. Аз съм го учил да се боксира. И няма да го оставя, докато не го видя световен шампион! Ал. Бабек, МЕ, 58.
БОКСИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Спорт. Отгл. същ. от боксирам и от боксирам се.
БОКСИ`Т м. Минер. Плътна минерална маса, основна руда за получаване на алуминий. В недрата на далматинската земя има богати залежи на боксит, от който се произвежда алуминий. Л. Мелнишки, ПП, 147.
— От фр. собств.
БОКСИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и, Минер. Прил. от боксит. Бокситова пръст. Бокситови руди.
БО`КСОВ1, -а, -о, мн. -и. Прил. от бокс1 (в 1 знач.). На другия ден след ожесточения боксов мач бай Михал почувствува болки от нанесените му удари. Ал. Бабек, МЕ, 266. — Ама на вас за Йовчо ли ви е жал! Господи! Имайте предвид, че в боксовата школа е ял къде-къде повече бой на ден. Г. Друмев, УКР, 11. Боксова среща. Боксов отбор. Боксов сезон. Боксов шампион. Боксова зала. Боксов турнир. Боксови състезания. Боксови ръкавици.
БО`КСОВ2, -а, -о, мн. -и. Прил. от бокс2. Боксова преграда.
БО`КСОВ3, -а, -о, мн. -и. Прил. от бокс4. За миг му се стори, че вижда отново взводния си командир — тъничък, с нова жълта амуниция, с невероятно лъснати боксови ботуши. П. Вежинов, BP, 74.
БОКСОНИЕ`РА ж. Малко жилище, състоящо се от стая, кухненски бокс и сервизно помещение. Мачът сигурно е интересен — когато излизат от боксониерата, двамата чуват виковете на запалянковците от блока. В. Пламенов, ГШ, 34. Предпочитанията на купувачите са насочени към боксониери, гарсониери и едностайни апартаменти. ДТ, 1997, бр. 237, 5. Тук [в старческия дом] ни дадоха боксониера с голям балкон. НЖ, 1999, бр. 23, 5.
— От англ. box ’кутия; малко помещение’.
БОКСУ`ВАМ СЕ, -аш, се, несв., непрех. Рядко. Боксирам се. Когато наближихме Ню-Йорк, младежите се пробудиха и веднага почнаха физкултурни упражнения. Боксуваха се и си кюскаха главите като кочове. Г. Белев, КВА, 127.
БОКСЬО`Р м. Спортист, който се занимава с бокс, който се боксира. По едно време ниският боксьор се впусна напред, застана като че във въздуха и нанесе на противника си бързи странични удари с лявата си ръка. Ал. Бабек, МЕ, 20З. Фигурата му стърчеше цяла глава над другите с мощна, но лишена от тромавост стойка на боксьор или гладиатор. Д. Димов, Т, 100.
— Фр. boxeur.
БОКСЬО`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от боксьор. Удареният изохка и с разкривено от яд лице тръгна към Чингис, но после изведнъж се спря. Гневното лице и боксьорските плещи на Чингис го разколебаха. Д. Димов, Т, 92. Боксьорският ринг е едничкото място, дето нещастната черна раса може да си отмъсти на белите за всички техни насилия и обиди. Св. Минков, ДА, 57. В късия врат на сержанта, в леко наведеното напред ниско чело и в счупения широк нос имаше нещо боксьорско. Б. Райнов, ДВ, 205. Боксьорски ръкавици.
БОЛ1, бо`лът, бо`ла, мн. бо`лове, след числ. бо`ла, м. и (остар.) бол, -та`, мн. -и, ж. Остар., сега поет. Болка. Сърце, що бол изпита, / в рев, вопли търси лек. Ив. Вазов, БМ I, 179. Аз неведнъж небето с бол съм питал / за чужда скръб, за своя дял суров, / но никога, о майко на Спасител, / не съм вопил със толкова любов! Т. Траянов, Съч. III, 115. Голите стени, / .., дебнат само / да паднат въз глава — от бол / едвам усещана… П. К. Яворов, Съч. I, 56. Теб безсънна мъст разпъва. Нейде в твойта гръд стаена стене бол. В. Марковски, ПЗ, 217. По-ягки признаци при възпаленията, а именно телесен огън, червенина, отеци, болове и повреждания на правилното кръвотечение, ние можеме да видиме само на вънкашните части на тялото. Знан., 1875, бр. 8, 121.
БОЛ2, бо`лът, бо`ла, мн. бо`лове, след числ. бо`ла, м. Диал. Болен човек; болник. Отхождам да наведа бол и да му занеса покана. Н. Геров, РБЯ I, 62.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОЛ3, бо`лът, бо`ла, мн. бо`лове, след числ. бо`ла, м. 1. Диал. Калем, присадник.
